РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд
ХХІХ състав
На трети
октомври Година две хиляди и деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №3344 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на „Д.Т." ЕООД, срещу Наказателно постановление № 23-0000319/17.06.2019 год. на Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвПр на „Д.Т." ЕООД
е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/лв.
В
жалбата се моли за отмяна на НП, като се сочи, че то е незаконосъобразно и
неправилно. В
съдебно заседание въззивното дружество се представлява от своя процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП на изложените в жалбата
съображения.
Възиваемата страна, редовно уведомена, изпраща представител, който
оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено на аргументите посочени в
писменото становище, с което преписката е изпратена във ВРС.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 15.04.2019 г. в сградата на ОО
"АА" гр.Варна, ул."Тролейна" № 48, при приключване на
комплексна проверка, дружеството притежаващо лиценз на Общността за превоз на
товари, не е представило на служителите от ИА "АА" за проверка
тахографските листи, използвани в аналогов тахограф марка
"Motometer", тип ЕСК 100, № **********, монтиран във влекач марка
"Волво от кат.№, с рег.№ В8450НХ, включен към лиценза на дружеството,
попадащ в обхвата на Регламент (ЕО) № 561/200бг., изискани с Покана рег.№
14-00-10-228/29.01.2019г. за извършване на комплексна проверка, за периода от
01.07.2018г. до 31.08.2018г., които е длъжно да съхрани най-малко една година
след тяхното приключване, съгласно чл.91в, т.1 от Закон за автомобилните
превози. В горепосочения период са изминати общо 4092 км, видно от
представените 31 бр. пътни листи.
Впоследствие въз основа на така
съставения АУАН било издадено и обжалваното понастоящем НП на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, в което били възприети
изцяло фактическите и правните констатация дадени от актосъставителя, като било
конкретизирана, че описаното в АУАН и НП съставлява нарушение на чл. 91в, т.1 от ЗАвПр.
Описаната фактическа обстановка се
установява и потвърждава от събраните по делото доказателства, а именно
писмените доказателства - преписката по АНП, които съдът кредитира изцяло като
достоверни и непротиворечиви.
Като
непротиворечиви, конкретни и логични, съдът кредитира показанията на св.К..
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна –лице спрямо което
е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на
НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради
това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган- Началника на Областен отдел
„Автомобилна администрация” –гр.Варна, съгласно заповед №
РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията. АУАН също е съставен от компетентно лице- инспектор в Областен
отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостна проверка на
атакуваното НП, съдът достигна до извод за основателност на жалбата и наличие
на основания за отмяна на НП, поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, довели до нарушаване правото на защита на обвинения
субект и неправилно приложение на закона.
Разпоредбата на чл. 104, ал. 7
от ЗАП за която е ангажирана отговорността на въззиника, предвижда
отговорността на превозвач, който не съхранява (предл. 1) тахографските листа,
разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача
за период 365 дни или отказва да ги предостави за проверка (предл. 2) на
контролните органи.
В конкретния случай няма спор, че
жалбоподателят „Д.Т." ЕООД е „превозвач” по смисъла на § 1, т.5 от
ЗАвПр, който дефинира, че „превозвач” е всяко физическо или юридическо лице,
регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари
с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел. Въпросното качество
не се оспорва от жалбоподателя. Съобразно
разпоредбата на чл. 91в от ЗАвПр
превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за
собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното
приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1.
тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от
паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Тази
разпоредба транспонира чл. 10, § 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО № 561/2006
на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на
някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета /Регламент 561/2006/,
която задължава транспортно предприятие, което използва превозни средства,
които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на
приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на
настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от
оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на
най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор,
осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на
предприятието.
Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба
Н-3 от 07.04.2009 год. превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена
сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача,
с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни
- за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни
- за данните от картата на водача.
Легално определение на понятието
„извличане“ се съдържа в чл.2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/2014 год. на
Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите в автомобилния
транспорт, за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 3821/85 на Съвета относно контролните
уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за
изменение на Регламент /ЕО/ № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт /Регламент 165/2014год. и означава копиране, заедно с
електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в
електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за
тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани
данни.
В контекста на всичко
гореизложено посочената правна
квалификация на деянието съпоставена с фактическите обстоятелства описани в
АУАН, възпроизведени и в НП, сочат на неяснота на предявеното обвинение, в
който смисъл са възраженията на въззивното дружество. Съдът намира, че
процесуалните пропуски в съдържанието на АУАН и НП, са съществени - липсва
описание на нарушението съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл.57, ал.,1 т.5
от ЗАНН. Не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението,
което възпрепятства проверката по същество относно изпълнението на задължението
по чл.91в, т.1 от ЗАвПр. Предявеното обвинение не кореспондира с правната квалификация
на деянието. Горните изводи касаят
формата на изпълнителното деяние. Очевидно, тенденциозно АНО не е посочил
формата на изпълнителното деяние, като не е посочил нарушеното от дружеството
предложение посочено в правната норма на чл.104, ал.7 от ЗАвПр. Както се посочи
по-горе, санкционната разпоредба на чл.104, ал.7 от закона предвижда налагане
на имуществена санкция на превозвач, който не съхранява за период 365 дни или отказва да предостави за проверка от контролните органи извлечените
данни от дигиталния тахограф или картата на водача т.е. сред възможните форми на изпълнителното
деяние няма „не представя за проверка
информация“, както е посочил АНО в случая. В АУАН и НП административното
“обвинение” е отразено като „не представя за проверка от контролните органи…“,
т.е. не е посочено дали това се дължи на отказ да ги предостави или е налице
другото деяние – превозвачът не ги съхранява. Изхождайки от анализа на
относимите материалноправни норми, съдът приема, че формулираното в случая
обвинение за непредставяне на процесната информация не е предвидено като
наказуема форма на изпълнителното деяние
от законодателя. Освен това, обстоятелства, сочещи на несъхраняване на
горната информация от превозвача не са
описани в АУАН и в НП и няма формулирано
обвинение за това. От друга страна, за да е налице отказ от предоставяне на информация, то такава следва да съществува и
да се съхранява от превозвача, като
отново няма изложени факти и
обстоятелства за това, както и надлежно обвинение. Липсва и разследване в
горната насока. Налице е пълна неяснота в какво се състои съставомерното бездействие на дружеството-превозвач, поради
което същото не е могло да разбере
за извършването на какво административно нарушение му е повдигнато обвинение и съответно не е
могло да реализира правото си на защита
в пълен обем. Горното възпрепятства и съда да извърши проверка има ли допуснато
нарушение и правилно ли е било
санкционирано същото. Недопустимо е саниране на горните пороци със съображения
в придружителното писмо, с което жалбата е изпратена в съда или с пледоария във
въззивното производство. Допуснато е съществено процесуално нарушение в
административнонаказателното производство, което е основание за
незаконосъобразност на издаденото НП и влече неговата отмяна.
С оглед на изложеното до тук
съдът намира, че атакуваното наказателно
постановление е незаконосъобразно и като
такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 23-0000319/17.06.2019
год. на Началника на
Областен отдел „Автомобилна администрация” –гр.Варна, с което за нарушение на чл. 91в, т.1 от Закона за автомобилните
превози /ЗАвПр/, на осн. чл.104, ал.7 от ЗАвПр на „Д.Т." ЕООД
е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Варна по реда на
АПК.
След
влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на наказващия орган по
компетентност.
СЪДИЯ при РС- Варна: