О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№............
гр. Каварна, 09.01.2020 г.
КАВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито заседание на
девети януари през две хиляди и двадесета година в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЕМИЛИЯ ПАНЧЕВА
като обсъди Гр. Д № 768/2019 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба
на Е.Д.И., ЕГН **********, с която е заявен иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу
Община гр. Каварна, ЕИК *********, с предмет установяване съществуване на вземане
на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 539/2019 г. по описа на КРС.
За допустимостта на иска с правно основание чл. 422 ГПК, съдът следи служебно. В този смисъл исковият съд не е обвързан от
констатациите на заповедния съд и е длъжен да извърши собствена преценка.
След като се запозна с материалите по ч. гр. д. № 539/2019
г. по описа на КРС, по което е издадена заповедта за изпълнение вземането, по
която е предмет на установяване в настоящото производство, настоящият състав
преценява следното: Спазването на срока по чл. 414 ГПК от длъжника и подаване в
него на надлежно възражение, с което се оспорва вземането по заповедта по
основание и размер, е процесуална предпоставка за допустимост на настоящото
исково производство, за която съдът следи служебно. В случая, препис от
заповедта по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника и в двуседмичния срок от
връчването, той е подал единствено възражение по чл. 414а ГПК /л. 12-13 от
ч.гр.д № 539/2019 г./, в което е посочил, че е изпълнил изцяло/частично задължението
по заповедта за изпълнение в двуседмичния срок от връчването й и е направил
възражение относно дължимостта на разноските за производството. В подкрепа на
твърдението си е представил платежни документи. Приемайки, че е сезиран именно
с възражение по чл. 414а ГПК, заповедният съд е разпоредил връчване препис от
възражението и приложенията му на кредитора, на който в съответствие с
правилото на чл. 414а, ал. 3 ГПК е дадена възможност да изрази становище в
тридневен срок. Заявителят е депозирал становище, в което е посочил, че е
получил плащане на само част от задължението по заповедта.
С разпореждане № 1110 от 06.11.2019 г. заповедният съд
е указал на длъжника, че при неизплащане на сумите по заповедта ще бъде издаден
изпълнителен лист, и му е дал възможност да изрази становище в едноседмичен
срок по становището на кредитора. В указания му срок длъжникът е депозирал
писмен отговор.
Установява се от материалите по делото, че след
развилото се производство по чл. 414а ГПК, няма произнасяне на заповедния съда
в хипотезата на ал. 4, изр. 2 ГПК, относно депозираното възражение и
постъпилото становище, от което да се установи уважени ли са възраженията на
длъжника и за каква част от вземането, както и налице ли е възражение за
недължимост на час от вземането по реда на чл. 414 ГПК, обуславящо
необходимостта от предявяване на установителна претенция – т. е. налице ли е
или не спор между страните и за каква част от вземаните.
Понастоящем, отпочнатата процедура по чл. 414а, ал. 3
и сл. ГПК, реално не е приключила пред заповедния съд. С оглед горното, не са били
налице предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, т. к. не
е ясно дали има възражение изобщо по чл. 414 ГПК, както и дали същото е подадено в преклузивния
срок, поради което предявеният установителен иск се явява недопустим, като
преждевременно предявен.
В случая исковият съд не контролира
законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен
съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, т. к.
той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от
предявяване на иск за претендираното вземане.
Следва да се допълни, че в тази насока са и
разясненията на т. 10а на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС,
където е посочено, че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки
/подадено в срок възражение/ и не е обвързан от констатациите по тях на съда в
заповедното производство.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание
чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Частното дело следва да бъде върнато на заповедния съд
след стабилизиране на настоящия акт.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова молба вх. № 4809/30.12.2019 г., подадена
от Е.Д.И., ЕГН **********, с която е заявен иск с правно основание чл. 422 ГПК срещу
Община гр. Каварна, ЕИК *********, с предмет установяване съществуване на
вземане на ищеца спрямо ответника, за което е издадена заповед по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 539/2019 г. по описа на КРС, като недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 768 по
описа за 2019 г. на Районен съд Каварна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Окръжен съд- Добрич в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи на ищеца, чрез
пълномощника – адв. В.К., на посочения в ИМ съдебен адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………………….