№ 15
гр. Велики Преслав, , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО в публично
заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С.. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20203610200277 по описа за 2020 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН, образувано въз основа на жалба от СТ. ИЛ. П. с ЕГН
**********, с адрес ****** чрез пълномощник адв.Г.Г. от ШАК срещу Наказателно
постановление №КХ-18/13.08.2020 г., издадено от Директора на ОДБХ гр.Шумен.
В жалбата се съдържат доводи за незаконосъобразност и неправилност на наказателното
постановление като издадено при съществени процесуални нарушения и при неправилно и
необосновано прилагане на материалния закон. В съдебно заседание и в представените писмени
бележки се доразвива изложеното в жалбата, излагат се доводи и, че при издаване на
наказателното постановление административнонаказващия орган не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, при наличието на маловажност, което било отделно основание за неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично представлява се от редовно
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и искането си за отмяна на наказателното
постановление.
Въззиваемата изразява не изплаща представител в с.з и не изразява становище по жалбата.
Съдът, като обсъди материалите по приложените административнонаказателни преписки и
събраните по тях, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги
поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:
Местната структура на БЧК чрез св.П.Н. по силата на договор за дарение от 27.05.2020 г. от
„***“Ад, гр.*** получила храни 88 кашона по 24 броя в кашон Крем пита „Карузо“. Св.Г.С. в
качеството му на директор на ОП гр.В.П. и доброволец в БЧК по молба на кмета на Общината,
заедно с шофьор на 29.05.2020 г. получил и доставил в гр.В.П. посочените храни. След което
1
следвало да бъде изпратена информация до БЧК от местните им представители на кои лица са
раздадени продуктите от дарението. На 09.06.2020 г. св.С.В. – главен инспектор в ОДБХ – Шумен,
извършила проверка по сигнал в *** гр.*** При проверката свидетелката констатирала, че в
коридора на първия етаж на училището се намират кашони с храни – 1040 бр. Крем пита „Карузо“
с пълнеж от ягода и йогурд със срок на годност 10.06.2020 г. За посочените храни директора на
училището-жалбоподателката С.П. обяснила на проверяващия инспектор, че с Приемо-
предавателен протокол от представители на БЧК са предоставени безвъзмездно за раздаване на
ученици 2760 бр. от посочения продукт Крем пита „Карузо“ от същата партида, като част вече са
раздадени на учениците. Свидетелката В. преценила, че продуктите не отговарят на изискванията
на НАРЕДБА № 8 от 4.12.2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на
храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно
на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при
организирани мероприятия за деца и ученици, изд. от министъра на земеделието, храните и горите,
oбн., ДВ, бр. 104 от 14.12.2018 г., в сила от 14.12.2018 г., отм., бр. 8 от 29.01.2021 г., в сила от
13.02.2021 г. Горепосочената партида не се придружавала от документ удостоверяващ произхода
на храната и документ, удостоверяващ съответствие с безопасността й. За посочените констатации
В. съставила доклад. С оглед направените изводи на 27.07.2020 г. на жалбоподателката бил
съставен АУАН №********** за административно нарушение по чл.4, ал.2 от Закона за храните
вр. с чл.4 от НАРЕДБА № 8 от 4.12.2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и
качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за
търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни,
предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици. Въз снова на акта било издадено
обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушение по чл.4, ал.2 от Закона за храните вр. с
чл.4 от НАРЕДБА № 8 от 4.12.2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и
качеството на храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за
търговия на дребно на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни,
предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици и на осн.чл.134, ал.2 от ЗХ е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.
Горната фактическа обстановка, съдът установи от показанията на свидетелите С.В., Д.П.,
Г.С., ПЛ. П., които кредитира изцяло, от приложените по делото писмени доказатества-част от
административнонаказателната преписка и от представените писмени доказателства от
жалбоподателя.
При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено обжалваното
НП и в установения от закона седмодневен срок от връчването на НП.
Относно основателността на жалбата:
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид
следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
2
съставени от компетентни органи по смисъла на чл. 138 и чл.139 от ЗХ.
Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на АУАН и
НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, нарушението е описано ясно и
точно с посочени дата и място на извършването му, а именно на 09.06.2020 г. в гр.В.П. *** че
намиращите се в училището храни не отговарят на НАРЕДБА № 8 от 4.12.2018 г. за специфичните
изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения,
училищните столове и обектите за търговия на дребно на територията на училищата и на детските
заведения, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици, т.к не
се придружават от документ удостоверяващ произхода им и съответствието съответствието и
безопасността им.
Съдът счита че поради неточно и непълно установена от административнонакзващия
орган фактическа обстановка, последният е направил неправилни изводи за приложението на
материалния закон. От приложените по делото доказателства приемно-предавателен протокол,
етикет от кашон, декларация от 10.02.2020 г., договор за дарение, копие на опаковка на
хранителния продукт се установява, че храните предоставени от местната структура на БЧК на
***, гр.В.П. са били придружени с документ, удостоверяващ произхода на храната, и документ,
удостоверяващ съответствието и безопасността й. Поради което не са налице елементите от
обективната страна на деянието-административното нарушение, за което на жалбоподателката е
повдигнато обвинение. Този извод се подкрепя и от показанията на св.П. и С..
Съгласно чл.140 от ЗХ, установяването на нарушенията, издаването на наказателните
постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл. 84 от ЗАНН препраща към
разпоредбите на НПК относно правилата за производството по разглеждане на жалбите. Съгласно
чл. 14, ал. 2 от НПК нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата, "отразените в акта
фактически констатации не се считат за установени до доказване на противното". Т. е. акта за
установяване на административно нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това
означава, че административно наказващият орган, следва в административно наказателното
производство да докаже по безспорен начин, с допустими от закона доказателства, че
претендираното нарушение е извършено от посочения като нарушител и че същия го е извършил
виновно. Ако административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по
безспорен начин, то Наказателното постановление ще бъде незаконосъобразно и ще следва да бъде
отменено. Съответно, за да бъде Наказателното постановление законосъобразно, то при
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление следва да бъдат спазени и
съответните процесуални правила за това. Същественото в административно наказателното
производство е да се установи: има ли административно нарушение; извършено ли е то от лицето,
посочено като нарушител; дали това лице го е извършило виновно (умишлено или по
непредпазливост, тъй като съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените случаи).
От друга страна, в случая е санкционирано физическо лице, поради което е необходимо
да бъде установен и субективния елемент от съставомерността на административното нарушение.
Настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не може да се установи
виновно поведение на жалбоподателката по повод на вмененото му нарушение, доколкото, видно
3
от приложената по документация и показанията на свидетелите.
В административнонаказателното производство следва да се установи: има ли
извършено деяние осъществяващо административно нарушение, извършено ли е то от лицето
посочено като нарушител и дали това лице го е извършило виновно. Тези предпоставки следва да
бъдат установени и доказани от административнонаказващия орган.
Това е така, защото в съдебното производство по ЗАНН намират съответното
приложение правилата на НПК, а по силата на обвиняемият (в административнонаказателното
производство това е лицето, посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на
противното. Което от своя страна означава, че в тежест на административнонаказващия орган (по
аргумент от, във връзка с ), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното
обвинение, е да докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител (в
тази насока са и указанията, дадени в задължителното за съдилищата .).
Основателно е и възражението на жалбоподателя, че наказващият орган, не е направил
правилна преценка за конкретните нарушения, които представляват маловажен случай по см. на
чл. 28 от ЗАНН. Понятието „маловажен случай” не е дефинирано в ЗАНН. Съдържанието му
следва да се изведе от легалната дефиниция на чл. 93, т. 9 от Наказателния кодекс като се вземат
предвид особеностите на административно-наказателното производство. По смисъла на този
нормативен акт маловажен е този случай, при който извършеното административно нарушение „с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи” на административни нарушения от съответния вид. Според настоящия състав,
конкретното нарушение се отличават с по-ниска степен на обществена опасност от нарушения от
този вид, т.к храните са предмет на дарение от БЧК и са били в срок на годност. Следва да се
отбележи, че административните наказания не са самоцел, те се налагат за да се предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на установения правов ред, съответно да се въздейства
предупредително върху останалите граждани.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено изцяло, като постановено в нарушение на материалния закон.
Съдът като съобрази изхода на спора счита че на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски за адвокатско възнаграждение на осн.чл. 63, ал.3 от ЗАНН в ред. на ДВ бр.
94 от 2019 г. вр. с чл.143, ал.1 от АПК.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО КАТО НЕПРАВИЛНО Наказателно постановление №КХ-
18/13.08.2020 г. издадено от Директора на ОДБХ гр.Шумен, с което на СТ. ИЛ. П. с ЕГН
**********, с адрес ****** за нарушение по чл.4, ал.2 от Закона за храните вр. с чл.4 от
НАРЕДБА № 8 от 4.12.2018 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на
4
храните, предлагани в детските заведения, училищните столове и обектите за търговия на дребно
на територията на училищата и на детските заведения, както и към храни, предлагани при
организирани мероприятия за деца и ученици и на осн.чл.134, ал.2 от ЗХ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000.00 лв.
ОСЪЖДА Областна Дирекция по безопасност на храните гр.Шумен при БАБХ, със
седалище и адрес на управление гр.Шумен, ул.“Съединение“№53 да заплати на СТ. ИЛ. П. с ЕГН
**********, с адрес ****** направените в настоящото производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300.00 лв./триста лева/.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба
пред Административен съд гр. Шумен по реда на глава XII от Административнопроцесуалния
кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5