Решение по дело №1714/2017 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 31
Дата: 25 януари 2018 г. (в сила от 10 февруари 2018 г.)
Съдия: Веселин Стефанов Монов
Дело: 20173230201714
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р Е Ш Е Н И Е №

№………..

гр.Добрич 25.01.2018 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Добричкият районен съд, наказателна, осми състав, двадесет и пети януари две хиляди и осемнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Председател: Веселин Стефанов Монов,

при участието на прокурор Ивелин Борисов и съдебен секретар Мария Атанасова,

като разгледа докладваното от районен съдия Веселин Стефанов Монов

А.Н.Д. №1714 по описа на ДРС за 2017 година

на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК във вр. с чл.78а от НК,

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ПРИЗНАВА обв.Б.А.И. - роден на *** ***, обл.Добрич,**** с ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че:

          На 09.08.2017 година, около 10.30 часа, по гл.път с.Телериг-с.Крушари, на около 1 км. от табелата за край на с.Телериг, в посока на с.Крушари, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без свидетелство за управление с Наказателно постановление №16-0823-000156/05.10.2016 година, издадено от Началника на Група към ОД на МВР-Добрич, влязло в законна сила на 21.02.2017 година, е управлявал моторно превозно средство – автомобил „***”, с рег.№ **, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно сродство – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

        На основание чл.78А от НК ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност обв. Б.А.И., с ЕГН:********** като му налага административно наказание - "глоба" в размер на 1000 /хиляда/ лева.

        Решението подлежи на обжалване и протест пред Окръжен съд-Добрич в 15 - дневен срок от съобщаването му на страните.  

              

 

                                                                                                        СЪДИЯ:

 

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

М   О   Т   И   В   И

 

По решение №..31./.... година по А.Н.Д. №1714/2017 година

по описа на  Районен съд-град Добрич

 

           Производството е по реда на чл.375 от НПК и е образувано по предложение на ДРП за освобождаване на обв.Б.А.И., с ЕГН: **********,***, български гражданин, турчин от наказателна отговорност и наказването му по реда на чл.78А от НК, с оглед извършено престъпление, а именно:                

             За това, че на 09.08.2017 година, около 10.30 часа, по гл.път с.Телериг-с.Крушари, на около 1 км. От табелата за край на с.Телериг, в посока на с.Крушари, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без свидетелство за управление с Наказателно постановление №16-0823-000156/05.10.2016 година, издадено от Началника на Група към ОД на МВР-Добрич, влязло в законна сила на 21.02.2017 година, е управлявал моторно превозно средство – автомобил „***”, с рег.№ ***, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно сродство – престъпление по чл.343в, ал.2 от НК.

           В съдебно заседание държавното обвинение се представлява от прокурор Ивелин Борисов от РП-Добрич, който поддържа направеното с постановлението предложение, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, с налагане на адм. наказание „глоба” в посочените от законодателя предели. Позицията си аргументира с наличието на всички посочени в разпоредбата на чл.78А от НК предпоставки, за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност, а именно: чистото му съдебно минало,това, че предвиденото наказание за инкриминираното престъпление е „лишаване от свобода” за срок от една до три години и „глоба” от петстотин до хиляда и двеста лева, обстоятелството, че деецът не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел, както и това, че от престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди. Прокурорът пледира, след признаване вината на обвиняемия по повдигнатото му обвинение, същият да бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено адм. наказание „глоба” към минималния размер. Счита, че определено макар и в минимален размер, административното наказание се явява съответно на ниската степен на обществена опасност на дееца и влошеното му имотно състояние / към момента е безработен и без постоянни източници на доходи/.

           Редовно призован за съдебното заседание обвиняемият Б.А.И. не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв.Г.Г. *** /договорен защитник/.      

           В защитната си  пледоария адв.Г.Г. не оспори изложената от прокурора обвинителна теза, като подчерта, че авторството на обвиняемия в процесното престъпно деяние се явява доказано по безсъмнен и категоричен начин. Изрази становище, с което на практика сподели изцяло позицията на представителя на държавното обвинение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, предвид наличните законови предпоставки. Изрично подчерта, че с направеното самопризнание още в  досъдебното производство, обвиняемият е допринесъл в значителна степен за разкриване на обективната истина. По отношение размера на административното наказание посочи, че същият следва да бъде определен в законовия минимум, което се явява справедливо и съответно като наказание, предвид наличните смекчаващи вината обстоятелства за дееца и влошеното му имотно състояние. Подчерта още, че евентуално определяне на по-висок размер на адм.наказание от предвидения в закона специален минимум, би бил непосилен за изплащане от дееца и в разрез с целите на чл.36 от НК.

