Решение по дело №722/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 819
Дата: 24 юни 2022 г. (в сила от 24 юни 2022 г.)
Съдия: Галина Чавдарова
Дело: 20223100500722
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 31 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 819
гр. Варна, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Диана К. Стоянова

Радостин Г. Петров
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500722 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Ж. ЯН. К.
от гр.Варна срещу решение № 262896/02.12.21г., постановено по гр.д.
№14533/20г. на ВРС, в частта, в която е прието за установено в отношенията
между страните, че Ж. ЯН. К. дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК *********, сумата от
652,64лв., представляваща падежирала на 12.11.2019г. главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 68,14
лв., представляваща възнаградителна лихва за времето от 17.12.2018г. до
12.11.2019г. и сумата от 52,39лв, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху неплатената главница от 652,64 лв. за
времето от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., по сключен на 16.11.2018г. между Ж.
ЯН. К. и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД договор за паричен заем
№3373406/16.11.2018г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
30.01.2017г. и Приложение №1/02.12.2019г., за които суми е издадена заповед
№4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
производството по ч.гр.д.№10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
В жалбата въззивникът е релевирал оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Излага доводи за недопустимост на
решението, считайки, че ВРС неправилно е кредитирал представеният по
делото рамков договор за цесия, който предхождал процесния договор за
1
заем, а вземане, което не било възникнало не можело да бъде прехвърлено,
както и приложение №1, което било неотносимо към спора. Счита иска за
недопустим, тъй като липсвало уведомяване по реда на чл.99 ЗЗД от страна на
първоначалния кредитор. Оспорва правилността на съдебният акт по
следните съображения: липсвали доказателства договорът да е подписан от
лице, представляващо надлежно кредитора ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД;
не бил представен Стандартен европейски формуляр; не било обсъдено
възражението за липсата на предоставени ОУ; не бил изготвен и предоставен
погас.план и липсвали данни какво се включва в месечната погас.вноска; ВРС
не изследвал валидността на цесията и съществуването на вземането; не бил
доказан факта на получаване на сума от ответника; искът не бил доказан по
основание и размер. Твърди, че разпоредбите за възнагр.лихва и неустойка са
неравноправни и нищожни на осн. чл.146, ал.1 ЗЗП. Оспорва извода на ВРС
за липсата на неравноправност на ГПР и ГЛП с довода, че липсвали данни как
е изчислен лихвения процент, като с прибавянето на нови суми за заплащане
бил изменен както размера на погас.вноска, така и ГПР и лихвения процент.
Твърди, че уговарянето на възнагр.лихва в размер, надхвърлящ трикратния
размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави, а необосновано
високият размер на ГПР водел до липсата на еквивалентност на престациите,
поради което тези клаузи били неравноправни. Счита договорът за
недействителен съгласно чл.22 ЗПК, тъй като не се разбирало какво се
включва в размера на месечната вноска, липсвал погас.план и договорът бил
сключен при определен само от търговеца размер на възнагр.лихва. Намира за
недоказано превеждането на сума по договора на ответника. Моли да бъде
прекратено производството поради недопустимост на иска, а в евентуалност
да бъде отменено решението в обжалваната част.
Въззиваемата страна АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, ЕИК *********, е депозирала в срок отговор, с който
счита жалбата за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде
потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявени от АГЕНЦИЯ ЗА
КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД срещу Ж. ЯН. К.
обективно съединени искове с правно основание чл.415 във вр. с чл.422 ГПК
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищеца както следва: сумата от 937,63лв., представляваща главница
по договор за паричен заем № 3373406/16.11.2018г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 31.08.2020г.
