№ 377
гр. гр. Добрич, 05.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на пети декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Галатея Ханджиева Милева
Членове:Жечка Н. Маргенова Томова
Анна Великова
като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело №
20223200500755 по описа за 2022 година
и, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод жалба, подадена от „Водоснабдяване и
канализация – Добрич“ АД, чрез упълномощен юрисконсулт К. К.а, срещу
постановление от 30.08.2022г. по изпълнително дело № 20223230400050 по
описа на СИС при Районен съд – Добрич, с което държавният съдебен
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, отказал е да възстанови на длъжника събраните
суми за авансово внесени от взискателя такси и за платено от него адвокатско
възнаграждение и е определил размера на дължимата държавна такса по чл.
53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Изложени са съображения за незаконосъобразност на отказа на ДСИ
да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК и за
недължимост на разноските по изпълнението, тъй като задължението по
изпълнителния лист е платено от длъжника преди получаване на поканата за
доброволно изпълнение, а изплатеното от взискателя адвокатско
възнаграждение е прекомерно.
В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК не е представено писмено
1
възражение от взискателя.
В мотивите на съдебния изпълнител се излагат съображения за
допустимост, но неоснователност на подадената жалба.
Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК – на
26.09.2022г., след получаване на съобщение за постановлението на ДСИ от
длъжника на 21.09.2022г. и е допустима, съгласно разпоредбите на чл. 435, ал.
2, т. 6 и т. 7 от ГПК.
Производството по изпълнително дело №20223230400049 по описа на
СИС при Районен съд – Добрич е образувано на дата 17.03.2022г. по повод
подадена молба от Д. А. К., чрез упълномощен адвокат М. Г., с приложен
изпълнителен лист № 38, издаден на 21.02.2022г. въз основа решение № 487
от 22.10.2021г. по гр.д.№ 2781/2021г. по описа на Районен съд – Добрич,
срещу „Водоснабдяване и канализация – Добрич“ АД за сумата от 460 лева.
С образуването на делото ДСИ е разпоредил на длъжника да се
изпрати покана за доброволно изпълнение за сумата по изпълнителния лист
(460 лева), за разноските по делото в размер на 42 лева (внесена такса за
образуване на делото и за налагане на запор от взискателя), за платеното от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и държавна такса
по чл. 53, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК (Тарифата) – уточнена по размер в поканата като 91,20
лева, както и е наложил запор върху вземане на длъжника от „Изипей“ АД до
размера на задължението по делото. Поканата е получена от длъжника на
23.03.2022г., а запорното съобщение е връчено на третото лице на
29.03.2022г., което е превело по посочената от ДСИ сметка общата сума от
893,20 лева (така отговор на л. 26 от делото).
На 01.04.2022г. длъжникът е подал възражение, с което е поискал
ДСИ да намали, поради прекомерност, размера на събираното адвокатско
възнаграждение, платено от взискателя. Искането е оставено без уважение от
ДСИ с разпореждане от 14.04.2022г., съобщено на длъжника на 19.04.2022г. В
срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изтекъл на 03.05.2022г., против
разпореждането не е постъпила жалба от длъжника. Подадената на
04.05.2022г. жалба с вх.№ 2296 по регистъра на ДСИ е оставена без
разглеждане с определение № 675 от 27.07.2022г. по в.гр.д.№ 476 по описа за
2022г. на Окръжен съд – Добрич, като просрочена. Разпореждането от
2
14.04.2022г. е влязло в сила на 04.05.2022г. и спор относно размера на
дължимото възнаграждение за адвокатска защита на взискателя по делото
вече не може да бъде повдиган от длъжника.
Установява се от данните в изпълнителното дело, че на 14.04.2022г.
длъжникът е представил доказателство (разписка № 03971323) за приет на
дата 18.03.2022г. в 10:16 часа от „Български пощи“ ЕАД нареден от „ВиК –
Добрич“ АД паричен превод в размер на 460 лева с получател Д. А. К..
Посочено е в заявлението, че предвид наложения запор върху вземания на
длъжника от трето лице сумата от 460 лева, която е платена чрез пощенски
запис на кредитора, се явява надвнесена и същата следва да бъде
възстановена на длъжника по посочена от него банкова сметка. С
разпореждане от 14.04.2022г. ДСИ е отказал да намали задължението на
длъжника, тъй като представената от него разписка установява извършено
плащане след датата на образуване на изпълнителното производство, а това
изисква длъжникът да представи доказателства не само за изпращане на
сумата чрез пощенски запис, но и за получаването й от взискателя.
Разпореждането е връчено на длъжника на 19.04.2022г., обжалвано е с жалба
с вх.№ 2296 по регистъра на ДСИ, която е оставена без разглеждане с
определение № 675 от 27.07.2022г. по в.гр.д.№ 476 по описа за 2022г. на
Окръжен съд – Добрич, като просрочена.
С уведомление от 13.05.2022г. по електронен път взискателят е
признал, че длъжникът му е изплатил чрез пощенски запис сумата от 460 лева
(задължението по изпълнителния лист). ДСИ е уведомил длъжника със
съобщение, получено на 02.06.2022г., че задължението по изпълнителното
дело е намалено със сумата от 460 лева, която е платена с пощенски запис.
