ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 114
гр. гр. София , 17.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, I-ВИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ в закрито заседание на седемнадесети юни, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги В. Ушев
Членове:Стоян Людм. Тонев
Николай Д. Димитров
като разгледа докладваното от Стоян Людм. Тонев Въззивно частно
наказателно дело № 20211010600257 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 270 ал.4, вр. глава 22, чл.341 ал.2 и сл.
НПК.
С протоколно определение от 07.06.2021г. по НОХД № 153/2021 г.
Специализираният наказателен съд е изменил мерките за неотклонение на
подсъдимите И. С. Г., С.И. в Г., Б. Б. М. от „ задържане под стража“ в
„домашен арест“. Със същото определение е изменена и мярката за
неотклонение на подс. АЛ. Г. АЛ. от „ домашен арест“ в „ гаранция в пари“ в
размер на 4 000 /четири хиляди/ лева.
Срещу определението е постъпил протест от Специализираната
прокуратура, в който се развиват доводи, че определените от
първоинстанционния съд мерки за неотклонение на подсъдимите И. С. Г., С.
И. в Г., Б. Б. М. и АЛ. Г. АЛ. не са съобразени с обстоятелствата по чл. 56
ал.3 от НПК, включително с високата степен на обществена опасност на
предполагаемата престъпна деятелност. В протеста се твърди, че е налице
риск от укриване от наказателно преследване, но без да се излагат конкретни
доводи, на база данни по делото, с оглед обосноваване на това твърдение.
Излагат се аргументи за наличие на реален риск от извършване на
престъпление, понеже, според прокуратурата, данните по делото сочели за
висока степен на обществена опасност на предполагаемите престъпления и на
дейците. Също така, при така определените от съда по-леки мерки за
неотклонение, имало опасност подсъдимите да извършват престъпление
срещу правосъдието, свързано с въздействие върху свидетели, които тепърва
предстои да бъдат разпитани в съдебната фаза на процеса. С частния протест
се иска отмяна на определението на СНС и постановяване на ново, с което
1
исканията за изменение на мерките за неотклонение на подсъдимите да бъде
оставено без уважение.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди
доводите на страните и провери атакуваното определение, намери за
установено следното от фактическа и правна страна:
Частният протест на Специализираната прокуратура е подаден в срока
по чл.342, ал.1 от НПК, против акт, подлежащ на въззивен инстанционен
контрол, поради което е допустим. Разгледан по същество протестът е
частично основателен.
От материалите по делото е видно, че с внесения в СНС обвинителен
акт, са предявени обвинения на: И. С. Г.- за престъпления по чл.321 ал.3 т.1
вр.ал.1 от НК и по чл. 214 ал.2 т. 1 и т.2, вр.чл. 213 а ал.3 т.3 вр. ал.2, т. 4 и т.5
вр. чл. 214,ал.1 от НК ; на Б. Б. М., С. И. в Г. и АЛ. Г. АЛ. – за прест. по 321
ал.3 т.2 вр. ал.2 от НК и за прест. по чл. 214 ал.2 т. 1 и т.2, вр.чл. 213 а ал.3
т.3 вр. ал.2, т. 4 и т.5 вр. чл. 214,ал.1 от НК. С обвинителния акт са
повдигнати обвинения и на други подсъдими лица.
Така очертаната с обвинителния акт предполагаема деятелност визира
тежки, съгласно легалната дефиниция по чл. 93 т. 7 от НК, престъпления,
наказуеми с лишаване от свобода повече от пет години.
Съобразно разпоредбите на чл.56 ал.1 и чл. 63 ал.1 от НПК наличието
на обосновано предположение за извършено престъпление от дееца е
задължително условие за законосъобразността на всяка от предвидените в
процесуалния закон мерки за неотклонение. В това отношение събраните в
досъдебната фаза доказателства, довели до внасяне на обвинителен акт,
обезпечават коментираната базисна предпоставката за евентуална
съпричастност на подсъдимите И. С. Г., С. И. в Г., Б. Б. М. и АЛ. Г. АЛ. към
претендираните престъпна деятелност. Първостепенният съд обобщено е
оценил наличната информация, за да установи дали обвинението разполага с
prima facie /на пръв поглед/ основания за подозренията си, предвид характера
на производството по чл. 270 от НПК по въпросите на мярката за
неотклонение. Респективно за положителната констатация относно
обоснованото предположение за нуждите на производството по чл. 270 от
НПК, доколкото се касае за висящ процес, съдът от първата инстанция не е
дължал разширения доказателствен анализ, присъщ на краен съдебен акт по
същество на делото. Този подход на първата инстанция е съобразен с
изискванията на чл. 270, ал. 1 НПК, както и с тези на чл.5, т.4 във връзка с
чл.5, т.1, буква „c“ от ЕКПЧ и практиката на ЕСПЧ по този въпрос.
Относно опасностите по чл. 63, ал. 1 от НПК правилно и обосновано е
становището на предходната инстанция, че липсва реален риск от укриване
на подсъдимите. От материалите по делото е видно, че подсъдимите И. С. Г.,
С.И. в Г., Б. Б. М. и АЛ. Г. АЛ. са с установени по делото самоличност и
2
адрес на територията на страната, имат трайна социална среда, водят отседнал
начин на живот. Тези данни не предполагат, че подсъдимите биха се
отклонили от местоживеенето си, за да избегнат наказателно преследване,
респективно бланкетните твърдения в обратен смисъл, сторени от
протестиращата прокуратура,не са основателни.
Относно подсъдимите И. С. Г. и Б. Б. М. въззивният съд се дистанцира
от становището на предходната инстанция, че рискът от извършване на
престъпление е с намалял интензитет, поради изтеклия срок на задържане и че
тази все още съществуваща опасност от бъдещо противоправно поведение
може успешно да бъде неутрализирана и с по-леката форма на задържане, а
именно с мярка за неотклонение „домашен арест“.
Рискът от извършване на престъпление при подс. И. Г. е реален и висок,
независимо, че същият е неосъждан, поради реабилитацията за осъждането
му с присъда на СРС, влязла в сила на 29.10.2009 г. , за престъпление по
чл.339 от НК /незаконно придобиване и държане на огнестрелно оръжие и
боеприпаси/. Тук въззивният съд се счита задължен да отбележи, че изводът
за висок риск от криминогенно поведение се налага, към настоящия момент,
не на база тежестта на предвиденото в закона наказание, за престъпленията за
които е обвинен подс. И. Г.. Напротив, приоритетно се отчита спецификата
на претендираната престъпна дейност в какъвто смисъл е и решение № 425 от
27.09.2001 г. на ВКС по н. д. № 363/2001 г., I н. о., според което
коментираната опасност по чл. 63, ал. 1 от НПК, действително не може да
произтича единствено и само от тежестта на предвиденото в закона наказание
за конкретното претендирано престъпление, но няма пречка конкретната
форма и специфика на твърдяното изпълнително деяние да сочи на такава
опасност. В това отношение според настоящия състав на въззивния съд
реалната опасност при подс. И. Г. от извършване на престъпление, в случай,
че правото му на свобода не бъде ограничено, чрез изпълнение на мярка за
неотклонение „задържане под стража“, се извежда не само на база броя и
характера на обвиненията - за все тежки и умишлени престъпни
посегателства, но предвид конкретната специфика на предполагаемата
престъпна дейност, свързана с агресия, а и поради много високия вероятен
каузален принос на коментирания подсъдим, като ръководител, в обосновано
подозираното престъпно сдружение. Все в насока високия като интензитет
риск от бъдещо противоправно поведение е и обстоятелството, че
изнудването спрямо свидетел по делото – предмет на второто обвинение на
подс. И. Г., се твърди да е било извършено по време на задържането на
последния.
По отношение на подс. Б. М., освен че е обвинен за две тежки
умишлени престъпления, едното, от които съпроводено и с агресия, а именно
с нанасяне на побой по отношение на свидетел по делото, е и осъждан. От
справката за съдимост на подс. М. е видно, че същият последно, по НОХД
3
№ 10308/2018 г. на СРС, е осъден за престъпление по чл. 354а ал.3 от НК,
касаещо държане на различни видове високорискови наркотични вещества,
като му е наложено наказание една година лишаване от свобода, отложено с
изпитателен срок от три години, както и наказание глоба. При това
деятелността му, предмет на разследване по това дело, попада в определения
му изпитателен срок по въпросното осъждане по НОХД № 10308/ 2018 г. на
СРС . Ето защо, рискът от извършване на престъпление при този подсъдим, е
реален, интензивен и изискващ най-тежката мярка за неотклонение за
успешното му преодоляване.
Поради това при преценка на всички обстоятелства по чл. 56, ал. 3 от
НПК, според въззивния съд целите на мерките за неотклонение могат да
бъдат постигнати към настоящия процесуален момент единствено чрез
приложението на досега действащата мярка за процесуална принуда
„задържане под стража“, като единствено тя успешно би неутрализирала
риска от противоправно поведение на подсъдимите И. С. Г. и Б. Б. М. и
възможността им за въздействие върху свидетели по делото. По тези
съображения първоинстанционното определение следва да бъде отменено в
частта му, в която са изменени мерките за неотклонение на подс. И. С. Г. и Б.
Б. М. от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Действително, подс. С. Г., освен че обвинен в две тежки и умишлени
престъпни посегателства, по отношение на риска от бъдещо противоправно
поведение, е от значение характера и спецификата на претендираната
деятелност, свързана с агресия и насилие, с упражнена принуда срещу
свидетел по делото, както и високия вероятен каузален принос на този
подсъдим в претендираната организирана престъпна група, непосредствено
след ръководителя й. От друга страна, от справката за съдимост на
подсъдимия С. Г. е видно, че същият никога не е бил осъждан. В тази връзка
от значение за преценката относно смекчаване на мярката за неотклонение на
този подсъдим са и данните за семейния му статус и родителските му
задължения към малолетните му деца. В този контекст по делото е приложено
и психологическо становище за възникнали психологични проблеми при
едно от малолетните деца на подс. С. Г., лишено от родителската грижа на
своя баща. Ето защо, според въззивния съд, именно определената от
предходната инстанция мярка за неотклонение „домашен арест“ спрямо
подсъдимия С. Г. се явява изцяло съобразено с обстоятелствата по чл. 56 ал. 3
НПК, в това число с данните за личността му, за семейното му положение, но
и с тежестта на предполагаемата престъпна дейност, предмет на внесеното за
разглеждане в съда обвинение срещу него, а и с процесуалното развитие на
делото към момента, като това процесуално ограничение не се явява
непропорционално на фактите по случая и по отношение на този привлечен
към наказателна отговорност. Поради тези съображения протестираното
определение е правилно и законосъобразно в частта му относно изменението
на мярката за неотклонение на подс. С. Г. от „задържане под стража“ в
4
„домашен арест“.
Доколкото определените мерки за неотклонение на подсъдимите И. Г.,
Б. М. и С.Г. са свързани със задържане под стража и под формата на домашен
арест, то въззивният съд се счита задължен да отбележи, че към момента
времетраенето на наказателния процес и на задържането /фактически
последното е стартирало на 28.08.2020г. / до момента отговарят на
критериите за разумност по чл. 5, т. 3 и на чл. 6, т. 1 от ЕКЗПЧОС. В това
отношение, съгласно стандартите, изведени от практиката на ЕСПЧ,
преценката за разумна или не продължителност на задържането се извършва
съобразно редица фактори, като сложността на делото, фазата в която се
намира производството и поведението–ефикасността на действията на
националните органи. В случая от внесения обвинителен акт е видно, че се
касае за 10 подсъдими лица, на които са повдигнати множество на брой
обвинения за различни престъпления, включително за организирана
престъпност, като и такива, за които се твърди да са извършени в обикновено
съучастие. По делото са налице и немалък брой свидетели и експертизи. От
горното се изяснява, че делото се отличава с фактическа и правна сложност.
Делото се намира в съдебна фаза и решаващият състав насрочва
разглеждането на делото при спазване на процесуалните срокове, уредени в
НПК.
По отношение на подс. А., същият никога не е осъждан, няма данни
срещу него да се водят други наказателни производства, заемал е
изпълнителска позиция в предполагаемото сдружение, тоест се касае за
малък каузален принос в претендираната организирана група. Въпреки, че на
подс. А. е повдигнато обвинение и за вторично престъпление – изнудване,
горните данни сочат за сравнително нисък като интензитет риск от бъдещо
престъпно поведение, поради което е правилно становището на СНС, че
същият може да бъде преодолян и с мярка за неотклонение „ гаранция в
пари“. Поради това правилно съдът от първата инстанция е преценил, че
следва да измени мярката за неотклонение на подс. А. от „домашен арест“ в
„парична гаранция“. Въззивният съд обаче намира за силно занижен размера
на гаранцията. В това отношение въззивният съд отчете, че размерът на
гаранцията трябва да бъде определен на такава стойност, че да може
подсъдимият да възприеме евентуалната загуба на сумата, в случай на
неизпълнение на произтичащите от мярката задължения, като една
действително сериозна загуба и така да мотивира последния към
законосъобразно процесуално поведение. Размерът на гаранцията не следва
да представлява изключителна трудност за подсъдимия, но така също не
следва да бъде прекомерно малък и задължително съобразен само с
имущественото положение, без да се отчитат останалите обстоятелства по чл.
56, ал. 3 от НПК и по- конкретно степента на обществена опасност на
предполагаемата престъпна дейност, която в случая не е ниска. Поради това
според АСНС адекватното процесуално ограничение спрямо подсъдимия А.,
5
съобразено с обстоятелствата по чл. 56, ал. 3, по чл. 61, ал. 2 от НПК и с
целите по чл. 57 от НПК се явява „гаранция в пари“ в размер от 20 000
/двадесет хиляди/ лева.
Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд на
основание чл. 270, ал. 4 вр. чл. 345 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 07.06.2021г. по НОХД № 153/2021 г. на
СНС, 21 състав в частта, в която са изменени мерките за неотклонение на
подс. И. С. Г. и Б. Б. М. от „задържане под стража“ в „домашен арест“, като
вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на подсъдимите И. С. Г. и Б. Б.
М. за изменение на мерките им за неотклонение от „задържане под стража“ в
по- леки.
ИЗМЕНЯ определението като УВЕЛИЧАВА размера на определената
на подс. АЛ. Г. АЛ. мярка за неотклонение „парична гаранция“ от 4 /четири
хиляди/ лева на 20 000 /двадесет хиляди/ лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6