Р Е Ш Е Н И Е
Номер / 13.03.2019 г. град С.З.В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският окръжен
съд Търговско
отделение
На 12.02. 2019 г.
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА ТАНЕВА
СЕКРЕТАР: СТОЙКА
ИВАНОВА
изслуша докладваното от
съдията ТАНЕВА
т.дело № 16 по описа за 2018
г., за да се произнесе, съобрази:
Предявени са в
обективно съединение искове, с правно основание
е чл.79 ал.1 вр. чл.240, чл. 92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба
ищецът твърди, че по силата на договор за заем от 21.06.2013 г.
представляваното от него дружество „А.”ЕООД е предоставило в заем на Заемополучателя ЕТ „С.П.-С.Г.”*** - С.В.Г., сумата от 45
000 евро. Със същият договор С.В.Г. и В.В.Г. са поели
задължението да отговорят солидарно със заемателя за изпълнението на
задълженията по договора за заем. Заемната сума е изцяло преведена, съобразно
разпоредбата на чл.3 от договора, по сметка на заемателя
в А.Б., за което е представено нареждане за валутен превод от 25.06.2013 г.
С приемането на
разпоредбите на чл. 4 и 5 от договора заемополучателя и солидарните длъжници са
се задължили да върнат дадената в заем сума в срок до 30.06.2014 г., ведно с
годишна лихва в размер на 8%.
Ищецът сочи, че с анекс
от 11.03.2014 г. на заемополучателя също при поемане на солидарна отговорност
от страна на С.В.Г. и В.В.Г. е предоставена
допълнително сумата 20 000 лв., при запазване на действието на всички
останали условия по договора за заем. Сумата е преведена на 11.03.2014 г. по
сметка в А.Б. посочена в анекса, което се установява от Авизо за местен превод
от 11.03.2014 г..
Ищецът сочи, че
заемополучателят и солидарните длъжници не са изпълнили точно задължението си
за връщане на дадената в заем сума, общо в размер на 108 012.35 лв. в определения срок 30.06.2014 г.
Твърди, че към датата
на подаване на исковата молба са
върнати, при това след договорения краен
срок:
- на 31.08.2016 г. 10
000 лв.
- на 09.09.2016 г. 10
000 лв.
- на 03.10.2016 г. 5
000 лв.
- на 18.10.2016 г. 10
000 лв.
- на 24,10.2016 г. 10
000 лв.
- на 03.11.2016 г. 5
000 лв.
- на 11.11.2016 г. 5
000 лв.
- на 18.11.2016 г. 10
000 лв.
- на 02.12.2016 г. 5 000 лв.
- на 14.12.2016 г. 5
000 лв.
Общо заплатена
главница, в размер на 75 000 лв., като остават за заплащане 33 012.35 лв.
Ищецът твърди, че върху
дадената в заем главница, заемополучателят и солидарните длъжници дължат
договорна лихва в размер на 8% годишно или:
- за период от 25.06.2013 г. до 30.06.2014 г.
върху главница от 45 000 евро - 88012.35 лв.- 7 041 лв.
- за период от 11.03.2014 г. до 30.06.2014 г.
върху допълнително предоставената сума от 20 000 лв. - 396 лв.
- за период от 01.07.2014 до 30.06.2016 г.
върху главница 108 012.35 лв. -17 280 лв.
- за период 01.07.2016 до 31.08.2016 г. върху
главница 108 012.35 лв. - 1 425.76 лв.
- за
период 01.09.2016 до 09.09.2016 г. върху главница 98 012,35 лв. - 172,50 лв.
- за период 10.09.2016 до 03.10.2016 г. върху
главница 88 012.35 лв. - 445.346 лв.
- за период 04.10.2016
до 18.10.2016 г. върху главница 83 012.35 лв. - 255,68 лв.
- за период 19.10.2016
до 24.10.2016 г. върху главница 73 012.35 лв. - 96,38 лв.
- за период 25.10.2016
до 03.11.2016 г. върху главница 63 012.35 лв. - 110,90 лв.
- за период 04.11.2016
до 11.11.2016 г. върху главница 58 012.35 лв. - 89,34 лв.
- за период 12.11.2016
до 18.11.2016 г. върху главница 53 012.35 лв. – 69,98 лв.
- за период 19.11.2016
до 02.12.2016 г. върху главница 43 012.35 лв. – 113,55 лв.
- за период 03.12.2016
до 14.12.2016 г. върху главница 38 012.35 лв. – 91,99 лв.
- за период 15.12.2016
до 15.01.2018 г. върху главница 33 012.35 лв. -5 281,97 лв.
Сочи, че общо договорна
лихва по чл. 4 от договора за заем, за период 25.06.2013 г. до датата на
предявяване на иска е в размер на 32
870.39 лв.
С приемането на
разпоредбата на чл.10 от договора за заем Заемателят и солидарните длъжници са
се съгласили, че при не връщане на дадената в заем сума, ведно с договорената
лихва на падежа, се дължи неустойка в размер на (0,1 % дневно от заемната сума
за всеки просрочен ден.
Сочи, че претендира
частично договорената неустойка само върху остатъчния размер на задължението 33
012.35 лв. за период от последното плащане 15.12.2016г. до 15.01.2018 г. (390
дни по 01.% дневно) в размер 12 874.82 лв.
Ищецът моли, да бъдат
осъдени ЕТ „С.П.-С.Г.“, ЕИК *** с.В.Л. общ. О., представлявано от С.В.Г.; С.В.Г.,
ЕГН **********,***; В.В.Г., ЕГН **********,*** А да
заплатят солидарно на „А. ЕООД , ЕИК ***, със седалище С.З.и адрес на
управление: С.З.**, представлявано от К. С.М., по договор за заем от 21.06.2013
г. и анекс към него от 11.03.2014 г. главница 33 012.35 лв., договорена лихва
за период 25.06.2013 г. до датата на предявяване на иска в размер на 32 870.39 лв.,
неустойка за забава за период от 15.12.2016 до 15.01.2018г. в размер 12 874.82 лв.,
ведно със законова лихва върху главното задължение, считано от датата на
подаване на тази искова молба, както и направените разноски. На основание
чл.127 ал.4 ГПК, е посочен начин на плащане – по банкова сметка ***, ***.
В срок е депозиран писмен
отговор на исковата молба от В.В.Г., в който оспорва
исковата претенция по основание и размер, счита предявения иск за неоснователен
и претендира разноски в размер на 2300 лв.
Депозиран е и писмен
отговор от С.В.Г., в който заявява, че
оспорва исковата молба по основание и размер.
В срок е депозиран писмен отговор на исковата молба от ЕТ „С.П.
– С.Г.”, в който оспорва исковата претенция по основание и размер, като счита
същата за неоснователна.
Твърди, че не оспорва
факта, че по силата на заемно правоотношение от 21.06.2013г. и анекс от
11.03.2014г. между ЕТ „С.П.” и „А.” ЕООД,
заемодателят е предоставил на заемополучателя обща парична сума в размер
на 65 000 лв., като са договорили
връщане на заемната сума /главница/ и дог. лихва до 30.06.2014г.
Ищецът признавал
извършено плащане на главница в размер на 75 000 лв. и въпреки така платената
сума /главница/, ищецът претендирал заплащане на още 33 012,35 лв., която
представлявала дог. лихва за конкретни периоди.
Твърди, че
претендираната главница и дължимата
лихва са изплатени.
Прави възражение за
погасено по давност вземане за лихви.
Ответникът счита, че
претенцията за парична неустойка е
неоснователна, тъй като главното задължение е погасено. Освен прави възражение
за погасено по давност вземането за неустойка.
Претендира за
разноските по настоящото производство - минимално адв. възнаграждение,
съобразно посочената цена на иска от 78 757.56 лв., а именно 2300 лв.
