Решение по дело №15/2021 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 96
Дата: 5 май 2021 г.
Съдия: Емануил Еремиев
Дело: 20214001000015
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 19 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Велико Търново , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на тридесет и първи март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно търговско
дело № 20214001000015 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 432, ал. 1 от КЗ.
С Решение № Р-473/ 30.09.2020 г., постановено по т.д. № 253/ 2019 г. по
описа на Великотърновския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ, на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ /ЗАД
ДБЖЗ/“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, да заплати на ищцата
К. М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лева, изразяващи се в понесени
емоционални страдания /скръб и тъга/ от загубата на нейната сестра Р. М. Д.,
починала при настъпило на 11.04.2017 г., в прохода на републиката, между
селата Мишеморков хан и Вонеща вода, ПТП, причинено от водача на лек
автомобил „Фиат пунто“, с рег. № 65****, М. Н. С., заедно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва, считано от 18.09.2018 г. до окончателното
1
изплащане на сумата; ОСЪДИЛ е ответника да заплати по сметка на
Великотърновския Окръжен съд сумата 2 000 лева държавна такса, както и да
заплати на процесуалния представител на ищцата – адвокат Д. от АК – гр.
Велико Търново, сумата 2 030 лева – адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Недоволен от постановеното Решение, в осъдителната му част за
разликата над 5 000 лева, която сума въззивникът твърди, че доброволно е
заплатил на въззиваемия, до присъдената сума от 50 000 лева, ответникът
„ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София, чрез
пълномощника си юрисконсулт Ц. Б., е подал въззивна жалба. Оплакването е
за неправилност на съдебния акт, в обжалваната част. Навеждат се доводи за
необоснованост поради допуснати нарушения на материалния закон и за
допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се, че неправилно
съдът е приложил § 96, ал. 3 ПЗР на ЗИД КЗ /ДВ бр. 101/ 2018 г./, вр. ал. 2, вр.
ал. 1 и чл. 493а, ал. 4 КЗ като се оспорва размера на присъденото
обезщетение, както и че неправилно съдът е приел, че ищцата е материално-
правно легитимирано лице да претендира обезщетение за неимуществени
вреди за смъртта на сестра си. Твърди се също така, че съдът е допуснал
съществено процесуално нарушение, като не е уважил искането на ответника
за допускане на комплексна съдебна медицинска и авто-техническа
експертиза /КСМАТЕ/, с оглед направеното, с отговора на исковата молба,
възражение за съпричиняване от страна на пострадалата, поради което този,
релевантен за изхода на делото, факт е останал неизяснен. Излагат се
подробни съображения в подкрепа на доводите и твърденията. Иска се от
въззивния съд да отмени решението, в обжалваната част и вместо него да
постанови друго, с което да отхвърли иска над сумата 5 000 лева, а в случай
на евентуалност – да намали размера на присъденото обезщетение.
Претендират се направените разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна К.
М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново, чрез пълномощника си
адвокат Д. от АК – гр. Велико Търново, е подала отговор на въззивната жалба.
Изразено е становище за неоснователност на жалбата, като са изложени
подробни доводи в тази насока и се сочи съдебна практика. Иска се от
въззивния съд да се произнесе с Решение, с което да потвърди изцяло
2
обжалвания съдебен акт. Претендират се направените разноски.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страните,
прецени доказателствата по делото и провери правилността на съдебния акт, в
обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Великотърновския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. №
11645/ 16.12.2019 г., от ищцата К. М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, чрез пълномощника си адвокат Д. от АК – гр. Велико Търново,
срещу ответника „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр.
София, с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и с цена – 40 000 лева. В исковата
молба се твърди, че на 11.04.2017 г., на пътя в прохода на републиката, между
селата Мишеморков хан и Вонеща вода, е настъпило ПТП между лек
автомобил „Фиат пунто“, с рег. № 65****, с валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ и товарен автомобил влекач „Скания“, с рег. № СТ
27**** и прикачено полу-ремарке , с рег. № А 06****, по вина на водача на
лекия автомобил М. Н. С., вследствие на което е починала возещата се на
предна дясна седалка в автомобила Р. М. Д. – сестра на ищцата. По
отношение на виновния водач на лекия автомобил е постановена Присъда,
влязла в сила на 21.11.2019 г., с която същия е бил признат за виновен, като
му е било определено наказание. Посочва се, че ищцата е подала пред
ответното застрахователно дружество писмена застрахователна претенция по
реда на чл. 380 от КЗ с дата – 23.08.2018 г., въз основа на която е била
образувана щета с № 0801-004492/ 2017-05, като с писмено уведомление, с
изх. № 3639/ 18.09.2018 г., застрахователят е отказал да изплати обезщетение.
В исковата молба се твърди, че между двете сестри са съществували много
близки отношения предвид малката разлика в годините и че смъртта на по-
голямата сестра изцяло е променил живота на по-малката, като тя е изживяла
тежко загубата. Тези обстоятелства ищцата определя като претърпени
неимуществени вреди, които оценява на сумата 40 000 лева, които претендира
като обезщетение от ответното застрахователно дружество, ведно със
законната лихва от 18.09.2018 г. до окончателното изплащане на главницата.
3
Пред Великотърновския Окръжен съд е било образувано т.д. № 253/ 2019
г. по описа на съда.
В о.с.з. на 24.09.2020 г. процесуалният представител на ищцата – адвокат
Д. е заявил, че подържа исковата молба. Поискал е увеличение цената на иска
от 40 000 лева на 50 000 лева, което съдът е допуснал. Поискал е също така
искът да бъде уважен изцяло, като в представената писмена защита е изложил
доводи за основателността на исковата претенция.
С отговора на исковата молба ответникът е признал съществуването на
валидно застрахователно правоотношение, като е оспорил основателността на
иска, въвеждайки възражения за липса на материално-правна легитимация, за
прекомерност на претендираното обезщетение и за съпричиняване от страна
на пострадалата.
От фактическа страна се установява следното:
Не е спорно между страните по делото, че с влязла в сила на 21.11.2019 г.
Присъда № 98/ 05.11.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 297/ 2019 г. по описа
на Великотърновския Окръжен съд, подсъдимият М. Н. С. е признат за
виновен в това, че на 11.04.2017 г. на пътя в прохода на републиката Велико
Търново - Гурково, при управление на собствения си лек автомобил „Фиат
пунто“, с рег. № 65****, нарушил правилата за движение по пътищата в
ЗДвП, в резултат на което предизвикал ПТП с насрещно движещия се товарен
автомобил влекач „Скания“, с рег. № СТ 27**** и прикачено полу-ремарке , с
рег. № А 06**** и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. Д.,
пътуваща на предна дясна седалка в лекия автомобил.
Видно от приложения документ за извършена проверка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ на л. 13 от първоинстанционното дело
е, че процесният лек автомобил има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към датата на ПТП – 11.04.2017 г., което
обстоятелство се признава от ответното застрахователно дружество с
отговора на исковата молба.
От приложеното удостоверение за съпруга и родствени връзки се
установява, че починалата Р. М. Д. е сестра на ищцата К. М. Д..
На 23.08.2018 г. ищцата е подала писмена застрахователна претенция,
4
получена от ответното застрахователно дружество на 27.08.2018 г., по която е
била образувана щета, като със заявление, изх. № 3639/ 18.09.2018 г.,
застрахователят е отказал изплащането на обезщетение.
По делото са били допуснати до разпит двама свидетели.
С оглед направеното възражение от ответното застрахователно
дружество за съпричиняване от страна на пострадалата, въззивният съд е
допуснал извършването на КСМАТЕ от две вещи лица – лекар и авто-експерт.
С оглед на тази фактическа обстановка, въззивният съд достига до
следните фактически и правни изводи.
Обжалваното Решение е валидно и допустимо.
За да се уважи прекия иск срещу застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ,
следва да е налице сложният фактически състав на деликтната отговорност,
особената предпоставка по чл. 380 от ГПК – писмена застрахователна
претенция на увреденото лице до застрахователя, както и наличието на
валидно застрахователно правоотношение.
Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, поради което въззивният съд
приема, че е налице виновно и противоправно деяние на водача на процесния
лек автомобил, намиращо се в пряка причинна връзка с ПТП, вследствие на
което е причинена смъртта на Р. М. Д. – сестра на ищцата К. М. Д., т.е. налице
е фактическия състав на деликтната отговорност.
Във въззивната си жалба ответникът е направил възражение за липса на
материално-правна легитимация на ищцата да получи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на сестра й, като същевременно
е обжалвал решението в осъдителната му част за разликата над 5 000 лева до
присъдения размер от 50 000 лева и е представил платежно нареждане, от
което е видно, че сумата 5 000 лева, ведно със законната лихва върху нея, е
преведена по сметка на ищцата на 06.11.2020 г. Въззивният съд намира, че
като не е обжалвал решението в осъдителната му част относно сумата 5 000
лева и е изплатил на ищцата тази сума, ответникът фактически е признал
5
наличието на материално-правна легитимация на ищцата, което безспорно се
установява и от свидетелските показания по делото. От тези показания може
да се установи изключителната близост между двете сестри, които, с оглед
малката разлика във възрастта между тях –под три години и обстоятелствата,
че са израснали заедно, учили са в едно и също училище, споделяли са всичко
помежду си, имали са общи познати и приятели, са изградили помежду си
толкова силна привързаност, че нелепата смърт на по-голямата сестра е
причинила на по-малката сестра морални болки и страдания, надхвърлящи по
интензитет нормално присъщите за родствената връзка между сестри.
Не е било спорно между страните по делото наличието на останалите две
предпоставки на отговорността на застрахователя – писмена застрахователна
претенция по реда на чл. 380 от КЗ от увреденото лице до застрахователя и
валидно застрахователно правоотношение, поради което въззивният съд
приема, че прекият иск срещу застрахователя е основателен и следва да се
уважи.
Спорен по делото е въпросът относно размера на обезщетението за
неимуществени вреди.
Застрахователят е направил възражение за приложение на § 96, ал. 3 ПЗР
на ЗИД КЗ, вр. ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 493а, ал. 4 КЗ, съгласно който
обезщетението, което се следва на ищцата, не може да надвишава 5 000 лева.
Настоящият състав на въззивния съд намира възражението за
неоснователно, тъй като тази разпоредба противоречи на чл. 9, ал. 1 от
Директива 2009/ 103/ ЕО с оглед въведения с § 96 ПЗР на ЗИД КЗ лимит за
максимално обезщетение, което може да се получи при застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите“, който е значително по-нисък
от минималния размер на застрахователната сума и от предварително
уговорените между страните лимити. Като противоречаща на европейското
законодателство, тази норма не следва да се прилага от съда, а приложение
следва да намери общностното право.
С Решение на Съда на ЕС от 24.10.2013 г. по дело С 277/ 12, постановено
по преюдициално запитване, е прието, че „държавите-членки трябва да
упражняват своята компетентност в тази област и че разпоредбите на
националното право, които уреждат обезщетяването при произшествия при
6
използване на МПС, не могат да лишат посочените по-горе директиви от
тяхното полезно действие“. Постановено е в решението, че „чл. 3, § 1 от
Директива 72/ 166 и чл. 1 и чл. 2 от Втора директива 84/ 5 трябва да се
тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която
задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използване на
МПС покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на
близки членове на семейството, настъпила при ПТП, само до определена
максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора
директива 84/5“. Посочената директива е кодифицирана с Директива 2009/
103/ ЕО. Решението по преюдициалното запитване е задължително, съгласно
чл. 633 от ГПК.
Чл. 52 от ЗЗД въвежда принципът на справедливост при определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди. В Постановление № 4/
23.12.1968 г. на Пленума на ВС е посочено, че понятието „справедливост“ е
свързано с извършената от съда преценка на конкретни обективно
съществуващи обстоятелства по делото, като при причиняването на смърт от
значение са възрастта на пострадалия, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди, като изброяването е примерно.
Пострадалата е била на двадесет години, когато в резултат на ПТП е
починала, връщайки се в гр. Велико Търново от гр. Стара Загора, където е
следвала в „Тракийския университет“. От свидетелските показания по делото
се установява, че смъртта й е била изживяна изключително тежко от по-
малката сестра – ищца по делото, която е била на седемнадесет години и е
учила. Тя се е затворила в себе си, сменила е стаята в жилището, в която е
живеела заедно с по-голямата си сестра, не е ходела на училище близо два
месеца, защото всичко й е напомняло за починалата й сестра. Променила е
намерението си да следва след завършване на училище в Стара Загора и е
заминала да следва в чужбина. Всички тези обстоятелства сочат на висок
интензитет на претърпените от нея неимуществени вреди, което
обстоятелство следва да се вземе предвид при определяне размера на
обезщетението.
7
Свидетелката П. П. заявява в открито съдебно заседание на 24.09.2020 г.,
че наскоро се била чула с майката на ищцата, която споделила с нея, че
ищцата й казала, че имала човек, на който да споделя и вече няма да й е много
трудно, докато свидетелката Д. заявява, че ищцата учела в чужбина с желание
да остане там. Тези обстоятелства, както и младата възраст на ищцата са
индиция, че с оглед на изтеклото време интензитетът на имуществените вреди
е намалял, поради което това обстоятелство също следва да се вземе предвид
при определяне размера на обезщетението.
При определяне размера на обезщетението следва да се вземат предвид и
застрахователните лимити по чл. 492 от КЗ, които към момента на ПТП –
11.04.2017 г. са в размер на 10 000 000 лева за всяко събитие, независимо от
броя на пострадалите лица.
Предвид изложените съображения, въззивният съд приема, че
справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да
бъде определен на сумата 20 000 лева, за която сума искът е основателен и
следва да се уважи. За разликата над тази сума искът е неоснователен и
следва да се отхвърли.
Неоснователно е възражението за съпричиняване от страна на
пострадалата на ответното застрахователно дружество. От заключението на
допуснатата от въззивния съд КСМАТЕ се установява безспорно, че и с
поставен предпазен колан, травмите на пострадалата са щели да бъдат едни и
същи, като леталният изход щял да бъде пак същия.
Тъй като решението на първостепенния съд е било обжалвано в
осъдителната част за разликата над 5 000 лева до присъдения размер от 50 000
лева, въззивната жалба е основателна за разликата над 20 000 лева до
присъдения размер от 50 000 лева, или за сумата 30 000 лева, като решението
в тази част следва да се отмени, като неправилно. В обжалваната осъдителна
част за разликата над 5 000 лева до сумата 20 000 лева, решението е правилно
и следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на делото, следва да се отмени обжалваното Решение в
частите за разноските, в които са присъдени разноски за заплащане на
8
държавна такса по сметка на Великотърновския Окръжен съд, за разликата
над 800 лева до присъдената сума от 2 000 лева, съобразно уважената част от
иска, както и присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат Д. по реда
на чл. 38, ал. 2 от ЗА за разликата над 1 130 лева до 2 300 лева, съобразно
уважената част от иска.
Съобразно уважената част от въззивната жалба, на въззивника следва да
се присъдят разноски, във връзка с направеното искане, представения списък
по чл. 80 от ГПК и доказателства за направени такива, за заплащане на
държавна такса в размер на 400 лева; за заплащане депозит за КСМАТЕ –
177,77 лева и за юрисконсултско възнаграждение – за изготвяне на въззивна
жалба без явяване в съдебно заседание – 150 лева.
За защита срещу подадената въззивна жалба и с оглед частта, в която
същата е оставена без уважение, на процесуалния представител на
въззиваемия – адвокат Д., следва да се присъди адвокатско възнаграждение по
реда на чл. 380, ал. 2 от ЗА в размер на 1 580 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № Р-473/ 30.09.2020 г., постановено по т.д. № 253/ 2019 г.
по описа на Великотърновския Окръжен съд, в следните обжалвани части: в
осъдителната част за разликата над 20 000 лева до присъдения размер от
50 000 лева, или за сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата К. М. Д. неимуществени вреди от смъртта на сестра й
Р. М. Д., починала вследствие на претърпяно на 11.04.2017 г. ПТП, заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2018 г. до окончателното
й изплащане; в частите за разноските, в които са присъдени разноски за
заплащане на държавна такса по сметка на Великотърновския Окръжен съд,
за разликата над 800 лева до присъдената сума от 2 000 лева, съобразно
уважената част от иска, както и присъденото адвокатско възнаграждение на
адвокат Д. по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА за разликата над 1 130 лева до 2 300
лева, съобразно уважената част от иска, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
9
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, иска, с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ, с който ищцата К. М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико
Търново, претендира от ответника „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София, заплащане на сумата над 20 000 /двадесет хиляди/ лева
до 50 000 /петдесет хиляди/ лева, или за разликата от 30 000 /тридесет хиляди/
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания от смъртта на сестра й Р. М. Д., починала
вследствие на претърпяно на 11.04.2017 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 18.09.2018 г. до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № Р-473/ 30.09.2020 г., постановено по т.д. №
253/ 2019 г. по описа на Великотърновския Окръжен съд, в останалите
обжалвани части.
ОСЪЖДА К. М. Д., ЕГН **********, от гр. Велико Търново,
**************, да заплати на „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление – бул. „Г.М.Д.“ № 1, съобразно
уважената част от въззивната жалба, направените разноски за заплащане на
държавна такса в размер на 400 /четиристотин/ лева; за заплащане депозит за
КСМАТЕ – 177,77 /сто седемдесет и седем лева и седемдесет и седем
стотинки/ лева и за юрисконсултско възнаграждение – за изготвяне на
въззивна жалба без явяване в съдебно заседание – 150 /сто и петдесет/ лева.
ОСЪЖДА „ЗАД ДБЖЗ“ АД, ЕИК *********, със седалище в гр. София и
адрес на управление – бул. „Г.М.Д.“ № 1, да заплати на адвокат Д.Г. Д. от АК
– гр. Велико Търново, с адрес на кантората в гр. Велико Търново, ул. „Н.
Габровски“ № 5, съобразно оставената без уважение част от въззивната
жалба, адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на
1 580 /хиляда петстотин и осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11