Р
Е Ш Е Н И Е
№
161
гр. Разград, 12.11.2021
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в
открито съдебно заседание на трети ноември две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА
с участието на секретаря Пламена Михайлова
като разгледа докладваното от съдия Робева адм. дело № 230 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. ДОПК.
Постъпила е жалба от „ГЛАДСТОН ИНВЕСТ 4“
ЕООД против Ревизионен акт № Р-03001721000585-091-001 от 09.06.2021 г., издаден
от органи по приходите в ТД на НАП – Варна,
потвърден с Решение № 177 от 31.08.2021 г. на директора на Дирекция
„ОДОП“ – Варна, с който на основание чл. 102, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 96,
ал. 1 ЗДДС е установено задължение за ДДС в размер на 22 818.02 лв. за данъчен
период 24.09.2020 г. - 30.09.2020 г. и лихви в размер на 1508.65 лв. В жалбата
се твърди, че оспореният ревизионен акт е неправилен и незаконосъобразен, като
постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Сочи се, че данъчните задължения са неправилно
определени, няма конкретни и ясни мотиви, и разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС
е неприложима. Иска се актът да бъде отменен с присъждане на разноските по
делото.
Ответникът - директор
на Дирекция „ОДОП“ – Варна при ЦУ на НАП оспорва жалбата и моли да бъде
отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Ревизионното производство е образувано
със Заповед за възлагане на ревизия № Р-03001721000585-020-001 от 03.02.2021 г.
с обхват задължения за ДДС за периода от
24.09.2020 г. до 18.10.2020 г.
В хода на ревизията е установено, че „ГЛАДСТОН
ИНВЕСТ 4“ ЕООД е вписано в Търговския регистър на 10.06.2019 г. с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, ул. „Георги Кирков" № 15А. На 17.12.2020 г. е вписана промяна на
седалището и адреса на управление в гр. Разград, ж.к. „Лудогорие“, бл. 2 / Етър
/, вх. Г, ет. 3, ап. 80.
С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 87, том I, рег.№ 1355, дело № 87 от 24.09.2020 г. „ГЛАДСТОН
ИНВЕСТ 4“ ЕООД продало на „ЛК ЛИДЕР“ ООД, ЕИК ********,
самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Гладстон“ № 74,
ет. 5, ап. 10 – жилище със застроена площ 103.80 кв.м., ведно със склад № 6 със
застроена площ от 2.20 кв.м. и 6.957% идеални части от общите части на
сградата. Продажната цена на описания имот е 70 000 евро с включен ДДС.
Във връзка с извършената продажба
задълженото лице е издало фактура с № ********** от 28.09.2020 г. на стойност
136 908.10 лв. /левовата равностойност на 70 000 евро/.
Поради достигане на облагаем оборот в
размер на 136 908,10 лв. и на основание чл. 96, ал. 1 ЗДДС жалбоподателят
е подал заявление за регистрация по ЗДДС вх. № 16-3163 от 02.10.2020 г.
Регистриран е по ЗДДС на 19.10.2020 г. с
Акт за регистрация № 160422003110882/15.10.2020 г.
Тъй като заявлението за регистрация по
чл. 96 ЗДДС е следвало да бъде подадено в срок до 01.10.2020 г., а е било
подадено на 02.10.2020 г., ревизиращите органи са приели, че на основание чл.
102, ал. 1, т. 4 ЗДДС за цялата сделка по продажбата се дължи ДДС в размер на
22 818,02 лв. Договорената цена включва ДДС, поради което размерът е
изчислен по формулата в чл. 53, ал. 2 ППЗДДС.
Горните фактически и правни изводи са
отразени в Ревизионен доклад № Р-03001721000585-092-001 от 13.05.2021 г., с който е направено предложение за установяване
на дължим ДДС в размер на 22 818,02 лв. и лихви за просрочие към
13.05.2021 г. в размер на 583,17 лв.
По реда на чл. 117, ал. 5 ДОПК
ревизираното лице е възразило, че за първия данъчен период 19.10.2020 г. – 31.10.2020
г. не се дължи ДДС, че данъкът е начислен и платен с фактура № 1 от 04.01.2021
г., която е включена в дневника за продажбите и справката декларация за м.
януари 2021 г. и фискът не е ощетен. Фактура № 1/04.01.2021 г. е издадена от „ГЛАДСТОН
ИНВЕСТ 4“ ЕООД с получател „ЛК ЛИДЕР“ ООД за закупуването на същия недвижим
имот след допълнителни споразумения между страните, изменящи цената и начина на
заплащането й. Данъчната основа по тази фактура е определена на 115 090.08 лв.,
ДДС 23 018.02 лв., и е приспадната стойността по фактура № 1/28.09.2020 г. от
136 908.10 лв.
С оспорения Ревизионен акт №
Р-03001721000585-091-001 от 09.06.2021 г. органите по приходите изцяло са
възприели мотивите по ревизионния доклад и на основание чл. 102, ал. 4 и ал. 5
във вр. с чл. 96, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС са установили задължение за ДДС в
размер на 22 818.02 лв. за данъчен период 24.09.2020 г. – 30.09.2020 г. и лихви
за периода 15.10.2020 г. – 09.06.2021 г. в размер на 1508.65 лв. Относно
фактура № 1 от 04.01.2021 г., с която е начислен ДДС след датата на
регистрацията по ЗДДС, е прието, че тя се явява втора фактура по сделката и е
издадена без правно основание.
Ревизионният акт е бил потвърден с Решение
№ 177 от 31.08.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна по съображения,
че задълженията за ДДС са законосъобразно определени по реда на чл. 102, ал. 4 ЗДДС.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският административен съд намира
следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от надлежна
страна, в срока по чл. 156, ал. 1, пр. 1 ДОПК и след проведено оспорване по
административен ред.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
В изпълнение на задълженията си по чл.
160, ал. 2 ДОПК съдът констатира, че ревизионният акт е издаден от компетентни
органи, в установената писмена форма и има изискуемото от чл. 120 ДОПК
съдържание. Заповедта за възлагане на ревизия, ревизионният доклад и
ревизионният акт са валидни електронни документи – подписани са от посочените в
тях издатели с квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги, приравнен на
саморъчен - чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ, и в срока на валидност на КУКЕП по чл. 25
ЗЕДЕУУ.
При извършване на ревизията и при издаване
на ревизионния акт не са допуснати нарушения на процесуалните разпоредби. Не е
налице соченият от жалбоподателя процесуален порок, изразяващ се в липса на
мотиви. Органите по приходите са изложили ясни фактически и правни съображения
относно основанието за облагане и относно начина на определяне на данъка. Релевантните
факти по делото са правилно установени и са безспорни.
Но оспореният ревизионен акт е материално
незаконосъобразен.
Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС всяко данъчно
задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни
месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация
по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде
заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Съгласно чл. 102, ал. 4 ЗДДС за определяне
на данъчните задължения на лицето в случаите по чл. 96, ал. 1, изречение второ,
когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се
приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля
облагаемия оборот от 50 000 лв., от датата, на която е надвишен оборотът, до
датата, на която е регистрирано от органа по приходите, или до датата, на която
са отпаднали основанията за регистрация. За облагаемата доставка, с която се
надхвърля облагаемият оборот, се дължи данък. В чл. 102, ал. 5 ЗДДС е посочено,
че задължението по ал. 4 се определя с ревизионен акт по реда на ДОПК.
Разпоредбата на чл. 102, ал. 4 ЗДДС е мярка,
която е предприета съгласно чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО като необходима за
осигуряване правилното събиране на ДДС и предотвратяване избягването на данъчно
облагане. Както е посочено в т. 62 от Решение на СЕС по дело C-183/14 ,
мерките, които по силата на член 273 от Директива 2006/112 държавите членки
могат да приемат, за да осигурят правилното събиране на данъка и да
предотвратяват измамите, не трябва нито да надхвърлят необходимото за
постигането на такива цели, нито да поставят под въпрос неутралитета на ДДС.
Видно от Решение № 8 от 30.06.2020 г. на КС по к. д. № 14/2019 г., целта на
законодателя е да предотврати случаите на избягване на данъчно облагане, когато
при реализиране на високи обороти в рамките на кратък период от време и
неподаване на заявление по ЗДДС в срок данъчните субекти не начисляват данък
върху добавената стойност за част от доставките, за които при спазване на
законодателните изисквания би следвало да начислят такъв в качеството си на
регистрирани лица.
Следователно, мярката по чл. 102, ал. 4 ЗДДС следва да е пропорционална и да отговаря на тежестта на нарушението на
задълженията от страна на данъчнозадълженото лице. При преценката на
пропорционалността следва да се вземат степента на неизпълнение на задължението
за регистрация по ЗДДС, конкретната сума на данъка, вида и обема на
икономическата дейност, както и поведението на задълженото лице.
Съдът намира, че в разглеждания случай
принципът на пропорционалност е нарушен. Осъществена е единствена доставка, заявлението
за регистрация по ЗДДС е подадено само с един ден закъснение и липсват каквито
и да било данни за измамливи действия от страна на ревизираното лице. При това
определянето на ДДС за доставката, извършена преди регистрацията по ЗДДС, е
несъразмерно тежка последица и обуславя незаконосъобразност на ревизионния акт.
В подкрепа на този извод е Решение № 15158 от 8.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
2161/2020 г., VIII о.
Неоснователен е доводът на жалбоподателя,
че регистрацията му по ЗДДС е по подадено от него заявление, а не по инициатива
на данъчния орган, поради което няма основание за начисляване на данъка по чл. 102 ЗДДС. Разпоредбата на
чл. 102, ал. 4 ЗДДС е специална и се прилага независимо от вида на
регистрацията /вж. Решение № 6330 от 27.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2150/2021 г., VIII о., Решение
№ 7636 от 24.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2450/2021 г., VIII о./.
Съдът не обсъжда представените от
жалбоподателя доказателства и възраженията за последващото начисляване и
заплащане на данъка, тъй като тези обстоятелства са извън обхвата на ревизията.
Установяването на дължимия данък с ревизионния акт е извършено поради
забавената регистрация по ЗДДС, като не следва да се проверява спазването на общите
правила за определяне на ДДС. И органите по приходите, и решаващият орган са
приели, че ДДС по фактура № 1/04.01.2021 г. е бил неправомерно начислен, което
е недопустимо, тъй като фактурата е издадена след ревизирания период.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.
161, ал. 1, пр. 1 ДОПК на жалбоподателя следва да се присъдят направените от
него разноски в общ размер на 1550 лв.
Предвид изложеното и на основание чл.
160, ал. 1 ДОПК Разградският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Ревизионен акт №
Р-03001721000585-091-001 от 09.06.2021 г., издаден от органи по приходите в ТД
на НАП – Варна, потвърден с Решение №
177 от 31.08.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – Варна, с който на
основание чл. 102, ал. 4 и ал. 5 във вр. с чл. 96, ал. 1 ЗДДС на „ГЛАДСТОН
ИНВЕСТ 4“ ЕООД, ЕИК ********* е установено
задължение за ДДС в размер на 22 818.02 лв. за данъчен период 24.09.2020 г. – 30.09.2020
г. и лихви в размер на 1508.65 лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите
да заплати на „ГЛАДСТОН ИНВЕСТ 4“ ЕООД, ЕИК ********* за разноски по делото сумата 1550 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.