Р Е Ш Е Н И Е
№ 147
гр. Попово, 04 декември 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Поповският
районен съд в публично заседание на шести ноември през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛЯ ПАВЛИНОВА
при секретаря: Д.Б., като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
73 по описа за 2020 година на ПпРС, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е сезиран с
обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 79 и сл. от
ЗЗД във вр. чл. 8 от ЗАЗ и по чл. 86 от ЗЗД.
Ищцовата страна –
Министерство на земеделието, храните и горите – гр. София, чрез
Министъра на земеделието, храните и горите, последниата действаща чрез пълномощник: С.Л.Е. – Директор
на ОДЗ – гр. Т., твърди в исковата молба, че между страните по делото са
сключени Договор за аренда на земеделска земя от ДПФ № ПС-02-П-42 от 29.07.2013
г. и Договор за аренда на земеделска земя от ДПФ № ПС-02-П-11 от 09.09.2014 г.
Арендаторът не
изпълнил задълженията си да заплати дължимите арендни
вноски по договорите, съответно – арендна вноска за
стопанската 2017/2018 г. (явяваща се пета стопанска година от договора от 2013
г. и първа след изтичане на гратисния период), както
и арендна вноска за стопанската 2018/2019 г. по договора за аренда от 2014 г., като и
двете вноски били изискуеми.
От дължимите
вноски били приспаднати внесените от арендатора депозити за участие в тръжните
процедури.
Поради
неизпълнение на задълженията за плащане на дължимите арендни
вноски в срок, с предизвестия, получени от арендатора, арендодателят
му дал 1-месечен срок за доброволно изпълнение и му заявил, че в противен
случай разваля договорите. Тъй като арендаторът не изпълнил отново задълженията
си, договорите били прекратени и прекратяването било вписано в Служба вписвания
– Попово и регистрирано в ОСЗ – Попово.
Предвид
подробно изложените в искова молба съображения, ищецът – МЗХГ чрез пълномощника
си: С.Е. – директор на ОДЗ – Т., моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да заплати сумата 1390.91 лв. – арендна
вноска за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда на земеделска земя от
ДПФ № ПС-02-П-42 от 29.07.2013; сумата 384.77 лв. арендна
вноска за стопанската 2018/2019 г. по Договор за аренда на земеделска земя от
ДПФ № ПС-02-П-11 от 09.09.2014; сумата 185.47 лв. –
лихва за забава върху главницата от 1390.91 лв. за периода 02.10.2018 г. –
24.01.2020 г.; сумата 51.31 лв. – лихва за забава върху сумата 384.77 лв. за
периода 02.10.2018 г. – 24.01.2020 г. Претендира и разноски.
В
съдебно заседание ищцовата страна поддържа
предявените искове чрез пълномощник: старши юрисконсулт К.Д..
В едномесечния
срок по чл. 131 от ГПК не е подаден писмен отговор от ответника Е.А.Г., не е
изразено становище по предявените искове, не са представени доказателства, не
са направени доказателствени искания, не са оспорени
представените с исковата молба документи.
В съдебно
заседание ответникът се явява лично и признава предявените искове.
Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства,
прие за установено следното от фактическа страна:
Няма спор по делото, че на 29.07.2013 г., в гр. Т., между МЗХГ, чрез
директора на ОДЗ – гр. Т. – арендодател, от една
страна, и Е.А.Г. *** – арендатор, от друга страна, е сключен
Договор за аренда № ПС-02-П-42/29.07.2013 г., вписан под № 159, т. IХ, вх. рег. № 4628/19.08.2013 г. на Служба
по вписванията – Попово (заверено копие приложено на л. 11-13), по силата на
който арендодателят предоставил на арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер 33.117 дка в
землището на с. З., общ.
Попово, подробно описани в договора, срещу което арендаторът се е задължил да
създаде и отглежда вишнево насаждение върху предоставената му площ съгласно
заявеното от него желание в заявлението – оферта. В чл. 2.1. от договора е
посочено, че арендуваният обект се предава с протокол-опис, подписан между
страните. В чл. 4 от договора е
посочено, че арендодателят предоставя на арендатора
земеделските земи от ДПФ срещу годишно арендно
плащане в пари, за съответната стопанска година. В чл. 5 е уговорено, че за
първите четири години (гратисен период) арендаторът
не дължи арендно плащане, като направените инвестиции
по създаване на вишневото насаждение са за сметка на арендната
вноска. Съгласно чл. 5.1. арендните плащания от
петата стопанска година (след изтичане на гратисния
период) се дължат не по-късно от първия работен ден след изтичане на
стопанската година, в следните размери: от 5 до 7 стопанска година – по 52.00
лв./дка, а от 8-25 година – по 90.00 лв./дка.
По делото са приложени заверени копия на 3 бр.
преводни нареждания от 17.06.2013 г., от които е видно, че ответникът е заплатил
депозит за участие в търга за имотите, предмет на договора, в общ размер 331.17
лв. (110.18 лв. – за имот 022009, 120.99 лв. – за имот 022011 и 100.00 лв. – за
имот 022022).
Впоследствие,
с писмо, изх. № ПС-10-154/09.01.2019 г., на основание клаузите в договора за
аренда и чл. 28, от ЗАЗ, поради забава в плащането на арендната
вноска за стопанската 2017/2018 г. за
повече от три месеца, арендодателят е дал едномесечен
срок за изпълнение на арендатора и го е предупредил, че при неизпълнение на
задълженията му по договора в указания срок, ще счита договора за развален.
Няма спор и че
след изтичане на дадения едномесечен срок и поради неизпълнение на задълженията
на арендатора, договорът за аренда е прекратен и прекратяването е вписано в
служба по вписванията – Попово.
Няма спор по делото и че на 09.09.2014 г., в
гр. Т., между МЗХГ, чрез директора на ОДЗ – гр. Т. – арендодател,
от една страна, и Е.А.Г. *** – арендатор, от друга страна, е сключен
Договор за аренда № ПС-02-П-11/09.09.2014 г., вписан
под № 274, т. VІ, вх. рег. № 4627/27.11.2014 г. на Служба по вписванията –
Попово (заверено копие приложено на л. 36-40), по силата на който арендодателят предоставил на арендатора за временно възмездно ползване земеделска земя от ДПФ в размер 8.016 дка в
землището на с. к., общ.
Попово, подробно описани в договора, за отглеждане на едногодишни полски
култури съгласно заявеното от него желание в заявлението-оферта. В чл. 2.1. от
договора е посочено, че арендуваният обект се предава с протокол-опис, подписан
между страните. В чл. 4 от договора е
посочено, че арендодателят предоставя на арендатора
земеделските земи от ДПФ срещу годишно арендно
плащане в пари, за съответната стопанска година. В чл. 5 е уговорено, че арендните плащания се определят в размер на по 48.00
лв./дка или общо за арендуваните земи – 384.77 лв. Съгласно чл. 5.2. от договора, арендаторът се
задължава при сключване на договора и не по-късно от 01.10. на всяка следваща
стопанска година да внесе арендното плащане. Срокът
на договора е за пет стопански години и влиза в сила от стопанската 2014/2015
г.
По делото са
приложени заверени копия на 3 бр. преводни нареждания от 19.08.2014 г., от
които е видно, че ответникът е заплатил депозит за участие в търга за имотите,
предмет на договора, в общ размер 148.35 лв. (111.40 лв. – за имот 011006,
27.48 лв. – за имот 011007 и 9.74 лв. – за имот 011008).
Впоследствие,
с писмо, изх. № ПС-10-150/09.01.2019 г., на основание клаузите в договора за
аренда и чл. 28, от ЗАЗ, поради забава в плащането на арендната
вноска за стопанската 2018/2019 г. за повече от три месеца арендодателят
е дал едномесечен срок за изпълнение на арендатора и го е предупредил, че при
неизпълнение на задълженията му по договора в указания срок, ще счита договора
за развален.
Няма спор и че
след изтичане на дадения едномесечен срок и поради неизпълнение на задълженията
на арендатора, договорът за аренда е прекратен и прекратяването е вписано в
служба по вписванията – Попово.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Искът с правна
квалификация по чл. чл. 79 и сл. от ЗЗД във вр. чл. 8
от ЗАЗ, е предявен от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и с
интерес от предявяването му, поради което е допустим.
Разгледан по
същество, съдът го приема за основателен по следните съображения:
За уважаването
на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже пълно и главно, че страните са били валидно обвързани от договори
за аренда, че ищцовата страна е изправен кредитор по
тези договори и че падежите на задълженията за заплащане на уговорените арендни вноски за стопанската 2017/2018 г. по договора за
аренда от 2013 г. и за стопанската 2018/2019 г. по договора за аренда от 2014
г. са настъпили.
Ответникът, от
своя страна, в случай, че твърди това, носи тежестта да докаже, че е изпълнил
задължението си за заплащане на уговорените арендни
плащания по договорите.
Според разпоредбата на чл. 8 от
ЗАЗ: „Арендаторът
е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения
вид и срокове“. А според чл. 79 от ЗЗД: „Ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение
за забавата или да иска обезщетение за
неизпълнение“.
