РЕШЕНИЕ
№ 26
гр. Пловдив, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Христо Ив. Крачолов
Членове:Иван Хр. Ранчев
Веселин Г. Ганев
при участието на секретаря Нина Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Андрея Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Веселин Г. Ганев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215000600608 по описа за 2021 година
Производство по Глава 21 НПК.
С присъда № 260021/15.10.2021г., постановена по НОХД № 67/2021г. по
описа на Окръжен съд- Пазарджик подс.Т. Р. Т. е бил признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършени престъпления по
чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК, по чл.282 ал.2 вр. ал.1 НК и по чл.283 вр.чл.26 ал.1
НК- за това, че на 19.12.2014г. в гр.* в качеството си на длъжностно лице -
Началник Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.* да е нарушил
служебните си задължения, произтичащи от чл.159 ал.2 от ЗДвП /да спазва
императивната законова разпоредба гражданите да получават от съответната
структура на МВР на Р.България и в частност от Сектор „*“ към отдел „*“
при ОДМВР гр. * свидетелство за управление след заплащане на дължимите
глоби/, като поставил резолюция „Удовлетворявам молбата на К. Р.“ върху
молба на К. К. Р. от 19.12.2014г. до Началника на Сектор „*“ към отдел „*“
при ОДМВР гр. * за получаване на СУМПС с номер *, без последният да е
заплатил изцяло дължимите глоби в размер на 810.00 лева, с цел да набави за
другиго- К. К. Р. от гр.* облага - същият неправомерно да получи издадено
СУМПС с номер * и да не заплати към датата на получаването на документа
дължимите глоби в размер на 810.00 лева и от това да са настъпили
значителни вредни последици- неправомерно получаване на СУМПС с номер
* от К. Р. на 19.12.2014г. и незаплащане към датата на получаването на
1
документа дължимите глоби в размер на 810.00 лева, както и смущения в
нормалното функциониране на Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. *
при изпълнение на задачите по спазване на реда за издаване на документите
за правоуправление на водачи на МПС /моторни превозни средства/ и
разколебаване на доверието на служителите и гражданите в него -
престъпление по чл.282 ал.2 вр. ал. 1 от НК;
и за това, че на 14.07.2016г. в гр.* в качеството си на длъжностно лице -
Началник Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.* да е нарушил
служебните си задължения, произтичащи от чл.12а, ал.1, т.3 от Наредба № 1-
45/24.03.2000г. за първоначална регистрация на превозно средство с
регистрация в държава - членка на ЕС /да спазва императивната законова
разпоредба първоначалната регистрация на превозно средство в съответната
структура на МВР на Р.България и в частност в Сектор „*“ към отдел „*“ при
ОДМВР гр.* с регистрация в държава - членка на ЕС или на ЕИП да се
извършва след представен изискуем набор от документи, включително
свидетелство за регистрация част I и част II, издадени от съответния
компетентен орган на държавата - членка на ЕС или на ЕИП/, като разпоредил
извършването на първоначална /постоянна/ регистрация на лек автомобил „*“
с VIN-*********** /внос от */ по заявление на А. Д. Д. от с.* за първоначална
регистрация на автомобила, без последният да е представил горната половина
на част II от свидетелството за регистрация на моторно превозно средство
/СРМПС/ на * власти, с цел да набави за другиго - А. Д. Д. от с. * облага -
същият да получи неправомерно първоначална регистрация за лек автомобил
„*“, с VIN-*********** и от това да са настъпили значителни вредни
последици- осъществяване на неправомерна първоначална регистрация на лек
автомобил „*“, с VIN-***********, както и смущения в нормалното
функциониране на Сектор „*“ при ОДМВР гр. * при изпълнение на задачите
по спазване на реда за регистрацията на пътни превозни средства,
компрометиране на авторитета му и разколебаване на доверието на
служителите и гражданите в него-престъпление по чл.282 ал.2 вр.ал. 1 от НК;
и за това, че за времето от 15.06.2016 г. до 27.07.2016 г. в гр. * и гр.*, при
условията на продължавано престъпление, като длъжностно лице - Началник
Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.* да е използвал служебното си
положение, за да набави за другиго противозаконна облага, както следва:
- на 15.06.2016г. в гр. * е използвал служебното си положение, като
телефонирал на Б. В. Б. /* в група „*“ на Сектор „*“ към РУ-*/ с искане да се
обади на Т. К. У. /* в група „*“ към РУ-*/ да не съставя АУАН на
проверяваното от него лице Б. М. К. от с.* за констатираното нарушение по
чл.483 ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането, за да набави за другиго — Б. М.
К. от с.* противозаконна облага- да не бъде образувано срещу него
административно- наказателно производство за нарушение по чл. 483 ал.1 т.1
от КЗ да не бъде санкциониран по административен ред и да не заплати глоба
в размер на 250 лева, предвидена в нормата на чл.638 ал.1 т.1 от КЗ;
- на 27.07.2016 г. в гр.* е използвал служебното си положение, като
телефонирал на И. А. К. /* в група „*“ на Сектор „*“ към Отдел „*“при
2
ОДМВР-*/ с искане да не съставя АУАН/ Фиш на проверяваното от него лице
Д. Б. С. от гр.* за констатираното нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП, за да
набави за другиго - Д. Б. С. от гр.* противозаконна облага- да не бъде
образувано срещу него административно-наказателно производство за
нарушение по чл.6, т. 1 от ЗДвП, да не бъде санкциониран по
административен ред и да не заплати глоба в размер на 30 лева, предвидена в
нормата на чл.183, ал.3, т.5 от ЗДвП- престъпление по чл.283 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК.
Против присъдата е постъпил протест от Окръжна прокуратура-
Пазарджик като в допълнението към него са изложени подробни
съображения, че е неправилна, необоснована и постановена в разрез със
събраните по делото доказателства, поради което се иска отмяната й и
осъждане на подс.Т. Р. Т. по първоначално повдигнатото му обвинение за
извършени две престъпления по чл.282 ал.2 вр.ал.1 НК и едно по чл.283
вр.чл.26 ал.1 НК.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив поддържа
подадения протест и моли да бъде уважен по изложените в него съображения,
а алтернативно предлага преквалифициране на първите две деяния като
престъпления по основния състав на чл.282 ал.1 НК.
Подс. Т. Р. Т., лично и чрез защитника си адв.Р.П. счита протеста за
неоснователен, а присъдата за правилна, законосъобразна и обоснована,
поради което моли да бъде потвърдена.
Пловдивският апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
провери изцяло правилността на постановената присъда, приема за
установено следното:
Протестът е процесуално допустим, а разгледан по същество е
неоснователен.
Фактическата обстановка по делото е била правилно установена въз основа
на цялостен, обективен и пълен анализ на доказателствените източници от
страна на първоинстанционния съд. И според въззивната инстанция могат да
се приемат за установени по категоричен начин следните фактически
положения, които като цяло не се оспорват от страните: Към 19.12.2014г.
подс. Т. Р. Т. заемал длъжността Началник Сектор „*“ към отдел „*“ при
ОДМВР гр. * и като такъв имал качеството на "длъжностно лице" по смисъла
на чл. 93, т.1 б.“а“ от НК. Съгласно пункт II от длъжностната му
характеристика, за длъжността Началник на Сектор „*“ към отдел „*“ при
ОДМВР гр. * /том XIII л.43-44/, подсъдимият Т. имал следните основни
задължения: да организира, ръководи и контролира цялостната работа на
сектора по осигуряване безопасността на движението, като се основава на
нормативната уредба, регламентираща дейността на пътния контрол,
организацията на движението и разпорежданията на ръководството;
организира, лично участва и контролира изпълнението на задачите на сектора
по контрола на документите за правоуправление на водачите на МПС,
регистрацията и техническото състояние на движещите се ППC...; организира
3
и пряко ръководи задачите, свързани с дейността по документите за
правоуправление и отчета на водачите на МПС, регистрацията и
техническото състояние на ППС; организира, ръководи и контролира
цялостната работа на сектора по изпълнение на задачи относно издаването на
документи за управление на МПС, въвеждането на наложените наказания и
на отнетите контролни точки“.
На 23.07.2014г. свидетелят К. К. Р. /понастоящем с фамилия Д./ посетил
сградата на Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.* и заявил, че бил
изгубил на 18.07.2014г. издаденото му свидетелство за управление на МПС
/СУМПС/, като попълнил предоставената му от св.Р. С. /* в група „* в Сектор
„*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.*/ декларация по чл.17 ал.1 от Правилника
за издаване на български лични документи /ПИБЛД/. В действителност,
издаденото на св. Р. СУМПС № * било отнето от * власти за извършено от
него административно нарушение за управление на нерегистрирано превозно
средство в *. Върху декларацията св.С. описала в ръкописен текст дължими
до момента глоби на водача К. Р. за извършени от него административни
нарушения на ЗДвП. Св. Р. имал незаплатени глоби по влезли в сила
наказателни постановления и фишове на МВР в общ размер на 810.00 лева,
както следва: 30 лева с НП № *, 40 лева с НП № *, 400 лева с НП № *, 20 лева
с НП №*г., 100 лева с фиш серия К № * г.; 10 лева с фиш серия С № *г., 10
лева с фиш серия С № *г. и 200 лева с фиш серия К № *г. Върху
горепосочената декларация на св.Р., подс.Т., поставил резолюция „Г-н Б да
състави АУАН“. В изпълнение на горепосоченото разпореждане, св. А. Б.
съставил АУАН № *и наказателно постановление № *., с което на св.Р. била
наложена глоба в размер на 50 лева за изгубеното СУМПС.
На 17.12.2014г. св.К. Р. отново посетил сградата на Сектор „*“ към отдел
„*“ при ОДМВР гр. * и подал заявление за издаване на ново СУМПС №*.
/том II, л.25-гръб и л.38/, което било прието и обработено от свидетелките В.
П. и Б. Д. /системни оператори в Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. */.
След разговор с подс. Т. във връзка с незаплатените глоби от св.Р., в горния
край на заявлението св.П. написала „да си плати всички НП и фишове,
говорено с г-н Т.“, а св. Д.- „да плати НП за изгубената книжка от месец юли
2014г.“. На 17.12.2014 г. статусът на СУМПС № * бил променен от „валиден“
на „невалиден - изгубен/откраднат“. На 18.12.2014г. било отпечатано ново
СУМПС на св.К. Р. с номер * с валидност 30.12.2021г.
На 19.12.2014 г. св. К. Р. посетил за пореден път сградата на Сектор „*“
към отдел „*“ при ОДМВР гр. * и след като заплатил глобата от 50 лева за
„изгубеното“ свидетелство, поискал от св. Б. Д. да му предостави
новоиздаденото СУМПС с номер *. Последната отказала, тъй като не бил
заплатил останалите наложени му глоби. Св.Д. поискал среща с подс.Т., като
входирал в деловодството молба от 19.12.2014г. до Началника на Сектор „*“
към отдел „*“ при ОДМВР гр. * за получаване на новоиздаденото СУМПС с
номер *, без да е заплатил изцяло дължимите глоби. Св. Д. споделил на
подсъдимия, че си изкарва прехраната с управление на МПС в * и че ако няма
книжка не само глобите не може да си плати, но и няма как да издържа
4
семейството си и да си плаща кредитите. В подадената молба Д. заявил, че до
три месеца ще заплати глобите си. Подс.Т. познавал св. Д. от работата си в
сектор * и решил да му помогне като поставил още същия ден на 19.12.2014г.
резолюция „Удовлетворявам молбата на К. Р. да се провери дали същия е
заплатил глобите си на 01.04.2015г.“ върху молбата на св.К. К. Р. /том II
л.26,41/. Подсъдимият лично придружил св.Р. на 19.12.2014г. до работното
място на св.Д., където й връчил резолираната молба и й казал да предостави
на свидетеля новоиздаденото СУМПС, което указание служителката
изпълнила. Към този момент подсъдимият не знаел, че св. Д. /Р./ не е изгубил
СУМПС и че същото му е отнето в *. Подс.Т. проявил разбиране спрямо св.Р.,
който е от * произход и имал само бегли познанства с него, за да не загуби
работата си и да може да издържа семейството си, а и да заплати
впоследствие наложените му глоби.
С писмо с peг.№* на Началник отдел „*“при ГД“*“ до ОДМВР- * подс. Т.
бил уведомен за отнетото СУМПС № * на К. Р. в * /том II, л.23/, за
предприемане на съответните действия. Към писмото бил приложен опис №
11/16.12.2014г. на отнети СУМПС и талони на български граждани в * /том, II
л.24/. Писмото било резолирано за отработване на свидетеля И. С. - Началник
на гр.* /Началник „*“/ в сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. *. Св. С.
извършил справка в АИС „БДС“ на К. Р., като установил, че на последния
било издадено ново СУМПС № *, след като попълнил декларация по чл.17
ал.1 от ПИБЛД за изгубването на СУМПС № *. Резолирал преписката на св.
Р. С. за подготовка на документите за доклад на преписката в Районна
прокуратура-Пазарджик с оглед преценка за извършено документно
престъпление. Последната изготвила на 09.10.2015 г. докладна записка до
Началника на Сектор „*“ при ОДМВР- * /том II л.22/, в която отразила
допуснатото нарушение на чл. 159 ал.2 от ЗДвП -предаването на новото
СУМПС без заплащане на дължимите глоби. Въпреки указанието дадено от
подсъдимия Т., служителките от сектора не проверили на 01.04.2015г. дали Д.
е заплатил дължимите глоби макар това да било единственият път, в който се
издавало СУМС без да са заплатени глобите по фишове и наказателни
постановления. Всички дължими от Д. суми били заплатени от него , чрез
неговата майка, на 01.10.2020г., в това число и наложената му глоба по реда
на чл.78а от НК за подадената декларация с невярно съдържание.
Към другата инкриминирана дата- 14.07.2016г.- подс. Т. Р. Т. още заемал
длъжността Началник на Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. *. Подс.Т.
бил запознат с разпоредбата на чл.12а, ал.1, т.3 от Наредба №1- 45/24.03.2000
г. за първоначална регистрация на превозно средство с регистрация в държава
- членка на ЕС, а именно: чл.12а ал.1 - “За първоначална регистрация на
превозно средство с регистрация в държава -членка на ЕС или на ЕИП,
собственикът представя: т.3- свидетелство за регистрация - част I и част II
/ако е издавана/, издадени от съответния компетентен орган на държавата -
членка на ЕС или на ЕИП“. Бил наясно, че нормата чл.12а, ал.1 от Наредба
№1-45/24.03.2000 г. регламентира задължителния набор от документи, за
наличието на които следва да се следи от компетентните служители на Сектор
„*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. * при приемането на книжата за
5
регистрация и без които последната е невъзможна.
Регистрацията на автомобили в Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.
* била уредена в утвърден от Директора на ОДМВР- * „Технологичен ред
относно: Организацията за работа в Сектор „*“ на МВР-* по регистрация,
пререгистрация, спиране от движение, пускане в движение, прекратяване не
регистрацията и възстановяване на прекратена регистрация на превозни
средства /ПС/, както и за издаване на удостоверителни документи с данни за
превозни средства и собственика им“ /том XII, л.20-27/. Първо документите
на превозното средство се преглеждали на PM 1 /работно място/- подготовка
и прием на документи, след което автомобилът минавал преглед в РМ 2-
дейност по идентификация на ППС от механици и въвеждане на данните от
идентификацията в АИС „*“ и в завършек документите се обработвали в РМ
3- обработка на образуваните административни преписки по регистрация на
ППC. Съгласно пункт V от одобрения Технологичен план, служителите на P1,
Р2 и Р3, при констатирана нередност на представени от заявителя документи
уведомявали Началника на гр.* или Началника на Сектор „*“ към отдел „*“
при ОДМВР гр. *, като същите давали последващи указания за работа и
действия. Към 14.07.2016г. свидетелят И. С. не изпълнявал вече длъжността
Началник на гр.“*“ /Началник „*“/ в сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.
*, която била вакантна, но неформално била възложена от подс.Т. на св. А. Б..
На 08.06.2015г. свидетелката Е. Т. Г. представила в гр.* в Сектор „*“ към
отдел „*“ при ОДМВР гр. * заявление за регистрация л.а. „*“, с VIN - *
**********, закупен от „*“ ЕООД гр.* с управител св.М. П. и внесен от
дружеството в страната от *. Към заявлението приложила част I от
свидетелството за регистрация на моторно превозно средство /СРМПС/ и
долната половина от част II, като измежду книжата липсвала горната
половина на част II от СРМПС. Липсата на отрязъка станало достояние на
свидетеля И. С. във връзка със службата му като Началник на гр.* в Сектор
„*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. *, който изготвил на 15.06.2015г. докладна
записка с peг. № * до подс. Т. Р. Т. в качеството му на Началник /том III л.4/ с
информация за случая. Дал заключение, че единствената възможност за
регистрация на автомобила при липса на горната половина на част II от * по
изключение, е само при получено писмено разрешение от * за регистрация на
автомобила в Р България, като направил предложение за запитване до *
власти в тази насока. На 15.07.2015г. подс. Т. съставил писмо с предложение
до Директора на ГД“*“ на МВР за изготвяне на запитване до * власти дали
разрешават регистрацията на автомобила в страната /том III, л.3/.
Междувременно по отношение на превозното средство била извършена
транзитна регистрация на 08.06.2015г., която била подновявана всеки месец
до решаването на проблема. Никой от служителите обаче, в това число и св.
С., не проверили дали има отговор на запитването до * власти. Транзитната
регистрация на автомобила била прекратена през месец ноември 2015г. по
искане на св. Г. /том III л.2/, одобрено от подс.Т.. С разписка от 21.12.2015г.
/том III, л.8/ последната получила представените от нея набор от документи
за МПС, включително * част I и половината от част II. Върнала автомобила с
транзитните номера на св. А. Т., който й съдействал за закупуването му от „*“
6
ЕООД гр.*. До 14.07.2016г. в Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. * не
постъпил отговор от * власти на запитването на ГД „*“ на МВР. Този отговор
обаче бил постъпил в ГД „*“ на МВР още на 04.08.2015г. /стр.140 от делото/,
в който отговор се разрешавала регистрацията на описаното МПС.
През юни 2016г. св. А. Д. Д. и баща му св. Д. А. Д. от с. * огледали
автомобила „*“, с VIN - * **********, изложен от св. А. Т. в автокъща срещу
сградата на Сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр. *. Св. Т. съставил
неистински частен документ където вписал, че чуждия гражданин продава
автомобила на св.А. Д. и се подписал за продавач, като по този начин
свидетелят Т. явно смятал да преодолее пречката за регистрация на МПС.
Баща и син Д.и се съгласили да закупят посочения л.а. „*“ въпреки проблема,
поради който договорили по-ниска продажна цена. Решили да го регистрират
на името на св А. Д.. Св. Д.Д., който имал оранжерии за производство на
зеленчуци, се надявал да преодолее проблема с регистрацията на автомобила
със съдействието на подс. Т., с когото се познавали от 20 години и от време
на време го снабдявал със буркани люти чушки.
Св.Д.Д. обяснил на подс.Т. проблема с регистрацията на автомобила а на
11.07.2016 г. вечерта, последният му се обадил по телефона и го уведомил, че
И. С. миналата година бил направил отказ за регистрация на превозното
средство в системата поради липса на отрязък от шведките документи, който
нямало как да се премахне.
На 14.07.2016г. св.А. Д. Д. от с. * представил в гр.* в Сектор „*“ към
отдел „*“ при ОДМВР гр. * заявление с peг. № *г. за първоначална
/постоянна/ регистрация на л.а. „*“, с VTN - * ********** /том III, л.38/ ведно
с неистинския договор за покупко-продажба от 02.05.2015г. от продавача Ю.
О. М. /том III, л.41/, попълнен на * език, както и съдържаща неверни данни
декларация от 04.07.2016г. за придобиване на собствеността - Приложение 2,
която по силата на закон - чл. 12а, ал.1, т.6 и чл. 126, ал.1, т.6 от "Наредба 1-
45 от 24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движение и
спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от
тях" се подава пред орган на власт - Началник Сектор "*" при ОД на МВР - гр.
*, за удостоверяване истинността на изложените в декларацията
обстоятелства, а именно, че А. Д. Д. бил закупил лично лек автомобил марка
"*" с номер на рама * ********** от лицето Ю. О. М. в гр.* в * на 02.05.2015г.
и че превозното средство било влязло в Р България на 16.05.2015г. /том III,
л.42/. Към заявлението приложил част I от свидетелството за регистрация на
моторно превозно средство /СРМПС/ и долната половина от част II /том III,
л.40/, като измежду книжата отново липсвала горната половина на част II от
СРМПС.
Св. Й. А. Б. /* в група „* в група „* на Сектор „*“ към отдел „*“ при
ОДМВР гр. */ прегледала заявлението и приложените към него документи в
присъствието на подателя. Констатирала липсата на горната половина на част
II от *. Била наясно с проблема при регистрацията на автомобила предходната
година, тъй като била приела и обработила заявлението за първоначална
/постоянна/ регистрация от св.Г. на 08.06.20015г. и заявленията на последната
7
транзитна регистрация на превозното средство от 08.06.2015г, 14.07.2015 г.,
21.08.2015г. , 24.09.2015 г. /том III, л.5, 9,15, 22,30/. Св. Б. познавала св. Г., с
която били съседки. Св.Б. констатирала, че представените й към заявлението
договор за закупуване на превозното средство в чужбина и декларацията за
внос се различават от приложените към заявленията на св.Г.. Уведомила
незабавно за констатациите си подс.Т., който по същото време се намирал в
халето при механиците /работно място 2/ и бил придружаван от св.А. С. Б.- *
в група „*“ в сектор „*“ към отдел „*“ при ОДМВР гр.*. Св. Б., който
отговарял към този момент пряко за регистрацията на автомобилите, сложил
разпореждане на заявлението “Да се регистрира“. В изпълнение на това
разпореждане, св.Б. извършила регистрация на автомобила. Нито св. Б., нито
подсъдимия Т. знаели, че е представен частен договор, който е с невярно
съдържание и е неистински и удостоверява закупуването на автомобила. С
оглед и на факта, че към 04.08.2015г. вече е бил даден отговор от * власти и е
била възможна регистрацията, може да се направи извод, че същата не е била
извършена в нарушение на закона.
В периода 15.06.2016г.- 27.07.2016г. подс. Т. Р. Т. бил овластен да
подписва съставените наказателни постановления по ЗДвП за нарушения на
обслужващата сектора територия, след издаване на констативни актове от
негови подчинени служители. Подсъдимият пряко нее изпълнявал
функционални задължения по контрол на пътното движение на конкретни
пътни участъци /работа на терен/. Такава дейност по контрол на правилата за
движение на територията на област * извършвали предимно *ите II- I степен в
група „*“ на Сектор „*“ към Отдел „*“ при ОДМВР-*, които били на пряко
подчинение на подсъдимия, както и *ите в група „*“ към съответните РУ към
ОДМВР- *, които били непосредствено подчинени на началниците на
районните управления. Полицейските инспектори в група „*“ на Сектор „*“
към РУ към ОДМВР- * осъществявали контрол върху служебните задължения
на *ите в група „*“ към същото РУ към ОДМВР-* във връзка с дейността им
по контрол на правилата за движение и на свой ред били подчинени
непосредствено на началниците на РУ към ОДМВР-*.
Подс.Т. не бил пряк началник на *ите в група „*“ към съответните РУ към
ОДМВР- * и на полицейските инспектори в група „*“ на Сектор „*“ към
съответните РУ към ОДМВР- *, но имал функции по контрол и проверка на
работата им.
На 15.06.2016г. около 11.30 часа св.Б. М. К. от с.* управлявал собствения
си мотопед „*“ на изхода на с.* в посока гр.*, обл.*, когато бил спрян за
проверка от св.Т. К. У. /* в група „*“ към РУ-*/, който извършвал пътен
контрол в участъка съгласно изготвените наряд и ежедневна ведомост на
личния състав на РУ-*. Последният установил, че св. К. бил извършил две
нарушения: 1/ не носел контролен талон към СУМПС, за което било
предвидено наказание глоба в размер на 10 лева и 2/ не носел документ
удостоверяващ сключване на застраховка „гражданска отговорност“ за
собственото превозно средство. Св.К. знаел, че за второто нарушение глобата
е голяма, поради което веднага потърсил за съдействие по телефона подс.Т., с
8
когото се познавали отпреди и били добри познати. Св.К. уведомил
подсъдимия Т., че автоконтрольори са го спрели за проверка и ще му съставят
акт за липса на документ за застраховка на мотора. Св.Б. В. Б. бил * в група
„*“ на Сектор „*“ към РУ-*. Подс.Т. му позвънил по телефона с искане да се
обади на съответния * в група „*“ към РУ-*, който бил спрял за проверка
негов приятел и му казал „Обади му се ако може да направи компромис на
водача, ако не е толкова голямо нарушението“. Св. Б. му обещал да провери
случая. Св.Б. позвънил на св. У., като му предал думите на подс. Т.. Св.У.
отвърнал, че вече бил започнал да съставя АУАН на К.. Св.У. не можел да
провери дали водача има валидна застраховка „гражданска отговорност“, тъй
като в онзи момент системата с таблетите още не била усъвършенствана, но
не съставил акт на св.К. и за неносене на полица за застраховка гражданска
отговорност с оглед на молбата на подсъдимия.
На 27.07.2016г. около 09.02 часа св. Д. Б. С. от гр.* управлявал автомобил
марка „*“ в гр.*. С. управлявал служебен автомобил, в който се возел св.П.
К.... Св.К. бързал за среща и казал на С. да завие наляво въпреки знака
забраняващ това. Св.С. извършил забранен завой наляво по разпореждане на
своя началник св. К.. Действията му били възприети от св. И. А. К. /* в група
„*“ на Сектор „*“ към Отдел „*“при ОДМВР- */, който го спрял за проверка.
Св.П. К..., който много бързал, потърсил съдействие по телефона от подс.Т.Т.,
който се намирал на работното си място. Св.К. и подсъдимия Т. се познавали
добре доста преди това. Св.К. уведомил подсъдимия, че автоконтрольори са
спрели св. С. и ще му съставят констативен акт за осъществен ляв завой при
забранителен знак. Подс.Т. му отвърнал, че ще види какво може да се
направи. Подсъдимият позвънил по телефона на св. К.- автоконтрольор, с
искане да не съставя АУАН/Фиш на проверяваното от него лице Д. Б. С. от
гр.* за констатираното нарушение. Св. К. е обяснил, че е можел по свое
усмотрение да не състави фиш и само да глоби водача, тъй като не било
създадена опасност за движението.
Според заключението на изготвената техническа експертиза- протокол
№15/15.05.2018г. /том XII л. 60-80/, ръкописният текст в договор за покупко-
продажба на л.а. „*“ от 02.05.2015 г. /на латиница/, не е положен от лицето А.
Д. Д.. Същият е положен от А. Р. Т.. Ръкописният текст в приложената към
заявление с peг. № *г. декларация от 04.07.2016 г. от името на А. Д. Д. от село
* не е положен от А. Д. Д., а от А. Р. Т.. Подписите за „Купувач“ в договор за
покупко-продажба на л.а. „*“ от 02.05.2015 г. /на латиница/ и под
„Декларатор“ в декларация от 04.07.2016г. от името на А. Д. Д. от село *, са
положени от А. Д. Д.. Подписът за „Продавач“ в договор за покупко-
продажба на л.а. „*“ от 02.05.2015г. е положен от А. Р. Т..
И според въззивната инстанция, описаната фактическа обстановка се
установява от приложените по делото многобройни писмени доказателства,
от показанията на свидетелите К. Р. / Д. /, Б. Д., В. П., И. С., Б. Б., А. Ш., И.
К., Б. Р., Е. Г., Б. К., А. Т., А. Д., Д.Д., Л. Р., М. П., А. Б., Р. С., Й. Б., Н. Б., Т.
У., Д. С., П. К... , като съдът по реда и предпоставките на чл.281 от НПК е
приобщил към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им
9
показанията на свидетелите Б. Д., В. П., Б. Б., А. Ш., И. К., Б. Р., Е. Г., Б. К.,
А. Т., Л. Р., М. П., А. Б., Р. С., Й. Б., Н. Б. и Т. У., които са потвърдили
заявеното на досъдебното производство предвид на изминалото време и на
спомени от инкриминираните събития, както и на починалия свидетел Д. Б.
С.. Фактическите положения по делото се разкриват и от обясненията на
подс.Т.Т., който на практика не отрича описаните в обвинителния акт
обстоятелства, като изнесената от него информация се подкрепя както от
писмените доказателства, така и от показанията на посочените по-горе
свидетели и в този смисъл има доказателствено значение, а не защитна
позиция по предявеното му обвинение. Всички свидетели по делото, предвид
и на длъжностите, които са заемали по време на инкриминирания период,
добросъвестно са разказали за възприетите от тях обстоятелства по издаване
на новото свидетелство за правоуправление на МПС на св.К. Р., за
регистрацията на въпросния автомобил „*“, за проверката на св. Б. К. и на св.
Д. С. и за това, което им е казал или наредил подс. Т. по описаните по-горе
случаи.
Съдът основателно не е кредитирал показанията на св.А. Т. в частта, в
която твърди, че не е подписвал договора за продажба на автомобила „*“, тъй
като се опровергават от заключението на приетата по делото почеркова
експертиза, както и отчасти на св.Д.Д. с оглед на това, че са
непоследователни, „разхвърляни“ и противоречат на останалите
доказателствени средства по делото, включително на обясненията на
подсъдимия, но като цяло- за случая с регистрацията на лек автомобил „*“-
действително допринасят за изясняване на фактологията по делото. Пред
въззивната инстанция бяха разпитани по искане на прокурора в протеста
свидетелите В.Ш. и И.Т.- служители на Дирекция „*“ на МВР, които са
извършвали оперативно-технически мероприятия или т.нар.“разработка“ по
сигнали за корупционно поведение на служители в *-* по време на
инкриминирания период. Двамата свидетели пресъздават факти и положения,
които са им станали известни именно от документацията по разработката и
нямат преки впечатления и възприятия за обстоятелствата по обвинителния
акт, освен, че са провели „беседа“ със св. Б. К. за проверката на мотопеда му и
че познават св.Д.Д., с когото са разговаряли на място в оранжериите му в с.*.
В този смисъл и аспект показанията им не са от значение за установяване на
нужната информация по делото, която е разкрита, както се посочи, от
множеството други писмени и гласни доказателствени източници.
При така описаната фактическа обстановка, според въззивния съд
материалният закон е бил правилно приложен, тъй като липсва обективния
признак на престъплението по чл.282 ал.2 във връзка с ал.1 от НК, а именно
“да са настъпили значителни вредни последици“, а е налице маловажност на
настъпилите вредни последици, което изключва и преквалифициране на
деянието по основния състав на престъпление по служба по чл.282 ал.1 от НК.
Съдът е анализирал доказателствата, за да приеме този правен извод- на първо
място св.К. Р. е заплатил, макар и със закъснение, наложените му глоби по
фишове и наказателни постановления. В случая обвинителната теза би имала
резон ако на подс. Т. е било известно, знаеше, че св. Р. / Д./ не е изгубил
10
СУМПС, а му е отнето в чужбина. Такива доказателства по делото няма. През
цялото време докато е бил на тази длъжност, подс. Т. не е правил друг път
компромис- да се издаде свидетелство без изцяло дължимите глоби да са
платени- и това се установява от разпитаните по делото свидетели С., П. и Д..
Свидетелката П. е заявила“ Не е имало такъв случай от моя началник, в който
да е разпоредил да нарушаваме закона.“, а св. „Д. казва: “ Не е имало други
случаи в които да ни е нареждано.“ Св. С. пък пояснява “ След като се разбра
за този случай нямаше проблеми в службата ни . Не знам някоя от колежките
да е възмутена от този случай.“ При тези доказателствени средства не може
да се твърди и обосновава обвинението по чл.282 от НК за настъпили
смущения в нормалното функциониране на Сектор „*“ към отдел „*“ при
ОДМВР гр. * при изпълнение на задачите по спазване на реда за издаване на
документите за правоуправление на водачи на МПС /моторни превозни
средства/ и разколебаване на доверието на служителите и гражданите в него
като изражение на вредни последици от деянието, още по-малко значителни.
Не се доказва и твърдяната облага за св.К. Р., тъй като същият си е заплатил
наложените му глоби в пълен размер макар и със закъснение. Действително,
разпоредбата на чл.159 ал.2 от ЗДП забранява издаване на свидетелство за
управление на МПС при неплатени глоби, но това нарушение не може
автоматично да се приравни на престъпление по служба при положение, че не
са изпълнени всички признаци на състава от обективна и субективна страна.
Както се изясни, подс.Т. е дал шанс на св.Р./Д./ да продължи да работи и да
издържа семейството си, а спестената в обвинителния акт част от неговата
резолюция върху молбата на К.Р. гласи“… да се провери дали същия е
заплатил глобите си на 01.04.2015г.“, отделно, че въпреки указанието му,
подчинените му служителки от сектора не са проверили на 01.04.2015г. дали
св. Д. е заплатил дължимите глоби. При преценката за съставомерността на
деянието като престъпление по служба / тъй като диспозицията е бланкетна и
следва да бъдат посочени законовите или подзаконови нормативни актове,
които създават правомощия и задължения за съответното длъжностно лице/
следва да се има предвид и това, че нормата на чл.159 ал.2 от ЗДП има общ
характер и не е адресирана пряко към подсъдимия като началник на
сектора“*“, а се отнася до широк, неограничен кръг /служебни/ лица, за да му
създава конкретни задължения по служба като част от длъжностната му
характеристика. Следва да се отбележи и това, че след като се е получила
информацията за отнетото СУМПС на Р. в * именно подсъдимият Т. е
подписал и изпратил писмото до Районна прокуратура- Пазарджик за търсене
на наказателна отговорност от св.К. Р. за декларацията с невярно съдържание,
което е още едно доказателство за отсъствие в съзнанието на дееца на
изискуемата от закона специална цел- с неплащането на глобите да набави
облага за Р.. При това положение и с оглед на изложеното, окръжният съд
правилно е окачествил поведението на подс.Т. като дисциплинарно
нарушение, което самият той не отрича, но не и като престъпление по чл.282
от НК.
Въззивната инстанция възприема като законосъобразни и обосновани,
защото почиват на събраните и проверени по делото доказателства и
11
доказателствени средства, изводите на първостепенния съд за оправдаване на
подс.Т.Т. и за второто обвинение за извършено престъпление по служба по
чл.282 ал.2 вр.ал. 1 от НК за описаната по-горе проблемна регистрация на
автомобил“ *“. Съдът е положил дължимите процесуални усилия да изясни
обективната истина по този въпрос с изисканите относими справки и
информация, по които по делото са били приложени и приети писмени
доказателства от значение за установяване на правнорелевантните
обстоятелства. В резултат на активната доказателствена дейност на съда, по
това обвинение се установява, че не е имало законова пречка и проблем за
извършване на регистрация на посоченото МПС в Р България.
Отговорът от * власти е постъпил в България още на 15.08.2015г. и е
дадено разрешение за регистрация на това МПС. От извършения от съда
превод на процесните талони и от показанията на св. Б. става ясно, че
липсващият отрязък от талона не е най- важната част по идентификацията на
автомобила и може да се извърши регистрация и без него. Стана ясно, че св.Д.
Д. се е обаждал на подсъдимия Т. за съдействие по регистрацията, но той му е
казал, че трябва да изчака. В обвинителния акт не се твърди, че подсъдимият
е знаел, че има приложен договор с невярно съдържание. Вярно е, че подс. Т.
е казал на св. Б. се регистрира МПС-то , но е било изцяло в правомощията на
свидетеля да откаже такава регистрация. Следователно още към 15.08.2015г.
не е имало никаква законова пречка за регистрацията на процесния
автомобил. И по този пункт от обвинението прокурорът претендира, че са
настъпили немаловажни вредни последици, изразяващи се в осъществяване
на неправомерна първоначална регистрация на лек автомобил „*“, с VIN-
***********, както и смущения в нормалното функциониране на Сектор „*“
при ОДМВР гр. * при изпълнение на задачите по спазване на реда за
регистрацията на пътни превозни средства, компрометиране на авторитета му
и разколебаване на доверието на служителите и гражданите в него. Освен, че
няма неправомерна регистрация на автомобил, автомобилът е можело да се
регистрира в България и това е достатъчно основание за оправдаването на
подсъдимия по това обвинение, по делото няма и не са събрани доказателства
за смущения в нормалното функциониране на сектора. Единствено св. Б. била
„възмутена“, тъй като не е била осъществена регистрация на този автомобил
на нейната съседка св.Г., а е регистриран на друго лице, още повече, че
именно подсъдимият Т. е подписал и изпратил писмо до прокуратурата за
търсене на наказателна отговорност за съставянето на документа с невярно
съдържание от св.А. Т..
Изводите си за обективна, респ.субективна несъставомерност на
деянията като престъпления по чл.282 ал.2 или ал.1 от НК, в това число за
липсата на значителни или немаловажни вредни последици и
разграничаването на престъплението по служба от редица административни,
дисциплинарни и други нарушения, съдът е подкрепил и с относима съдебна
практика на ВКС, като се е съобразил и с принципните указания по тези
въпроси в Постановление № 2 от 9.VI.1980 г. по н. д. № 2/80 г. на Пленума на
ВС.
12
По обвинението за извършено престъпление по чл.283 във вр. с чл.26,
ал.1 от НК съдът е оправдал подс.Т.Т. на основание чл.9 ал.2 от НК/ макар
това основание за оправдаване на подсъдимия да не е изрично посочено в
диспозитива на присъдата / поради това, че обществената опасност на
включените в продължаваното престъпление деяния е явно незначителна,
като изложените в мотивите на първоинстанционния съд фактически и
правни съображения за приложението на тази законова норма се споделят и
от настоящата инстанция.
Както правилно е отбелязал съда, обект на защита по чл. 283 НК са
обществените отношения гарантиращи безкористното проявление на
длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитета, престижа,
нравствените устои на длъжността, която заемат. Обществената опасност на
деянието и отговорността за извършването му са налице при злоупотреба със
служебното положение с цел лична или за другиго противозаконна облага
независимо от това дали тя е реализирана или не.
По отношение нарушението на св. К. съдът резонно е отразил, като се
има предвид и изложената по-горе фактология по този случай, че дори и да се
приеме, че подсъдимият Т. е бил уведомен , макар и това да не е доказано по
делото/ св.У. не можал да провери дали водача има валидна застраховка
„гражданска отговорност“/, че свидетелят нямал застраховка гражданска
застраховка, все пак става въпрос за управление на мотопед“ *“, а не на
камион или лек автомобил. За втория случай със забранения завой наляво от
св.Д. С., нарушението е още по- малозначително , че самите полицаи, както са
разяснили на съда, са могли да не санкционират водача, при извършване на
нарушението не е имало каквито и да е предпоставки за настъпване на ПТП.
Подсъдимият се е обадил на автоконтрольора св. К. с единственото
намерение да помогне на св. К. да не закъснее за важна среща. Съдът е
разпитал като свидетел и настоящият началник на сектор „*“ А. Г., който
също е бил пътен полицай и е заявил следното „ В рамките на разумното съм
прощавал. Всички сме хора. Случвало се е в моята практика като служител на
пътя в зависимост от тежестта на нарушението. Поради събитията които се
развиват не бих го направил.“ При така установените факти, съдът правилно е
преценил, че е налице хипотезата на чл.9 ал.2 от НК, тъй като и двете деяния-
на 5.06.2016г. и на 27.07.2016г.- макар и формално да осъществяват
признаците на престъплението по чл.283 от НК не са престъпни поради
явната незначителност на обществената им опасност. В правната доктрина и
съдебната практика няма спор, че съгласно нормата на чл. 9, ал. 2 от НК, не е
престъпно деянието, което макар и формално да осъществява признаците на
предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е
общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.
Съобразно задължителните за съда указания, дадени в ТР№ 113 от 16.12.1982
г. по н. д. № 97/1982 г., ОСНК разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е обща. Тя
се прилага за всички престъпления по НК. Единственото условие е деянието,
макар и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление,
поради своята малозначителност да не е общественоопасно или неговата
опасност да е явно незначителна. Други изисквания законодателят не е
13
поставил. Нормата на чл. 9, ал. 2 от НК е приложима спрямо всички
престъпни състави, посочени в особената част на НК, независимо от
характера и наказуемостта им, без значение дали престъплението
осъществява основен или квалифициран състав на престъпление, както и
независимо от вида на предвиденото наказание. Всяко деяние може формално
да осъществява признаците от състава на престъплението, но обществената
му опасност, с оглед степента и характера на засегнатите обществени
отношения и данните за личността на дееца, да бъде толкова незначителна, че
да прави обществено неоправдано третирането на съответното поведение
като престъпление и да изключва наказателната репресия. Теорията и
практиката са категорични, че приемането на едно деяние за малозначително
/непрестъпно/ може да се базира или на липса на обществена опасност поради
малозначителност на същото или на установяването й по безсъмнен начин, но
с характеристиката на явна нейна незначителност. За приложението на чл. 9,
ал. 2 от НК е необходимо да се направи анализ и на всички елементи от
състава на престъплението- време, място и начин на извършване на деянието,
какви са вредните последици от деянието и т. н. Преди всичко следва да се
посочи, че обществената опасност е признак на всяко едно престъпление
независимо от неговия характер. Безспорна теоретична обосновка на
обществената опасност е, че тя е основно, обективно, неюридическо качество
на престъплението, наличието на която дава харатеристиката на едно деяние
като престъпно, доколкото накърнява защитени от законодателя обществени
отношения. За да бъде обаче едно общественоопасно деяние въздигнато в
престъпление е необходимо същото да е с по-висока степен на обществена
опасност. Обстоятелствата, през призмата на които се преценява степента на
обществената опасност на дадено деяние са обекта, който засяга /защитените
обществени отношения/, характера и степента на засягане, качествата на
субекта и дори някои негови характерни субективни особености и субективни
елементи на деянието извън вината – подбуди, цели, мотиви и т. н.
Степенуването на обществената опасност на конкретно деяние дава
отражение не само в неговите последици в наказателно-правен план и с оглед
определяне на конкретните параметри на наказанието, но и на обратната
плоскост – дали тази степен на засягане на защитените обществени
отношения е достатъчна /значителна/ или напротив и обществено оправдано
ли е налагането на наказание в такива случаи. За приложението на
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за всеки отделен казус следва да се отчита,
че водеща роля има оценката на степента на обществена опасност на
деянието, а на втори план стои степента на обществена опасност на дееца /р.
№ 66 от 18.04.2018 г. по н. д. № 243/2018 г., н. к., ІІІ н. о. на ВКС/. В този
смисъл, ако деянието е такова, че въобще не може да окаже отрицателно
въздействие върху обекта на посегателство или това негово въздействие е
толкова лишено от значение, че в действителност не застрашава този обект,
ще е налице малозначителност в най-висша степен, то няма да бъде
общественоопасно и следователно няма да бъде престъпно. Дори и когато
малозначителността не изключва обществената опасност на деянието, но
обосновава една нейна явна незначителност, както е в случая, т. е. такава
14
ниска степен, която не е достатъчна, за да бъде третирано като престъпление,
отново ще сме изправени пред хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК. Обществената
опасност на дееца може да окаже влияние само в случаите, когато неговите
особени качества имат значение или когато се установи завишена степен на
неговата лична обществена опасност и тя е довела до по-висока степен на
обществена опасност на самото деяние. Ето защо и предвид на изложените
фактически и правни положения, подс. Т.Т. правилно и законосъобразно е
бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.283 вр.чл.26
ал.1 НК на основание чл.9 ал.2 пр.2 от НК.
Всичко изложено показва, че атакуваната присъда е правилна,
обоснована и законосъобразна и следва да се потвърди, поради което и на
основание чл.338 от НПК, ПАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260021/15.10.2021г., постановена по НОХД
№ 67/2021г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС на РБ в 15-
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15