МОТИВИ
към присъда по НОХД № 1840/2019
година, по описа на Специализирания наказателен съд,6 с-в
Специализираната
прокуратура е внесла обвинителен акт в Специализирания наказателен съд с
обвинение срещу подсъдимите:
А.Ф.Д.,
ЕГН **********
В ТОВА, ЧЕ:
1.
На неустановена дата на месец
април 2015г. до 07.10.2015г. на територията на гр. С, като се сговорил с И.С.Л.,
ЕГН **********, да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234, ал.2
от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години
и, чрез които се цели да се набави имотна облага, за което е предвидено
наказание лишаване от свобода до шест години – престъпление по чл. 321, ал.6 от НК.
2.
На 07.10.2019г., в гр. *****, в
помещение на бивш „Предачех цех“, след предварителен сговор с И.С.Л., ЕГН **********
държи акцизни стоки в големи размери 580,17кг. фино нарязан тютюн /тютюн за пушене, за лула и цигари/, на
стойност 101 529, 75лв. – без бандерол, когато такъв се изисква по закон – по силата на
чл. 28, ал.1 и чл. 25 от Закона за тютюна и тютюневите изделия /редакция от
20.02.2015г./ и чл. 2, т.2 и чл. 12, ал.1, т.3 от Закона за акцизните и данъчни
складове /редакция от 24.04.2015г./, като случаят е немаловажен – престъпление
по чл. 234, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК
И.С.Л., ЕГН **********
В ТОВА, ЧЕ:
1.
На неустановена дата на месец
април 2015г. до 07.10.2015г. на
територията на гр. Сливен, като се сговорил с А.Ф.Д., ЕГН **********, да
вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234, ал.2 от НК, за които е
предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и, чрез които се цели
да се набави имотна облага – престъпление по чл. 321, ал.6 от НК.
2.
На 07.10.2015г., в *******, в
помещение на бивш „Предачен цех“, след предварителен сговор с А.Ф.Д., ЕГН **********
държал акцизни стоки в големи размери 580,17кг. фино нарязан тютюн /тютюн за
пушене, за лула и цигари/, на стойност 101 529,75лв. – без бандерол,
когато такъв се изисква по закон – по силата на чл. 28, ал.1 и чл. 25 от Закона
за тютюневите изделия /редакция от 20.02.2015г./ и чл. 2, т.2, и чл. 12, ал.1,
т.3 от Закона за акцизите и данъчните складове /редакция от 24. 04.2015г./,
като случаят е немаловажен – престъпление по чл. 234, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1
от НК.
Представителят
на Специализираната прокуратура поддържа така внесените обвинения, като в хода
на съдебната прения излага становище, че същите са доказани по несъмнен и
категоричен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни, писмени и
веществени доказателства. Приема, че описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка изцяло се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие доказателства.
При
индивидуализацията на наказанието представителят на държавното обвинение моли да се имат
предвид всички посочени по-горе доказателства, както и тези, които са събрани
за личността и съдебното минало на подсъдимите. Като двамата са с чисто съдебно
минало към момента на деянието, въпреки че подс. А.Д. е осъждан, но
реабилитиран към датата на инкриминираното деяние.
Прокурорът
пледира съдът да издаде съответния съдебен акт – присъда, с която да признае на
първо място подс. А.Д. за виновен в извършване на престъплението по чл. 321,
ал. 6 от НК, за което да му бъде наложено наказание "Лишаване от
свобода" за срок от 3 /три/ години, като на основание чл. 66 от НК
изпълнението на същото да бъде отложено за срок от 5 /пет/ години. Също така да
бъде признат за виновен за престъпление по чл. 234, ал.2, т.3 и т.3, вр. ал.1
от НК, за което да му бъде наложено същото наказание, а именно 3 /три/
„лишаване от свобода“, като на основание чл. 66 от НК изпълнението на същото да
бъде отложено за срок от 5 /пет/ години. На основание чл. 23 от НК прокурорът
прави искане съдът да наложи на подс. Д. едно общо наказание в размер на 3
/три/ години „лишаване от свобода“, с изпитателен срок 5 /пет/ години.
Представителят
на държавното обвинение прави искане да бъде признат за виновен и подс. И.Л. за
престъпление по чл. 321, ал.6 от НК, като за това престъпление да му бъде
определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 /три години/, като на
основание чл. 66 от НК изпълнението му да бъде отложено за срок от 5 /пет/
години. Също така да бъде признат за виновен за престъпление по чл. 234, ал.2,
т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК, за което да му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 3 /три/ години, което на основание чл. 66 от НК да бъде
отложено за срок от 5 /пет/ години.
Освен изложението до тук искания относно наказанието,
прокурорът прави искане по отношение и на двамата подсъдими да се наложи и
кумулативно предвиденото в закона наказание, а именно „лишаване от право да
упражняват търговска дейност“ за срок от 1 /една/ година.
По отношение на
иззетите веществени доказателства, държавният обвинител пледира да бъдат иззети
в полза на държавата, на основание чл. 53 от НК.
Защитникът на подсъдимите А.Д. и И.Л. – адв. К. се
противопоставя на искането на прокуратурата по отношение на размера на
наказанието. В пледоарията си моли да бъдат взети предвид икономическите условия в
страната, водената политика спрямо тютюнопроизводителите, чистото съдебно минало
на двамата му подзащитни към момента на инкриминираното деяние. Счита, че
престъплението не е доказано по
безспорен и категоричен начин и следва подзащитните му да бъдат оправдани. Излага доводи, че
в хода на съдебното следствие по несъмнен начин се е установило, че откритият
тютюн е бил в чували, но за тях не е необходимо поставянето на бандерол, тъй
като закона предвижда поставяне на бандерол единствено на най-малката опаковка,
предназначена за потребителите. От това прави извод, че инкриминираната стока
по обвинението - нарязан тютюн не представлява акцизна стока и не подлежи на
облепване с бандерол и извършеното от подзащитните му деяние представлява
единствено административно нарушение. Изказва съображения, че за да е налице от
обективна страна престъплението по чл. 234 от НК следва деецът да държи акцизни
стоки без бандерол, а в настоящият случай става въпрос за назарян тютюн в полиетиленови
пликове, който не е минал през допълнителна индустриална обработка с оглед
подобряване на орналотичните му качества. С оглед на гореизложеното, адв. К.
прави извода, че намереният тютюн не може да представлява акцизна стока по
смисъла на Закона за акцизните и данъчни складове, поради което подзащитните му
следва да бъдат оправдани и признати за невиновни по така повдигнатите им
престъпления.
