№ 40838
гр. София, 15.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20231110137516 по описа за 2023 година
С искова молба ищецът Е. А. Ц. е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК против ******* за признаване за установено,
че ищецът не дължи на ответника сума в размер от 9000 лева, представляваща
главница по договор за потребителски кредит № FL 621201 от 09.01.2012 г., сключен
между ищеца и ********, вземанията по който са прехвърлени на ответника с договор
за цесия от 18.01.2016г.
Ищецът твърди, че на 09.01.2012 г. е сключил с ******** договор за
потребителски кредит № FL 621201, като с договор за цесия от 18.01.2016г. вземанията
по договора за кредит са прехвърлени на ответника. Твърди, че на 24.04.2023 г.
депозирал до ответника молба с вх. № 00157/24.04.2023г., с която отправил писмено
искане последният да предприеме всички необходими правни действия, посредством
които да заличи данни в Централния кредитен регистър, касаещи задължението на
ищеца. В отговор с изх. № 00741 от 28.04.2023г. ответникът посочил, че подава
информация в електронен вид в Централния кредитен регистър за всички кредити на
своите клиенти в изпълнение на задължението си по чл.10 от Наредба №22 от
16.07.2009г. на БНБ, както и отказал да признае вземанията по договора за кредит за
погасени по давност с довод, че възражение за погасяване на вземането по давност
може да се релевира само при предявен иск от кредитора срещу длъжника, така и че
иск за установяване недължимостта на вземането би бил недопустим, алтернативно
неоснователен. Посочва, че към датата на сезиране на съда ответникът отказал да
признае задълженията по процесния договор за недължими и негови представители
притесняват ищеца чрез обаждания по телефон, което му създава стрес и дискомфорт,
както и че ответникът продължава да изпраща информация към Централния кредитен
регистър относно посочения договор за кредит, поради което банки в страната отказват
да сключат договор с ищеца. Поддържа, че процесното вземане е недължимо, като
погасено с изтичането на петгодишен давностен срок, който не е прекъсван с
извършване на действия за събирана на сумата от кредитора, но въпреки това
ответникът не е освободен от задължението си по чл. 10 и сл. от Наредба № 22 от
16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър. Моли за уважаване на иска.
Претендира разноски.
Представя под опис 2 бр. писмени доказателствени средства. Прави искания по
1
чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по формулирани в
исковата молба въпроси.
В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника. Релевира възражение
за недопустимост на производството. Признава обстоятелствата, че е налице валидно
облигационно правоотношение между ищеца и ******** по договора за потребителски
кредит № FL 621201/09.01.2012г., че вземанията по същия са прехвърлени в полза на
ответника по договор за цесия от 18.01.2016г., както и че извънсъдебно ищецът е
отправил искане до ответника процесното вземане да бъде отписано като погасено по
давност. Посочва, че не оспорва факта, че към датата на сезиране на съда е настъпила
петгодишна погасителна давност по отношение на процесната сума, с което намира, че
е погасена възможността за принудително събиране на задължението, а не самото
вземане. В случай, че съдът приеме предявеният иск за допустим, заявява, че признава
иска. Навежда доводи, че е настъпила погасителна давност по отношение на правото
на принудително събиране на вземането, но не и спрямо самото вземане, доколкото
вземането продължава да съществува, но се погасява възможността да бъде събрано по
съдебен ред, а вписването на задължението в ЦКР е нормативно определено
задължение на ответника и не навлиза в материалната сфера на ищеца. Искането към
съда е за уважаване на предявения иск, както и разноските да се възложат в тежест на
ищеца, доколкото ответникът не е дал повод за завеждане на делото, тъй като не е
предприемал каквито и да е действия за принудително събиране на задълженията,
както и с оглед признанието на иска.
Възразява по отношение на доказателствените искания на ищеца, с оглед липсата
на спор по отношение на фактите, които следва да се доказват с тях.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните
по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1. Правна квалификация: предявен е отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
2. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК се разпределя, както
следва:
2.1. Предвид това, че е предявен от ищеца отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл.154 от ГПК в тежест на
ответника е да докаже, че разполага с вземане в претендирания размер, което е
изискуемо, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на течащата
срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
3. ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията
между страните всички факти и обстоятелства (с оглед признанието на иска на
ответника).
4. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба писмени
доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на
правния спор предмет на делото, а по отношение на доказателствената им стойност -
същата ще бъде обсъдена в крайния съдебен акт.
Исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза по формулирани в исковата молба въпроси следва да се оставят без
уважение, доколкото не е налице спор по обстоятелствата, за установяване на които са
2
направени.
5. Друго:
Съдът намира, че възражението на ответника за недопустимост на предявения иск
е неоснователно. Наличието на процесуална легитимация като предпоставка за
допустимост на производството се обуславя от твърденията на ищеца и спорното
право, което се претендира от него и което предопределя рамките на правния спор. В
настоящия случай в исковата молба се съдържат твърдения, че ответникът само
формално приема процесното вземане за недължимо като погасено по давност,
доколкото се твърди, че към датата на исковата молба ответникът продължава да
подава информация в електронен вид в Централния кредитен регистър за наличие на
задължения на ищеца, с което възпрепятства последния да сключи друг договор за
кредит, а дали сочените действия съставляват форма на извънсъдебно претендиране на
оспореното вземане е въпрос по същество на спора, по който съдът ще се произнесе в
крайния съдебен акт, а не по неговата допустимост.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако
използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 11.01.2024 г. от 12:10 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба
писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца по чл. 190 ГПК и за допускане
на съдебно-счетоводна експертиза.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на ищеца се
изпрати и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3