№ 122
гр. София , 02.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на втори юли,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно гражданско дело №
20211100507254 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. на ДСИ при СРС № 3052/03.02.2021 г., подадена от
взискателя по изпълнението – Столична община, чрез процесуалният му представител
– юрисконсулт В., срещу постановление от 08.01.2021 г. на Държавен съдебен
изпълнител при СИС към СРС, 4 отделение, 27 участък, по изпълнително дело №
149/2017 г., с което съдебният изпълнител е прекратил воденото по цитираното дело
изпълнително производство, което е образувано по молба на Столична община срещу
„Д.-С.**“ ЕООД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В жалбата се излага съображения срещу обжалвания акт на съдебния изпълнител,
като същия се квалифицира, като неправилен и незаконосъобразен. Жалбоподателят
изтъква, че изпълнително дело № 149/2017 г. е било образувано вследствие на негова
молба от 24.02.2017 г. въз основа на издаден ИЛ от 23.12.2016 г. по гр.д. № 67630/2016
г. на СРС срещу длъжника - „Д.-С.**“ ЕООД за присъждането на парични суми.
Подчертава се, че още с упражняването на молбата си за образуване на
изпълнителното производство Столична община е поискала от съдебния изпълнител да
изпрати ПДИ до длъжника, като ако в срока за доброволно изпълнение от последния не
се пристъпи към такова, то съдебния изпълнител да осъществи принудително
изпълнение спрямо движимите вещи, с които длъжника разполага. Нямало обаче
известяване на Столична община, какво е предприел ДСИ след образуване на
изпълнителното производство пред него, като едва през м.06.2019 г. на взискателя бил
изпратен отговор от НАП за наличие на имущество у длъжника спрямо което е
възможно да се предприемат изпълнителни действия. Поддържа се, че през м.08.2019 г.
СО внесла по сметка на ДСИ такса за предприемане на действия по налагането на
запор върху лек автомобил притежаван от дружеството-длъжник. Нямало обаче
1
осведомяване от ДСИ, дали е предприел някакви действия в тази насока. Така през
м.09.2020 г. СО пожелал от ДСИ да пристъпи към публична продан на лекия
автомобил, като част от имуществото на длъжника. Вместо това съдебния изпълнител
постановил в началото на 2021 г. обжалваното постановление за прекратяване на
изпълнителното дело позовавайки се на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбоподателят счита,
че ДСИ го е въвел в заблуждение относно изпълнителните действия предприемани в
пределите на образуваното изпълнително производство, доколкото е продължил да
извършва такива, дори и след изтичането на възприетия в неговия акт период на
бездействие от кредитора по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Настоява се за отмяна на акта на
съдебния изпълнител и даване на указания към ДСИ да продължи действията по
изпълнителното производство водено срещу длъжника - „Д.-С.**“ ЕООД.
От длъжника по изпълнението „Д.-С.**“ ЕООД в предоставения му срок не е
депозиран отговор по жалбата.
В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител излага доводи в
посока неоснователност на упражнената жалба, като развива съображения за изтичане
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК съпътствано от бездействие на кредитора.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните, мотивите
на частния съдебен изпълнител и прецени данните по делото, намира за
установено следното:
Изпълнително дело № 149/2017 г. по описа на ДСИ – СИС при СРС, 4 отделение, 27
участък, е образувано по молба с вх. № 2092 от 24.02.2017 г. на взискателя Столична
община въз основа на представен изпълнителен лист от 23.12.2016 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.
417 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 67630/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО,
66-ти състав, срещу длъжника - „Д.-С.**“ ЕООД, който е осъден да заплати сумите от
1 800 лв. – неплатена наемна цена по договор от 30.03.2012 г., ведно със законна лихва,
считано от 25.11.2016 г. до изплащане на вземането, 338,42 лв. – лихва за периода от
25.11.2014 г. до 30.09.2016 г. и 347,61 лв. – разноски по делото. С молбата по чл. 426
ГПК взискателят е поискал при липса на предприето от длъжника доброволно
изпълнение да се пристъпи към принудително такова, като изпълнението бъде
насочено към притежаваните от длъжника движими и недвижими вещи.
От съдебния изпълнител а последвала процедура по изготвяне и изпращане на ПДИ
до длъжника - „Д.-С.**“ ЕООД, като процедурата по издирване и връчване тази покана
на длъжника е продължила до 31.10.2018 г., когато същата е реализирана успешно,
чрез лично връчване на управителя на дружеството длъжник.