адв.хонорар. Не възразява по направените искания.
Оспорва верността на
представената от ищеца справка по чл.366 ГПК, без частта, в която са посочени
изплатените по банков път суми, в общ размер на 75 000 лв., като заявява, че
изчисленията в останалата част от справката са неправилни и неверни.
В срок е депозирана и
допълнителна искова молба, в която
ищецът пояснява исковата молба:
Сочи, че предоставения
заем е в размер на сумата от 45 000 евро, а не лв., които по фиксиран курс
на БНБ се равняват на 88 012.35 лв.. Сумата е изплатена по банков път, което се
установява от нареждане за валутен превод в евро от 25.06.2013 г. С анекс от
11.03. 2014 г. на заемополучателя също при поемане на солидарна отговорност от
страна на С.В.Г. и В.В.Г. е предоставена допълнително
сумата 20 000 лв., като сумата е преведена на 11.03.2014г. по сметка в А.Б.,
посочена в анекса на 11.03.2014 г.. Така на Заемополучателя е дадена в заем
сума, общо в размер на 108 012.35 лв. - а не 65 000 лв., която е следвало да се
върне в определения срок 30.06.2014 г.. Сочи, че на ЕТ „ С.П.-С.Г.“ е известен
реалния размер на задължението, тъй като на 29.01.2018г. (две седмици след
предявяване на исковете) е изплатил по банков път 10 000 лв. с основание
плащане по договор, т.е остатъчната главница е в размер на 33 012.35 лв..
Счита възражението за
изтекла давност, по отношение на договорената лихва, за основателно, за периода
01.07.2014г. до 15.01.2015 г., тъй като исковата молба е подадена на 15.01.2018
г., като сочи, че претенцията за дължима договорна лихва е за период
15.01.2015г. -15.01.2018 г., в размер на
18 258.95 лв.
Моли да бъде допусната
поправка на техническа грешка в исковата молба допусната на стр.2 (последен
абзац) и стр.3 (първи абзац) като посочения размер на неустойка 01% да се чете
0,1 % нула цяло и една десета от процента) дневно.
Счита възражението за
изтекла давност, по отношение на договорената неустойка за неоснователно, тъй
като е претендирал частично договорената
неустойка само върху остатъчния размер на задължението 33012.35 лв., за период
от последното плащане 15.12.2016г. до 15.01.2018 г. в размер на 12 874,82 лв. и тригодишния
срок не е изтекъл.
С оглед направеното от ЕТ
„С.П.-С.Г.“ на 29.01.2018 г. (след предявяване на исковете) плащане по банков
път 10 000 лв., счита за погасени задължения (съгласно законово определената
поредност) за неустойка до изплатения размер, като от общо претендираната за период от 15.12.2016 до 15.01.2018 г.
неустойка в размер 12 874.82 лв., сочи че
остава дължима неустойка в размер на 2 874.82 лв.
Във връзка, с
направените пояснения и извършеното плащане, на основание чл. 214 ал.1 ГПК,
изменя петитума на исковата молба, както следва:
Моли, да бъде осъден ЕТ
„С.П.-С.Г.” ЕИК *** с.В. Л., община О., представлявано от С.В.Г., ЕГН **********;
С.В.Г. ЕГН ********** ***,25 и В.В.Г., ЕГН **********,*** А да заплатят солидарно на „А.
ЕООД , ЕИК *** със седалище: С.З.и адрес на управление: гр.С.З.ул.“К. Ганчев“ №
33, ет.7, представлявано от К. С.М., по договор за заем от 21.06.2013 г. и
анекс към него от 11.03.2014 г., главница 33 012.35 лв., договорена лихва за
период 15.01.2015 г. до датата на предявяване на иска в размер на 18 258.95 лв.,
неустойка за забава за период от 15.12.2016 до 15.01.2018г., в размер 2 874.82 лв.,
ведно със законова лихва върху главното задължение, считано от датата на
подаване на тази искова молба, както и да им бъдат присъдени направените в това производство
разноски.
Постъпил е допълнителен
отговор на допълнителната искова молба от В.В.Г., в
която се оспорва исковата претенция по основание и размер. Счита, че вземанията
на ищеца за лихви и неустойки са погасени по давност и общо претендираната сума
не се дължи в заявения размер. Претендираната главница, със заявеното изменение
на иска е недължима в посочения от ищеца размер.
Моли да бъде отчетено
по делото, че заемополучателят е платил
на заемодателя главница по предоставения заем в размер на 75 000 лв. и в периода на размяна на съдебни книжа
по делото е платена на ищеца и сумата от
10 000 лв., т.е общо сума в размер
на 85 000 лв..
Прави възражение за
погасени по давност вземания за претендираната лихва и неустойка.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на
страните намира за установено следното:
По силата на договор за
заем от 21.06.2013 г. “А.” ЕООД е предоставило в заем на заемополучателя
ЕТ „С.П. - С.Г.”*** - С.В.Г., сумата от 45 000 евро. Със същият договор С.В.Г.
и В.В.Г. са поели задължението да отговорят солидарно
със заемателя за изпълнението на задълженията по договора за заем. Съгласно
разпоредбите на чл. 4 и 5 от договора заемополучателя и солидарните длъжници са
се задължили да върнат дадената в заем сума в срок до 30.06.2014 г., ведно с
годишна лихва в размер на 8%.
От представеното
преводно нареждане от 25.06.2013 г. заемната сума е изцяло преведена, съобразно
разпоредбата на чл. 3 от договора, по сметка на заемателя
в А.Б..
С анекс от 11.03.2014 г. заемополучателя
ЕТ „С.П. - С.Г.” и солидарните длъжници С.В.Г. и В.В.Г.
са се споразумели заемната сума по чл. 1 от основния договор да бъде увлечена
със сумата от 20 000 лв., при запазване на действието на всички останали
условия по договора за заем. Сумата е преведена на 11.03.2014 г. по сметка в А.Б.
посочена в анекса, което се установява от Авизо за местен превод.
Заемополучателят и
солидарните длъжници не са изпълнили точно задължението си за връщане на
дадената в заем сума, общо в размер на 108012.35 лв. в определения срок 30.06.2014 г.
Към датата на подаване
на исковата молба са върнати, но след
договорения краен срок следните суми, както следва:
- на 31.08.2016 г. 10
000 лв.
- на 09.09.2016 г. 10
000 лв.
- на 03.10.2016 г. 5
000 лв.
- на 18.10.2016 г. 10
000 лв.
- на 24.10.2016 г. 10
000 лв.
- на 03.11.2016 г. 5
000 лв.
- на 11.11.2016 г. 5
000 лв.
- на 18.11.2016 г. 10
000 лв.
- на 02.12.2016 г. 5
000 лв.
- на 14.12.2016 г. 5
000 лв.
Общо заплатена
главница, в размер на 75 000 лв., като остават за заплащане 33 012.35 лв..
На 29.01.2018 г. след
предявяване на иска ответникът ЕТ “С.П. - С.Г." е изплатил по банков път на
ищеца сумата от 10 000 лв. с основание плащане по договор. С тази сума ищецът е
погасил задължения за неустойка до изплатения размер, като за забавата за
период от 15.12.2016 г. до 15.01.2018 г. неустойка в размер 12 874.82 лв. Остава
за плащане неустойка в размер на 2 874.82 лв.
От заключението на
съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:
При извършената
проверка в счетоводството на А." ЕООД,
е предоставен аналитичен регистър, където е отразено осчетоводяването на
предоставените и върнатите суми, съгласно сключеният договор и анекса към него,
за заем. Осчетоводени са предоставени суми в размер на 45 000 евро с левова равностойност 88 012, 35 лв.
и 20 000 лв. Обща сума 108 012.35 лв. Сумите са осчетоводени като е Дебитирана
сметка 159 „ Други заеми и дългове", аналитична партида 23, ЕТ „ С.П. С.Г."
и е кредитирана сметка от гр. 50 „Парични средства".
За периода от
25.06.2013 г. до 14.12.2016 г. са погасени 75 000,00 лв. на датите посочени в
аналитичния регистър.
При извършената
проверка в счетоводството на Едноличен търговец „С.П. С.Г." е предоставен
аналитичен регистър, където е отразено осчетоводяването на предоставените и
върнатите суми, съгласно сключеният договор за заем.
Осчетоводени са
получени суми в размер на 45 000.00 евро с левова равностойност 88 012.35 лв. и
20 000.00 лв. Обща сума 108 012.35 лв. Сумите са осчетоводени като е Дебитирана
сметка от гр.50 "Парични средства и е кредитирана сметка 151 и 152
„Отпуснати дългосрочни заеми", аналитична партида, “А.” ЕООД. Погасени са
75 000.00 лв. Остатъкът от предоставения заем за погасяване е в размер на 33
012.35 лв.
След подаване на
исковата молба на 29.01.2018 г. Едноличен търговец „С.П. С. Г." е превел на А." ЕООД сумата от
10 000.00 лв. за погасяване на паричен заем по договор от 21.06.2013 г. Преведената
сума е осчетоводена като погасителна вноска по Договора. Остатъкът към 31.12.2018
е: 23 012.35 лв. През периодите 2013-2018г. са плащани само
главници. В счетоводните сметки няма отразени начислени/платени /лихви по счет.с-ка 496 - „разчети с
лихви." и с-ка 621 - „разходи за лихви" .
Заемополучателят, е
извършил плащания по договора за заем в размер на 75 000,00 лв. по счетоводни
данни и банкови извлечения предоставени при проверката от А." ЕООД както
следва:
- на 31.08.2016 г. 10
000 лв.
- на 09.09.2016 г. 10
000 лв.
- на 03.10.2016 г. 5
000 лв.
- на 18.10.2016 г. 10
000 лв.
- на 24.10.2016 г. 10
000 лв.
- на 03.11.2016 г. 5
000 лв.
- на 11.11.2016 г. 5
000 лв.
- на 18.11.2016 г. 10
000 лв.
- на 02.12.2016 г. 5 000 лв.
- на 14.12.2016 г. 5
000 лв.
Остатъкът за плащане по
главницата към момента на завеждане на исковата молба 15.01.2018г. е 33 012.35
лв.
Сумите осчетоводени в
счетоводството на “А.” ЕООД към 30.10.2018г. по аналитичната партида на ЕТ „С.П.
С.Г." е вземане в размер на 33 012.35 лв./ тридесет и три хиляди и
дванадесет лв. 35 ст./
Сумите осчетоводени в
счетоводството на ЕТ „С.П. С.Г." към 30.10.2018г, по аналитичната партида
на „А." ЕООД и дължи сумата от 33 012.35 лв.
На 29.01.2018 г.
Едноличен търговец „С.П. С.Г." е превел на „А." ЕООД сумата от 10 000
лв. за погасяване на паричен заем по
договор от 21.06.2013 г. Преведената сума е осчетоводена като погасителна
вноска по Договора. Остатъкът към 31.12.2018 е: 23 012.35 лв.
Върху дадената в заем
главница заемополучателят и солидарните длъжници дължат договорна лихва в
размер на 8% годишно изчислена от вещото лице.
-за период 15.01.2015
до 31.08.2016 г. върху главница 108 012,35 лв.-14 089.57 лв. лихва
-за период 01.09.2016
до 09.09.2016 г. върху главница 98 012.35 лв.- 196.02 лв. лихва.
-за период 10.09.2016
до 03.10.2016 г. върху главница 88 012.35 лв.- 469.40 лв. лихва.
-за период 04.10.2016
до 18.10.2016 г. върху главница 83 012.35 лв.- 276.71 лв. лихва.
за период 19.10.2016 до
24.10.2016 г. върху главница 73 012.35 лв. - 97.35 лв. лихва.
за период 25.10.2016 до
03.11.2016 г. върху главница 63 012.35 лв.- 140.03 лв. лихва.
-за период 04.11.2016
до 11.11.2016 г. върху главница 58 012.35 лв.- 103.13 лв. лихва.
-за период 12.11.2016
до 18.11.2016 г. върху главница 53 012.35 лв.- 82.46 лв. лихва.
-за период 19.11.2016
до 02.12.2016 г. върху главница 43 012.35 лв.- 133.82лв. лихва.
-за период 03.12.2016
до 14.12.2016 г. върху главница 38 012.35 лв.- 101.37 лв. лихва.
-за период 15.12.2016
до 15.01.2018 г. върху главница 33 012.35 лв.- 2 875.74 лв. лихва.
Общо дължима лихва 18
565.57 лв. Съгласно разпоредбата на чл.10 от договора за заем Заемателят и
солидарните длъжници са се договорили, че при невръщане на дадената в заем
сума, ведно с договорената лихва на падежа, се дължи неустойка в размер на 0,1%
дневно от заемната сума за всеки просрочен ден.
„А." ЕООД
претендира частично договорената неустойка само върху остатъчния размер на
задължението 33 012.35 лв., за период от последното плащане 15.12.2016 до
15.01.2018 г. (390 дни по 0,1% дневно) в размер 12 874.82 лв. След
представянето на платежен документ от 29.01.2018 г. за сумата от 10 000,00 лв.
е намалена дължимата неустойка до 2 874,82 лв./12 874.82 - 10 000.00 = 2
874.82/.
При така установеното
от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Между страните по
делото е възникнало облигационно правоотношение
по договор за заем по смисъла на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, който е реален и
се счита сключен с предаването на сумата – предмет на договора. Договорът за
заем за потребление е неформален, реален, едностранен, възмезден или
безвъзмезден в зависимост от обстоятелството дали е уговорена възнаградителна
лихва и комутативен - правните последици настъпват при предаване в собственост
на вещите, предмет на тази сделка - уговорената парична сума, като за
заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на
дадената сума - в същата валута и размер. Като реален договор, заемът за
потребление, се счита сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между
страните по него едната страна даде, а другата получи в заем парична сума. В
тежест на ищеца, който се позовава на сключен договор за заем и основава
претенциите си на този договор, е да установи при условията на пълно и главно
доказване, както наличието на съгласие за сделката с насрещната страна, така и
реално предаване на обещаната в заем сума на заемополучателя. Предаването и
получаването на сумата може да се доказва с всякакъв документ, изходящ от
заемателя - разписка за предоставяне на сумата в заем, движение на парични средства
от банковата сметка на заемодателя към банковата сметка на заемателя.
В настоящия случай безспорно
е установено от представеното по делото преводно нареждане от 25.06.2013 г., че
заемодателят „А." ЕООД е предал заемната сума в размер на 45 000 евро
по сметка на заемателя в А.Б. и заемна сума в размер
на 20 000 лв. по сметка на заемателя в А.Б. на 11.03.2014 г., с което е изпълнил
задължението си по договора за заем от 21.06.2013 г. и анекс от 11.03.2014 г. Общото
задължение по процесния договор за заем е в общ размер на 108 012, 35 лв.
От представените по делото доказателства се установява, че ЕТ „С.П. - С.Г.” е
извършил плащания по договора за заем в размер на 75 000 лв. На 29.01.2018
г. ЕТ „С.П.-С.Г.” е превел на „А." ЕООД сумата от 10 000 лв. за погасяване
на паричен заем по договор от 21.06.2013 г., с която сума ищецът твърди, че е погасено
задължението за неустойка, която за период от 15.12.2016 г. до 15.01.2018 г. е
в размер 12 874.82 лева, като след плащането на сумата от 10 000 лв. неустойката
е в размер на 2 874.82 лева.
Това налага настоящата
съдебна инстанция да се произнесе по отношение на поредността на погасяванията, т. е дали е
приложима нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД
или нормата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД.
Съгласно задължителната съдебна практика на ВКС - решение
№ 111 от 27.10.2009 г. по т. дело № 296/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.,
постановена по реда на чл. 290 от ГПК,
установената в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
поредност на погасяване на задълженията не се прилага при задължение за
заплащане на главница и на законна лихва върху същата от датата на забавата.
Правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД,
установяващо поредност при погасяване на главницата, лихвите и разноските,
предполага съществуването на един главен лихвоносен дълг, по който длъжникът е
направил частично плащане. При наличието на задължение, произтичащо от главница
и договорни лихви, и ако на падежа на задължението, изпълнението не е
достатъчно, за да покрие всичко, то погасяването настъпва по силата на закона -
първо лихвите и след това главницата. В този случай, приложение намира
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД
настъпва при задължение за лихва, възникнало наред с главния дълг, произтичащо
от договора или от закона и имащо характер на възнаграждение.
Законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната
/мораторна/ лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не се дължи при нормално развитие на облигационното отношение - при срочно
изпълнение на парично задължение. Обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
не е дължимо на кредитора, ако той не е упражнил по съдебен ред правата си,
произтичащи от забавата.
Присъденото вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
има обезщетителна функция и не следва да се
квалифицира като лихва по чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Поредността при погасяване на главница и на начислена върху нея законна лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
когато длъжникът не е заявил кое задължение погасява с извършеното частично
плащане, приложение намира нормата на чл. 76, ал. 1 ЗЗД.
Към горното разрешение за погасяване по правилото на чл. 76, ал. 1
от ЗЗД следва да бъдат отнесени и задълженията за заплащане на неустойка за
забава, както е настоящия случай. Разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД има
предвид само възнаградителната лихва, но не и задължението за неустойка, което има
обезщетителен характер. В
съответствие с горепосоченото решение е и последващата непротиворечива практика
на ВКС /Решение № 186 от 19.06.2013 г. на ВКС по гр. д. № 927/2012 г., IV г.
о., ГК, Решение № 334 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1096/2010 г., IV г.
о., ГК, решение № 125 от 6.12.2013 г. на
ВКС по т. д. № 1990/2013 г., I т. о., ТК/.
В настоящия случай ЕТ „С.П.
- С.Г.” е превел на ищеца „А." ЕООД сумата от 10 000 лв., като
преведената сума е осчетоводена като погасителна вноска по договора за заем.
Поради това вземането за неустойка не следва да бъде погасявано преди
главницата и договорната лихва, тъй като същото има обезщетителен характер във
връзка със забавата на длъжника. В този смисъл със сумата от 10 000 лв., следва
да бъде погасено първо задължението за договорна лихва в размер на 18 258,
95 лв. и след това за главницата, на основание чл. 76, ал.2 от ЗЗД. С оглед на
гореизложените съображения съдът счита, че след извършеното плащане на сумата
от 10 000 лв., ответниците дължат на ищеца главница в размер на
33 012, 35 лв. и договорна лихва в размер на 8 258, 95 лв./след
извършеното плащане/ за периода 15.01.2015 г. - 15.01.2018 г.
По иска с правно
основание чл. 92 от ЗЗД
Фактическият състав на
претенцията за неустойка по чл. 92 от ЗЗД включва кумулативното наличие на
следните елементи: облигационна връзка, виновно неизпълнение на договорно
задължение и договорена неустойка за неизпълнението на това задължение. В
настоящия случай между страните е сключен договор за заем, като в чл. 10 страните
са договорили, че заемателят дължи неустойка в размер на 0,1 процент от
заемната сума за всеки просрочен ден, ако не върне заемната сума на падежа, заедно
с договорната лихва. Безспорно по делото е установено, че на падежа –
30.06.2014 г. заемателят не е върнал заемната сума заедно с договорната лихва,
поради което за него е възникнала отговорността за заплащане на неустойка в
размер на неустойка в размер на 12 874, 82 лв. за период от 15.12.2016 г.
