Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 28.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Б въззивен състав, в публичното заседание на седми октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

  ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА

                                                            мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова в. гр. дело № 2587 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 553342 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 30921/2017 г., по описа на СРС, ГО, 48-ми състав, са отхвърлени предявените от ищеца „Б.2.“ ЕООД срещу Р.Ж.Н. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение от 15.12.2016 г. по ч. гр. дело № 66784/2016 г. на СРС, 48-ми състав, както следва: за сумата от 154,31 лева, представляваща незаплатени главници по договор за телекомуникационни услуги № 600211722908102012-25995343 от 08.10.2012 г., сключен между Р.Ж.Н. и „Б.т.к.“ ЕАД, което вземане е прехвърлено на „Б.2.“ ЕООД с договор за продажба на вземания от 12.05.2016 г., ведно със законната лихва за периода от 21.11.2016 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 53,02 лева за периода 04.12.2013 г. до 11.11.2016 г.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е приел, че предвид липсата на ангажирани от страна на ищеца доказателства по делото, от които да се установява наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между цедента „Б.т.к.“ ЕАД и ответника с предмет предоставяне на телевизионни услуги, то предявените искове като недоказани се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

Срещу така постановеното решение е предявена въззивна жалба от ищеца, в която се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното първоинстанционно решение. Посочва се, че атакуваният съдебен акт е постановен при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото районният съд не е разпоредил извършването на проверка и не е открил производство по реда на чл. 193 от ГПК след направеното от ответника с отговора на искова молба оспорване истинността на представения от ищеца договор за телекомуникационни услуги и след изричното изявление на последния, че желае да се ползва от оспорения документ. Поради което се отправя искане за отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и за постановяване на ново, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна - Р.Ж.Н., не е депозирала отговор на въззивната жалба.

В проведеното на 07.10.2019 г. публично съдебно заседание пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемия – адв. Р.Н., оспорва жалбата и отправя искане за оставяне в сила на атакувания съдебен акт, като претендира разноски за въззивното производство.

 Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. При проверка неговата правилност въззивният съд намира, че при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в жалбата решението е и правилно, като фактическите и правни изводи на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации.

Първоинстанционното производство е образувано по предявени искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В исковата си молба срещу Р.Ж.Н. ищецът твърди, че на 21.11.2016 г. е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 410 от ГПК срещу ответника, по повод на което е било образувано ч. гр. дело № 66784/2016 г. на СРС, 48-ми състав, като срещу издадената заповед за изпълнение от 15.12.2016 г. е подадено в срок възражение от длъжника на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК. Сочи, че между Р.Ж.Н. и „Б.т.к.“ ЕАД е бил сключен договор за предоставяне на телевизионни услуги № 600211722908102012-25995343 от 08.10.2012 г., по който БТК е предоставила на ответника телевизионни услуги с абонаментен план „Виваком АйПиТиВи палет Старт“ и по който ответникът към момента на подаване на исковата молба е останал задължен за сумата от 154,31 лева, обективизирана в 5 броя фактури, както и сумата от 53,02 лева – мораторна лихва за забава. Излага, че по силата на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 12.05.2016 г., сключен със „СГ Груп“ ООД, ищецът е придобил процесните вземания. Посочва, че от своя страна „СГ Груп“ ООД е придобило вземанията от „Б.т.к.“ ЕАД по силата на договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г. Сочи, че „СГ Груп“ ООД е уведомило длъжника за извършената цесия, а последният се считал уведомен за извършеното прехвърляне с връчването на заповедта за изпълнение.

С исковата молба „Б.2.“ ЕООД е представило заверен препис от процесния Заявление/Договор за предоставяне на телевизионни услуги № 600211722908102012-25995343 от 08.10.2012 г., от който обаче не се установява същият да е подписан от страните по него – върху така предоставения препис липсва положен подпис както от Р.Ж.Н., така и от лицето, представляващо „Б.т.к.“ ЕАД.

В отговора на искова молба Р.Ж.Н. е оспорил предявените срещу него искове като е заявил, че никога не е имал договорни взаимооношения както с „Б.т.к.“ ЕАД, така и с „Б.2.“ ЕООД и „СГ Груп“ ООД. Изложил е, че в процесния случай липсва валидно облигационно отношение между него и „Б.т.к.“ ЕАД, като е аргументирал твърдението си и с липсата на положен от негова страна подпис върху процесния договор за предоставяне на телевизионни услуги. В тази връзка, противно на заявното от жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че така релевираните от ответника възражения по своята същност не представляват направено оспорване на истинноста на представен по делото документ, съответно за първоинстанционния съд не е съществувало задължение да открие производство по реда на чл. 193 от ГПК. Критерий за автентичността е авторството на документа, като в случая авторството или автентичността на договора не е оспорена от Р.Н.. От това следва, че страната не е заявила оспорване на истинността на документ по смисъла на чл. 193 от ГПК, в който случай не се открива производство по чл.193, ал. 2 от ГПК.

Правилно се явява и становището на СРС, че с оглед приобщения по делото доказателствен материал и разпределената доказателствената тежест между страните, ищецът не е успял при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на валидно сключен договор за предоставяне на телевизионни услуги и ползвани такива по него на стойност, равна на претендираната. В тази връзка пред настоящата съдебна инстанция въззивникът не е релевирал никакви възражения за допуснати от първоинстанционния съд конкретни процесуални нарушения, както и не е поискал събирането на съответни доказателства при условията на чл. 266, ал. 3 от ГПК.

Предвид гореизложено настоящият съдебен състав намира въззивната жалба за неоснователна, а решението на СРС за правилно и като такова то следва да бъде потвърдено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна - Р.Ж.Н., която е поискала присъждането на такива до приключване на последното заседание пред настоящата съдебна инстанция и е представила доказателства за извършването им, а именно за заплатено адвокатско възнаграждение в брой за един адвокат, което се претендира в размер на 300 лева. Предвид своевременно наведеното от въззивника възражение за прекомерност, съставът на СГС намира, че същото се явява неоснователно, доколкото претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение е съответно на минималното такова, уредено в Наредба №1/2004 г. При това положение на Р.Ж.Н. се дължат разноски в размер на 300 лева.

Воден от горното  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 553342 от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 30921/2017 г., по описа на СРС, ГО, 48-ми състав.

ОСЪЖДА „Б.2.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на Р.Ж.Н., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.                              

 

 

                    2.