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 142,01лв.,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 17.12.2018г. до
12.11.2019г.; сумата от 69,05 лв., представляваща обезщетение за забава за
периода от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., които вземания са цедирани от ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
2
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД по силата на Приложение №1/02.12.2019г. към рамков
договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 30.01.2017г., за
които е издадена заповед №4678/01.09.2020год. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№10697/20год. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че между Ж. ЯН. К. и ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД е сключен договор за паричен заем №3373406 от
16.11.18г., по силата на който на първия е предоставен кредит в размер на
1200лв, като страните са постигнали съгласие с нея да се рефинансира текущ
заем по договор за паричен заем 3203910, а остатъка да бъде изплатен. Сочи,
че ответникът се задължил да върне заетата сума в срок до 12.11.2019г. на
равни месечни погасителни вноски всяка в размер на 119,96 лв. За ползването
на сумата ответникът дължал и договорна лихва в размера,уговорен в
договора. Излага, че е изпълнил поетите с договора задължения, като
заемателят е извършил плащания по договора в размер на 745,74лв и е
преустановил редовното обслужване на заема на 23.05.2019г. Твърди, че
въпреки настъпилия падеж на 12.11.2019г. ответникът не е изпълнил
задълженията си, като дължал и обезщетение за забава върху главницата за
периода от 13.11.2019г. до 27.08.2020г. Сочи, че по силата и при условията на
сключен на 30.01.2017г. рамков договор за прехвърляне на задължения и
Приложение №1 от 02.12.2019г. към него, кредиторът „ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ” АД прехвърлил на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД вземанията си от длъжника Ж. ЯН. К..
Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
В отговор на исковата молба ответникът Ж. ЯН. К. е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
валидността на извършената цесия с доводи, че рамковия договор предхожда
договора за заем, а приложението било неотносимо.Оспорва да е налице
уведомяване за цесията, извършено от цедента. Не оспорва да е подписал
процесния договор, като оспорва той да е подписан от представляващ ИЗИ
АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД. Оспорва да е предоставен стандартен
европейски формуляр и ОУ, както и погас.план. Оспорва да е получил сума
по договора. Счита, че договорът е недействителен на осн. чл.22 ЗПК , а
разпоредбите за възнагр.лихва и неустойка били неравноправни, които не
били индивидуално уговорени и противоречащи на добрите нрави, тъй като
надвишавали трикратния размер на законната лихва. Не бил установен и
механизъм за изчисляване на ГПР, а уговорения противоречал на добрите
нрави. Оспорва и претенцията за неустойка по чл.4 от договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
3
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявените
искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422 ГПК за процесуално
допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
С оглед оплакванията във въззивната жалба спорно се явява на първо
място обстоятелството налице ли е надлежно уведомяване на длъжника за
извършената цесия, съответно надлежно активно материалноправно
легитимиран ли е ищецът да претендира процесните вземания от длъжника.
В настоящия случай за установяване на легитимацията си като кредитор
ищецът – заявител АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД е посочил и представил рамков договор за прехвърляне
на парични задължения от 30.01.2017г., ведно с Приложение 1/02.12.19г. към
него, по силата на който продавачът ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД му е
прехвърлил вземания към свои длъжници в определен размер, произтичащи
от договори за заем, индивидуализирани в съответно Приложение, срещу
определено в договора възнаграждение, като видно от приложеното
извлечение от Приложение №1 сред тях е и договора, сключен с длъжника Ж.
ЯН. К.. Обстоятелството, че рамковият договор е сключен преди сключването
на договора за заем, не обосновава невалидност на цесията, доколкото
съгласно клаузите на договора за цесия прехвърляните вземания се
индивидуализират в съответно приложение със съотв.дата, като датата на
прехвърляне на вземането е датата на сключване на всяко приложение. Или в
случая процесното вземане се явява прехвърлено считано от 02.12.19г., която
дата следва неговото възникване. Следва да се посочи за пълнота, че в
теорията е прието, че прехвърлянето на вземания, които не са изискуеми към
момента на договора за цесия, както и на бъдещи вземания не е
недействително. Вземането към датата на сключване на договора за цесия
трябва да е съществуващо или възникването му да е възможно. Извършената
цесия на бъдещо вземане обаче ще породи действие едва след възникването
на вземането / така Облигационно право, А.Калайджиев/.
По делото е приложено и нарочно пълномощно от ИЗИ АСЕТ
МЕНИДЖМЪНТ АД на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ
ЗАДЪЛЖЕНИЯ ООД, от което е видно, че е налице изрично изявена правно
валидна воля от цедента за упълномощаването на цесионера от негово име да
уведомява длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, за
извършването на което действие от пълномощник липсва законова пречка. От
представените по делото доказателства не се установява факта на надлежно
уведомяване на длъжника за извършената цесия преди предявяването на иска.
Доколкото обаче на ответника чрез процесуалния й представител са надлежно
връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които
4
договора за цесия от 30.01.2017г., ведно с приложение №1 от 02.12.19г.към
него; пълномощно от цедента на цесионера за съобщаване на цесията;
нарочно писмено уведомление до длъжника от упълномощения за това
цесионер), обосновано може да се приеме, че съобщаването в конкретния
случай на извършеното прехвърляне на вземането на цедирания длъжник е
сторено с връчването на книжата по реда на чл.131 ГПК, с което правата и
законните интереси на длъжника са гарантирани. Предвид гореизложеното
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, свързани с
липсата на надлежно уведомяване за извършената цесия. Следва да се приеме,
че процесната цесия има действие за длъжника и тъй като не се твърди той да
е извършил плащане на прехвърлените суми, то ищецът - цесионер се явява
носител на тези вземания.
Видно от приложения договор за паричен заем №3373406/16.11.2018г.,
сключен между “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД и Живка Я.К.,
заемодателят е предоставил на заемателя сумата от 1200лв., а последният се е
задължил да я върне за срок от 12 месеца. Ответникът не оспорва, че е
подписал договора, а наведеното възражение за липсата на предст.власт на
лицето, подписало от името на дружеството договора, съдът намира за
неоснователно, доколкото такова възражение може да бъде направено само от
представлявания, не и от насрещната страна.
Оплакването, че сумата по договора за заем не е усвоена от ответника е
неоснователно. Изрично в договора е записано, че страните се съгласяват да
се рефинансира текущ заем на заемателя и последният се е съгласил да се
погаси задължението по договор за паричен заем №3203910 в размер на
669,95лв, като изрично е вписано в договора и изявление за прихващане на
това задължение със заеманата сума по процесния договор. В договора / чл.3,
ал.2/ е посочено още, че заемодателят изплаща остатъка от заемната сума по
договора и последният има силата на разписка. Доколкото не се оспорва
подписването на договора, съдът намира, че същият удостоверява
усвояването на заетата сума, по начина, посочен в него. Този извод следва и
от заключението на приетата пред ВРС счетоводна експертиза, съгласно
което задължението по договор за паричен заем №3203910 е погасена с
направеното плащане на сумата от 669,95лв, която е част от отпуснатия заем
№3373406/16.11.2018г. Дали в други договори между страните са налице
недействителни клаузи не е предмет на изследване в настоящото
производство, доколкото излиза извън очертания с исковата молба предмет на
делото, а от своя страна ответникът не е заявил насрещна претенция, респ. не
е налице прието за разглеждане възражение за прихващане.
В договора изрично е посочено, че на ответника предварително е
предоставен стандартен европейски формуляр /чл.1/, но дори и това
задължение да не е изпълнено това не обосновава нищожност на договора
съгласно чл.22 ЗПК, като извода на ВРС в този смисъл се споделя от
настоящия състав.
Условията, при които следва да се предоставят кредити на потребители,
5
са предмет на специално регулиране със Закона за потребителския кредит.
Кредиторът не обосновава иска си на условия извън договора, поради което и
липсва необходимост от оповестяване на общи условия. Подписаният от
ответника договор съдържа ясна и разбираема информация за условията за
издължаване на кредита, като в него е инкорпориран погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, съгласно изискването на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
Договорен е фиксиран лихвен процент, което изключва необходимостта да се
съставя нарочен план, в който да се уточнява последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти. Не е накърнено и правото на длъжника на
информация за извършени от него погасявания, тъй като в чл.7 от договора
кредиторът е поел задължение, изисквано по чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК да
снабди безвъзмездно заемателя с извлечение под формата на погасителен
план за извършените и предстоящите плащания, като по делото липсват
данни такава информация да е искана, респ. отказвана. Изрично в чл.7, ал.3 от
договора е посочено и право на потребителя да се откаже от договора и
условията за неговото упражняване в съответствие с чл.11, ал.1, т.20 ЗПК.
Съгласно чл.11 от ЗПК задължителен реквизит от всеки договор за
потребителски кредит е ГПР и ГЛП. Не е налице твърдяната нищожност на
клаузата за договорно възнаграждение като противоречаща на добрите нрави,
съотв. за нейната неравноправност. Съгласно договора уговореният ГЛП е в
размер на 35%, като олихвяването е договорено като фиксиран годишен
размер и липсват каквито и да са данни за изменение на този лихвен процент
през срока на договора. С оглед разпоредбата на чл.9 от ЗЗД договорната
свобода е ограничена както от повелителните норми на закона, така и от
общоприетия морал. Спазването на принципа на добросъвестност и
справедливост в гражданските и търговски взаимоотношения има за цел да
предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка
на другата. В съдебната практика принципно се приема, че изключително
голямата разлика в престациите при договорите може да се приеме за
противоречие с добрите нрави. Няма пречка страните да договарят цена над
законната лихва, която е определена като минимална компенсация на
лишаване от средства от извършено кредитиране, но чрез това договаряне не
следва да се достига до резултат, несъвместим с обществения морал.
Действително в случая договорения лихвен процент надвишава три пъти
законната лихва, но отчитайки обстоятелството, че се касае за рисково
небанково кредитиране по занятие, при което цената на обичайно
предлаганата услуга следва да покрива по-големи очаквани загуби от
дейността, а това от своя страна налага по-големи лихви, липсата на
предоставено обезпечение, както и съобразявайки размера на предоставената
сума с този на уговореното възнаграждение и периода за издължаване на
кредитния ресурс, то съдът намира, че горепосочената клауза не регламентира
прекомерен размер на договорна лихва, който да обосновава нейната
6
нищожност.
По процесния договор ГПР е в размер на 41,62%, като в договора се
съдържа информация относно неговото формиране /чл.8/. Към датата на
сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на
чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер,
се считат нищожни. Договорения между страните ГПР от 41,62% не
надхвърля петкратно размерa на законния такъв за времето на сключване на
договора от 10,00%, при определения от БНБ основен лихвен процент /0%/ и
10 пункта надбавка. С оглед нормата на чл.19, ал.3 ЗПК съдът не намира
основания така допълнително договореното обезщетение за неизпълнение на
специално поето задължение за предоставяне на обезпечение да бъде
добавяно към ГПР по договора, а още по малко към годишния лихвен
процент. Отделно от това с решението на ВРС вече е формиран извод за
нищожност на клаузата за неустойка по чл.4, ал.1 от договора, който изцяло
се споделя от настоящия състав. Предвид изложеното изводът на ВРС за
действителност на клаузата за ГПР се явява правилен.
В заключение въззивният съд не установява несъответствията със
закона, посочени във въззивната жалба като пороци на сделката, изключващи
валидността й в цялост. Настоящият състав напълно споделя мотивите на
ВРС в гореизложения смисъл и препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
Поради съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението на ВРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната му част.
Предвид отправеното искане разноски се следват на възз.страна и за
настоящото производство. Доколкото последната е защитавана от
юрисконсулт, то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за
настоящата инстанция следва да се определи на осн. чл.25 от НЗПП в размер
на 100лв., в който размер следва да се присъдят разноски за въззивното
производство.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №262896/02.12.21г., постановено по гр.д.
№14533/20г. на Варненски районен съд, В ЧАСТТА, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Ж. ЯН. К., ЕГН **********, с
адрес гр.Варна, кк.Св.св.Константин и Елена, ул.46, №5а, вх.А, ет.4, ап.11,
дължи на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр.София, сумата от
652,64лв., представляваща падежирала на 12.11.2019г. главница, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК
31.08.2020г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 68,14
7
лв., представляваща възнаградителна лихва за времето от 17.12.2018г. до
12.11.2019г. и сумата от 52,39лв, представляваща обезщетение за забава,
съизмеримо със законната лихва върху неплатената главница от 652,64 лв. за
времето от 13.11.2019г. до 27.08.2020г., по сключен на 16.11.2018г. между Ж.
ЯН. К. и “ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ АД договор за паричен заем
№3373406/16.11.2018г., които вземания са прехвърлени с договор за цесия от
30.01.2017г. и Приложение №1/02.12.2019г., за които суми е издадена заповед
№4678/01.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в
производството по ч.гр.д.№10697/2020г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА Ж. ЯН. К., ЕГН **********, с адрес гр.Варна,
кк.Св.св.Константин и Елена, ул.46, №5а, вх.А, ет.4, ап.11, ДА ЗАПЛАТИ на
АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.Панайот
Волов №29, ет.3, сумата от 100лева, представляваща разноски за въззивна
инстанция, на основание чл.78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8