№ 18460
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ВЕРА С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20221110169510 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 124, ал.1 ГПК.
Предявен е от ищеца Б. К. Н., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 439
ГПК срещу „Т - Г 07“ ООД, ЕИК ****, че Б. К. Н. не дължи на „Т - Г 07“ ООД сумата в
размер на 112,00 лева, представляваща 1/3 от главницата по изпълнителен лист от
27.06.2011 г., издаден по гр. дело № 8650/2010 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав срещу
наследодателя на ищеца КМН, за събирането на които е образувано изпълнително дело
№ 20117860402599 по описа на ЧСИ ММ рег. № 786 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с
район на действие СГС поради погасяване на правото на принудително изпълнение с
изтичането на предвидения в закона давностен срок.
Ищецът Б. К. Н. твърди, че ответникът претендира заплащане на исковата сума по
посоченото изпълнително дело. Поддържа се, че вземанията са погасени по давност,
тъй като не са предприемани изпълнителни действия. При тези твърдения иска да се
установи, че не дължи на ответника чрез принудително изпълнение сумите по
изпълнителния лист. Претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът „Т - Г 07“ ООД оспорва предявения иск като
неоснователен. Поддържа, че вземанията не са погасени по давност, тъй като е налице
своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е
прекъсната. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
следното от фактическа страна:
Предявен за разглеждане e иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, с който
ищецът и длъжник по горепосоченото изпълнително дело по описа на ЧСИ ММв
оспорва изпълнението, позовавайки се на изтекла погасителна давност за вземането,
предмет на изпълнителното производство.
1
В хода на първоинстанционното производство, в тежест на ищцовата страна е
било указано да докаже наличието на правен интерес от предявяването на иска, а
именно че е налице висящо и не прекратено изпълнително дело, образувано въз основа
на процесния изпълнителен лист. В тежест на ответника е било указано да докаже
своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си
последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или
прекъсването на погасителната давност за вземанията си, за което съдът изрично му
указал, че не сочи доказателства и не прави доказателствени искания.
Установява се от удостоверение от 17.10.2023 г. , издадено по изп. дело №
20117860402599 по описа на ЧСИ ММ че изпълнителното дело е образувано срещу ЕТ
КМН – КН с ЕИК *********, собственост на КМН, ЕГН ********** – починал за
заплащане на суми 336 лева – главница, ведно със законната лихва считано от
23.02.2010 г. до окончателното изплащане, 25 лева – неолихвяема сума, 300 лева –
разноски по изп. дело в полза на взискателя и 631,36 лева по ТТРЗЧСИ, дължими към
17.10.2023 г. На осн. чл. 429, ал. 2 ГПК конституирани като длъжници по изп. дело са
Е К. Н., Б. К. Н. и МКН Към 17.10.2023 г. изп. дело № 20117860402599 е висящо.
Следователно в полза на ищеца по делото е налице правен интерес от водене на иска
по чл. 439 ГПК.
Между страните не се спори, че на 31.05.2013 г. на ищеца е връчена покана за
доброволно изпълнение, а на 25.02.2018 г. е наложен запор на трудовото
възнаграждение. По делото не се твърди, нито установява да са постъпвали каквито и
да е суми по наложения запор. Нещо повече, установява се от събраните писмени
доказателства/ справка от регистъра на ЧСИ/, че срещу ищеца са заведени девет
изпълнителни дела, като самият ответник сочи, че именно липсата на секвестируемо
имущество е причина изпълнителното дело да не е приключило.
Спорен между страните е въпроса дали давността за процесното вземане е
прекъсната. Ищецът твърди, че изпълнителни действия по перемирано дело не са годни
да прекъснат давностния срок, а ответникът оспорва това твърдение, като твърди, че е
предприето изпълнително действие – запор на трудово възнаграждение преди
изтичането на петгодишния срок за давността и същата е прекъсната. Доводът на
ищеца, че изпълнителното дело е прекратено на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради
което действията на принудително изпълнение не прекъсват давността са
неоснователни. Настоящият състав възприема дадените разрешения в практиката на
ВКС, обективирана в Решение № 3/04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на IV г.о. но
ВКС, Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV г.о. на ВКС, с
която е прието, че перемпцията е без правно значение за давността. Общото между
двата правни института е, че едни и същи юридически факти могат да имат значение
както за перемпцията, така и за давността. Това обаче са различни правни институти с
различни правни последици. Изтеклата погасителна давност изключва правото на
принудително изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително
изпълнение. Изпълнителният лист и поисканият от взискателя нов изпълнителен
способ задължават съдебния изпълнител да предприеме действията по принудително
изпълнение, като давността е прекъсната на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, независимо,
че съдебният изпълнител не е образувал ново канцеларско дело по посочения нов
изпълнителен способ след перемпцията.
По въпроса за давността при предприето принудително изпълнение следва да
бъде съобразена задължителната съдебна практика. С ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС – т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
2
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство
е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК нова погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие. Според мотивите на същото тълкувателно решение
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на
определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано
от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане на взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и др. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е
също, че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко
изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Посочено е, че искането да
бъде приложен отделен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието
е, че нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Според даденото с ППВС № 3/1980 г. тълкуване образуването на изпълнителното
производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност
не тече. С т. 10 от горепосоченото Тълкувателно решение е дадено противоположно
разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с
всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да
тече нова давност, но давността не спира.
С тълкувателно решение от 28.03.2023 г. по т.д. № 3/2020 на ОСГТК на ВКС е
прието, че докато е траел изпълнителният процес относно вземанията по образувани
преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, изпълнителни дела, давност за тези вземания не е текла. За тях давността
е започнала да тече от 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/
1980 г.
Следователно, в конкретния случай, при съобразяване на тълкувателната практика
по въпроса за давността, се налага извода, че давността за процесното вземане по
издаден изпълнителен лист от 27.06.2011 г. не е текла от образуването на
изпълнителното дело до 26.06.2015 г., а след това е била прекъсната с искането на
взискателя и налагането на запор на трудово възнаграждение на 14.02.2018 г. Не се
установява по изпълнителното дело да са извършени или да е поискано извършването
на други изпълнителни действия от взискателя Т Г- 07 ЕООД, в чиято тежест е било
указано да установи тези факти и обстоятелства. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът е длъжен да зачете фактите, настъпили след
предявяване на иска, които са от значение за спорното право. Към момента на
приключване на устните състезания – 23.10.2023 г., петгодишният давностен срок,
считано от последното изпълнително действие за процесното вземане – 14.02.2018 г. е
изтекъл на 14.02.2023 г. Налага се изводът, че искът е основателен.
3
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл. 78, ал.
1 ГПК възниква за ищеца. Ищецът е освободен от заплащане на държвана такса с
определение от 18.01.2023 г., поради което и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер
на 50 лева за държавна такса следва да бъде възложена в тежест на ответника. Адвокат
Т. претендира заплащане възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на осн.
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА , за което представя договор за правна защита. Ето защо в негова
полза следва да бъдат присъдени възнаграждение в минимален размер по чл. 7, ал. 2, т.
1 от НМРАВ в размер на 400 лева. Разноските следва да се възложат в тежест на
ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Б. К. Н., ЕГН ********** иск
с правно основание чл. 439 ГПК срещу „Т - Г 07“ ООД, ЕИК ****, че Б. К. Н. ЕГН
********** не дължи на „Т - Г 07“ ООД, ЕИК **** сумата в размер на 112 (сто и
дванадесет) лева, представляваща 1/3 от главницата по изпълнителен лист от
27.06.2011 г., издаден по гр. дело № 8650/2010 г. по описа на СРС, ГО, 44 състав срещу
наследодателя на ищеца КМН, за събирането на които е образувано изпълнително дело
№ 20117860402599 по описа на ЧСИ ММ рег. № 786 в Регистъра на Камарата на ЧСИ с
район на действие СГС поради погасяване на правото на принудително изпълнение с
изтичането на предвидения в закона давностен срок.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК „Т - Г 07“ ООД, ЕИК **** да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща
държавна такса за исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА „Т - Г 07“ ООД, ЕИК **** да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
на адв. В. В. Т., личен номер **********, вписан в САК сумата от 400 (четиристотин)
лева, представляваща възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на Б. К. Н. в
исковото производство пред СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4