№ 1889
гр. София, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503145 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 20077877 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 4402/2020 г. по описа на СРС,
176 с-в, е признато за установено, по реда на чл.422 ал. 1 ГПК, че В. Д. Д., с ЕГН:
**********, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК ******* на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД
вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4618,52 лева - цена на доставената на
ответника топлинна енергия за периода от 30.12.2015г. - 30.04.2018г.; сумата от 545,13
лева за периода от 30.11.2015г. до 20.11.2018г., 55,06 лева - главница за дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и 9,77 лева - лихва за забава за
периода от 30.11.2015г. до 20.11.2018г., като е отхвърлен иска с правно основание
чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ за доставена ТЕ за сумата над 4618,52 лева до
пълния предявен размер от 5 103,11 лева и за периода от м.май 2015г. до 30.11.2015г.
като погасен по давност.
Решението е постановено в производство, проведено с участието на „*******“
ООД, като подпомагаща страна на ищеца в производството.
Решението, в частта на уважаване на предявените по реда на чл.422 ГПК искове
е обжалвано от ответника В. Д. Д. с изложени доводи, че е неправилно поради
нарушение на процесуалните правила, материалния закон и поради необоснованост.
Неправилно съдът приел, че в производството е доказано наличие на облигационно
отношение, по което ищецът е доставил услуга в определен обем, чиято стойност се
1
дължи от ответника. Не било доказано, че ответникът е потребител на ТЕ за битови
нужди за имота, че реално е потребил ТЕ в определен размер, чиято стойност следва да
заплати на ищеца. Неправилно съдът е формирал извод, че ответникът не е оспорил
собствеността върху имота и вещното право върху него. Съответно доказателства за
установяване на последното не са били представени в производството. Неправилни са
формираните от съда изводи и досежно приложимата погасителна давност за
вземанията. Съответно, неправилно ответникът е осъден да заплати дължими лихви до
датата на изплащане. Не са представени и доказателства доказващи основателността на
претенцията на ищеца за услугата „дялово разпределение“. При постановяване на
решението си СРС не е съобразил изложеното и е постановил неправилно решение.
Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и
отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал. 3 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната
жалба от ищеца "Т.С. " ЕАД. В подадена молба на 10.06.2022 г. е изразено становище
за неоснователност на въззивната жалба. Излага доводи за правилност на
постановеното от СРС решение, след като е проведено пълно и главно доказване
относно съществуването на вземанията му. Отправя искане за потвърждаване на
решението като правилно. Претендира разноски.
Подпомагащата страна на ищеца - „*******“ ООД не изразява становище по
въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че процесния имот
2
е топлоснабден, че ответникът е собственик на имота; че в производството е доказано
реалното потребление на ТЕ за битови нужди, както и стойността на услугата доставка
на ТЕ и основанието и стойността на дължимата такса за дялово разпределение.
Следователно между страните по спора било възникнало облигационно отношение по
повод доставка и потребление на топлинна енергия.
Решението е правилно.
Чрез представеният пред първата инстанция нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 91, том Iдело № 48/13.01.1988 г. и молба-декларация от 16.10.1998 г.
се установява, че собственик на топлоснабдения имот- апартамент № 54, находящ се в
гр.София, *******, ******* с аб.№ 061383 е именно ответника В. Д. Д.. С оглед така
установеното правото на ползване принадлежи на пълноправния собственик –
ответник в производството и изложените в жалбата доводи в обратен смисъл са
недоказани и неоснователни. В производството не е доказано правото на ползване
върху имота да принадлежи на друго лице като подобни твърдения ответникът не е
въвел пред първата инстанция.
Установено е чрез представените писмени доказателства и констатациите на
СТЕ, че този имот е бил топлоснабден, а сградата- ЕС, в която се намира същия е
топлофицирана. Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за недоказани
и неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ /приложима
редакция след 17.07.2012 г./ потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството
си.
В производството е установено, че ответникът е собственик на топлоснабдения
имот за периода предмет на заявените претенции, поради което се явява клиент на
потребената в имота ТЕ. Доводите на жалбоподателя за недоказване на соченото
обстоятелство по надлежния ред съдът намира за неоснователни. Както бе посочено в
проведеното производство е представен нотариален акт, с който имота е дарен на
ответника, като последния е и носител на правото на ползване на имота.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона).
3
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети документи от ФДР за отчитането на
топлинната енергия за процесния период и нейното разпределение, които факти не са
оспорени от ответника.
Чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено, че
количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат
ежемесечно. Дяловото разпределение на топлинната енергия в сградата, в която се
намира процесният обект, се извършва от ******* ООД съгласно договор. При
условията на сключения договор е извършвано отчитането на реално потребената
енергия за исковия период. Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната
станция са взети предвид при определяне на общото количество топлинна енергия за
разпределяне между етажните собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата към процесния период нормативна уредба /Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г. за
топлоснабдяването/ – за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, за
отопление на имот и за топлинна енергия, отдавана от сградната инсталация.
Въз основа на представените съобщения към фактури съставени от ищеца,
изравнителни сметки на подпомагащата страна и констатациите на СТЕ и ССчЕ,
приети пред първата инстанция, съдът приема, че в полза на ищеца са възникнали
вземания за сумата 5103,11 лева, в която сума не са включени изравнявания, корекции
и просрочени задължения от предходни периоди и представлява реалното
количеството потребена ТЕ в имота. Ето защо искът за ТЕ се явява основателен за
пълния си предявен размер. Основателна е и претенцията за дялово разпределние в
размер на 55,06 лева, съобразно приетата по делото и напълно кредитирана от първата
инстанция ССчЕ.
При съобразяване, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 30.11.2018 г.,
правилно и законосъобразно СРС е приел, че давността по отношение на вземанията за
топлинна енергия за периода м.05.2015 г. – 30.11.2015 г. включително в размер на
484.59 лв. е била изтекла.
С оглед това, съдът намира че искът за главница за топлинна енергия е
основателен за сумата от 4618.52 лв. за периода 30.12.2015 г. - м.04.2018 г., както и за
сумата 55.06 лв. –цена на услуга дялово разпределение за периода м.05.2015 г.-
м.04.2018 г.
С разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ /редакция, изм., ДВ, бр. 74 от 2006 год., бр.
54 от 2012 год., в сила от 17.07.2012 год./ се възлага отговорността за извършването на
4
дялово разпределение на топлинна енергия само на топлопреносните предприятия,
като те могат да извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или
чрез възлагане на търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Начинът
на определяне на цената за услугата "дялово разпределение на топлинната енергия" е
точно определен в ЗЕ – съгласно чл. 139в, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те сключват
писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с лицето, избрано от
клиентите по реда на чл. 139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат
от страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово разпределение на
топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл. 139б, ал. 1 предлага на
клиентите в сграда – етажна собственост, самостоятелно или чрез упълномощено лице,
да сключат писмен договор, в който се уреждат условията и начинът на плащане на
услугата дялово разпределение /виж и чл. 112г от ЗЕЕЕ /отм./ – действаща нормативна
уредба към момента на сключването на договора между етажните собственици на
процесната сграда и ******* ООД.
В проведеното производство са ангажирани доказателства от страна на ищеца за
дължимите суми за дялово разпределение от страна на ответника и същите възлизат на
сумата 55.06 лв., според събраните доказателства и констатациите на експерта по ССчЕ
за процесния период, до който размер правилно съдът е уважил предявения иск с
постановеното решение.
Според констатациите на приетата пред първата инстанция ССчЕ и приетите
доказателства, съдът намира за основателен иска за заплащане на обезщетение за
забава върху дължимата сума за потребена ТЕ за сумата 545.13 лв. за периода
30.11.2015 г. – 20.11.2018 г. С оглед това постановеното решение, като правилно
следва да бъде потвърдено и в посочената част.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 50.00 лв.-разноски за възнаграждение за юрисконсулт за
въззивната инстанция.
С оглед цената на иска, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. второ ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20077877 от 25.03.2021 г. по гр.д. № 4402/2020 г.
по описа на СРС, 176 с-в, В ЧАСТТА, с която е признато за установено, по реда на
чл.422 ал. 1 ГПК, че В. Д. Д., с ЕГН: **********, дължи на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4618,52
лева - цена на доставената на ответника топлинна енергия за периода от 30.12.2015г. -
30.04.2018г.; сумата от 545,13 лева за периода от 30.11.2015г. до 20.11.2018г., 55,06
лева - главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2018г. и
9,77 лева - лихва за забава за периода от 30.11.2015г. до 20.11.2018г., за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№4402/2020 г. на СРС, 176 състав.
ОСЪЖДА В. Д. Д., с ЕГН: ********** да заплати на „Т.С." ЕАД с ЕИК *******,
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата 50.00 лв., представляваща разноски за въззивната
инстанция.
Решението е постановено с участие на подпомагаща страна на страната на
ищеца – ******* ООД.
Настоящото решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6