до 15.01.2018г.
По възражението за
давност по отношение на вземането за договорната лихва и вземането за неустойка.
Вземането за лихви се
погасява с изтичането на тригодишна погасителна давност. Поради това при
вземания с периодичен характер, каквото е и вземането за лихви, погасени следва
да се считат онези от тях, които са извън тригодишния период преди датата на
исковата молба /в този смисъл са решения на Търговска колегия - решение № 72 от
30.04.2009 г. по т. д. № 475/2008 г., II т. о., решение № 175 от 28.10.2010 г.
по т. д. № 54/2010 г., II т. о., решение № 97/06.07.2009 г. по т. д. № 745/2008
г./.
В настоящия случай,
след направеното изменение от страна на ищеца искът за договорна лихва е
предявен за периода 15.01.2015 г. - 15.01.2018 г., т. е вземането за договорна
лихва е с падеж, настъпил точно три години преди подаване на исковата молба –
15.01.2018 г., поради което не е изтекла тригодишната погасителна давност и
възражението е неоснователно.
По вземането за
неустойка.
Вземането за неустойка
се погасява с три годишна давност, като с оглед разпоредбата на чл. 114, ал.4 от ЗЗД - при искове за неустойка за забава - давностният срок започва
да тече от последния ден, за който се начислява неустойката. В разглеждания
случай, неустойката се начислява на ден и съответно водещо за това е изтекла ли
е или не е изтекла давността, е дали от
съответния момент на начисляване са минали тези три години, като в този смисъл
са решения по чл. 290 от ГПК
на ВКС по т. дело № 292/2009 г., ІІ т.о. и т. дело № 244/2009 г. на ІІ т.о.
Съобразявайки така изложеното и с оглед данните по делото, видно от които последното
плащане е на 15.12.2016 г., а исковата молба е подадена на 15.01.2018 г., съдът
намира, че в случая не е изтекла тригодишната погасителна давност и
възражението е неоснователно.
Предвид гореизложеното
съдът намира, че ЕТ „С.П. - С.Г.”, С.В.Г. и В.В.Г.,
следва да заплатят солидарно на „А.” ЕООД главница в размер на 33 012.35 лв.,
ведно със законова лихва от датата на подаване на тази исковата молба – 15.01.2018
г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 8 258, 95 лв. за
период 15.01.2015 г. - 15.01.2018 г. и неустойка за забава в размер на 12
874.82 лв., за период от 15.12.2016 до 15.01.2018г. дължими по договор за заем
от 21.06.2013 г. и анекс към него от 11.03.2014 г.
Ответниците ЕТ „С.П. - С.Г.”, С.В.Г.
и В.В.Г., следва да заплатят на „А.” ЕООД направените по делото разноски,
в общ размер на 6 450, 30 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЕТ „С.П. - С.Г.”, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: с. В. Л., община О., област С.З., С.В.Г.,
с ЕГН **********,*** и В.В.Г., с ЕГН **********,*** А
да заплатят солидарно на „А.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С.З., ***главница в размер на 33 012.35 лв., ведно
със законова лихва от датата на подаване на тази исковата молба – 15.01.2018 г.
до окончателното плащане на сумата, договорна лихва в размер на
8 258, 95 лв. за период 15.01.2015 г. - 15.01.2018 г. и неустойка
за забава в размер на 12 874.82 лв., за период от 15.12.2016 до
15.01.2018г. дължими по договор за заем от 21.06.2013 г. и анекс към него от
11.03.2014 г.
ОСЪЖДА ЕТ „С.П. - С.Г.”, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление: с.В. Л., община О., област С.З., С.В.Г.,
с ЕГН **********,*** и В.В.Г., с ЕГН **********,*** А
да заплатят на „А.” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С.З.** направените по делото разноски в общ размер на 6 450, 30
лв.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Пловдивския апелативен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: