Решение по дело №4309/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 189
Дата: 24 март 2023 г. (в сила от 18 март 2023 г.)
Съдия: Стефан Милев
Дело: 20221100604309
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. София, 18.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО II ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Иван Коев
Членове:Стефан Милев

Силвия Б. Русева
при участието на секретаря Елка Ант. Григорова
в присъствието на прокурора Б. Ил. Б.
като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно административно
наказателно дело № 20221100604309 по описа за 2022 година
Постановеното с Решение № 669/23.02.2022 г. по а.н.д. № 14026/21 г. на СРС
(НО, 99 с.) освобождаване на обв. М. Т. П. (ЕГН: **********) от наказателна
отговорност (чл. 378, ал.4, т.1 НПК, вр. чл. 78а, ал.1 НК) с административна глоба от
1000 лв. за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 НК е било обжалвано
пред СГС (като втора инстанция) по реда на чл. 378, ал.5, вр. гл. XXI НПК от
упълномощения й защитник (адв. Н.) с искане за отмяна на оспорвания съдебен акт и
оправдаване на П. по посоченото обвинение (чл. 378, ал.4, т.2 НПК), или връщане на
делото за ново разглеждане (чл. 335, ал.2 НПК).
Допълнената въззивна жалба, поддържана от участвалия в откритото заседание
пред СГС защитник, е с оплакване за грешно установени в първата инстанция факти
поради неправилна оценка на доказателствата: твърди се, например, че обв. П. е
нанесла не първия, а последния удар в цялостно разразилата се свада между нея и
пострадалата Д.П. и данни за това се съдържали в показанията на „единствения
непредубеден свидетел … Г.С.“; че лошото качество на иначе ценения с доверие от
СРС видеозапис на инцидента изобщо не потвърждава факта П. да е инициатор на
сбиването; че Районният съд не е съпоставил показанията на свидетелите П. и С.; че е
пренебрегнал обстоятелството, че конфликтът е приключил и с телесни увреждания за
самата обвиняема. Жалбоподателят е несъгласен и с правната оценка на възприетите от
съда факти, защото (според него) предхождащото скандала поведение на пострадалата
изключвало последващите „хулигански подбуди“ (чл. 131, ал.1, т.12 НК) при деянието
на П..
Обвиняемата не се явява за лична защита пред въззивния съд, а участвалият в
тази инстанция прокурор при СГП пледира, че жалбата е неоснователна.
1
СГС намери за правилно обжалваното решение.
Районният съд е направил изводите си по фактите в съответствие с досъдебната
доказателствена съвкупност и частично събраните непосредствено от него
доказателства (чл. 378, ал.2 НПК). Като резултат - съдебното изследване на
обективната истина е потвърдило предявените с прокурорското постановление по чл.
375 НПК обстоятелства, от които и въззивната инстанция не намери за необходимо да
се отклонява.
В сутрешните часове на 21.10.2020 г. обв. М. П. спряла управлявания от нея лек
автомобил „Фиат – Пунто“ (рег. № СВ **** ВХ), на чиято задна седалка пътувало
малолетното й дете, пред гараж в гр. София, бул. ****. Това провокирало
недоволството на св. П., защото блокирало възможността нейният автомобил, паркиран
във въпросния гараж, да се движи. Свидетелката се приближила до превозното
средство на обвиняемата, почукала на пасажерския прозорец и й казала да премести
колата, за да не пречи на движението. В отговор, обв. П. излязла от автомобила си,
насочила се към П. и я ударила с юмрук в задната част на главата, вследствие на което
пострадалата паднала на земята, получавайки в съвкупност охлузвания, отоци и
синини (довели до болка и страдание). Последвало взаимно блъскане и дърпане между
двете жени, което било пресечено от намесилия се свидетел Г.С.. Пострадалата
позвънила на тел. 112, след което на мястото пристигнали полицейските служители М.
и М..
Подходът на СРС да оцени с пълно доверие показанията на пострадалата П. не е
голословен, защото се основава на внимателна съпоставка между казаното от нея и
останалите данни в делото. Когато съдът приеме за достоверно съобщеното от
свидетеля – очевидец на инкриминираните факти (свързани с деянието и авторството),
той може да се позове директно на преките доказателства, съдържащи се в неговите
показания и да ги ползва за установяването на обстоятелствата. Точно такъв е
процесният случай, защото и според СГС в досъдебния й разпит, пряко използваем по
силата на чл. 378, ал.2 НПК, св. П. казва истината. Нейната версия изцяло съвпада със
заснетото на видеоматериала, който вещите лица Т. и М. са изследвали по
техническата експертиза (л. 58 от д.п.). Снимките в действителност не са с ясна
резолюция, позволяваща точната идентификация на заснетите лица, но тяхното
поведение е било възприето от експертите и описано в заключението: „…спира лек
автомобил след пешеходната пътека, от който слиза лице, което заобикаля
автомобила тичайки и се качва откъм дясната му страна на тротоара и извършва
действия с ръка/ръце, изразяващи се в замахване (удар) в посока на друго лице…“. При
таза описана от вещите лица обстановка е пределно ясно, че казаното от пострадалата
(като начин, по който са се развили събитията) отговаря на заснетото и въззивното
оплакване на жалбоподателя, че „това категорично не се вижда на цитирания
видеозапис“ се явява неоснователно.
Материалният носител на въпросния запис е на общо основание използваемо в
наказателното производство веществено доказателство, защото съставлява предмет,
върху който има следи от престъплението – чл. 109 НПК (р.390/09-II и 103/17-III). А
твърдението на адв. Н., че липсва прецизна съпоставка между показанията на
свидетелите П. и С., макар и да е частично основателно, не опорочава като цяло
извода, че обвиняемата е нанесла първи удар. Защитата е права, че СРС донякъде
повърхностно е заключил, че казаното от пострадалата се потвърждава изцяло от С.,
защото съответствие има, но то в действителност не е “изцяло“. Защото според С., след
като той е възприел „боричкането“ между двете дами и се е намесил, временно
предотвратявайки конфликта, обв. П. е нанесла удар, с който е повалила на земята св.
П.. Тук прецизният доказателствен анализ е налагал да се посочи, че въпросният
2
свидетел потвърждава факта на удара, но не и обстоятелството, че той е бил „първи“ по
време (условно казано). От друга страна, обаче, най-обективният източник на
информация (експертно изследваният видеозапис) установява не само факта на
замахването и удара, но и версията, че това е било първоначално инициираното от
обвиняемата поведение. Следователно, частичното несъответствие в показанията на С.
може да се дължи на множество други причини, които не се налага да бъдат
проверявани, защото не рефлектират фатално върху възможността за правилното
изясняване на фактите.
Нещо повече – версията на пострадалата за причинените й травми,
документирани същия ден при лекарски преглед със СМУ № 26/20 г., намира опора и в
заключението на медицинската експертиза по писмени данни (л.50 и сл. от д.п.), което
не само е констатирало степента на телесното увреждане (болка и страдание), но е
установило, че травмите по главата „…добре отговарят да са получени при нанасяне
на удари с ръце, свити в юмруци“.
На фона на всичко изложено дотук, дадените пред СРС обяснения на самата
обвиняема (л.15, гръб от а.н.д.), че най-напред тя е била „блъсната“ от пострадалата,
звучат изолирано и недостоверно. Тук първата инстанция напълно резонно е открила
липса на всякаква житейска логика в това – влизайки в конфликт с П., обв. П. да е била
водена от „майчинския си инстинкт“ да защити детето си, защото ако плачещото й дете
на задната седалка в действителност е имало нужда от успокояване, нормалната
човешка реакция е родителят да обърне внимание именно на това обстоятелство, а не
да предизвиква събития (като взаимно сбиване), които биха могли да го разстроят още
по-дълбоко.
Жалбоподателят оспорва и приетия за наличен от Районния съд квалифициращ
признак на деянието „по хулигански подбуди“, но възраженията в тази насока не могат
да бъдат споделени, защото – според СГС – с обжалваното решение материалният
закон е бил приложен правилно.
Обективният резултат на деянието е безспорен – причинена на пострадалата П.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание (чл. 130, ал.2 НК) поради
настъпилите охлузвания, отоци и синини. Причиняването не е осъществено от дееца в
условията на „неизбежна отбрана“ (чл. 12 НК), на нейното „превишаване“ (чл.132, ал.2
НК) или в афектно състояние на „силно раздразнение“ (чл. 132, ал.1 НК), защото от
страна на св. П. нито е било предприето „непосредствено противоправно нападение“,
нито „противозаконно действие“ с възможни или настъпили „тежки последици“ за П.
или нейни ближни.
Изследвайки субективната страна в поведението на обвиняемата, СРС
законосъобразно е преценил не само наличието на пряк умисъл (сведен до желанието
св. П. да бъде физически наранена), но и на квалифициращите случая „хулигански
подбуди“ по чл. 131, ал.1, т.12 НК, трансформиращи престъплението в такова от общ
характер. А съществуването им се извежда от обективно проявеното деяние, сведено
до скандализиращо обществото демонстративно физическо нападение в центъра на
столицата, в активната част на деня пред очите на преминаващи в близост граждани,
вкл. и в близост до стоящото в автомобила на обвиняемата малолетно дете. Нищо във
възникналата ситуация, освен хулиганският характер на обв. П., не е налагало тя да
напуска автомобила си и да напада с удар в гръб пострадалата. Именно подобна
постъпка разкрива явното неуважение на дееца към обществените правила и норми и
липсата на необходимите морални задръжки – все критерии, чрез които могат да се
обосновават хулиганските подбуди.
Наказуемостта на престъплението по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл. 130, ал.2 НК,
чистото криминално минало на дееца (поради настъпилата реабилитация) и липсата на
3
причинени с деянието имуществени вреди, са задължавали първата инстанция да
освободи П. от наказателна отговорност (чл. 78а, ал.1 НК), а минимално определеният
размер на административната глоба (1000 лв.) не е оспорен със съответен протест на
прокурора, така че да е възможно неговото увеличаване (чл.337, ал.1, т.1 НПК) и да се
налага коментар на отегчаващите случая обстоятелства. Така или иначе, наложеното на
обвиняемата административно санкциониране е максимално толерантно, без законова
възможност за допълнителна корекция в нейна полза.
Съобразно развитието на делото, Районният съд правилно е решил и въпросите
по чл. 189, ал.3 НПК.
Водим от всичко изложено дотук, в съответствие с чл. 338 НПК, Софийският
градски съд, НО, ІІ въззивен състав:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 669/23.02.2022 г. по а.н.д. № 14026/21 г. на СРС (НО, 99
с.).
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4