Р Е Ш
Е Н И Е
№ 128 09.04.2019 г. гр. Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ХАСКОВО ..………...........………….…........................……………...... състав
на двадесети март …………...…………………………… две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав :
Председател : ДЕЛЯНА
ПЕЙКОВА
Членове : Г. ГОЧЕВ
ИРЕНА АВРАМОВА
секретар ……… Р* Р* ……….... .….……….…………………………………..….………
прокурор ……………………….…….……. .....................................................…..……….…….......
като разгледа докладваното от ...................................председателя. ...….................…..………….
В гр. дело № 123 ......... по описа за 2019 год., ...………....................…………….....................….
С Решение № 274 от 06.12.2018 г., постановено
по гр.д. № 240/2018 г., РС Свиленград е осъдил „ Агропионер“ АД с. Капитан
Андреево, обл. Хасково да заплати на Г.М.Г. и Д.А.Г., двамата от с. К* А*, обл.
Х*, сумата от 42,10 лв., представляваща обезщетение за лишаването им без правно
основание от ползване за периода от 29.03.2013 г. до 29.03.2018 г. на 361 кв.м.
от собствения им недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор № *** по КККР на с.
К* А*, обл. Х*, находящ се в м. „ М*ч**“ с обща площ от 4709 кв.м., ведно със
следващата се законна лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата
молба- 29.03.2018 г. до окончателното й изплащане, като в останалата част, до
пълния предявен размер от 1000 лв. е отхвърлил иска.
Съдът е осъдил Г.М.Г. и Д.А.Г. да заплатят на „
Агропионер“ АД с. Капитан Андреево, обл. Хасково сумата от 542,93 лв. направени
по делото, пред първата инстанция разноски.
Недоволни от постановеното решение в частта,в
която съдът е отхвърлил предявеният иск над присъдените 42,10 лв. до пълния
предявен размер от 1000 лв. и в частта на присъдените разноски, са останали
въззивниците Г.Г. и Д.Г., които чрез
пълномощника си адв. К. обжалват в срок. Твърдят,че в обжалваната част
решението е неправилно поради неправилното приложение на материалния закон и
неговата необоснованост. Неправилно съдът приел,че не е сезиран с иск за
заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на 335 кв.м. от имота,
обслужващи лозовия масив. Искът бил заведен за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване за около 300 кв.м. СТЕ установила,че площта, която се
ползва от ответника е 696 кв.м., от които 361 кв.м. заета от лозови насаждения
и 335 кв.м. изорана ивица, обслужваща лозовия масив. С оглед на това съдът
следвало да присъди обезщетение за ползваните от ответника без основание 696
кв.м. от имота на ищците. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
решението на РС Свиленград в обжалваната част и постанови друго по същество на
спора, с което да уважи изцяло иска. Моли да бъдат присъдени и направените по
делото, пред двете инстанции разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от адв. К.,
пълномощник на „ Агропионер“ АД, с който оспорва подадената въззивна жалба.
Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено.
Самите въззивници и във въззивната си жалба сочели,че искът е предявен за заплащане
на обезщетение за лишаване от ползване на около 300 кв.м. от собствения им
имот, поради което и съдът не е имал основание да разширява предмета на
търсената защита. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред
въззивната инстанция, разноски.
Хасковският окръжен съд като провери
основателността на оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с
разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира следното:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. Преценена по същество е
неоснователна.Постановеното
от РС Свиленград решение е правилно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода
на спора въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят на въззиваемия
направените по делото, пред въззивната инстанция разноски в размер на 400 лв.,
представляващо платено възнаграждение на адвокат, съгласно договор от
31.01.2019 г.
РС Свиленград е сезиран с
иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД , предявен от Г.М.Г. и Д.А.Г., двамата от
с. К* А*, обл. Х*, против „ Агропионер“
АД с. Капитан Андреево, обл. Хасково за сумата от 1000 лв., представляваща
обезщетение за лишаването им без правно основание от ползване за периода от
29.03.2013 г. до 29.03.2018 г. на около 300 кв.м. от собствения им недвижим
имот, а именно ПИ с идентификатор № 36110.27.521 по КККР на с. К* А*, обл. Х*,
находящ се в м. „ М*ч**“ с обща площ от 4709 кв.м., ведно със следващата се
законна лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска до окончателното
й изплащане.
При разглеждането на спора първоинстанционният
съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз
основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявеният
иск е основателен и доказан до размер на
42,10 лв., в който размер го уважил и отхвърлил в останалата част до пълния
предявен размер от 1000 лв. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл.272 от ГПК се
споделят от настоящата инстанция. Пред
настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават
основание да бъде направен извод различен от направеният от решаващия съд.
За да постанови атакуваният
съдебен акт първоинстанционния съд е приел,че е безспорно доказано,че за
посочения период от време ответникът неправомерно е ползвал 361 кв.м. от
собствения на ищците имот и съобразно заключението на назначената по делото СЧЕ
е присъдил размер на обезщетение от 42,10 лв. Този извод на съда е правилен и
както вече се посочи се споделя от въззивната инстанция.
Наведените доводи за неправилност
на съдебния акт в отхвърлителната част не се отнасят до неточно изчисляване на
размера на обезщетението за лишаване от ползване на ищците от тези 361 кв.м. ,
а касаят присъждане на обезщетение за лишаването
им от ползване на ивица с площ от 335 кв.м., за които в хода на производството
пред РС Свиленград, въз основа на заключението на СТЕ е установено,че е изорана
и се ползва за обслужване на лозовия масив. Правилно решаващият съд е приел,че
не следва да присъжда обезщетение за лишаване от ползване за тези 335 кв.м.
т.като не е сезиран с такова искане. Както и самите жалбоподатели твърдят във
въззивната жалба исковата им претенция касае претенция за обезщетение за
лишаването им ползване на част от собствения
им имот от около 300 кв.м. От изложеното в исковата молба е видно,че те
твърдят, че ответника е завзел без основание около 300 кв.м. от собствения им
имот, които е засадил с лозе. Изложени твърдения в исковата молба за ползване и
на друга част от имота им няма наведени в исковата молба. Съдът е приел,съобразно заключението на ВЛ,че
площта, с която е засегнат имота на ищците от създадения лозов масив от
ответника и се ползва от него е 361
кв.м., въз основа на което и е присъдил дължимото обезщетение. Именно тези 361
кв.м. са засегнати от лозовия масив, засаден от ответника. Действително ВЛ е
установило при изготвяне на заключението, че имотът на ищците е засегнат с
изорана ивица земя с площ от 335 кв.м., която се използва за обслужване на
лозовия масив. Претенцията за заплащане на обезщетение и за тази част обаче
представлява по същество нов иск, с който съдът не е бил сезиран и не дължи
произнасяне. Ето защо правилно съдът е
определил обезщетение единствено по отношение на частта от имота от 361
кв.м., която е била засегната от създадения от ответника лозов масив, с който
иск надлежно е бил сезиран.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 274 от 06.12.2018 г. на РС Свиленград,
постановено по гр.д. № 240 по описа на съда за 2018 г.
ОСЪЖДА Г.М.Г., ЕГН ********** и Д.А.Г., ЕГН **********,
двамата от с. К* А*, обл. Х** ДА ЗАПЛАТЯТ
на „ Агропионер“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.
Капитан Андреево, обл. Хасково сумата
от 400 лв. направени разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1/
2/