        Съдът прие, че с оглед редовното призоваване на страните за съдебното заседание и неявяването на обвиняемия, не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, съобразно разпоредбата на чл.378, ал.1 от НПК. 

           Съдът подложи на обстоен анализ и преценка събраните по делото доказателства, както поотделно така и в тяхната съвкупност, при което намери за установено следното от фактическа и правна страна :

          Обвиняемият Б.А.И. няма завършено основно образование и към датата на извършване на инкриминираното престъпно деяние - 09.08.2017 година е бил неправоспособен водач.  От представената по делото справка за нарушител на сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР /л.8/ черпим информация, че на дееца не е издавано свидетелство за управление на МПС от съответната категория. Справката предоставя информация и за друго релевантно обстоятелство, имащо значение за предмета на делото, а именно, че водачът е бил санкциониран преди констатиране на настоящото нарушение по административен ред с НП №16-0283-000156/05.10.2016 година,  издадено от Началника на Група към ОД на МВР-Добрич - Районно управление гр.Каварна, влязло в законна сила на 21.02.2017 година, за същото по вид адм. нарушение по чл.150 от ЗДвП, а именно – управление на МПС без водачът да притежава СУМПС от съответната категория. За нарушението на дееца е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 200 лева. Цитираното НП е доведено до знанието на на обв.И., след като му е връчено надлежно /лично/ на 13.02.2017 година. Независимо от това обстоятелство, наложената административна санкция не е изиграла целения възпитателен и поправителен ефект спрямо дееца, който продължил с противопрвантото си поведение, респ. да управлява МПС в нарушение на императива на разпоредбата на чл.150 от ЗДвП. Ето защо, извършеното деяние, предмет на разглеждане в настоящия административно-наказателен спор, не може да се възприеме като инцидентна проява в поведението на И., а е показателно в насока за вече утвърдени у него престъпни навици  - да управлява МПС, без да е правоспособен водач.

          Обстоятелствата, при които е осъществено престъплението и факта, че се касае за управление  на МПС по главен републикански път, през светланата част от денонощието, когато движението на превозни средства е интензивно, очертавата проявата като такава, с по-висока степен на обществена опасност.

На 09.08.2017 година,около 10.30 часа обв.Б.А.И.  не се поколебал за пореден път да поеме управлението на МПС, като в случая това е автомобил „***”, с рег.№ ***. Намеренията му били да се придвижи с превозното средство до друго населено място в област Добрич. И. съзнавал добре, че е неправоспособен водач,като и че няма  необходимата квалификация и умения, да управлява МПС от категория „В”. Предвиждал е също и общественоопасните последици от неправомерното си поведение, че с поемане на управлението на МПС по главен републикански път ще изложи на риск както своя живот и здраве, така и на останалите участници в движението. В изпълнение на взетото от него решение И. привел в  работен режим двигателя на описаното по-горе МПС и потеглил по главния път, водещ от с.Телериг към с.Крушари, обл.Добрич.

По това време, свидетелите П. Р. и В. М. / служители на Второ РУ към ОД на МВР – гр.Добрич/, извършвали рутинен обход на полицейския участък, когато на около 1 километър от края на с.Телериг, забелязали управлявания от дееца  автомобил „***”, с рег.№ ***. Превозното средство се движело по главния път и в посока на с.Крушари. В изпълнение на поставените им за изпълнение задачи, длъжностните лица на МВР спрели за рутинна проверка автомобила. В хода на проверката полицаите поискали от водача да представи документ за самоличност, свидетелство за управление на МПС, както и други документи, на управлявания автомобил / респ. СРМПС, задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите/ . Обвиняемият така и не могъл да представи пред проверяващите органи исканите документи, включително не могъл също да представи документ за самоличност. Независимо от изложените обстоятелства дл.лица установили самоличността на водача – обв.Б.А.И., с ЕГН: **********.

Мотивирани от изложените фактически обстоятелства, а именно, че водачът не представя исканите при проверката документи, полицаите му разпоредили да се яви още на същия ден / 09.08.2017 година/ в полицейския участък на с.Крушари и да представи документите. Разпореждането деецът така и не изпълнил. Явил се в полицеското управление на последваща дата - 14.08.2017 година.

При извършената нарочна проверка в информационния масив на СПП-КАТ е установено, че обв.Б.  И. е неправоспособен и никога не му е било издавано СУМПС. От извършената справка е получена информация и за друго релевантно обстоятелство, имащо съществено значение за съставомерността на извършеното от обвиняемия престъпление  /чл.343в, ал.2 от НК/, а именно, че деецът  е управлявал описаното по-горе МПС, след като е бил наказван преди това по адм.ред, с влязло в законна сила на 21.02.2017 година НП №16-0283-000156/05.10.2016 година,  издадено от Началника на Група към ОД на МВР-Добрич –Районно управление - гр. Каварна, за същото по вид адм. нарушение по чл.150 от ЗДвП - управление на МПС, без водачът да притежава СУМПС от съответната категория.   

След като съобразили изложените данни от справката, служителите на МВР предприели действия по санкциониране на провинилия се водач. В тази връзка, св.П.М. Р. – мл.полицейски инспектор при Второ РУ на МВР-Добрич, в качеството си на дл.лице, притежаващо съответните властнически правомощия съставил на обвиняемия АУАН с бл.№ 4215511/14.08.2017 година. С този акт, св.Радушев привлякъл отговорността на водача за извършено адм.нарушение по чл.150 от ЗДвП. В акта дл.лице описало и други нарушения, констатирани  при проверката,респ.по чл.5, ал.3,т.2 и по чл.137,ал.1 от ЗДвП. Към момента на съставянето на акта и предявяването му деецът вписал собственоръчно, че няма възражения или обяснения във връзка с вмененото му във вина адм.нарушения.

          Описаната фактическа обстановка на извършеното от дееца престъпно деяние по чл.343в,ал.2 от НК се установява по безсъмнен и категоричен начин от направеното самопризнание от обв.Б.А.И. пред разследващия орган, показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели-П.Р., В. Ж. М. и Д. Л. Д., както и всички приложени по делото писмени доказателства, приобщени от съда по предвидения процесуален ред.                                                                                                                         

Съдът, при преценка на доказателствата и доказателствените средства, за да формира вътрешното си убеждение на осн.чл.14 от НПК ги възприе, като непротиворечиви, взаимосвързани и установяващи фактите по делото относно повдигнатото обвинение на дееца. Безспорно, че от първостепенно правно значение за съставомерността на инкриминираното престъпление по чл.343в,ал.2 от НК от правно значение се явява приложеното по делото писмено доказателство–влязло в сила НП №16-0283-000156/05.10.2016 година на Началника на Група към ОД на МВР-Добрич, Районно управление гр.Каварна, /л.8 от ДП// с което, за извършено нарушение по чл.150 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС без съответно свидетелство за управление, обвиняемият е бил санкциониран по административен ред с „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева. Постановлението е влязло  в законна сила на 21.02.2017 година, от което следва, че деянието, предмет на разглеждане в настоящия наказателен процес се явява извършено в едногодишния срок, от наказването на дееца по административен ред за същото по вид нарушение по чл.150 от ЗДвП , а именно - управление на МПС без съответното свидетелство за управление.

            В подкрепа на развитата обвинителна теза се явява изцяло и направеното самопризнание от обвиняемия пред разследващия орган, дадено в хода на досъдебното производство. Макар и в него деецът да не е изложил подробни обяснения както и мотиви, подтикнали го да извърши престъплението, обстоятелството, че обвиняемият признава, че е управлявал като неправоспособен водач въпросния автомобил „Форд Транзит” на посочената дата и място / гл.път с.Телериг-с.Крушари/, се явява в подкрепа на развитата обвинителна теза.                         Изцяло в подкрепа на описаната фактическа обстановка и обвинителна теза се явяват показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели – П. Р., В.Ж. М. и Д.Л. Д.. Показанията на първите двама са от значение за разкриване на обективната истина, тъй като тези свидетели като очевидци, пряко са възприели неправомерното поведение на обвиняемия, управлявал посоченото по-горе МПС по главния републикански път, въпреки липсата издадено СУМПС от съответната категория. В този смисъл, след спирането на автомобила за проверка дл.лица на място веднага са установили извършеното от дееца нарушение. От показанията им съдим по недвусмислен и категоричен начин за времето и мястото, където е осъществено инкриминираното престъпление, поведението на провинилия се водач по време на проверката, както и за марката,модела и рег.номер на автомобила. Съдът прие, че по своята същност и насока показанията на свидетелите П. Р. и В.М. се явяват еднопосочни, взаимнодопълващи и обективни, поради което ги кредитира изцяло и безрезервно.

           А колкото до показанията на свидетеля Д. Л. Д., съдът приема, че същите са от значение единствено с оглед за установяване на факта,, че обвиняемият се е явил на по-късна дата от указаната му в полицейския участък, както и за това, че му е бил съставян АУАН, с който е привлечен към административнонаказателна отговорност. Показанията на свидетеля не стоят изолирано от другите доказателствени източници, а се подкрепят от тях. По изложените съображения съдът бе мотивиран да ги кредитира изцяло показанията на свидетеля Димитров, като правдиви и обективни.

          При гореописаната фактическа обстановка, съдът прие за безспорно установено, че след като на 09.08.2017 година, около 10.30 часа, по гл.път с.Телериг-с.Крушари, на около 1 км. от табелата за край на с.Телериг, в посока на с.Крушари, в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на МПС, без свидетелство за управление с Наказателно постановление №16-0823-000156/05.10.2016 година, издадено от Началника на Група към ОД на МВР-Добрич, влязло в законна сила на 21.02.2017 година, обв.Б.А.И. е управлявал моторно превозно средство – автомобил „***”, с рег.№ ***, без да притежава свидетелство за управление на моторно превозно сродство, същият с волепроявлението си е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343в, ал.2 от НК.

              В обективно отношение с инкриминираното престъпление са накърнени обществените отношения във връзка с нормалната и безаварийна работа на транспорта. В частност са нарушени правилата за движение по пътищата, регламентирани със Закона за движение по пътищата и ППЗДвП. Изпълнителното деяние на престъплението е осъществено чрез активни действия от страна на дееца, изразяващи се в поемане управлението на МПС /респ. автомобил „***”, с рег.№ *** / без да притежава СУМПС от съответната категория. Деянието е осъществено в едногодишен срок от наказване на дееца по административен ред с НП №16-0823-000156/05.10.2016 година, издадено от Началника на Група към ОД на МВР-Добрич, влязло в законна сила на 21.02.2017 година за същото по вид административно нарушение - чл.150 от ЗДвП и се изразява в управление на МПС без съответно свидетелство за управление.

Престъплението по чл.343в, ал.2 от НК по своята правна природа е от вида на тъй нар.”безрезултатни престъпления” и за осъществяването му не е необходимо да е настъпил конкретен вредоносен резултат. Достатъчно е да са осъществени от обективна и суб. страна всички признаци на престъпния състав. В случая, от субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма на вината - пряк умисъл, по смисъла на чл.11, ал.2, пр.1-во от НК. Същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, а именно, че поема управлението на горепосоченото МПС, при това по оживен пътен участък - главен републикански път и в оживен час от денонощието. Деецът е съзнавал също, че не е правоспособен и извършеното от него противоправно деяние се явява в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото по вид административно нарушение – управление на МПС, без да притежава съответно свидетелство за управление. Обв.И. е предвиждал и общественоопасните последици от неправомерното си поведение, като е искал пряко тяхното настъпване с поемането на управлението на превозното средство.

Като причини за извършване на посоченото деяние, съдът отчита ниската правна култура на дееца и явното незачитане на установения законов ред в страната, и в частност правилата за движение, нормативно регламентирани в ЗДвП и ППЗДвП.

          Съдът прие, че в разглеждания случай са налице всички материално - правните предпоставки за освобождаване на обв.Б.А.И. от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК, като му се наложи административно наказание „глоба”, в посочените от законодателя предели.

Предпоставка за приложението на института „Освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК с налагане на административно наказание”, застъпен в глава двадесет и осма от НПК се явяват чистото съдебно минало на обвиняемия, предвиденото наказание за престъплението по чл.343в, ал.2 от НК е „лишаване от свобода” от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева, обстоятелството, че деецът до момента не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел от НПК, както и че от престъплението няма причинени и невъзстановени имуществени вреди.

Предвиденото в чл.78А от НК административно наказание „глоба” в размер от хиляда до пет хиляди лева, съдът намира, че следва да бъде съобразено  със степента на обществена опасност на дееца и самата противообществена проява, при съблюдаване на имотното състояние на извършителя. От представените материали по делото съдим, че към момента обвиняемият е безработен  и без постоянни източници на доходи, а издържа семейство. Съществено значение при индивидуализиране размера на адм.наказание в случая е наличието на превест на смекчаващите над отегчаващите вината обстоятелства, при които е осъществена проявата. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът намира чистото съдебно минало на дееца, направеното от него самопризнание пред разследващия орган и последвало разкаяние, както и липсата на други водени и незавършени досъдебни производства. Единствено отегчаващо вината обстоятелство за дееца се явяват лошите характеристични данни по местоживеене.

 Воден от изложените съображения, съдът прие, че справедливо и съответно степента на обществена опасност на дееца и извършеното от него деяние, предвиденото в НК адм.наказание „глоба” да се индивидуализира в самия специален минимум, а именно – 1000 /хиляда/ лева. Съдът счита, че така определена по размер адм.санкция би могла да изиграе своя възпитателен и поправителен ефект по отношение на дееца към спазване на законите и добрите нрави, както и че с нея би могло да се въздейства възпитателно и предупредително и върху останалите членове от обществото– в каквато насока е специалната и генерална превенция, посочена от законодателя в разпоредбата на чл.36 от НК.

           Така мотивиран, съдът постанови настоящия съдебен акт.

                                                        

                                                                                         Съдия :