№ 1146
гр. София, 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА М. МИНКОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20211110134267 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. с чл. 45, ал.
1 и чл. 49, вр. чл. 52, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът Ц. Г. П. иска съдът да осъди ответника ЕС, находяща се в гр. София, бул.
„адрес да му заплати претърпените от него имуществени и неимуществени вреди,
изразяващи се в сумите, както следва: 340 лева – дължима от ответника сума за ремонт,
представляваща 1/ 2 от общата сума от 680 лева, съгласно Договор за ремонт; 100 лева –
направен извъндоговорен разход за ремонт на улук и водосточна тръба; 110 лева – разход за
подготовка, нотариална заверка и изпращане препоръчано чрез Български пощи на покани
на собственици на етажни собствености на бул. „адрес; сумата от 5400 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от ответника, изразяващи се във
вътрешно безпокойство, непреодолим стрес, цялостно нарушение на душевното
спокойствие, нарушаващо здравословното състояние на 77-годишен човек, подронване на
авторитета чрез подигравка от страна на ответника.
Ищецът твърди, че е управител на ЕС, находяща се в гр. София, ул. „адрес, като
между ЕС, чийто управител е, и ответната ЕС имало междинна стена, разделяща двата
имота, която се явявала обща част. В периода 2015-2018 г. стената се наводнявала
1
непрекъснато при дъждове, като през пролетта на 2019 г. се отворил отвор с размер метър на
метър. Под стената в периода 2016-2020 г. не били паркирани автомобили поради сериозна
опасност от срутване. През пролетта на 2019 г. ищецът се свързал с г-жа К.Т. – управител на
ответната ЕС, на която обяснил, че от 2016 г. почиствал шахтата, находяща се в ответната
ЕС, която се запушвала и ставала причина за теч на вода в гаражите на етажната
собстветност на ул. „адрес. Когато през пролетта на 2019 г. се отворила дупка в стената,
ищецът и управителят на ответната ЕС се съгласили да се извърши ремонт на стената. През
есента на 2019 г. ищецът постигнал устна договорка с управителя на ответната ЕС ремонтът
да се извърши през пролетта на 2020 г., като ЕС на ул. „адрес щяла да се заеме с
организацията и контрола върху изпълнението. ЕС на ул. „адрес закупила материалите за
ремонта. По настояване на г-жа К.Т. – управител на ответната ЕС, бил изготвен договор с
изпълнителя, включващ труд и материали. ЕС на ул. „адрес заплатила по договора авансово
сумата в размер на 150 лева. Управителят на ответната ЕС обаче отказал да подпише
договора. Въпреки това ремонтът започнал в края на м. юли 2020 г. След установяване на
реалното състояние на стената, било взето решение да се изгради подпорна бетонна стена
към едната половина от подпорната стена, с което г-жа Т. се била съгласила. В хода на
ремонта се установило, че втората причина за разрушаването на стената била запълнен улук
и запушена водосточна тръба към него. Било обещано ремонтът на водосточната тръба и
улукът към нея да бъде организиран от ЕС на бул. „адрес, тъй като били нейна собственост.
До приключване на ремонта на стената, това не било сторено, поради което ремонтът бил
извършен от ЕС на ул. „адрес. След приключване на ремонта ищецът многократно търсил г-
жа Т. – управител на ответната ЕС, за да уредят финансовите отношения по договора за
ремонт, но последната отказала да осъществи какъвто и да е контакт с ищеца. Ищецът
многократно чакал пред входа на ответната ЕС, но така и не успял да осъществи контакт с
управителя на ЕС. Поради това ищецът изпратил до всеки собственик от ответната ЕС
покана за изпълнение на поетите по договора задължения. Не последвал никакъв отговор от
ответната ЕС, поради което ищецът изпратил и Нотариална покана за плащане, която била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 04.01.2021 г. В резултат на получената нотариална
покана, от ответната ЕС му изпратили чрез Български пощи сумата от 340 лева, която обаче
ищецът отказал да получи, тъй като не бил изпълнител по договора и нямал право да я
получи. Ищецът твърди, че с отказа си да заплатят направените за ремонта разходи, от
ответната ЕС го принуждавали да извърши огромна по обем работа във връзка с
организацията и осъществяването на качествен ремонт, да приеме ремонтът да бъде за
негова смтка, като понесе и нанесените му морални и уронващи достойнството му вреди от
недостойните за уважение действия на управителя на ЕС, бул. адрес. Поддържа, че
изпращането на дължимата сума чрез пощенски запис било недостойно за уважение
действие, такова било и отказът на управителя на ответната ЕС, както и на който и да било
етажен собственик, да съдействат за решаване на проблемите във връзка с извършените
ремонти. Ищецът твърди, че с описаните по-горе действия са му нанесени имуществени и
неимуществени вреди, изразяващ се в претендираните суми. Претендира разноски.
Ответникът – ЕС, находяща се в гр. София, бул. адрес, в срока по чл. 131 ГПК е подал
2
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва, че описаният в
исковата молба ремонт на процесната стена е бил неотложен и необходим за съхраняване и
предотвратявне на срутване на стената, че било налице съгласие от страна на ответната ЕС
за извършване на ремонта и заплащане на процесните суми, както и че било налице
възлагане на собствениците на ЕС, находяща се на ул. „адрес да организират, контролират и
реализират ремонт на процесната стена или улук. Оспорва, че при ремонта са били вложени
материали и труд по средни пазарни цени към момента на извършването, на стойността на
която ищецът претендира, че са вложени. Оспорва претенциите, основани на приложената
към исковата молба „план сметка за ремонт на стената по между дворниет пространства
собственост на етажните собствености на ул. ..., гр. София“. Твърди, че не е налице
приемане от страна на ответната ЕС на завършени ремонтни работи. Оспорва, че е бил
извършен ремонт на процесната стена и улук в обема, който се сочи в исковата молба. Не
били извършвани разходи за доставка на материал за ремонт на процесната стена в размера,
посочен в исковата молба, както и че разходите са били действително необходими. Оспорва
ищецът да е заплащал по договора за ремонт сума по-висока от 340 лева, както и
допълнително сумата от 100 лева за ремонт на улук, собственост на ответниците. Твърди, че
процесната стена не е обща собсвтеност на двете етажни собствености. Ако процесната
стена конструктивно била част от помещение, което се притежава от собствениците в ЕС на
ул. ...., то нямало как същата да е обща собственост и на ответната ЕС. Не било ясно дали
ищецът претендира сумите за имуществени вреди на договорно или на извъндоговорно
основание. Ответникът поддържа, че никой от ЕС не се бил отнесъл неуважително към
ищеца, за да претърпи същият твърдените в исковата молба неимуществени вреди. Твърди,
че в знак на уважение и добронамереност се съгласили да заплатят претендираната от ищеца
сума в размер на 340 лева, без каквито и да било доказателства, че ремонт на процесната
стена е бил извършен и че е бил извършен в обема, претендиран от ищеца. Предвид това,
изпратили претендираната от ищеца сума в размер на 340 лева с пощенски запис, въпреки
убеждението си, че не я дължат. Предвид изложеното, ответникът моли съда да отхвърли
предявените искове. Претендира разноски.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна и
правна страна следното:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, на ищеца е указано, че в негова
доказателствена тежест е да докаже елементите на фактическия състав по чл. Чл. 49, вр. с
чл. 45 ЗЗД: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически състав по
чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с необходимите елементи
(деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна връзка между деянието и
3
вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са причинени от изпълнителя при или по
повод извършването на възложената му работа, като е указано на ищеца, че не сочи
доказателства за подлежащите на доказване обстоятелства.
По делото са приети: проект на план- сметка за разходите за ремонт, приети на ОС на
собствениците на ул. ... на 28.02.2020 г.; договор с изпълнител от 28.07.2020 г., покана от
03.11.2020 г., нотариално заверена покана от 20.12.2020 г., ведно с уведомление,
придружително писмо, разписка, пощенски запис- 2 бр. и списък на закупени материали.
Съдът намира, че от посочените писмени доказателства по никакъв начин не се
установява да са налице изброените по-горе предпоставки за ангажиране отговорността на
ответника, за което съдът изрично е указал на страната. При това положение исковите
претенции следва направо да бъдат отхвърлени като недоказани.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора следва да се присъдят разноски в полза на ответника
в размер на 1100 лв.
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ц. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ..., вх.
А, срещу ЕС, находяща се в гр. София, бул. „адрес, искове с правно основание чл. 49, вр. с
чл. 45, ал. 1 и чл. 49, вр. чл. 52, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждането й да му заплати сумите:
340 лева – дължима от ответника сума за ремонт, представляваща 1/ 2 от общата сума от 680
лева, съгласно Договор за ремонт; 100 лева – направен извъндоговорен разход за ремонт на
улук и водосточна тръба; 110 лева – разход за подготовка, нотариална заверка и изпращане
препоръчано чрез Български пощи на покани на собственици на етажни собствености на
бул. „адрес; сумата от 5400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени на ищеца от ответника, изразяващи се във вътрешно безпокойство, непреодолим
стрес, цялостно нарушение на душевното спокойствие, нарушаващо здравословното
състояние на 77-годишен човек, подронване на авторитета чрез подигравка от страна на
ответника.
ОСЪЖДА Ц. Г. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ..., вх. А, да заплати на
ЕС, находяща се в гр. София, бул. „адрес на основание чл. 78, ал.3 ГПК сумата от 1100 лв.,
разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4