Безспорно в настоящия процес е обстоятелството, че страните са били
обвързани от валидни договори за аренда на земеделски земи, че ищецът, като арендодател, е изпълнил своите задължения по договорите и е
предал на арендатора земеделските земи, предмет на същите. При това положение
за арендатора е възникнало задължението
да заплати уговорените арендни плащания на арендодателя в договорените срокове.
Падежите на задължението
за заплащане на арендната вноска за стопанската
2017/2018 г. по договора за аренда от 2013 г. и на арендната
вноска за 2018/2019 г. по договора за аренда от 2014 г. са настъпили, но по
делото няма ангажирани доказателства от страна на ответника, чиято е доказателствената тежест да установи този факт, същият да е
изпълнил тези си задължения. Няма доказателства ответникът да е заплатил дори и
част от горепосочените задължения, както към датата на подаване на исковата
молба, така и към датата на приключване
на съдебното дирене пред настоящата инстанция. Не само това, но
ответникът лично и изрично заяви в
съдебно заседание, че признава
предявените искове. Неплащането на арендните вноски
по договорите прави ответника неизправна страна по тях и
обуславя извод за основателност на предявения иск за присъждане на дължимите арендни вноски след приспадане на заплатените преди подписване
на договорите депозити за участието на ответника в търговете, както следва: -
сума в размер 1390.91 лв. – арендна вноска за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда
№ ПС-02-П-42/29.07.2013
г., вписан под № 159, т. IХ,
вх.
рег. № 4628/19.08.2013 г. на Служба по вписванията – Попово и – сума в размер 384.77 лв. – арендна
вноска за стопанската 2018/2019 г. по Договор за аренда № ПС-02-П-11/09.09.2014 г., вписан под № 274, т. VI, вх. рег. № 4627/27.11.2014 г. на Служба
по вписванията – Попово.
Предвид
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорният
иск по чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на сумата 185.47 лв. – лихва за забава върху главницата от 1390.91 лв., начислена за
периода от 02.10.2018 г. (датата, следваща
падежа на задължението за заплащане на дължимата арендна
вноска за стопанската 2017/2018 г. по договора за аренда от 2013 г.) до 24.01.2020 г., както и сумата
51.31 лв. – лихва за забава върху главницата от 384.77 лв.,
начислена за периода от 02.10.2018 г. (датата, следваща падежа на задължението
за заплащане на дължимата арендна вноска за
стопанската 2018/2019 г. по договора за аренда от 2014 г.) до 24.01.2020 г.
При този изход
на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да заплати на ищцовата страна и сумата 80.50
лв. – разноски за заплатена държавна такса. Надвнесената от ищцовата
страна при предявяване на исковете сума за държавна такса над дължимия размер
от 80.50 лв. до 205.64 лв., в случай на поискване следва да бъде върната.
Водим от изложените съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, със седалище: гр. С ***,
представлявано от Министъра на земеделието, храните и горите, действащ чрез
Директора на Областна дирекция „Земеделието“– гр. Т ***, СУМАТА 1390.91 лв. (хиляда триста и деветдесет лева и 91 ст.),
представляваща дължима и неизплатена арендна вноска за стопанската 2017/2018 г. по Договор за аренда
№ ПС-02-П-42/29.07.2013
г., вписан под № 159, т. IХ,
вх.
рег. № 4628/19.08.2013 г. на Служба по вписванията – Попово, СУМАТА 185.47 лв. (сто осемдесет и пет лева и 47 ст.) – лихва за забава върху главницата
от 1390.91 лв., начислена за периода 02.10.2018 г. – 24.01.2020 г., СУМАТА 384.77 лв. (триста осемдесет и
четири лева и 77 ст.), представляваща дължима
и неизплатена арендна вноска за стопанската 2018/2019
г. по Договор за аренда № ПС-02-П-11/09.09.2014 г., вписан под № 274, т. VI, вх. рег. № 4627/27.11.2014 г. на Служба
по вписванията – Попово, както и СУМАТА
51.31 лв. (петдесет и един лева и 31 ст.) – лихва
за забава върху главницата от 384.77 лв., начислена за периода 02.10.2018 г. –
24.01.2020 г.
ОСЪЖДА Е.А.Г., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на
МИНИСТЕРСТВО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО, ХРАНИТЕ И ГОРИТЕ, със седалище: гр. С ***,
представлявано от Министъра на П-то, храните и горите, действащ чрез Директора
на Областна дирекция „Земеделието“– гр. Т ***, СУМАТА 80.50 лв. (осемдесет лева и 50 ст.) – направени
разноски по делото за заплатена държавна такса.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен
съд – Т..
СЪДИЯ: