НОХД№ 367/2011г. по описа на РС-гр. М.
М О Т И В И:
Подсъдимия С.Б.З. xxx е обвинен в това, че за
времето от 5.04.2011г. до 11.04.2011г. в гр. Б., обл. М., при условията на
повторност, чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот, отнел
от владението на Н.Й.И. xxx движими вещи, както следва: 1 бр. ДВД плеър, марка
“Краун”, модел 083 РИП с дистанционно управление, 1 бр. аудио-уредба, марка
“Краун”/с два бр. гнезда за аудио касети, СД и грамофон/ и 1 бр. туристически
котлон с 3 литрова туристическа бутилка, всички вещи на обща стойност 130 лв., без
съгласието на собственика, с намерение противозаконно да ги присвои -престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1от НК.
В съдебно заседание, представителят на Районна
прокуратура-гр. М. поддържа обвинението и правната му квалификация. Твърди, че фактическата
обстановка, подробно изложена в обвинителния акт, изцяло се призна от
подсъдимия. С оглед на събраните в хода на производството доказателства и
характера на процедурата намира, че фактическата обстановка напълно
кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на обвинението. Предлага на
съда да постанови присъда, като признае подсъдимия за виновен и като съобрази
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. с чл. 58а от НК, да определи
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, да наложи наказание “лишаване
от свобода”, което подсъдимият да изтърпи при първоначален СТРОГ РЕЖИМ, в
затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Счита, че това наказание ще
въздейства предупредително и превъзпитателно не само върху подсъдимия, но и
върху останалите членове на обществото, като се изпълнят целите, визирани в разпоредбата
на чл. 36 от НК. Представителя на обвинението намира предявения граждански иск
за доказан по основание и размер, и предлага на съда, да бъде уважен така, както
е предявен.
Предявен е граждански иск от пострадалата Н.Й.И.
xxx, срещу подсъдимият С.Б.З., за сумата от 63 лв., представляваща обезщетение
за нанесени имуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от деня на
увреждането-11.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата. Конституирана
като граждански ищец, И. моли съда да признае подсъдимия за виновен и уважи предявения
гражданският иск със законните последици.
Подсъдимия С.Б.З. се признава за виновен. При
условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие да не се събират
доказателства за тези факти. В последна дума съжалява за извършеното и се
разкайва. Твърди, че осъзнава вината си. Моли съда да му наложи минимална
присъда.
Служебният защитник на подсъдимия-адвокат Д. xxx
поддържа, че самопризнанието на подсъдимия в днешното съдебно заседание се
подкрепя със събраните във фазата на досъдебното производство доказателства. Поддържа
също, че от фактическа страна обвинението е доказано, а от правна страна е
правилно квалифицирано. С оглед характера на процедурата-производството се
движи по реда на глава ХХVІІ от НПК, моли съда да определи наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК-наказание “лишаване от свобода, към
минимума от три месеца. Намира, че с оглед на всички изложени съображения
относно личността на осъдения, характера на производството, разкаянието му и
признанието изцяло на вината, съдействие при разкриване на обективната истина и
на досъдебното производство, такова наказание ще бъде справедливо и с оглед
постигане целите на чл. 36 от НК. По отношение на предявения граждански иск
счита, че при осъдителна присъда, същият се явява основателен и следва да бъде
уважен до поискания размер от гр. ищец.
Производството
се развива при условията и реда на чл. 370, ал. 1 от НПК-проведе се съкратено
съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на страните.
Доказателствата по делото са писмени. На
основание чл. 373, ал. 1, във вр. с чл. 283 от НПК съдът ги прие и прочете, без
да извършва разпит на свидетелите и вещото лице. Прочетоха се протоколите от
разпита на свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценъчна експертиза.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и логическо единство, и съобрази
доводите и становищата на страните, и след като спази разпоредбата на чл. 301
от НПК, приема за установено следното:
Подсъдимият С.Б.З. xxx в съседство с жилището
обитавано от семейството на свидетелката Н.Й.И.. познават се и са в добри
отношения.
През последните месеци, съпругът на
свидетелката работи и живее в чужбина.
За периода от 5.04.2011г. до 11.04.2011г. свидетелката
И. постъпила на лечение в МБАЛ”Д-р Ст. Илиев”-гр. М.. За това време настанила
децата си в дома на своята майка, която също живеела в гр. Б..
На неустановена дата през този период, подсъдимият
решил да отиде до дома на И.. Приближавайки забелязъл, че в нито една от стаите
не светело и решил, че в жилището няма никой. Приближил до къщата и се качил на
втория етаж, счупил катинара с който била заключена входната врата и влязъл
вътре. Убедил се, че в жилището няма никой и тогава решил да вземе някои вещи, които
да продаде и с парите си купи алкохол и цигари. Подсъдимият решил да вземе
музикалната уредба, марка “Краун” и ДВД плеъра. Тъй като нямало в какво да ги
сложи, намерил едно старо одеяло, поставил вещите в него и го завързал. След
това излязъл от жилището и си тръгнал. Под навеса в двора забелязъл
туристически котлон с бутилка и ги взел. След това подсъдимият занесъл вещите в
необитаема сграда, в близост до железопътната линия и ги оставил там за няколко
дни.
На 11.04.2011г. след обяд, синът на
свидетелката И. отишъл в дома си, за да нахрани кучето. След това се качил до
втория етаж и забелязъл, че входната врата на жилището им е отворена. Детето
незабавно позвънило на майка си и й съобщило за това. Свидетелката И. му казала
да не пипа нищо и обяснила, че се прибира. Когато пристигнала на място
констатирала, че катинарът с който била заключена вратата бил счупен и разделен
на две части. И. влязла в жилището, огледала стаите и установила, че от
дневната стая липсват ДВД плеър, марка “Краун”, модел 083 РИП с дистанционно, правление
и уредба, марка “Краун” с два бр. гнезда за аудио касети, СД и грамофон. Излизайки
на двора, тя установила, че от навеса липсва туристически котлон с 3 литрова бутилка.
За кражбата И. подала жалба до РУ”Полиция”-гр. М..
На 15.04.2011г. подсъдимият З. отишъл и взел
одеялото, в което се намирали уредбата и плеъра и тръгнал към центъра на града.
Докато се движел, бил застигнат от свидетеля И. А., който управлявал автомобила
на своя брат-свидетеля В. А.. Подсъдимият махнал с ръка и свидетелят спрял. Тогава
З. го помолил да го закара до центъра на града. А. се съгласил, като му казал
да остави одеялото с вещите в багажника. След това го закарал до центъра на
града. Подсъдимият слязъл и забравил да вземе вещите от багажника.
Подсъдимият отишъл в питейното заведение, стопанисвано
от свидетеля И. С. и предложил да му продаде музикална уредба за сумата от 20
лв., като обяснил, че същата е негова собственост и я продава, тъй като спешно
се нуждаел от пари. Свидетелят С. се съгласил да я закупи. Тогава подсъдимият
извадил от чорапа дистанционното управление и му го дал, като заявил, че отива
да донесе уредбата. Излизайки навън, той видял свидетеля З. З., който бил с
автомобила си. Подсъдимият го помолил да го закара до дома на свидетелите В. и И.
А.. Последният се съгласил и двамата тръгнали. Пред дома си, на улицата стоял
свидетелят В. А.. Подсъдимият слязъл от автомобила и помолил А. да отвори
багажника на колата. Последният се учудил, но отворил багажника, като в него
видял вързоп от старо одеяло. Подсъдимият взел вързопа, поставил го в колата на
свидетеля З. и тръгнали към питейното заведение. като пристигнали до
заведението, подсъдимият слязъл от автомобила, но забравил да вземе старото
одеяло с крадените вещи. З. продължил към дома си. Когато паркирал превозното
средство, към него се приближили служители на полицията и го попитали, превозва
ли някакви вещи в автомобила. Свидетелят обяснил, че преди минути е возил
подсъдимия З., който забравил багаж при него.
С протокол от 15.04.2011г. свидетелят З. М. З.
предал на служител на МВР-гр. М. 1 бр. аудио-уредба, марка “Краун” и 1 бр. одеяло.
С втори протокол за доброволно предаване от същата дата, свидетелят С. предал
на полицейски служител 1 бр. дистанционноуправление за ДВД плеър, марка “Краун”,
модел 083 РИП. С разписка от 15.04.2011г. Предадените вещи били върнати на
свидетелката И..
От назначената на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза е установено, че стойността на отнетите вещи е 282.71
лв. от които вещи са върнати 10 бр. капаци за покрив, на стойност 6 лв. или
общо невъзстановената сума е в размер на 276.71 лв.
Видно от приложената справка за съдимост, подсъдимия
Д. С. Д. не е осъждан за престъпления от общ характер.
При
условията на чл. 343, ал. 4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата, изложени
в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание от подсъдимия
и доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
Налице са всички условия на чл. 303, ал. 2 от НПК съдът намира, че повдигнатото обвинение е доказано по несъмнен начин.
Съобразявайки горното и събраните в процеса
доказателства съдът намира, че с деянието си подсъдимия З. е осъществил от
обективна страна състава на чл. 195, ал. 1, т. 3, пр. 1и т. 7, във вр. с чл. 194,
ал. 1 НК като, за времето от 5.04.2011г. до 11.04.2011г. в гр. Б., обл. М., при
условията на повторност, чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защшта на имот, отнел от владението на Н.Й.И. xxx движими вещи-, ДВД плеър, марка
“Краун”, модел 083 РИП с дистанционно управление, аудио уредба, марка “Краун”/с
два бр. гнезда за аудио касети, СД и грамофон/ и туристически газов котлон с
трилитрова бутилка, на обща стойност 130 лв., без съгласието на собственика и с
намерение противозаконно да присвои.
От субективна страна деянието е извършено от
подсъдимия З. при пряк умисъл-чл. 11, ал. 2 от НК-подсъдимия е съзнавал
престъпния характер на деянието, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал настъпването на общественоопасните последици.
Причините и условията за извършване на
престъплението се свеждат до ниско правно и обществено съзнание, незачитане
правото на лична собственост.
Горната фактическа обстановка е установена по
несъмнен и категоричен начин от събраните в хода досъдебното производство
писмени доказателства, справка-характеристика, свидетелство за съдимост, съдебно-оценъчна
експертиза, експертна справка, протоколи от разпит на свидетели, които съдът
кредитира като обективни, логични и които взаимно се допълват и се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени доказателства.
Авторството на деянието е доказано по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производтво доказателства. Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за време, място и начина на извършване
на деянието. Подсъдимият е имал представа за всички обективни елементи от
състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимия З., съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36
от НК-относно целите на наказанието, съобрази предвиденото в закона наказание
за престъпление по чл. 195, ал. 1 от НК-лишаване от свобода от една до десет
години лишаване от свобода и императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
според която норма, в случаите на чл. 371, т. 2 от НПК, какъвто е настоящия, при
постановяване на осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията
на чл. 58а от НК.
Според редакцията на чл. 58а, ал. 1 от НК, при
постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът
определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на
Общата част, т. е. при условията на чл. 54 от НК и намалява така определеното
наказание с една трета, а според разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК, в
случаите, когато едновременно са налице условята на ал. 1 и условията на чл. 55
от НК, съдът прилага само чл. 55 от НК, ако е по-благоприятен за подсъдимия. В
конкретния случай е налице разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК-налице са многобройни смегчаващи вината обстоятелства, тъй като при
съпоставката на наказанията по двете разпоредби-по чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал.
1 и чл. 58а, ал. 1 от НК, по-благоприятна за подсъдимия е по чл. 58а, ал. 4, във
вр. с ал. 1 от НК, пред вид на това, че предвиденото наказание лишаване от
свобода е от една до десет години и съдът е задължен да определи наказанието
лишаване от свобода, съобразявайки обстоятелството, че при тази разпоредба има
определен минимум от една година лишаване от свобода. А според разпоредбата на
чл. 58а, ал. 1 от НК, след определяне размера на наказанието лишаване от
свобода по правилата на чл. 54 от НК, същото се намалява с 1/3.Съдът счита, че
е приложима разпоредбата на чл. 58а, ал. 4, във вр. с ал. 1 от НК, тъй като е
по-благоприятна за дееца и са налице многобройни смегчаващи вината
обстоятелства, а именно-признаването на вината както на досъдебното
производство, така и в съдебно заседание, съдействие при разкриване на
обективната истина, възстановяване на част от щетата, материалното състояние-безработен
е, критичност към извършеното деяние и съжаление към стореното, социално слаб, липса
на доходи и средства за изхранването си, а като отегчаващи- тежестта на
извършеното престъпление и предходна съдимост. Ето защо, приемайки, че са
налице многобройни смегчаващи вината обстоятелства, при което и най-лекото, предвидено
в закона наказание се оказва несъразмерно тежко, на основание чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК, съдът го осъди на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Тъй като са налице предпоставките на чл. 61, т.
2, във вр. с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС, съдът постанови така наложеното наказание
да бъде изтърпяно при първоначален “строг режим” в затвор или затворническо общежитие
от закрит тип.
С така наложеното по вид и размер наказание
съдът намира, че ще могат да се постигнат целите и задачите на личната и
генерална претенция, като наказанието ще въздейства поправително, предупредително
и възпитателно по отношение на подсъдимия и на останалите членове на обществото.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност граждански иск, предявен от гражданският ищец Н.Й.И. xxx
срещу подсъдимия С.Б.З., за сумата от 63 лв. представляваща обезщетение за
нанесени имуществени вреди от деянието, заедно със законната лихва, считано от
деня на увреждането-11.04.2011г. до окончателното изплащане на сумата.
За да е осъществен състава на чл. 45 от ЗЗД, трябва
да е налице настъпила вреда, противоправно поведение и причинна връзка между
тях. В случая по един категоричен начин се доказа, че са настъпили имуществени
вреди за пострадалата И. в размер на претендирата сума от 63 лв., които са в
резултат на виновното, противоправно поведение на подсъдимия З. и последният
следва да репарира вредите, които виновно е причинил другимо.
С оглед на събраните доказателства на
досъдебното производство и направеното самопризнание на подсъдимия в съдебното
производство, съдът намери за доказан както по основание, така и по размер
предявения граждански иск и го уважи изцяло, заедно със законните последици.
При този изход на делото и на основание чл. 189,
т. 3 от НПК, в тежест на подсъдимият бяха присъдени и същият се осъди, да
заплати по сметка на ВСС разноски по делото в размер на 35 лв., държавна такса
върху уважения размер на гражданският иск в размер на 50 лв. и 5 лв. държавна
такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
При този фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: