Р Е Ш Е Н И Е  №

В името на народа

гр. Кърджали, 17.11.2023 г.

 

Административен съд - Кърджали, в публично съдебно на тридесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ БОЖКОВА

 

При секретаря Мелиха Халил

Като разгледа докладваното от съдия Божкова

Административно дело № 371/ 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД), във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на Н.Г. – гражданка на ***, като майка и законен представител на малолетното си дете М. Г., чрез пълномощник, срещу Заповед № ЗСП/Д-К/4353/ 29.08.2023 г. на „За“ директор на дирекция „ Социално подпомагане“ – Кърджали, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в *** клас. Изложени са съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като постановен в противоречие на чл. 47, ал. 1, чл.26, ал.2  от Конституцията на Република България, както и в чл. 39, ал. 1, т. 4 от  Закона за убежището и бежанците, съгласно който чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на жалбоподателката и на сина й) имат право на социално подпомагане.

В жалбата се сочи, че последната редакция на чл. 3 от ЗСПД е от 2004 г., а правото на социално подпомагане по чл. 39, ал. 1, т. 4 ЗУБ на чужденците с предоставена временна закрила е въведено законодателно през 2007 г. В правния мир не могат да съществуват две правни норми, които да уреждат едно и също обществено отношение по различен начин, като следва да се приложи правилото, че по-новият закон отменя по-стария. Твърди се също, че ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

На следващо място в жалбата се претендира противоречие на оспорената заповед с норми на правото на Европейския съюз - Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, която предвижда в чл. 13, т. 2, че държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от ’’Социални грижи” на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе ЗСПД (според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт, което не е направил. Искането е да се отмени оспорения административен акт. Претендира се присъждане на деловодни разноски.

В съдебно заседание, редовно призована жалбоподателката се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата. В писмена защита посочва подробни съображения в подкрепа основателността на жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Настоящият състав на АС – Кърджали приема, че жалбата е допустима тъй като е подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във връзка с чл.10, ал.6, изр.1-во от ЗСПД и от лице, чийто права засяга.

При извършена проверка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Не съществува спор относно обстоятелствата, че Н.Г. е гражданка на *** и с регистрационна карта на чужденец № ***, с предоставена временна закрила, има право да остане на територията на Република България на основание чл.39, ал.1, т.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). На 14.08.2023 г. подала заявление-декларация, вх.№ЗСПД/Д-К/4353 за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в *** клас по чл.10а от ЗСПД за детето си М. А. Г., записан в *** клас в СУ „***“ в ***.

С оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСП/Д-К/4353/ 29.08.2023 г. на „За“ директор ДСП – Кърджали е отказано отпускане на поисканата еднократна помощ за детето М. Г.. Посочените мотиви са, че не са налице условията на чл. 3, т. 5 от Закона за семейни помощи за деца. Право на семейни помощи за деца имат: бременни жени - чужди граждани, и семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Лицето е със статут на чужденец с предоставена временна закрила и Република България няма договор сключен с *** за получаване на помощи по реда на ЗСПД.

При така установените факти АС – Кърджали приема, че жалбата е основателна поради следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган, изпълняващ функциите на директор на ДСП – Кърджали при отсъствие на титуляра (Заповед № 0905-РД01-0214/ 25.08.2023 г. на директора на ДСП – Кърджали, поправена със Заповед № 0905-РД01-0225/ 14.09.2023 г. и Заповед № 0905-РД01-0047/ 01.03.2023 г. на директора на ДСП – Кърджали.

Заповедта е незаконосъобразна поради противоречието й с материалноправни норми и целта на закона.

Предвид установения факт, че на жалбоподателката и децата й е предоставена временна защита по чл.39, ал.1, т.1 от ЗУБ, т.е. да останат на територията на Р България приложение намира разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, съгласно която, Чужденците с предоставена временна закрила имат право на социално подпомагане.

В нормата на чл. 3 от ЗСПД са посочени лицата, които имат право на семейни помощи за деца: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Настоящият случай не попада в нито една от изброените от ЗСПД хипотези, от което не може да се направи извод, че семейството на детето М. Г. няма право на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Тъй като съществува противоречие между разпоредбата на чл.3, т.5 от ЗСПД и чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, съгласно правилото, че по-новия закон изключва приложението на по-стария, следва да се приложи   разпоредбата на чл.39, ал.1, т.4 от ЗУБ, защото тя е по-нова – от 2007 г., а нормата на чл.3 от ЗСПД е в редакция от 2004 г.

На следващо място, ограничението, съдържащо се в разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, не трябва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 1 и т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991 г.), защото съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

В чл. 27, т. 1 от Конвенцията за правата на детето е предвидено, че държавите - страни по Конвенцията, признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в т. 3, че държавите - страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Безспорно Конвенцията обхваща правото на образование като социално право.

Обжалваната заповед е в противоречие и с чл. 13, т. 2 от Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица, съгласно който държавите членки създават разпоредби за предоставяне на помощи от "Социални грижи" на лицата, ползващи се с временна закрила. Такива разпоредби в българското законодателство се съдържат именно в цитирания по-горе ЗСПД (според § 1а от ПЗР на ЗУБ, този закон въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета за минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланса между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием) и административният орган, издал процесната заповед, е бил длъжен да ги съобрази при постановяване на обжалвания акт.

Оспорената заповед е в противоречие и със следните разпоредби от Конституцията на Република България: Чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ), отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това Конституцията е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 от КРБ чужденците, които пребивават в Република България имат всички права по тази Конституция с изключение на правата, за които Конституцията и законите изискват българско гражданство, като настоящия случай не е сред изключенията.

При това положение, постановяването на отказ за изплащане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, с аргумент за липса на българско гражданство на детето или международен договор между Република България и трета страна, е в явно несъответствие с горепосочените норми и в противоречие с целта на закона.

От изложеното следва, че оспорената заповед е незаконосъобразна и трябва да бъде отменена. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК, делото следва да бъде изпратено като преписка на административния орган за ново произнасяне по заявление-декларация, заявление-декларация, вх.№ЗСПД/Д-К/4353/ 14.08.2023 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от Н.Г., с ЛНЧ **********, притежаващ регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена от Държавна агенция за бежанците към МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете М. А. Г. с ЛНЧ **********, роден на *** г., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания по тълкуването и прилагането на закон.

С оглед изхода на спора, на основани чл. 143, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, Агенция за социално подпомагане, гр.София следва да бъде осъдена да заплати на пълномощника на жалбоподателката адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по настоящото дело в размер на 1000 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

Отменя Заповед № ЗСП/Д-К/4353/ 29.08.2023 г. на „За“ директор на дирекция „Социално подпомагане“ – Кърджали, с която е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в *** клас за детето М. А. Г. с ЛНЧ **********, роден на *** г.

Изпраща преписката на директора на Дирекция „Социално подпомагане“, град Кърджали за ново произнасяне по заявление-декларация, вх.№ЗСПД/Д-К/4353/ 14.08.2023 г. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, подадено от Н.Г., с ЛНЧ ********** притежаващ регистрационна карта на чужденец с предоставена временна закрила № ***, издадена от Държавна агенция за бежанците към МС, действаща в качеството си на майка и законен представител на малолетното дете М. А. Г., при спазване на дадените с настоящето решение указания по прилагането на закона.

Осъжда Агенция за социално подпомагане, град София да заплати на адвокат С.П.Д. от АК-***, със служебен адрес: ***, сумата в размер на 1 000 лв. (хиляда лева), представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

Решението не подлежи на обжалване – чл.10, ал.6, изр.2-ро от ЗСПД.

Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл.138, ал.3 от АПК.

 

 

                                 Съдия: