Номер 87224.09.2020 г.Град Стара Загора
Окръжен съд – Стара ЗагораII Граждански състав
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20205500503086 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна жалба на ,,Профи кредит България“
ЕООД гр.София против разпореждане от 11.06.2020г., постановено по ч. гр. д. №
1833/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, с което е отхвърлено заявлението
на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за
сумата 1031.14 лв. – за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата 20 лв.- такси
по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането.
Подадена е частна жалба от ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София и
против разпореждане от 08.07.2020г., с което се допълва разпореждането от
11.06.2020г. ,като се отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК в частта, в която се претендира лихва за периода 28.08.2019г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 10.06.2020г.
Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на разпореждането в
обжалваната част, поради постановяването му при неправилно приложение на
разпоредбите на заповедното производство и при превишаване на правомощията на
съда. Излага подробни съображения в жалбата си, цитира съдебна практика и моли
въззивният съд да отмени обжалваното разпореждане и издаде заповед за изпълнение
за претендираните със заявлението суми. Претендира разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Във втората частна жалба излага съображения за неправилност на
разпореждането, като счита, че заявителят няма законово задължение да конкретизира
законната лихва по период и размер в случая, както и че няма законово основание за
дължимост на държавна такса за претендираната законна лихва. Цитира съдебна
практика и моли да се отмени обжалваното разпореждане и вместо него да се
1
постанови издаване на заповед за изпълнение относно претендираната законна лихва
от датата на предсрочната изискуемост на вземането до окончателното изплащане на
същото.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частните жалби и данните по
първоинстанционното дело, намери за установено следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление по чл.410 ГПК
от ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София срещу Ж. В. В. за издаване на заповед за
изпълнение за сумата от 2439.13 лв., от които размер и валута 2287.13 лв., 875.24 лв. -
главница; 360.75 лв. - договорно възнаграждение за периода от 15.05.2018 г. до
27.08.2019 г.; 1031.14 лв. – неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги; 20 лв. такси за извън съдебно събиране на вземането за периода
30.04.2018г. – 27.08.2019г.; 152 лв. - лихва за забава за периода от 16.04.2018 г. до
27.08.2019г. – датата на предсрочната изискуемост, заедно със законната лихва от
27.08.2019г. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № **********/23.02.2018г., сключен с Профи кредит България“
ЕООД гр.София. Посочено е, че кредитополучателят дължи неплатено договорно
възнаграждение по заема в размер на 360.75 лв. По споразумение за предоставяне
пакет за допълнителни услуги длъжникът дължал възнаграждение в размер на 1031.14
лв. Начислени били суми за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 20 лв.
Дължима била и лихва в размер на 152 лв. за периода 16.04.2018г. – 27.08.2019г –
датата на предсрочната изискуемост. Предсрочната изискуемост настъпила преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за което длъжникът бил
уведомен.
С обжалваната част на разпореждането съдът е отхвърлил заявлението в частта,
с която ,,Профи кредит България“ ЕООД гр.София е поискало издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1031.14 лв. – неплатено възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата за 20 лв. непогасени такси по тарифа
за извънсъдебно събиране на вземането, като е приел, че клаузите от договора,
касаещи допълнителни такси и комисионни за допълнителни услуги, над размера,
посочен в чл.33, ал.1 ЗПК и такси за извънсъдебно събиране на вземането
противоречат на разпоредби на закона и на добрите нрави и са нищожни.
Съгласно чл. 411 ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна
и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 ГПК, да не
противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това;
длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Р България и да е с
2
обичайно местопребиваване или седалище на територията Р България – чл.411, ал.2
ГПК. В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал. 2, т. 2 ГПК, тъй като искането за присъждане на суми, съгласно клаузите на
договора за потребителски кредит относно уговореното възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги и такси за извънсъдебно събиране на вземането противоречат на
закона и на добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл.10а ЗПК кредиторът може да събира от
потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.
Следващата алинея обаче забранява на кредиторът да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а, ал.2
ЗПК. Разпоредбата на ал. 4 на чл.10а ЗПК изисква видът, размерът и действието, за
което се събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора
за потребителски кредит. В случая възнаграждението за допълнителни услуги е
определено общо за няколко различни услуги. От друга страна, заплащането на това
възнаграждение от потребителя е предварително, като дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на изброените в него услуги и без значение дали някоя от тези
услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между страните
договор. На следващо място, с уговарянето на възнаграждение за допълнителни
услуги, в този размер, се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Предвид противоречието й с императивни правни
норми, клаузата в договора за заплащане възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги на основание чл.21, ал. 3ПК е нищожна.
Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК, при забава на потребителя, кредиторът има право
само на законна лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Всякакви
различни уговорки за начисляването такси за извънсъдебно събиране на вземането, са
нищожни. Още повече, че тези такси за извънсъдебно събиране на вземането не са
такси за реални разходи, а на практика представляват неустойки, чиято дължимост
изцяло е свързана със забава на длъжника.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, ГПК, в последната му редакция - ДВ
бр.100/ 20.12.2019г., съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в
противоречие със закона или с добрите нрави или искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това. Налице е трайна съдебна практика, съгласно която съдът следи
служебно за наличието на противоречие на искането със закона и при констатиране на
такова отказва издаване на заповед за изпълнение. (О-974-2011 г., ч.т.д. 797/2010 г., ІІ
т.о.). По спорния въпрос по делото, за правомощията на заповедния съд да се позове на
нищожност, без да е сезиран с възражение, ако констатира наличие на неравноправна
3
клауза е налице и решение на Съда на ЕС от 14.06.2012 г. по дело С-618/10, където е
дадено задължително тълкуване на транспонираната в законодателството ни Директива
93/13/ЕИО. Съгласно това решение, не се допуска правна уредба на държава-членка,
която не дава възможност на съда, в който и да е етап на производството, да преценява
служебно неравноправния характер на клауза на договор. В този смисъл, съдът в
заповедното производство разполага с правомощия да извърши служебно проверка
дали предявеното вземане не произтича от неравноправна клауза и ако констатира
наличието на такава клауза, заявлението следва да бъде отхвърлено.
По повод оплакванията във въззивната жалба въззивният съд намира, че
посочените по-горе клаузи от договора за потребителски кредит носят всички белези
на неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като нарушават изискването за
добросъвестност и създават значително неравновесие между правата и задълженията
на страните по договора. В текстовете на чл. 143, т. 1 - т. 19 ЗЗП са изброени
възможни проявни форми на неравноправни клаузи, като по аргумент от т. 20 на чл.
143 ЗПК изброяването е примерно, а не изчерпателно. Констатираното противоречие с
приложимите разпоредби на ЗЗП и на ЗПК е основание спорните клаузи да се приемат
за нищожни като неравноправни, като и на това основание заявлението да бъде
отхвърлено.
Що се отнася до заявлението в честта му относно претендираната мораторна
лихва в размер на законната лихва от датата на предсрочната изискуемост на кредита
до датата на подаването на заявлението в съда, съдът намира, че за де е налице валидна
претенция в тази част, заявителят следва да е конкретизирал размера и периода на това
вземане, както и върху тази сума да е внесена дължимата държавна такса. В противен
случай претенцията му е неоснователна и правилно е отхвърлена от районния съд.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че частните
жалби са неоснователни. Разпорежданията в обжалваната част, в която е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.410 от ГПК като
правилни, следва да бъдат потвърдени.
Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Окръжният
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.06.2020г. и разпореждане от 08.07.2020г.
постановени по ч. гр. д. № 1833/2020 г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5