Със заявление вх.№ 2655 от 06.06.2022г. длъжникът е поискал
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК, като по това искане ДСИ не се е произнесъл.
Според отбелязването на изпълнителния лист, сумата от 460 лева е
възстановена на длъжника с платежно нареждане от 03.08.2022г. На същата
дата на взискателя са преведени 42 лева (платени от него държавни такси за
образуване на изпълнителното дело и за налагане на запор), а по сметка на
Районен съд – Добрич са преведени 91,20 лева – държавна такса по чл. 53 от
Тарифата. Отново от отбелязването върху изпълнителния лист става ясно, че
3
на 23.09.2022г. на взискателя е преведена сумата от 300 лева – платеното от
него възнаграждение за адвокат.
На 09.08.2022г. длъжникът е подал пред ДСИ възражение с вх.№
3716, в което е посочил, че по сметката на дружеството е постъпила сумата от
460 лева, но сумата, която е следвало да бъде възстановена на длъжника е
893,20 лева – цялата сума, постъпила в изпълнение на наложения запор на
вземане от трето лице. Изложени са подробни съображения, относимите от
които се свеждат до това, че изпълнителното производство е следвало да бъде
прекратено на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК поради извършеното
от длъжника плащане преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение, както и че в този случай от длъжника не следва да се събират
платените от взискателя авансово държавни такси, платеното от него
адвокатско възнаграждение и таксата по чл. 53 от Тарифата.
С постановление от 30.08.2022г. ДСИ, като е взел предвид, че по
делото са постъпили всички дължими суми и същите са разпределени – за
погасяване на вземането на взискателя и за такса по чл. 53 от Тарифата, е
приключил изпълнителното производство. С друго постановление от същата
дата ДСИ се е произнесъл по исканията на длъжника, направени с
възражението от 09.08.2022г., а преди това и със заявление от 06.06.2022г.,
като е отказал да прекрати производството на основание чл. 433, ал. 1, т. 1 от
ГПК, по съображение, че не са налице предвидените в разпоредбата
предпоставки; оставил е без уважение искането за възстановяване на
длъжника на всички събрани по делото суми (893,20 лева, постъпили в
изпълнение на наложения запор), като получени без основание, защото
сумата от 460 лева е вече възстановена на длъжника, а останалите суми са
разпределени за държавни такси и разноски на взискателя и са му преведени;
преизчислил е размера на дължимата по чл. 53 от Тарифата – 36 лева вместо
първоначално определения размер от 91,20 лева и е постановил
възстановяване на длъжника на разликата – 55,20 лева.
Правилно е приетото от ДСИ, че не са налице предпоставките по чл.
433, ал. 1, т. 1 от ГПК за прекратяване на изпълнителното производство.
Приложимостта на това основание изисква длъжникът да представи разписка
от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или
писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е
4
платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното
производство. От значение е плащането да е извършено не преди получаване
на поканата за доброволно изпълнение (каквото е твърдението на длъжника),
а преди образуването на делото. Изпълнителното производство е образувано
на 17.03.2022г., а представената от длъжника разписка от „Български пощи“
ЕАД удостоверява приемане от пощенския оператор на сумата от 460 лева с
получател Д. А. К. на дата 18.03.2022г., т.е. предаване на сумата в пощенската
станция в деня след този, в който изпълнителното дело е образувано. Щом
плащането не е извършено от длъжника преди датата на образуване на
производството 17.03.2022г., изпълнението не може да бъде прекратено на
основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато: 1. делото се прекрати съгласно
чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, или 2. изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда; 3. разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Според разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 3 от ГПК, разноските, направени от
взискателя за изпълнителни способи, които не са приложени, не са за сметка
на длъжника. Не са налице условията за приложението на изключенията от
правилото, че разноските по изпълнението следва да бъдат понесени от
длъжника – изпълнителното производство не е прекратено, а е завършило с
постановление за приключване; взискателят не се е дезинтересирал от
изпълнителните действия, нито такива са отменени от съда; няма
разпределени разноски, които да са за неприложени способи за изпълнение
(чрез наложения запор по делото са събрани авансово внесените от
взискателя такси за образуване на изпълнителното производство и за
налагане на запор, както и платеното от взискателя адвокатско
възнаграждение, които са в тежест на длъжника).
Дължимите се по изпълнението такси и разноски се внасят авансово
от взискателя - чл. 73, ал. 3 от ГПК, като по силата на чл. 79 от ГПК между
него и длъжника възниква материалноправно отношение за възстановяването
им - взискателят има вземане срещу длъжника за направените разноски, а
длъжникът има съответното задължение да ги възстанови. Това вземане не е
материализирано в изпълнителния лист, но се събира в изпълнителното
5
производство, образувано въз основа на него. При липса на доброволно
плащане на разноските от страна на длъжника, вземането на взискателя за тях
се реализира в изпълнителното производство чрез някой от предвидените за
изпълнение на паричните задължения способи. Тъй като тези разноски се
събират от длъжника в хода на производството по принудителното
изпълнение, а не след неговото приключване, то може да приключи едва след
като бъде реализирано изпълняемото право и бъдат събрани разноските по
изпълнението. Само авансовото внасяне от взискателя на таксите и
разноските по изпълнението не е достатъчно, за да може те да бъдат събрани
от длъжника - необходимо е да бъде установено, че внесените суми са
действително дължими по изпълнителното производство, поради което за
длъжника е възникнало задължение за възстановяването им. Това
установяване става с надлежен акт на съдебния изпълнител за определяне на
дължимите разноски по основание и размер, с възлагане на плащането им
върху длъжника. Така вземането за разноски по изпълнението се реализира
принудително в производството по изпълнението именно въз основа на този
акт на съдебния изпълнител, без за това да е необходимо издаването на
изпълнителен лист. В този смисъл са разясненията, дадени в т. 3 на ТР № 3 от
10.07.2017г. по тълк. д. № 3/2015г., ОСГТК на ВКС.
Първият акт, с който ДСИ е определил дължимите в изпълнителното
производство такси и разноски, е разпореждането от 17.03.2022г., което е
съобщено на длъжника с връчване на поканата за доброволно изпълнение.
Това са таксите в размер на 42 лева, внесени от взискателя на основание чл.
30 и чл. 36 от Тарифата; платеното от взискателя адвокатско възнаграждение
в размер на 300 лева и определената от ДСИ държавна такса по чл. 53, ал. 1 от
Тарифата – 91,20 лева (върху общия дълг от 460 лева по изпълнителния лист,
42 лева и 300 лева – таксите и разноските на взискателя). Разпореждането за
таксите не е обжалвано от длъжника по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК, както и не е
обжалвано своевременно разпореждане на ДСИ от 14.04.2022г., с което е
отказано намаляване на адвокатското възнаграждение (преразглеждане на
въпроса за неговата прекомерност не е допустимо в настоящото
производство, защото той е разрешен с влязлото в сила разпореждане на ДСИ
от 14.04.2022г.). При липсата на основание за прекратяване на
изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК
(съобразно приетото по – горе) и на основание чл. 79, ал. 1 от ГПК
6
установените с разпореждането на ДСИ от 17.03.2022г. авансово внесени от
взискателя прости държавни такси и заплатеното от него адвокатско
възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представляващи
направени от него разноски по изпълнението, са за сметка на длъжника и
подлежат на събиране чрез съответното изпълнително действие заедно със
сумите по изпълнителния лист. Неоснователно е оплакването на длъжника, че
тези суми са събрани от ДСИ и преведени на взискателя без основание.
Като е съобразил извършеното от длъжника плащане на сумата по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение, ДСИ е преизчислил
първоначално определения размер на таксата по чл. 53, ал. 1 от Тарифата с
постановлението от 30.08.2022г. (последният акт за установяване на
разноските за сметка на длъжника), като е намалил размера от 91,20 лева на
36 лева и е разпоредил възстановяване на разликата от 55,20 лева по сметка
на длъжника. Съгласно чл. 53, ал. 2 от Тарифата, върху сумата, която
длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се събира.
Следователно, правилно ДСИ е приел, че ново определяне на размера на
таксата по чл. 53 от Тарифата е дължимо, след като е установил, че сумата по
изпълнителния лист е внесена от длъжника в срока за доброволно изпълнение
и в съответствие с чл. 53, ал. 2 от Тарифата не е определил такса по чл. 53 от
Тарифата върху платената в срока за доброволно изпълнение сума по
изпълнителния лист – 460 лева. Длъжникът не оспорва изчисления размер от
ДСИ, а отговорността си за разноските по изпълнението по причина плащане
на дълга по изпълнителния лист преди получаване на поканата за доброволно
изпълнение. Постановлението не е незаконосъобразно по наведените от
длъжника доводи и съответно на приетото от въззивния съд по-горе.
В обобщение, жалбата на длъжника против отказа на ДСИ да му
възстанови събраните такси по чл. 30 и чл. 36 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 42 лева и
платеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е
неоснователна; жалбата е неоснователна в частта на оспорването на
постановление от 30.08.2022г. за определената от ДСИ държавна такса по чл.
53, ал. 1 от Тарифата, както и в останалата й част относно отказа на ДСИ да
прекрати изпълнителното производство на основанието по чл. 433, ал. 1, т. 1
от ГПК. Като неоснователна, жалбата подлежи на отхвърляне в цялост.
7
Водим от гореизложеното, Добричкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Водоснабдяване и канализация – Добрич“
АД, ЕИК *********, гр. Добрич, бул. „Трети март“ № 59 срещу
постановление от 30.08.2022г. по изпълнително дело № 20223230400049 по
описа на СИС при Районен съд – Добрич, с което държавният съдебен
изпълнител е отказал да прекрати изпълнителното производство на основание
чл. 433, ал. 1, т. 1 от ГПК, отказал е да възстанови на длъжника събраните
суми за авансово внесени от взискателя такси и за платено от него адвокатско
възнаграждение и е определил размера на дължимата държавна такса по чл.
53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8