ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Гр.Стара Загора, 15.01.2021г.
Старозагорският районен съд, гражданско отделение, XI състав, в закрито заседание на 15.01.2021г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
сложи за разглеждане Гр.дело №2292 по описа за 2020г. докладвано от съдията МИНЧЕВА и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, и с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа. Предявен е и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка. Претендират се разноските по делото. Образувано е по молба на М.М.М. *** срещу “Феникс голд” ЕООД, гр.София. Съдът е постановил решение, с което е уважил претенцията на ищеца за признаване на уволнението за незаконно и възстановяването му на предишната работа. По отношение на иска с правно основание чл.344, ал.1, т.4 КТ съдът е приел, че липсва правен интерес от предявяването му и е прекретил делото в тази му част. На основание чл.78, ал.1 ГПК съдът е присъдил в полза на ищеца направените от него разноски, съразмерно с уважената част от исковете в размер на 600,00лв., при претенция за заплатено адвокатско възнаграждение от 900,00лв. На основание чл.78, ал.4 ГПК е присъдил в ползва на ответника разноски съразмерно с прекратената част от делото.
В срока за обжалване на решението процесуалният представител на ответника е подал молба по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с която е изразил становище, че присъденият размер на разноските е прекомерно голям и моли съдът да измени решението си в частта за присъдените разноски, като намали адвокатското възнаграждение.
Съдът е изпратил препис от молбата на другата страна, която в предоставения й едноседмичен срок е изразила становище, че присъденото адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Моли молбата за изменение на определението в частта за присъдените разноски да се остави без уважение.
Съдът намира за установено следното:
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК Заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е предявил претенцията си за присъждане на направените по делото разноски още с исковата си молба. В откритото съдебно заседание на 14.09.2020г. е представил списък на разноските и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение възлизат на 900,00лв. В съдебно заседание представителят на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, като съдът не се е произнесъл по това възражение в решението си. Предвид изложеното молбата се явява допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК “Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.” Чл.36 от Закона за адвокатурата препраща към Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия адвокатски съвет. Съгласно чл.7, ал.1, т.1 от посочената наредба, за защита по дела за отмяна на уволнение и възстановяване на работа минималното адвокатско възнаграждение е не по-малко от размера на минималната месечна работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ или към момента на определяне на възнаграждението.
Съдът е приел, че са предявени три обективно съединени иска. Заплатено е адвокатско възнаграждение в размер на 900,00лв., като не е конкретизирано в договора за правна помощ и съдействие каква сума се дължи за всеки от исковете, поради което съдът приема, че за всеки от исковете е договорено еднакво възнаграждение, а именно по 300,00лв. Тъй като съдът е уважил два от трите предявени искове, то е присъдил възнаграждение от общо 600,00лв. Това възнаграждение не противоречи на цитираната разпоредба от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като размерът на минималната работна заплата за страната към момента на сключване на договора за правна помощ е 610,00лв. Присъденият размер, не само, че не е прекомерен, но дори е под минимума, определен с наредбата, но той съответства на договореното между страните възнаграждение за три обективно съединени иска.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК позволява редуциране на размера на адвокатското възнаграждение в случай на прекомерност. Самият израз „прекомерност“ означава, че претендираното адвокатско възнаграждение значително надхвърля адекватното възнаграждение, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а не означава, че надхвърля минималното възнаграждение, предвидено в наредбата. Т.е. не всяко адвокатско възнаграждение, което надхвърля минимално предвидените размери, следва да се приема за прекомерно. В този случай, настоящият състав счита, че заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
Предвид гореизложеното съдът намира, че молбата за изменение на Решение №260327/17.11.2020г., постановено по настоящото дело, в частта му за присъдените разноски е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№270722/17.12.2020г. на “ФЕНИКС ГОЛД” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н Средец, ул.“Славянска“ №29, ет.2, представлявано от Мариета Георгиева Цекова-Димитрова, с която се иска изменение на Решение №260327/17.11.2020г. по гр.дело №2292 по описа за 2020г. на РС-Стара Загора в частта му за присъдените разноски.
Определението подлежи на обжалване от страните пред ОС – Стара Загора в двуседмичен срок от датата на връчване му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: