№ 36
гр. Б.С., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., I-ВИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Соня Анд. Ралчева
като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Гражданско дело №
20221410100828 по описа за 2022 година
Предявена е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на управление
гр.С. 1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С., сгр.14,
представлявано от Д.Д.-заместник управител, чрез пълномощника
юрисконсулт Н. М., с която се иска да се установи наличието на
претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде
изпълнителен лист срещу ответника Л. О. Б. с ЕГН ********** от гр. Б.С.,
обл.В., ул.“Л.“ № 39, за сумата 1767,90 лева, представляваща главница по
договор за кредит CREX-18365388/15.01.2021г., ведно със законна лихва за
периода от 24.02.2022 г.(датата на подаване на заявлението чрез куриер) до
изплащане на вземането, сумата 627,54 лева, представляваща
договорна(възнаградителна) лихва за периода от 15.02.2021 г. до
15.01.2023 г., сумата 166,65 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 15.03.2021 г. до 16.02.2022 г., както и направените съдебни
разноски в исковото и заповедното производство.
В условията на евентуалност в случай, че съдът отхвърли
положителният установителен иск, поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на кредита преди депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
1
то ищеца желае съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Л. О.
Б., да заплати горепосочените суми.
ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.422 от ГПК, вр.чл.415 от
ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК, вр.чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В хода на размяна на книжата по чл.131 от ГПК се установи, че
ответника Л. О. Б. не е намерена на посоченият адрес в гр. Б.С., обл.В.,
ул.“Л.“ № 39.
От изискана служебна справка от ЕСГРАОН за ПА и НА в исковото
производство е видно, че Л. О. Б. с ЕГН ********** е с постоянен и настоящ
адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 39.
Съдът е изискал справка от ТД на НАП-В. за регистрирани трудови
договори на лицето Л. О. Б. с ЕГН **********, от която е видно, че същата
няма действащи трудови договори на територията на Р.България.
С разпореждане постановено в з.з. на 17.02.2022г. съдът е допуснал
ПРАВНА ПОМОЩ на ответника Л. О. Б. с ЕГН ********** е с постоянен и
настоящ адрес гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 39, призован по реда на чл.47 от
ГПК, който да бъде назначен да го представлява в исковия процес по гр.д.№
828/2022г. по описа на РС гр.Б.Слатина.
С определение постановено в з.з. на 22.11.2022г. съдът на основание
чл.26,ал.2 от ЗПрП назначил адв.И. И. Г. от ВрАК за особен представител на
ответника Л. О. Б. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес гр. Б.С.,
обл.В., ул.“Л.“ № 39, призован по реда на чл.47 от ГПК, който да го
представлява в исковия процес по гр.д.№ 828/2022г. по описа на РС
гр.Б.Слатина, с определено адвокатско възнаграждение в размер на 409,35 лв.
внесени от ищеца по депозитната сметка на РС-Б.Слатина.
В срока по чл.131 от ГПК адв.И. И. Г. от ВрАК е депозирал писмен
отговор, с който оспорва иска по основание, че не е налице предсрочна
изискуемост на кредита поради изложените съображения в отговора. Счита,
че няма доказателства ответницата да е получила средства за закупуване на
съответната стока.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е ч.гр.д.№
260/2022г. на РС-Б.Слатина. Допусната е и приета по делото ССчЕ, чието
заключение не е оспорено от страните и прието от съда като вярно, пълно и
2
обективно.
Съдът като взе предвид доводите изложени в исковата молба и след
преценка на доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 260/2022г. на РС-Б.Слатина срещу
длъжника Л. О. Б. с ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 39 е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК № 136/02.03.2022г. в полза
на кредитора БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********,
клон България ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. за
сумата 1767,90 лева, представляваща главница по договор за кредит CREX-
18365388/15.01.2021г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022 г.
(датата на подаване на заявлението чрез куриер) до изплащане на вземането,
сумата 627,54 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва за
периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2023 г., сумата 166,65 лева, представляваща
мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.02.2022 г. и направените
съдебни разноски в размер на 51,24 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта на длъжника Л. О. Б. е връчена по реда на чл.47 от ГПК.
На заявителя са дадени указания да предяви иск за установяване на
вземането си, тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на
чл.47,ал.5 ГПК и такъв е предявен, въз основа вна който е образувано
настоящето производство по гр.д.№ 828/2022г. по описа на БСлРС.
С исковата молба ищеца навежда доводи, че по силата на договор за
потребителски заем с номер CREX-18365388/15.01.2021г., БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, клон България е
предоставило на Л. О. Б. сумата 1767,90 лв. за закупуване на описаната във
финансирани стоки и услуги стока за срок от 24 месеца, на 24 месечни вноски
в размер на 99,81 лева с краен срок до 15.01.2023г., ведно с възнаградителна
лихва при фиксиран годишен процент от 31,05 % и годишен процент на
разходите от 35.88 %. Представеният договор обективира и подписан от
страните погасителен план с равни месечни анюитети, включващи части от
главница и текуща възнаградителна лихва.
В договора е инкорпориран погасителен план, показващ падежните дати
на месечните погасителни вноски – всяко 15-то число на месеца, техния
3
размер в общ вид и оставащата непогасена част от главницата по договора.
Съгласно чл. 3 от договора при забава на една или повече месечни
погасителни вноски, дължи обезщетение за забава в размер на действащата
лихва за периода - ОЛП, обявен от БНБ в сила от 1 януари, съответно на 1
юли на текущата година плюс 10 %, а при забава на две или повече месечни
погасителни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на кредитора става предсрочно изискуемо, която в случая е
15.03.2021г.
От представеното по делото извлечение по кредит с номер CREX-
18365388 се установява, че длъжникът Л. Б. не е погасила нито една месечна
вноска, като към дата 15.03.2021 г. кредитът станал изискуем в целия му
размер.
Приетата по делото "писмена покана" дава сведение за обстоятелството,
че кредиторът е известил длъжника, че е преустановил плащанията по
договора на 15.03.2021 г., поради което вземането му е обявено за предсрочно
изискуемо, посочвайки дължимите суми към момента. Поканата носи дата на
издаване 12.08.2021г., но няма данни по делото същата да е получена от
длъжника Б../л.18 от делото/.
Назначеният особен представител на ответника е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва, че предсрочната
изискуемост на кредита не е обявена по надлежния ред на ответника и второ,
че няма доказателства ответницата да е получила средства за закупуване на
стоката по договора.
От назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза, чието
заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като пълно и
обективно се установи, че процесната сума от 1767,90 лв. ищецът превел за
закупената стока/градински инструменти и оборудване-пръскачки, косачки и
др./ на търговският партньор „Практикер Ритейл“ ЕООД, който е издал
фактура № **********/15.01.2021г. Ответницата Б. не е извършила
погасяване на дълга по процесният договор за закупената стока.
Към датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК-28.02.2022г.
задълженията на ответницата по кредита са били следните: 1767,90 лева,
представляваща главница по договор за кредит CREX-18365388/15.01.2021г.,
договорна/възнаградителна/ лихва - 627,54 лева за периода от 15.02.2021 г. до
4
15.01.2023 г. и мораторна лихва-166,65 лева за периода от 15.03.2021 г. до
16.02.2022 г.
Размерът на дълга към датата на подаване на исковата молба от ищеца
на 07.07.2022г. е 2631,17 лв., а към датата на първото съдебно заседание
насрочено за 25.01.2023г. е 2730,37 лв., което е било отсрочено. Първото по
делото съдебно заседание е проведеното на 22.02.2023г. и задълженията по
кредита на ответницата към тази дата е в общ размер на 2744,12 лв., от които:
главница в размер на 1767,901 лв., възнаградителна лихва в размер на 627,54
лв. за същия период, а размерът на мораторната лихва за периода от
15.03.2021г. до 22.02.2023г. е 348,68 лв.
Ответницата от датата на получаване на стоката/кредита/ до настоящия
момент не е погасила нито една вноска по кредита. Кредитът е бил за
закупуване на градински инструменти и оборудване.
Настоящият съдебен състав счита, че заключението е изготвено от
компетентно вещо лице, съдържа пълни отговори на поставените въпроси,
като последните са и обосновани с оглед позоваването от страна на вещото
лице на приложените по делото документи, поради което същото следва да
послужи на съда при изграждане на фактическите му изводи.
При така изложената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
I. По иска с правно основание чл.422 ал.1 вр чл.415 ал.1 от ГПК вр.
чл 79 ал.1 от ЗЗД, чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Извършвайки самостоятелна преценка за наличието на специалните
положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска, с оглед
задължителните указания по т. 10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСГТК, съдът намира предявения иск за допустим, тъй като действащата към
настоящия момент редакция на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК предвижда след като
заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на длъжника при условията
на чл.47, ал.5 ГПК, заявителят да предяви установителен иск за сумите, които
са му присъдени със заповедта за изпълнение.
В контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по
настоящото дело е доказване на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между него и ответника, произтичащо от договор за
5
паричен кредит с твърдяното съдържание, по който той е изправна страна,
реално предаване на сумата по Договора за кредит на ответника,
съответствието на клаузата с правилата на добросъвестността, равновесието
между правата и задълженията на страните, както и че същата не противоречи
на добрите нрави; основанието и размера на претенциите си, включая
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, надлежно
уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост на кредита,
настъпване на падежа на задължението на кредитополучателя, неизпълнение
на това задължение от ответника.
В тежест на ответника бе да установи факта на изпълнение на
претендираните задължения, заплатил ли е частично, изцяло или не
дължимата сума, причината за неиздължаването на сумата, респ.
възраженията си срещу изискуемостта й.
Съгласно твърденията на ищеца и представения договор за
потребителски кредит номер CREX-18365388/15.01.2021г., БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, клон България е
предоставило паричен кредит на Л. О. Б. в размер на 1767,90 лева. Договорът
е подписан от Б. в качеството й на заемополучател, при параметри и условия
– годишен процент на разходите в размер на 35,88 %, лихвен процент 31,05
%, брой погасителни вноски – 24 броя, размер на месечна погасителна вноски
– 99,81 лева. В договора е инкорпориран погасителен план, показващ
падежните дати на месечните погасителни вноски – всяко 15-то число на
месеца, техния размер в общ вид и оставащата непогасена част от главницата
по договора.
По делото няма спор, че посоченият в договора кредитор е регистриран
като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може
да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично
привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по
смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Отпуснатият заем на Л. О. Б., в качеството й на
физическо лице, представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла
на § 13, т.12 от ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по
смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП. При
тези съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора,
6
настоящият съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит,
чиято правна регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/,
а по силата на препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.9, ал.1 ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието
на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.10 и чл.11 ЗПК.
Разпоредбата на чл.22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията
на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК договорът за потребителски
кредит е недействителен.
С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са
установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби
участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното
спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е
въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните
указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г.
на ОСГТК на ВКС/. При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор, настоящият съдебен
състав констатира, че при сключване на договора е спазена изискуемата се от
чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен носител, а съдържанието му
договора отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.1-12 и т.20 ЗПК.
Ищецът в исковата молба се позова на факта на настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, като твърди, че същата е настъпила на 15.03.2021г. –
падежът на втората неплатена вноска, позовавайки се на чл. 3 от договора.
Предсрочната изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 от ЗКИ не
настъпва автоматично с факта на неплащане на дължимите вноски по него, а
необходимо нарочно волеизялвение на кредитора в този смисъл, което следва
да е доведено до знанието на кредитополучателя. Моментът на настъпване на
предсрочната изискуемост на задължението по кредита при иск по чл.422 от
ГПК трябва да предхожда депозирането на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, съгласно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
7
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Разрешението, дадено в т. 18 на ТР
се прилага и по отношение на небанковите финансови институции, какъвто е
ищеца /в този смисъл решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на
II т. о. на ВКС; Определение от 25.05.2016 г. по ч. гр. д. №1418/2016 г. на
СГС, Решение № 1886 от 4.12.2015 г. по в. гр. д. № 2591/2015 г. на ОС – П.,
Решение № 918/14.10.2014 г. по т. д. № 2389/2013 г. на ОС-В., Решение от
28.11.2014 г. по гр. д. № 490 /2014 г. ОС – В., Решение № 105 от 26.05.2015 г.
по в. гр. д. № 41/2015 г. на ОС – К./. Липсва основание да се приеме, че
настъпването на предсрочната изискуемост за вземанията на банките следва
да бъде по различен начин, по-усложнен, от настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията на други търговци, професионално предоставящи
заеми и кредити. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното
основание, доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното
им нормативно третиране в сравнение с финансовите институции, което
пряко следва и от решение № 12 от 02.10.2012 г. по к.д. № 4/2012 г. на КС.
Ако приемем, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от
банките, но не и от финансови институции, очевидно този принцип ще се
наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност
и предвидимост в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим
правен резултат. Кредитирането е правно регламентирана дейност и правната
сигурност изисква да се прилагат еднакви правила с оглед защита на
потребителя, при това независимо от субекта, който отпуска потребителския
кредит. За потребителя следва да е ясно съдържанието на материалното
правоотношение, че предсрочната изискуемост може да настъпи при
условията в договора или ОУ, но едва от момента, в който е уведомен за това.
Изложеното е в унисон с практиката на Съда на Европейския съюз по
приложението на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година
относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Моментът, в
който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем,
е достигнало до длъжника – кредитополучател, и то ако са били налице
обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока.
Предвид на това, за да се приеме, че е настъпила предсрочна
изискуемост на целия остатък от договора за кредит, е необходимо
кумулативно да са налице както обективните предпоставки за предсрочна
8
изискуемост на вземанията по договора за кредит - в случая неплащане на две
поредни погасителни вноски, което обстоятелство е безспорно установено, то
и да е отправено от кредитора до кредитополучателя изявление, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да
е достигнало до длъжника- кредитополучател.
Приетата по делото "писмена покана" дава сведение за обстоятелството,
че кредиторът е направил опит известил длъжника, че е забавил плащанията
по договора и че упражнява правото си да направи вземането си предсрочно
изискуемо, но по делото няма данни кога и как тази покана е получена от
длъжника Л. О. Б..
В тази насока е основателно възражението на особеният представител на
ответницата, че същата не е уведомена за предсрочната изискуемост на
кредита.
Съгласно даденото в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. на ВКС
по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК, тълкуване, допустимо е предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за
вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена
на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит
поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил
падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по
чл. 417 ГПК.
От значение за решаване на поставените по делото въпроси е т. 9 от
Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, според която в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК, респ. чл. 415, ал. 1,
съществуването на вземането по издадена заповед за изпълнение се
установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия
процес, като в това производство разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира
приложение по отношение на фактите, настъпили след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта на
9
удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за
незабавно изпълнение в образувания изпълнителен процес.
По отношение на размера на вземането, за което следва да бъде уважен
установителният иск за вноските с настъпил падеж следва да бъде съобразено
заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Според
изявлението на вещото лице дължимата главница като сбор от падежирали
месечни вноски към датата на съдебното заседание – 22.02.2023 г. е в размер
на 1767,90 лв., възнаградителна лихва в размер на 627,54 лв. за периода от
15.02.2021 г. до 15.01.2023 г., а мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г.
до 22.02.2023 г. е 348,68 лв.
Ответницата от датата на получаване на стоката/кредита/ до настоящия
момент не е погасила нито една вноска по кредита.
В случая видно от приложеният към договора погасителен план
последната 24-та вноска е била с падеж 15.01.2023г., т.е. към датата на
приключване на съдебното дирене в исковия процес- 22.02.2023г. е настъпил
падежа на всички останали вноски по кредита, доколкото крайният му срок е
15.01.2023г., поради което и след съобразяване на постановките на
цитираното тълкувателно решение и при зачитане по реда на чл. 235, ал. 3
ГПК на новонастъпилия факт, на присъждане подлежат всички вноски с
настъпил падеж.
Ето защо притендираното вземане за главница се явява доказано до
размера от 1767,90 лв., в който следва да се уважи иска за него, а по
отношение лихва за забава, съдът намира, че същата се дължи в размер на
законна лихва върху установената главницата за периода от подаване на
заявлението в съда – 24.02.2022 г. до окончателното плащане.
II.ДОГОВОРНА ЛИХВА.
С исковата молба се претендира възнаградителна/договорна/ лихва в
размер на 627,54 лева за периода от 15.02.2021 г. до 15.01.2023 г.
Договорната лихва е възнаграждението /печалбата/ на кредитодателя за
това, че е предоставил определена сума в заем. За да защити потребителя и за
да се избегне неоснователното обогатяване на финансови институции,
предоставящи потребителски кредити чрез определяне на висок лихвен
10
процент, законодателят е предвидил същият да е компонента, която се
включва при формирането на ГПР и съответно е определил максимален
размер на последния. В тази връзка, преценката за противоречие със закона
следва да се прави на плоскостта дали сборът на договорната лихва, ведно с
другите разходи, не надвишава фиксирания от законодателя максимален
размер на ГПР.
Процесният договор за кредит е сключен след изменението на чл.19 ЗПК
/обн.ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, поради което по отношение
на същия е приложимо изискването алинея четвърта на същата разпоредба
ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Към датата на сключване на
договора за потребителски кредит, размерът на законната лихва е 10%, при
основен лихвен процент, определен от БНБ 0% плюс десет пункта отгоре. В
случая, определеният в договора размер на ГПР от 35,88 % не надвишава пет
пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент е 31,05 %.
Следователно клаузата за възнаградитерлна лихва не е нищожна поради
противоречие със закона - чл.19, ал.5 ЗПК.
III.МОРАТОРНА ЛИХВА.
Съдът намира, че претенцията за лихви за забава е основателна и
доказана. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното
задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена
и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник,
съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните
задължения и същия дължи обезщетение, съобразно чл. 86 от ЗЗД.
В този смисъл иска за сумата 166,65 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.02.2022 г. следва да се уважи в
предявения размер.
При тези данни и с оглед установеното от фактическа и правна страна
съдът намира, че иска по чл.422 ГПК е основателен за признаване за
установено, че ответницата Л. О. Б. дължи на ищцовото дружество следните
суми: 1767,90 лева-главница по договор за кредит CREX-
18365388/15.01.2021г., ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022 г.
(датата на подаване на заявлението чрез куриер) до изплащане на вземането,
11
627,54 лева - договорна(възнаградителна) лихва за периода от 15.02.2021 г.
до 15.01.2023 г., 166,65 лева- мораторна лихва за периода от 15.03.2021 г. до
16.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК № 136/02.03.2022г. по ч.гр.д.№ 260/2022г. по описа на РС-Б.Слатина.
В условията на евентуалност е предявен осъдителен иск, като от исковата
молба става ясно, че ищецът предявява осъдителната претенция в случай, че
съдът отхвърли УИ по чл.422 от ГПК поради ненадлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за
издаване заповед по чл.410 от ГПК. В случая това условие не е осъществено,
тъй като съдът приема, че към датата на приключване на съдебното дирене в
исковия процес-22.02.2023г. всички вноски по кредита са падежирали и
претендираните от ищеца искови суми се дължат от ответника.
След като съдът уважава главният УИ, той не дължи произнасяне по
евентуално предявеният осъдителен иск.
IV.РАЗНОСКИ:
С исковата молба ищеца е поискал присъждане на разноски, като е
представил списък по чл.80 от ГПК/л.67 от делото/. В заповедното
производство на ищеца са присъдени 51,24 лв. заплатена държавна такса и
50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно чл.78,ал.8 изр.второ от
ГПК и чл.37 от ЗПП вр.чл.26 от НЗПП.
В исковото производство ищецът е направил следните съдебно-
деловодни разноски, за които има приложени писмени /финансови/
документи: 51,24 лв. заплатена държавна такса/л.9 от делото/, 68,24 лв.
доплатена държавна такса/л.24/, 250,00 лв. за ССчЕ/л.66 от делото/ и 409,35
лв. внесен депозит за особен представител на ответника /л.45 от делото/.
Претедира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на
100,00 лв.
Съгласно т.12 на ТР № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълкувателно дело №
4/2013г., съдът който разглежда иска с правно основание чл.422 ГПК, следва
да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство. Предвид изхода на спора, ответника Л. О. Б. следва да заплати
на ищеца сумата от 51,24 лв. заплатена държавна такса и 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
12
На основание чл.78, ал.1 ГПК и предвид уважаването на исковете,
ответника Б. следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по
настоящето исково производство разноски в общ размер на 878,83 лв., от
които: 119,48 лв. заплатена държавна такса, 250,00 лв. за ССчЕ, 409,35 лв.
внесен депозит за особен представител на ответника и 100,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Л. О. Б. с
ЕГН ********** от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 39, че СЪЩАТА ДЪЛЖИ на
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рег.№ *********, клон
България ЕИК *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон
България със седалище и адрес на управление гр.С. 1715, район „Младост”,
ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С., сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник
управител, чрез пълномощника юрисконсулт Н. М., сумата 1767,90 лева,
представляваща главница по договор за кредит CREX-18365388/15.01.2021г.,
ведно със законна лихва за периода от 24.02.2022 г.(датата на подаване на
заявлението чрез куриер) до изплащане на вземането, сумата 627,54 лева,
представляваща договорна(възнаградителна) лихва за периода от
15.02.2021 г. до 15.01.2023 г., сумата 166,65 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.03.2021 г. до 16.02.2022 г., за които суми е издадена
заповед по чл.410 от ГПК № 136/02.03.2022г. за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 260/2022 г. по описа на Районен съд – Б.С.,
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Л. О. Б. с ЕГН **********
от гр. Б.С., обл.В., ул.“Л.“ № 39, ДА ЗАПЛАТИ на БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., Париж рег.№ *********, клон България ЕИК *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България със седалище и адрес на
управление гр.С. 1715, район „Младост”, ж.к.Младост 4, Бизнес Парк С.,
сгр.14, представлявано от Д.Д.-заместник управител, чрез пълномощника
юрисконсулт Н. М., направените разноски по настоящото исково
производство по гр.д.№ 828/2022г. по описа на БСлРС в общ размер на
878,83 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното
производство по ч.гр.д.№ 260/2022г. по описа на БСлРС в размер на 101,24
13
лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред
ВрОС от уведомяването на страните по делото, че е изготвено.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на
всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.
№ 260/2022г. по описа на БСлРС.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
14