На 09.01.2019 г. ДСИ провеждащ изпълнението по цитираното изпълнително дело е
изпатил указание до Столична община, че в 1-седмчен срок, считано от уведомяването
следва да посочи способ за изпълнение. Удостоверено е, че това указание е надлежно
достигнало до представител на СО на 21.02.2019 г.
На 27.02.2019 г. пълномощник на Столична община отправя нарочна молба до ДСИ
по цитираното изпълнително дело, в която е упоменато, че се поддържа способа
предложен с молбата за образуване на изпълнителното дело. Последвало е
разпореждане на ДСИ с предмет даване на нови указания до СО за индивидуализация
на недвижимите имоти и движими вещи върху които се иска провеждане на
принудително изпълнение. Тези указания са били съобщени на адресата им на датата –
18.03.2019 г. Последвало е внасяне на такса от 6,80 лв. по сметка на ДСИ във връзка с
2
и.д. 149/2017 г.
На 08.01.2021 г. ДСИ е постановил обжалваното постановление, в което е приел да
се е осъществила хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради това, че СО не е искала
извършването на изпълнителни действия в периода от 24.02.2017 г. до 27.02.2019 г.
Жалбата е допустима, като подадена в уредения от ГПК срок срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се прекратява,
когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
„перемпция“ настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като
постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на
вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти
прекратяване. Движението на изпълнителното производство е в зависимост от
поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен
изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на
конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е
внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от
това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или
предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от
страна на взискателя да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на
определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от
законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното
производство. Необходимо е да се отбележи, че върху протичането на коментирания
срок въздействие не могат да окажат бездействията на съдебния изпълнител относно
пристъпване към прилагане на поискания от носителя на правото на принудително
изпълнение способ. Последният е длъжен да следи за своевременното движение на
изпълнителния процес от органа по изпълнението на когото е поверен. В този смисъл
от значение за срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е това дали е налице искане на
взискателя за извършването на определено изпълнително действие, независимо от това
дали съдебният изпълнител е пристъпил към осъществяване на поисканото действие
по принудително изпълнение, което обстоятелство е от значение по въпроса за
прекъсване на срока на погасителната давност относно вземането, но не и за
обсъжданото прекратително основание.
Видно от материалите, съдържащи се в приложеното от съдебния изпълнител копие
на изпълнително дело последното е образувано на 24.02.2017 г., като този момент дава
началото на 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Действията вързани с
връчването на ПДИ не съставляват изпълнителни действия насочени към
удовлетворяване на подлежащото на изпълнение право, поради което те не могат да
прекъснат течението на срока по чл. 433, ал. 1 , т. 8. Първото процесуално изявление
на Столична община формулирано до съдебния изпълнител, комуто е поверен
изпълнителния процес датира от 27.02.2019 г. Към този момент обаче вече е изтекъл
срокът установен в процесуалното правило на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като това е
станало на 25.02.2019 г. – първият присъствен ден след 24.02.2019 г. /неделя –
неприсъствен ден през 2019 г./. Следователно това действие на Столична община няма
необходимост да бъде тълкувано в контекста на това, дали в същността си съставлява
искане за изпълнително действие. Поведението на съдебният изпълнител да продължи
извършването на действия по образувания пред него изпълнителен процес след
3
настъпване на основанието за неговото прекратяване не може да доведе до правна
промяна във вече настъпилия ефект на преустановяване на изпълнителното
производство, защото това следва пряко от действието на процесуалната норма. Ако в
периодът между настъпването на прекратяването и неговото констатиране от съдебния
изпълнител се извършват изпълнителни или други действия, то те са изначално
незаконосъобразни, защото се прилагат в пределите на прекратен изпълнителен
процес. Дали взискателя е бил уведомяван за тези действия и каква е била неговата
реакция по тях е без релевантно значение за настъпилото основание по чл. 433, ал. 1, т.
8 ГПК. При изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител
относно прекратяване на изпълнително дело се явява съобразен с процесуалния закон,
а жалбата подадена срещу него неоснователна, предвид което следва да се остави без
уважение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. на ДСИ при СРС № 3052/03.02.2021 г.,
подадена от взискателя по изпълнението – Столична община, чрез процесуалният му
представител – юрисконсулт В., срещу постановление от 08.01.2021 г. на Държавен
съдебен изпълнител при СИС към СРС, 4 отделение, 27 участък, по изпълнително
дело № 149/2017 г., с което съдебният изпълнител е прекратил воденото по
цитираното дело изпълнително производство, което е образувано по молба на
Столична община срещу „Д.-С.**“ ЕООД на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4