Подсъдимите А.Д. и И.Л. се придържат към адвоката си и в
дадената им последна дума молят да бъдат оправдани.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства по-отделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и
съображенията на страните, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият А.Ф.Д., ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен,
строител, живущ ***.
Подсъдимият И.С.Л., ЕГН ********** е роден на ***г***,
българин, български гражданин, неосъждан, със средно образование, женен,
безработен, живущ ***.
Двамата подсъдими живеели и израснали в *********** и се познавали от деца. И двамата се занимавали
с производство на тютюн, нo никой от тях не бил регистриран като земеделски
производител, нито пък като тютюнопроизводител в регистъра на Министерството на
земедението и храните. Произведения от тях тютюн продавали на прекупвачи.
На неустановена дата през пролетта на 2015г., поради
взаимното им недоволство от занижената цена на тютюна, двамата решили да
проучат цените на „пазара на черно“. След като подс. Д. установил, че множество
лица от района на гр. Сливен проявявали интерес към закупуване на нарязан тютюн
без бандерол, двамата подсъдими решили да потърсят подходящо място за
осъществяване на замислената дейност. В интернет попаднали на обява за отдаване
под наем на помещение, намиращо се с бившия „Втори предачен цех“, с
административен адрес: *******. Подсъдимите Д. и Л. се разбрали със
собственикът на помещението – свид. В.В., че ще
наемат помещението, а наемът ще му плащат месец за месец, без да оформят
официални документи. Със същата договорка наели и жилище в ******
На неустановена дата през месец април 2015г. подсъдимите
се нанесли в наетото помещение и го снабдили с машина за рязане на тютюн,
електронни везни, газови котлони и варели.
За пренасяне на тютюна от с. **** до гр. **** двамата
подсъдими използвали микробус „Мерцедес“, с рег. № *******, като го товарели с
различни количества от порядъка на 300кг. и 500кг. тютюн.
Ролята на подс. Л. била свързана с предварителната
обработка по омекотяването на листната маса тютюн, а тази на подс. Д. да
нарязва вече омекотения тютюн и да намира клиенти за готовата продукция.
През месец юни 2015г. подс. Д. се свързал със свид. Л.Х.К.,
който се интересувал от търговия с нарязан тютюн без акцизен бандерол. На
осъществена среща между двамата подсъдими и свидетелите Л.К. и негов познат – В.С.И.,
четиримата се постигнали съгласие подс. Д. и Л. да снабдяват с нарязан тютюн
свид. Л.К.. От своя страна свид. В.И. помагал на свид. К. като взимал
приготвения тютюн от промишленото помещение /бившия „Втори предачен цех“/ и с
личния си автомобил – „Опел Вектра“ с рег. № ******* го доставял до посечено от
свид. К. място.
Клиентите се свързвали със свид. К., а той чрез телефонен
номер ******поръчвал на подс. Д. /на мобилен номер ******/ или на подс. Л. /на
мобилен номер ******/ какво количество тютюн да му приготвят. След това свид. К.
се обаждал на свид. И. /на мобилен номер ******/, който трябвало да вземе
приготвеното количество тютюн и да го транспортира до клиентите.
През месец октомври 2015г. в Сектор „ПИП“ при ОД-МВР-***
бил получен оперативен сигнал, че свид. К. купува нарязан тютюн без акцизен
бандерол. Във връзка с този сигнал бил образуван екип от полицейски служители –
свид. М.С. и свид. А.Р.. В хода на оперативните
мероприятия било установено, че свид. К. закупува тютюна от помещение, намиращо
се в двора на бивш „Втори предачен цех“ на бивш завод „Г. Димитров“ и, че
същият управлявал лек автомобил „Опел Астра“ с рег. № ******.
На 07.10.2015г. били предприети оперативни действия.
Свид. С. и свид. Р. заели позиции пред горепосоченият цех. От осъщественото
наблюдение двамата възприели и описали следното: Около 9:00ч. пред имота спрял
горепосоченият автомобил и от него слезли св. К. и св. С.. Двамата се насочили
и качили в лек автомобил „Опел Вектра“, с рег. № *******, управляван от свид. И.. Тримата се насочили към производственото
помещение, където се срещнали с двамата подсъдими. Двамата подсъдими натоварили
в багажника на л.а „Опел Вектра“, с рег.
№ ******* 5 бр. чувала със съдържание на нарязан тютюн без акцизен бандерол.
Тримата свидетели /К., С. и И./ се качили в автомобила и се насочили към изхода
на имота. Преди да успеят да излязат свид. С. и Р. извършили проверка в
следствие, на която било установено, че в багажното отделение на автомобилът имало
5 найлонови чувала със съдържание и мирис на тютюн. На мястото била повикана
дежурна оперативна група. Докато пристигне, свидетелите С. и Р. се придвижили
до производственото помещение. Там заварили подс. Д. и Л. и установили, че в
помещението двамата държат нарязан тютюн и машина за рязане на тютюн.
При провеждането на процесуално-следствено действие
„оглед на местопроизшествие“
на 07.10.2015г. в наетото от подсъдимите помещение било
установено наличието на купчина ситно нарязана ситно нарязана жълтеникава
бледокафява листна маса с размери в основата около два метра на три метра и
височина около 1,20 метра. Преди въпросната листна маса да е била поставена в
чували, разследващите органи иззели представителни проби по 250 грама листна
маса. Пробите били притеглени на електронна везна и поставени в хартиени
пликове. Останалата купчина от листна маса била иззета като веществено
доказателство и поставена в 40 на брой чували, запечатани със стикери и подписи
на поемните лица и били притеглени на електронна везна, освен това били
намерени и иззети и още три черни найлонови чувала, които също съдържали
жълтеникава-бледокафява листна маса. От различни места в производственото
помещение били иззети още 15 на брой бали с жълтеникаво-бледокафява листна
маса, от всяка от които били иззети представителни проби. До западната стена на
помещението били намерени 4 броя газови котлони, върху които били поставените
метални казани всеки, от които съдържал бала с жълтеникава листна маса. В
помещението е била намерена и иззета и електронната везна, на която били
притеглени всички вещи, както и метално устройство-нож със закрепена към него
лента, валяк и мотор.
Свид. В.И. е предал намерените в лекия му автомобил 5 бр.
черни найлонови чували със съдържание от жълтеникава-бледокафява листна маса.
От тях също били иззети представителни проби. Тези действия са материализирани
в протокол за доброволно предаване от 07.10.2015г., находящ се в кориците на
делото.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: гласни -
показанията на свидетелите, писмени - справки за съдимост, протоколи за оглед
на местопроизшествие и протоколи за доброволно предаване, характеристични данни
за подсъдимите, веществени доказателства – ситно нарязана многобройно чували
със съдържание на жълтеникава-бледокафява листна маса, електронна везна, газови
котлони и казани и др., заключенията на приетите по делото експертизи.
По отношение
на обясненията на подсъдимите :
При
оценката на обясненията на подсъдимите, съдът съобрази двояката им природа като
доказателствено средство - едновременно източник на фактически данни, свързани
с обстоятелствата по делото, а така също и средство за защита. Тази оценка се
дава при съблюдаване на логическата убедителност и
последователност на тяхното вътрешно съдържание и от отношението им към
останалия доказателствен материал. И двамата подсъдими не жалят да дават
подробни обяснения нито в хода на разследването, нито в съдебната фаза на
наказателното производство и не се признават за виновни към вменените им
обвинения. Излагат се доводи, че се касае за административно нарушение. В
дадената им на основание чл. 297 от НПК последна дума подсъдимите Д. и Л. молят
да бъдат оправдани.
След изчерпване на допустимите и възможни процесуални
способи за събиране на доказателства, съдът намира, че версията на подсъдимите
за липсата на съпричастност към повдигнатите им обвинения не следва да се
приема като правдоподобна и достоверна.
По показанията на
свидетелите:
В хода на досъдебното
производство са разпитани осем свидетеля, които дават показания относно
възприятията си, касаещи факти и обстоятелства по настоящото съдебно
производство. В съдебното следствие тези свидетелски показания са проверени и
приобщени към доказателствената маса.
В хода на съдебното
следствие като свидетел бе разпитан свидетелят П.Г.. Съдът не кредитира
неговите показания, дадени в хода на съдебното следствие, като намира, че
същите по никакъв начин не допринасят за изясняването на обективната истина.
Констатираха липса на спомен у свидетеля за фактите, които е пресъздал пред
органите на досъдебното производство относно двамата мъже от турски произход,
начинът, по който те са се придвижвали и какви думи са си разменяли. В
съдебната зала свидетелят заяви, че не е виждал подсъдимите, както и, че не
свързва тези хора с конкретни автомобили, а само предполага, че са техни.
Поради това съдът смята, че не може да даде вяра на тези свидетелски показания
и не следва да ги кредитира. На основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК, съдът прочете показанията на свидетеля, обективирани в протокол за разпит
на свидетел от 07.06.2016г. /ДП т.2 л. 49-50/. Съдът кредитира тези показания,
като от тях се възприема присъствието на двамата подсъдими Д. и Л. в
производственото помещение и, че макар и не категорично заявена каква, двамата
са извършвали някаква дейност в това помещение.
По отношение на показанията на свидетелите М.С. и А.Р.,
съдът взема предвид, че двамата свидетели са полицейски служители. На първо място, относно достоверността на показанията на
свидетелите – полицейски служители, съдът намира за необходимо да отбележи, че
няма законова забрана полицейски служители да бъдат свидетели в наказателното
производство. Единствено, предвид длъжностното им качество, съдът следва
особено внимателно да преценя достоверността на показанията на тези свидетели и
да ги подлага на особена критика, съпоставяйки ги с останалите събрани
доказателства. Нито един от посочените свидетели не е извършвал действия по
разследването и в този смисъл спрямо тях не е налице забраната в НПК. Проведените извънпроцесуални беседи и възприетите факти и реплики от
полицейските служители при изпълнение на действия по осигуряване на техническа
възможност за провеждане на следствени действия, не могат да се квалифицират
като действия по разследването, поради
което съдът кредитира показанията на свидетелите - полицейски служители, като
отчита тяхната пълнота, последователност и логичност. Показанията на двамата
свидетели разкриват детайли от незаконната дейност на подсъдимите и конкретика
за извършената вторична престъпна дейност.
Съдът кредитира показанията на свид.
М.С. и А.Р.. Показанията на тези свидетели са значим доказателствен източник,
защото те са професионално свързани с настоящия случай. Същите са участвали в
различни етапи на оперативно-издирвателните мероприятия по установяване на
дейността на подсъдимите лица, а в също и в задържането на лицата находящи се
на територията на „Втори предачен цех“ на 07.10.2015г. и
имащи отношение към разследваното престъпление. Поради изложеното, съдът
намира, че М.С. и А.Р. могат да бъдат свидетели по настоящото наказателно
производство.
В своите показания от
съдебно заседание от 18.07.2019г., свид. С. дава показания относно задържането
на подсъдимите и техните действия към този момент.
Изразява възприятията си относно собствеността на процесния тютюн, като
заявява, че същият е на А.Д. и И.Л., които били хванати в момента на
нарязването му. Показанията му относно веществените доказателства намерени и
иззети в производственото помещение са изцяло подкрепени и от писмените
доказателства по делото-протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за
доброволно предаване, както и протокол за оглед на веществени доказателства.
Поради липса на спомен у свидетеля за конкретни факти и обстоятелства, за които
е дал показания в хода на досъдебното производство, съдът е прочел в цялост
показанията на свид. С.. След прочитането им, свидетелят потвърди дадените от
него показания в хода на досъдебното производство.
В същото съдебно заседание /от 18.07.2019г./ е разпитан и
свид. А.Р.. Дадените от него показания кореспондират с тези на свид. С., както
и с останалите събрани и приобщени към делото доказателства. Както пред
органите на досъдебното производство, така и пред съда, свидетеля разказва за
оборудването в помещението, за изявления на подсъдимите, че тютюнът е техен и,
че те го произвеждат. В заседанието свидетелят заявява, че не си спомня факти,
за които е дал показания в досъдебното производство, поради което съдът прочете
тези негови показания. След прочитането им, свидетелят заяви, че поддържа това,
което се прочете.
Съдът намира, че дадените показания от двамата свидетели
в съдебното заседание, както и приобщените такива от хода на досъдебното
производство са подробни, подкрепящи се и логически свързани, поради, което и
съдът ги кредитира.
Относно показанията на свидетеля В.И. дадени в съдебната
зала съдът констатира множество противоречия с първоначалните му показания,
дадени пред разследващите органи. В залата свидетелят заяви, че отишъл със
свид. К. във въпросната фабрика за дърва. Чувалите с тютюн, намерени и иззети
по надлежен ред от управляван от него автомобил „Опел Вектра“ били отпадък от
тютюн, които той е натоварил в колата си, тъй като нямало да ги плаща. Относно
познанството си с двамата подсъдими, свидетелят заявява, че ги познава само
визуално, като с подсъдимите се запознал в заведение, където един от тях /А.Д./
черпел за спечелени пари. Заявява, че не е знаел с какво се занимават
подсъдимите.
Непосредствено след свид. И. в съдебно заседание от
18.07.2019г. е разпитан и свид. Л.К.. В дадените от него показания също се
констатират множество противоречия. Той също заявява, че със свид. И. и свид. С.А.
са отишли до фабриката, за да купят дърва. Относно познанството си с двамата
подсъдими твърди, че се е случило по повод черпене в заведение, когато и
разбрал, че двамата се занимават с тютюн. Казва, че не е пращал свидетеля И. да
взима тютюн от подсъдимите, нито да го превозва до гр. Бургас или с. Нейково.
Поради установените съществени противоречия между
показанията на свид. И. и К. и с оглед изясняването им, съдът допусна очна
ставка между двамата свидетели. Съдът намира, че дори и след проведената очна
ставка не са категорично изяснени противоречията между показанията на двамата
свидетели.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите И. и К.,
дадени в съдебното заседание от 18.07.2019г. Тези показания са опровергани от
писмените доказателства по делото – разпечатки от мобилни оператори, както и от
показанията на свидетелите М.С. и А.Р..Те са житейски нелогични , объркани и
целят единствено оправдаване на собственото им поведение. Като достоверни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото съдът намира, че са показанията
дадени от св. В.И. пред органите на досъдебното производство на 07.10.2015г.
/ДП т.1 л. 182/, в които свидетелят дава подробно обяснения за това как е
закупувал тютюн от подсъдимите, кой го е изпращал при тях и докъде го е
превозвал. Тези показания са прочетени и приобщени към доказателствения
материал на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Съдът дава
вяра именно на тези показания, тъй като ги намира за правдиви и депозирани при
ясното съзнание за отговорността, с която са дадени. Друг аргумент в подкрепа
на гореизложеното е, че са дадени непосредствено след задържането на процесните
лица, когато свидетелите не са имали възможност да уеднаквят версиите си за
случилото се.Прочетените показания на свидетеля , дадени пред орган на
досъдебното производство , доказват факта на познанството му с подсъдимите и
техните занимания с продажба на нарязан тютюн на територията на гр.Сливен.Показанията
на свидетеля И. категорично доказват,че намерения в автомобила му тютюн е взет
от двамата подсъдими.Факта на натоварването на чувалите с тютюн в колата на И.
се подкрепя и от прочетените по реда на чл.281,ал.4 вр.ал.1 ,т.1 и т.2
показания на свидетеля К..В тези показания на свидетеля К. /от ДП/ може да се
направи извод за това,че той е знаел за дейността на подсъдимите и за
съдържанието на чувалите които И. натоварил в автомобила си.Свидетелката С.А. потвърждава
този факт в прочетените й в хода на съдебното производство , показания дадени
пред разследващ полицай.
Съдът не дава вяра и не кредитира показанията на свид. Л.К.
, дадени в хода на съдебното следствие.Те са противоречиви, житейски нелогични
и се опровергават от всяко едно от останалите кредитирани от съда доказателства
– показанията на свидетелите Р. , С. ,И. от ДП, С.А. от ДП , протоколите за
доброволно предаване, разпечатки от мобилните оператори за проведени разговори.
Съдът приема тези показания на свидетеля като опит да оневини собственото си
поведение и от желанието му да избегне самоуличаване в престъпление.
По отношение на
показанията на свид. С.А. в съдебна зала, съдът намира, че с оглед на периода
от изминало време липсва спомен у свидетелката за възприетото от нея относно
обстоятелствата свързани с поведението на другите двама свидетели /И. и К./.
Поради това съдът на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
прочете показанията дадени от нея пред органите на ДП. Съдът частично даде вяра
на показанията на свид. А., като намира, че не са
относими към предмета на доказване по настоящото дело. От нейните възприятия не
се изясняват факти относно дейността на подсъдимите Д. и Л.. От показанията й
се потвърждава единствено, тя и свид. К. и свид. И. са били в производственото помещение на
07.10.2015г. и, че при провеждането на процесуално-следствените действия в
багажника на автомобила са намерени чували със съдържание на тютюн. Съдът
кредитира показанията в тази им част.
При разглеждане на показанията на свид. В.В., съдът е длъжен да отбележи, че взема предвид изминалия
период от време /от 4 години/ от дадените от него показания пред разследващите
органи и тези в хода на съдебното следствие. Свидетелят е собственик на „Втори
предачан цех“ и през годините е отдавал помещения от него под наем. В
показанията дадени от него пред съда ясно се вижда липса на спомен за конкретни
факти и обстоятелства. Именно за това съдът на основание чл. 281, ал.4, вр. ал.1, т.2,
пр.2 от НПК е прочел показанията дадени от него пред орган на ДП и ги кредитира,
като правдиви и съотносими към предмета на доказване. От тези показания се
прави извод, че е отдал процесното помещение, в което са намерени и иззети
ситно нарязан тютюн, тютюн на листа и приспособления за рязането и обработката
му, на двамата подсъдими.
Съдът намира показанията на свид.
М.Г. за логически свързани и достоверни. Дадените от нея показания в хода на
съдебното следствие и тези, приобщени в доказателствения материал от хода на
досъдебното производство изцяло съвпадат. Тези показания удостоверяват
единствено, че свидетелката не е отдавала апартамента на родителите си под
наем. Макар, че ги намира за достоверни, те не спомагат за разкриване на
обективната истина и ги намира за неотносими към предмета на доказване по
настоящото производство.
Съдът кредитира дадените експертни заключения по
назначените в досъдебното производство техническа експертиза, повторна
техническа експертиза, съдебно-оценителна експертиза и физико-химическа
експертиза от 16.11.2015г. /ДП т.1 л. 149/. Същите са изготвени, от лица, които
притежават изискващите се специални знания и умения. Заключенията на
експертизите, съдът възприема като обективни и безпристрастни.
По отношение на физико-химическата експертиза с №
02_12.10.2015/13.10.2015г. /ДП т.1 л. 139-145/, назначена в хода на досъдебното
производство, в съдебното следствие адв. К. оспорва заключението на вещото
лице, като счита, че експертизата е некомпетентна и не отговаря на законовите
изисквания към момента. Адв. К. направи искане за
повторна физико-химическа експертиза, която да се изготви от Института по тютюна, с. Марково, обл.
Пловдив. Съдът уважи така направеното искане и допусна изготвянето на повторна
физико-химическа експертиза. В съдебно заседание от 23.10.2019г. се изслуша
заключението на вещото лице, изготвило повторната експертиза. При разглеждането
на тази експертиза, съдът, както и вещото лице, вземат предвид изминалия период
от време от приобщаването на тютюна като веществено доказателство и изготвянето
на повторната физико-химическа експертиза. Взето е под внимание и неправилното
съхранение на тези веществени доказателства, поради което повечето от тях са
дефектирали. Видно от даденото и защитено в съдебна зала заключение е, че
всички изследвани доказателства по настоящото дело представляват цели тютюневи
листа от едролистен тютюн тип “Вержиния“ и нарязан тютюн получен при
нарязването на тютюневи листа. Част от веществените доказателства представляват
„Суров тютюн“ тип „Вержиния“ и не представляват тютюнево изделие и съответно
акцизна стока. Друга част представляват нарязан тютюн, който е дефектирал от
плесен и е негоден за консумация /за пушене/. Трета част обаче представляват
нарязан тютюн, който може да се пуши без допълнителна индустриална обработка и
попадат в определението за „тютюн за пушене /за лула и цигари/“ по смисъла на
чл. 12, ал.1, т.1 и т.3 от ЗАДС. Тези веществени доказателства са и годни за
пушене. Съдът намира заключението за изготвено обективно и безпристрастно, от
лице, което притежава изискващите се специални знания и умения. Поради
изложеното, съдът прие така изготвеното заключение и кредитира повторната
физико-химическа експертиза.
Всички процесуално-следствени действия, оглед на
местопроизшествие, доброволно предаване, оглед на веществени доказателства, извършени в хода на настоящото производство,
включително и съставените за тях протоколи, са изготвени в съответствие с
изискванията на НПК и представляват годни доказателствени средства. Нещо повече, че
не са отразени възражения нито за начина на провеждане на процесуално-следствените
действия, нито срещу резултатите от тях, от никое от присъстващите лица.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
По обвиненията за
престъпление по чл. 321, ал.6 от НК.
Съдът счита, че поведението на подсъдимите реализира обективните
и субективните признаци на престъплението по този законов текст.
„Престъпният сговор“ по смисъла на чл. 321, ал.6 от НК се
изразява в постигане на съгласие, съгласуваност на волите между сговарящите се
лица за извършване на престъпления, които отговарят на изискванията, визирани и
в чл. 321, ал.1 от НК, наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години, но
сговарянето на лицата не е достигнало до сформиране на ОПГ. В този смисъл и по
отношение числения състав не се изискват три или повече лица.
От обективна страна – налице е бил сговор между двамата
подсъдими да вършат в страната престъпления по смисъла на чл. 234 от НК,
наказуеми с лишаване от свобода повече от 3 години и, чрез които се цели имотно
облагодетелстване. Видно е от доказателствата по делото, че между подсъдимите Д.
и Л. е имало трайно съгласуване на волите им и обединяване на усилията им за
общи престъпни действия, с ясно разпределение и на функциите им. Този извод е
изцяло подкрепен от събраните и приобщени към делото доказателства, от които е
видно, че е налице сговор между двамата подсъдими. През месец април 2015г. до
07.10.2015г. в гр. Сливен подс. Д. и Л., осъществявали състава на
престъплението по чл. 321, ал.6 именно чрез съгласуване на волите си да държат
и продават акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон –
нарязан тютюн и по този начин да набавят за себе си имотна облага. Тези
обстоятелства са се установили от показанията на свидетелите И., С., Р., В. и Г.,
от приложените справки от мобилни оператори, от заключенията на приобщените
техническа експертиза и допълнителна техническа експертиза, както и от
намерените големи количества нарязан тютюн и вещите, предназначени за
нарязването и обработката му. От тези доказателства следва и, че действията са
им били насочени към осъществяването на кумулативно предвидената специална цел
на престъплението по чл. 321, ал.6 от НК – набавянето на имотна облага.
В контекста на горното е очевидно, че от субективна
страна деянието е извършено виновно и от двамата подсъдими при форма на вината
пряк умисъл. Подсъдимите Д. и Л. са съзнавали общественоопасния характер на
деянието – неговата противоправност и наказуемост, предвиждайки
общественоопасните му последици и желаейки тяхното настъпване.
Съдът констатира, че по отношение на
съставомерните признаци, визирани в разпоредбата на чл. 321, ал. 6 от НК-същите
са налице. Съдът констатира наличието на „престъпен сговор“ между двамата
подсъдими, създаден с цел да върши престъпления по чл.234 от НК. Установена е
ролята на А.Д. и И.Л. в „сговора“ и конкретно определени им функции. Налице е
общ умисъл и съгласуване на волите на двамата подсъдими. От събраните по делото
доказателства се установява наличието на ясно съзнаване на предварително
определена цел.
В резултат на събраните и обсъдени
доказателства по делото безпротиворечиви
и взаимно допълващи се, водят до единствено възможния извод, непораждащ
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават неговото решение.
Ето защо, съдът призна подсъдимите Д.
и Л. за ВИНОВНИ в осъществяване на престъплението по чл. 321, ал.6 от НК, за
това, че през месец април 2015г. до 07.10.2015г. в гр. Сливен подсъдимите се
сговорили да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 234, ал.2 от НК,
за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез
които се цели да се набави имотна облага.
По
обвиненията за престъпления по чл. 234, ал.2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК за
подс. А.Д. и за подс. И.Л..
Непосредствен обект на
престъплението по чл. 234, ал. 1 от НК са обществените отношения, свързани с
опазване на установения ред за
функциониране на отделни стопански отрасли, защитени от закона. В разпоредбата
на чл. 234, ал.1 от НК са предвидени две форми на изпълнителното деяние
„продаване“ или „държане“ на акцизни стоки без бандерол, когато такъв се
изисква по закон. В настоящият случай е налице „държане“ на акцизни стоки в
големи размери - фино нарязан тютюн, на стойност 101 529,75лв., без
бандерол. Държането като форма на изпълнителното деяние представлява упражняването
на фактическа власт върху предмета. Съгласно ТР № 2/18.12.2013 г. по т. д. №
2/2013 г. на ОСНК на ВКС „престъплението е на формално извършване и се довършва
с осъществяване на фактическа власт върху акцизните стоки без бандерол.
Държането като изпълнително деяние по съдържание е трайно състояние на
фактическа власт, установена или упражнявана върху определена вещ.....
„държането на акцизната стока без бандерол ще бъде осъществено независимо от
мястото и начина на съхранение, пазене и пр.... ..акцизните стоки без бандерол
могат да се държат и ....в превозно средство.” От тук се
налага изводът, че за съставомерността
на държането е без значение как е придобит предметът и дали деецът го държи в
себе си или на друго място. Законът не свързва елемента „държане“ и с неговата
продължителност. Материалната норма не предпоставя и никакви специални
изисквания по отношение на субекта на престъплението, който може да бъде всяко
наказателно отговорно лице.
Акцизният бандерол представлява
държавна ценна книга, намираща се под специА.законодателен
режим. НК не дефинира кои стоки са от категорията на
акцизните, нито пък за кои от стоките е задължително поставянето на бандерол,
поради което нормата на чл. 234, ал. 1 НК е от категорията на бланкетните,
препращащи норми и нейното съдържание задължително следва да бъде запълнено с
правилата от съответния нормативен акт, определящ кои стоки са акцизни и
съобразно разпоредбата кой нормативен акт е задължително поставянето на
бандерол върху потребителската опаковка. В текста на чл. 2, т.2 от Закона за
акцизите и данъчните складове се съдържа правилото, че на облагане с акциз
подлежат тютюневите изделия. В тази насока е и разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от
Закона за тютюна и тютюневите изделия, която предвижда тютюневите изделия да се
транспортират, пренасят, съхраняват, предлагат или продават в търговски
складове и обекти само с бандерол, залепен върху потребителската опаковка при
условията на чл. 25 от същия закон. В чл. 12, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ЗАДС
подробно са индивидуализирани признаците и характеристиките на тютюн за пушене
/за лула и цигари/. Намерените и иззети тютюневи бали несъмнено по съдържание и
дефиниция са фино нарязан тютюн, както съгласно оспорената в хода на съдебното
следствие физико-химическа експертиза /ДП т.1, л.135-160/, както и според
повторно назначена физико-химическа експертиза.
С оглед на всички безспорни данни по
делото - за извършеното деяние, стойността на акцизните стоки без бандерол и
степента на засягане на обществените отношения свързани с нормалното действие
на данъчната система в страната, преценени с оглед разпоредбите, на чл. 93, т.
9 НК, случаят не е маловажен. Маловажността по чл.93 т.9 НК е не само
стойностен, а комплексен изразител на обществената опасност, респ. на нейната
липса или на явната й незначителност /в този смисъл р. №199/21.06.2004 г. по
н.д. № 822/2003 г., р. № 88/16.03.2009 г. по н.д. № 689/2008 г. на ВКС/.
Видно от заключението на изготвената и
приета съдебно оценителна експертиза /ДП
т.1 л.163/ стойността на инкриминирания фино нарязан тютюн /тютюн за пушене, за
лула и цигари/ е на стойност 101 529,75 лв. /сто и една хиляди петстотин
двадесет и девет лева и седемдесет и пет стотинки/
От обективна страна безспорно и
несъмнено е установено времето и мястото на извършване на престъплението /на 07.10.2015г., в ******, в помещение на бивш „Предачен
цех“, подс. Д. и подс. Л. държали акцизни стоки в големи размери 580,17кг. фино
нарязан тютюн, на стойност 101 529,75лв.-без бандерол, когато такъв се
изисква по закон/. Категорично е установено и авторството на престъпното
деяние. И двамата подсъдими – Д. и Л. са имали във своя фактическа власт, т.е
са „държали“ иззетите по делото веществени доказателства – фино нарязан тютюн,
електронни везни, газови котлони и казани и приспособления за нарязването на
тютюна. Акцизните стоки са намерени в помещението наето от тях под наем за
осъществяването на престъпната им дейност. Подсъдимите са били наясно за
тяхното наличие в складовото помещение, видно от първоначално дадените от тях
показания пред орган на досъдебното производство от 07.10.2015г. /ДП т.1
л.176-177 и л. 179-180/.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимите при форма на вината пряк умисъл, като те са осъзнавали,
че „държат“ акцизни стоки без бандерол, т.е съзнавали са общественоопасния
характер на деянието и са целяли настъпването на общественоопасните последици.
Изпълнен е и квалифициращият признак
– предметът на престъплението е в големи размери, с оглед стойността на
намерения и иззет тютюн.
Ето защо, съдът призна подсъдимите Д.
и Л. за ВИНОВНИ в осъществяване на престъплението по чл. 234, ал.2, т.2 и т.3,
вр. ал.1 от НК, за това, че 07.10.2015г., в ******, в помещение на бивш
„Предачен цех“, държали акцизни стоки в големи размери 580,17кг. фино нарязан
тютюн /тютюн за пушене, за лула и цигари/, на стойност 101 529,75лв.,без
бандерол, когато такъв се изисква по закон.
ОТНОСНО
ВИДА, РАЗМЕРА И НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Наказанието е средство за постигане
целите по чл. 36 от НК. За да реши какъв обем наказателна принуда да бъде
упражнен по отношение на подсъдимите, съдът следва да прецени по какъв начин
тези цели биха се постигнали най-пълно. При тази преценка следва да бъде
отчетена относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне
размерите на наказанията, каквито са степента на обществена опасност на
деянието и дееца, подбудите за извършването на престъплението, както и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
За подсъдимия А.Ф.Д., ЕГН **********:
При определяне на наказанието за извършеното от А.Ф.Д.
престъпление по чл. 321, ал.6, съдът взе предвид всички обстоятелства. Като
отегчаващи вината обстоятелства, Съдът приема високата степен на ангажираност
на подс. Д. в престъпния сговор, изразяваща се в намирането на клиенти за
готовата продукция и нарязването на тютюна, както и във физическото предаване
на предварително приготвеното количество нарязан тютюн на клиентите. Съдът
отчете и чистото съдебно минало на подс. Д., както неговото добросъвестно
процесуално поведение.
За престъплението по чл. 321, ал.6 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. Видно от разпоредбата на
законодателя е, че не е предвиден законен минимум за налагане на наказанието.
При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. Д.,
Съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, както и
гореизброените действие на подсъдимия, с които активно е спомогнал за
осъществяването на състава на вторичното престъпление. С това свое поведение
подсъдимият е демонстрирал незачитане на обществените отношения и установения в
страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите
по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната
превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и при отчитане на
смекчаващите обстоятелства в размер към минимума, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За определяне на наказанието за престъплението по чл.
234, aл. 2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК, Съдът съобрази момента на извършване на
деянието и предвидената в закона наказуемост към тогавашния момент, а именно от
лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал.1,
т.7 от НК /ред. ДВ бр. 26/2010г./.
Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на
подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия Д., което
ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под
минималния, предвиден в закона за престъплението по чл. 234,
aл. 2, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За да намери приложение нормата на
чл. 55 от НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки -
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това, че
и най – лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява
несъразмерно тежко.
Изключителни смекчаващи
обстоятелства са тези, които са оказали
много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус от типичните
случаи. Независимо от употребеното множествено число в разпоредбата на чл.55 от НК, в съдебната практика е прието, че и само едно изключително смекчаващо
обстоятелство може да даде основание за прилагане на чл. 55 от НК – Решение №
49/1977 год. на ІІ н. о.
По отношение на втората предпоставка
за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, съдът следва да констатира, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко като реакция
срещу извършеното престъпление, т.е. че когато е формулирал санкцията на
съответната норма от Особената част на НК, законодателят е имал предвид деяния със
значително по-висока степен на обществена опасност. Практиката на ВКС е
категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 от НК е
незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о. и
Решение №315/1972 на I н.о.
За да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК, съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да направи извод, че в
конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни,
което обуславя значително по-ниска от типичната степен обществена опасност за
този вид престъпления.
Безспорен е изводът в практиката, че
нормата на чл. 55 от НК се прилага по изключение само в случаите, когато
данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че
действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца -
Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подс. А.Д. са налице материално-правните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият е осъждан, но реабилитиран
към датата на инкриминираното деяние, в хода на досъдебното производство е дал
подробни обяснения, спомогнал е за разкриването на обективната истина, имал е
добро процесуално поведение, като не е ставал пречка за отлагане на делото,
демонстрирал е видимо разкаяние за извършеното от него престъпление. Съвкупната
преценка на степента на обществена опасност на деянието, от една страна и на
подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че и най – лекото, предвидено в
нормата на закона наказание би било прекалено тежко и такова под предвидения
минимум би осъществило установените в разпоредбата на чл. 36 от НК цели на
наказанието.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът
не наложи кумулативно предвиденото наказание „ „лишаване от право да упражнява
търговска дейност с акцизни стоки“ на подсъдимия А.Ф.Д..
С оглед обстоятелството, че
подсъдимия А.Ф.Д. е извършил две отделни престъпления, при условията на
реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице предпоставките
по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. А.Ф.Д. едно общо,
най-тежко наказание, в размер на една година лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал.1 от НК отложи за срок от три години.
Съгласно дадените указания в ТР №
37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното
наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да има предвид не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението
и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 от НК“.
В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия А.Д., са налице
материално-правните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е осъждан, но реабилитиран. Съвкупната преценка на степента на
обществена опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга
страна, обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно интензивно
репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това условното осъждане
притежава и този специфичен предупредителен момент, че запазва възможността за
привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият в изпитателния срок
извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно оказва върху него
положително мотивационно въздействие.
Така мотивиран, съдът на основание
разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за определен срок, считано от влизане в сила на
присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид
всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното
осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия.
Съдът отчете, че наказанието трябва
да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на
специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е
наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на
самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други
престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на
подсъдимия Д., съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва
генералната превенция и не игнорира високата степен на обществена опасност на
извършените от него престъпления срещу реда и общественото спокойствие. Това е
така, защото генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на
индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се
постига, само когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност
и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.
С оглед на личната и на генералната
превенции изпълнението на така определените наказания следва да бъде отложено,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи спрямо А.Д. изпълнението
на така определеното общо най - тежко наказание по чл.321, ал.6 от НК и по чл. 234, aл. 2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК в
размер на 1 /една/ година лишаване от свобода за срок от 3/три/ години.
За
подсъдимия И.С.Л., ЕГН **********:
При определяне на наказанието за извършеното от И.С.Л.
престъпление по чл. 321, ал.6, съдът взе предвид всички обстоятелства. Като
отегчаващи вината обстоятелства, Съдът взе предвид активното участие на подс. Л.
в престъпния сговор, изразяващо се в подготовка и омекотяване на тютюна, за да
бъде предоставен като „готова продукция“ на клиентите. Съдът отчете и чистото
съдебно минало на подс. Л., както неговото добросъвестно процесуално поведение.
За престъплението по чл. 321, ал.6 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години. Видно от разпоредбата на
законодателя е, че не е предвиден законен минимум за налагане на наказанието.
При индивидуализиране на размера на наказанието, което наложи на подс. Л.,
Съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието, както и
гореизброените действие на подсъдимия, с които активно е спомогнал за
осъществяването на състава на вторичното престъпление. С това свое поведение
подсъдимият е демонстрирал незачитане на обществените отношения и установения в
страната законов ред. Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото
деяние, на тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства,
съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия, което ще постигне целите
по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и индивидуалната
превенции, следва да бъде определено при условията на чл.54 от НК при решаващ
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, но и при отчитане на
смекчаващите обстоятелства, в размер към минимума, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За определяне на наказанието за престъплението по чл.
234, aл. 2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК, Съдът съобрази момента на извършване на
деянието и предвидената в закона наказуемост към тогавашния момент, а именно от
лишаване от свобода от две до осем години и лишаване от права по чл. 37, ал.1,
т.7 от НК /ред. ДВ бр. 26/2010г./.
Съобразявайки конкретните специфики на разглежданото деяние, на личността на
подсъдимия и тежестта на смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, съдът прие, че справедливото наказание на подсъдимия Л., което
ще постигне целите по чл. 36 от НК и ще защити пълноценно и генералната и
индивидуалната превенции, следва да бъде определено при условията на чл.55 от НК при решаващ превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер под
минималния, предвиден в закона за престъплението по чл. 234,
aл. 2, т.2 и т.3, вр. ал.1, вр. чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
За да намери приложение нормата на
чл. 55 от НК съдът следва да установи наличието на две предпоставки -
изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства и констатация за това, че
и най – лекото наказание, предвидено за съответното престъпление, се явява
несъразмерно тежко.
Изключителни смекчаващи
обстоятелства са тези, които са оказали
много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на
деянието, поради което съществено отличават разглеждания казус от типичните
случаи. Независимо от употребеното множествено число в разпоредбата на чл.55 от НК, в съдебната практика е прието, че и само едно изключително смекчаващо
обстоятелство може да даде основание за прилагане на чл. 55 от НК – Решение №
49/1977 год. на ІІ н. о.
По отношение на втората предпоставка
за приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, съдът следва да констатира, че и
най-лекото предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко като реакция
срещу извършеното престъпление, т.е. че когато е формулирал санкцията на
съответната норма от Особената част на НК, законодателят е имал предвид деяния
със значително по-висока степен на обществена опасност. Практиката на ВКС е
категорична, че при липса на такава констатация, приложението на чл. 55 от НК е
незаконосъобразно, като в този смисъл са и Решение № 861/1969 на III н.о. и
Решение №315/1972 на I н.о.
За да определи наказанието при
условията на чл. 55 от НК, съдът е длъжен да обсъди всички смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, да прецени едните и другите и да направи извод, че в
конкретния случай смекчаващите обстоятелства са изключителни или многобройни,
което обуславя значително по-ниска от типичната степен обществена опасност за
този вид престъпления.
Безспорен е изводът в практиката, че
нормата на чл. 55 от НК се прилага по изключение само в случаите, когато
данните, които характеризират престъплението и автора му, показват, че
действително е налице по-ниска обществена опасност на деянието и дееца -
Решение № 63/1983 год. на ІІ н. о..
В настоящия случай съдът прие, че по
отношение на подс. И.Л. са налице материално-правните предпоставки, визирани в
разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК. Подсъдимият е неосъждан, в хода на
досъдебното производство е дал подробни обяснения, спомогнал е за разкриването
на обективната истина, имал е добро процесуално поведение, като не е ставал
пречка за отлагане на делото, демонстрирал е видимо разкаяние за извършеното от
него престъпление. Съвкупната преценка на степента на обществена опасност на
деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна, обуславят извода, че
и най – лекото, предвидено в нормата на закона наказание би било прекалено
тежко и такова под предвидения минимум би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието.
На основание чл.55, ал.3 от НК съдът
не наложи кумулативно предвиденото наказание „ „лишаване от право да упражнява
търговска дейност с акцизни стоки“ на подсъдимия И.С.Л..
С оглед обстоятелството, че
подсъдимия И.Л. е извършил две отделни престъпления, при условията на
реална съвкупност, съдът счете, че в настоящия случай са налице предпоставките
по чл. 23, ал. 1 от НК, поради което определи на подс. Л. едно общо, най-тежко
наказание, в размер на една година лишаване от свобода, което на основание чл.
66, ал.1 от НК отложи за срок от три години.
Съгласно дадените указания в ТР №
37/09.06.1983г. - „при решаване въпроса за отлагане изпълнението на наложеното
наказание по реда на чл. 66 от НК, съдът трябва да има предвид не само личните
качества на подсъдимия, но и конкретната обществена опасност на престъплението
и дали с отлагането на наказанието биха се постигнали целите на чл. 36 от НК“.
В настоящия случай съдът прие, че по отношение на подсъдимия И.Л., са налице
материално-правните предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Подсъдимият е неосъждан. Съвкупната преценка на степента на обществена
опасност на деянието, от една страна и на подсъдимия, от друга страна,
обуславят извода, че условното осъждане би осъществило установените в
разпоредбата на чл. 36 от НК цели на наказанието. Самият факт на обвинението и
наказателния процес, на осъждането и налагането на определено наказание е от
естеството да окаже върху подсъдимите и върху останалите граждани достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително въздействие. При това
условното осъждане притежава и този специфичен предупредителен момент, че
запазва възможността за привеждане в изпълнение на наказанието, ако подсъдимият
в изпитателния срок извърши друго престъпление – обстоятелство, което безспорно
оказва върху него положително мотивационно въздействие.
Така мотивиран, съдът на основание
разпоредбата на чл. 66 от НК отложи изпълнението на наложеното наказание
„Лишаване от свобода” за определен срок, считано от влизане в сила на
присъдата. При определяне на размера на изпитателния срок съдът взе предвид
всички обстоятелства по делото, както и приоритетната цел на условното
осъждане, изрично подчертана в НК, а именно поправянето на подсъдимия.
Съдът отчете, че наказанието трябва
да постига справедлив баланс на принудително-предупредителните елементи и на
специалната и общата превенция. От първостепенен обществен интерес е
наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия, формиране на
самоконтрол и вътрешни задръжки, които да го възпират от извършване и на други
престъпления в бъдеще. Поради това, като взе предвид личностните особености на
подсъдимия Л., съдът прие, че така определеното наказание не пренебрегва
генералната превенция и не игнорира високата степен на обществена опасност на
извършените от него престъпления срещу реда и общественото спокойствие. Това е
така, защото генералната превенция не може и не бива да се противопоставя на
индивидуалната превенция, защото положително въздействие върху обществото се
постига, само когато наказанието е съответно на конкретната обществена опасност
и морална укоримост на конкретния деец и на конкретното деяние.
С оглед на личната и на генералната
превенции изпълнението на така определените наказания следва да бъде отложено,
поради което на основание чл.66, ал.1 от НК, съдът отложи спрямо И.Л. изпълнението
на така определеното общо най - тежко наказание по чл.321, ал.6 от НК и по чл. 234, aл. 2, т.2 и т.3, вр. ал.1 от НК в
размер на 1 /една/ година лишаване от свобода за срок от 3/три/ години.
По веществените
доказателства:
На базата на възприетото и безспорно установено от
приетите по делото писмени и гласни доказателства, и с огледът изходът на
делото, Съдът се е произнесъл по веществените доказателства. Съдът намери
основание за отнемането в полза на държавата на следните веществени
доказателства:
На основание чл. 234, ал.5 от НК се ОТНЕМАТ в полза на
държавата предмета на престъплението, а именно 580,17кг. фино нарязан тютюн
/тютюн за пушене, за лула и цигари/, на стойност 101 529,75. Изводът, че
точно това е предметът на престъплението и следва да бъде отнет в полза на
държавата в пълна степен се подкрепя от доказателствата, събрани в хода на наказателното
производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 07.10.2015г.,
свидетелски показания, както и от заключението на повторната физико-химична
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие.
На основание чл. 53, ал.1, б. „а“ от НК се ОТНЕМАТ в
полза на държавата вещите, които за послужили за извършване на престъплението,
а именно:
-
1 бр. електронна везна, запечатана
с лепенка № Б 01388
-
1 бр. електронна везна, запечатана
с лепенка № Б 01387
-
1 бр. метално устройство със
закрепена към него „лента, валяк и ел. мотор, запечатани заедно с лепенки № БА
2257 и БА 2256“
По отношение на отнемането в полза на държавата на
горецитираните вещи, Съдът намира, че видно от възприетата и безспорно
установена от доказателствата по делото фактическа обстановка, същите са
улеснили подсъдимите в процеса на обработката и подготовката на тютюна до
момента на продаването му на клиенти. Без употребата на процесните вещи би се
възпрепятствала дейността на подсъдимите и целта, която те са си поставили.
С оглед постановената присъда и на основание чл. 189 от НК подсъдимите Ален Ф.Д., ЕГН ********** и И.С.Л., ЕГН ********** следва да
заплатят в полза на държавата направените по делото разноски в размер на
483,70лв. /четиристотин осемдесет и три лева и седемдесет стотинки/ по
досъдебното производство по сметката на ТСБОП-Сливен, Ямбол и направените по
делото разноски в размер на 1 168,20лв. /хиляда сто шестдесет и осем лева
и двадесет стотинки/ от съдебното производство по сметката на СпНС.
СЪДИЯ :