О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
гр.ЛОВЕЧ,
19.11.2020 година
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в закрито
съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА
ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от
съдия Константинова в.ч.гр. дело № 632
по описа за 2020 година, за
да се произнесе, взе предвид:
Производство с правно основание чл.274 и
сл. от ГПК.
Ловешкият окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от „Дайнърс клуб България” АД,ЕИК *********, чрез юрисконсулт И.Н., съдебен адрес:*** срещу определение № 260014/12.08.2020 г., постановено по гр.дело № 369 по описа за 2020 година на РС Ловеч, с което е прекратено производството по делото.
Определението на съда е обжалвано като неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Страната счита за неясни мотивите на съда за недопустимост на иска, тъй като с разпореждане № 219 от 15.01.2020 г. заповедният съд е приел, че заповедта по ч.гр.дело № 2493/2019 г. е връчена по реда на чл.47, ал.5 ГПК и е дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иска по чл.415, ал.1,т.2 ГПК.
Поддържа, че „Дайнърс клуб България” АД в дадения срок е
изпълнил надлежно указанията на съда и затова е образувано и гр.дело № 369/2020
г., като впоследствие ищецът е получил и указания за внасяне на държавна такса
за назначаване на особен представител на длъжника.
Поддържа, че не са налице предпоставките за връщане на исковата молба и
за прекратяване на производството по гр.дело № 369/2020 г. по описа на РС
Ловеч.
Моли да бъде постановено определение, с което да се отмени определение № 260014/12.08.2020 г. по гр.дело № 369/2020 година на Ловешкия районен съд и делото- върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Частната жалба е подадена от надлежна страна в процеса в срока по чл.275,ал.1 ГПК и е насочена против валиден съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството пред Ловешкия районен съд е образувано по повод искова молба, подадена от „Дайнърс клуб България” АД,ЕИК ********* срещу А.М.М., ЕГН ********** с адрес: ***, с правно основание чл.415, ал.1 ГПК – за установяване съществуване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
От приложеното ч.гр.дело № 2493/2019 година на Ловешкия районен съд се установява, че то е образувано във връзка с подаденото от „Дайнърс клуб България” АД,ЕИК ********* заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника А.М.М. ***. Съдът е уважил заявлението и издал заповед № 1340 от 23.12.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил длъжникът да заплати на кредитора: сумата 1337.11 лв. просрочена главница, 194.84 лв. наказателна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.12.2019 г.до изплащане на вземането ,както и разноски в размер на 30.63 лв. за държавна такса и 50.00 лева- за юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е изпратена на адреса на длъжника, посочен в заявлението и който съвпада с постоянния и настоящ адрес на лицето, според служебно извършена от съда справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009 г. Връчителят е отбелязал върху съобщението, че „от 2 години жилището е продадено и лицето не живее вече там”, като информацията е получена от Илиянка Ангелова- съседка, живуща в ап.4.
След извършена от съда справка от НАП е установено, че липсват данни длъжникът работи по трудово правоотношение.
С разпореждане № 219/15.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 2493/2019 г. Ловешкият районен съд е приел, че съобщението до длъжника е връчено редовно по реда на чл.47, ал.5 ГПК и указал на заявителя, на основание чл.415, ал.1,т.2 ГПК, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе и дължимата държавна ткса.
Заявителят е изпълнил дадените му указания, предявявайки иска в срок и в производството по гр.дело № 632/2020 г., след като отново е извършил проверка по допустимостта, Ловешкият районен съд е приел, че фактическият състав на чл.415, л.1,т.2 ГПК не е изпълнен и за ищеца няма интерес от водене на иск за установяване на вземания по издадената заповед за изпълнение, поради което постановил връщане на исковата молба и прекратил делото.
Частната жалба е неоснователна.
Съдът, пред който е предявен иск на основание чл.422 ГПК и с оглед разпоредбата на чл.415 ГПК следи служебно за кумулативното наличие на следните предпоставки за допустимостта на иска: -подадено в едномесечен срок възражение срещу издадена заповед за изпълнение (чл.414,ал.2 ГПК); -алтернативно- когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението или е налице отказ; - спазване на срока за предявяване на иска по чл.422, във вр. с чл.415,ал.1 ГПК.
В настоящия случай, видно от Разпореждане № 219/15.01.2020 г. по ч.гр.д.№ 2394/2019 година районният съд е приел, че съобщението до длъжника е връчено на основание чл.47, ал.1 ГПК по реда на чл.47, ал.5 ГПК.
Преценката на съда в заповедното производство, изразяваща се в даване на заявителя на казания по чл.415, ал.1 ГПК не обвързва съда, разглеждащ иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, който е длъжен да извърши самостоятелна преценка за наличието на посочените специални процесуални предпоставки и в този смисъл е становището на ВКС, дадени в т. 10а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.
В настоящия случай се установява, че съобщението до длъжника А.М.М. е изпратено на неговия постоянен и настоящ адрес *** и връчителят е отбелязал, че лицето не живее там, а жилището е продадено. Вписано е, че „информацията е от Илиянка Ангелова от ап.4”.Въззивният състав приема, че липсват обективни доказателства, че длъжникът не живее на посочения адрес, тъй като не е спазено изискването в чл.47, ал.1 ГПК справката да е дадена от домоуправителя на етажната собственост. Действително, законът допуска събиране на данни и „по друг начин”, но в разписката лицето, което е дало информацията, не е отбелязано с трите си имена, което обуславя извода за липса на необходимата степен на достоверност на сведенията. Заповедният съд не е разпоредил извършване на залепване на уведомлението по чл.47 ГПК, доколкото в материалите по заповедното производство липсват доказателства за осъществено такова връчване, което препятства и прилагането на фикцията на чл.47, ал.5 ГПК. Не са били налице предпоставките на чл.415, ал.1, т.2 ГПК за даване на указания на заявителя.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не са налице всички абсолютни процесуални предпоставки за предявяване на установителния иск 422 ГПК и за осъществяването на които съдът следи служебно, поради което искът се явява недопустим. Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл.130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Ловешкият районен съд е достигнал
до същия законосъобразен извод, поради което обжалваното определение следва да
бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 260014 от
12.08.2020 година, постановено по гр.дело № 369 по описа за 2020 година на
Ловешкия районен съд. Определението не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.274, ал. 4 ГПк във вр. с чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: