Р Е Ш Е Н И Е
№ 359
гр. Плевен, 22.06.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на четвърти юни две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Милена
Кръстева, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №115/2021г. по описа на Административен
съд- Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.15, ал.3, т.1 от Наредба
№4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от
Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020г., вр. чл. 145 и сл. от АПК.
Производството по адм.д.№115/2021г.
по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба
от И.Х. ***, против Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11
„Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014- 2020г, с
изх.№01-6500/1709-5/21.01.2021г. на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ.
Оспорват се констатациите в акта за прекратяване, като се твърди, че са
неправилни. Твърди се, че жалбоподателят е заявил за 2019 година, 4 парцела с
площ от 7,07 ха. Твърди се, че поради смяна на контролиращата фирма „Австрия Био Гарант“, през 2019г, с „Био Еллас“, е допусната техническа грешка и разминаване на
номерата на парцели и площ. Твърди се, че от страна на „Био
Еллас“ е поет ангажимент за коригиране на грешката,
за което е съставена и декларация. Твърди се, че в оспореният Акт неправилно площите
са посочени като 3 парцела, с площ от 5,67 ха. В заключение моли съда да отмени
издаденият Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г, с изх.№01-6500/1709-5/21.01.2021г. на
заместник- изпълнителен директор на ДФЗ., като незаконосъобразен. Представят се
писмени доказателства- по опис.
По делото, от страна на ответника по жалбата, е
представена адм. преписка по оспореният Акт. Изразява
се становище за неоснователност на жалбата. Допълнително, в представената по
делото писмена защита се посочва, че за кампания 2019 година, бенефициентът не
е заявил едни от парцелите, с площ от 1.4 ха, с което не е спазено изискването
на чл. 17, ал.2 от Наредба №4/24.02.2015г., за 90% географско припокриване.
Посочва се, че при издаване на оспорения акт, е изцяло спазен материалния
закон. В заключение моли съда да отхвърли депозираната жалба, като
неоснователна. Претендират се разноски- юрк.
възнаграждение.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно е по делото, че жалбоподателя И.Х.Х., е регистриран земеделски производител, с УРН 194409,
одобрен за участие през кампания 2016 година, както и че 2019 година, е
четвърта поред година от поетия ангажимент. По делото се установява също факта
на депозиране, от страна на жалбоподателя, на заявление за подпомагане с УИН №15/240619/03718/15.05.2019г.,
за кампания 2019 година, ведно с таблица на заявените площи по схеми и мерки
/л.85/. Видно от съдържанието на таблицата, по схема за зелени директни
плащания /ЗДП/, е посочена като декларирана площ от 15,17 ха, а по схема за
овързано подпомагане на протеинови култури /СПК/, е посочена площ от 2,27 ха. Видно
от приложената таблица на използваните парцели 2019 година,се установява, че по
схема СЕПП, са посочени следните парцели, находящи се
в землището на с. Подем /с посочени номера на парцелите от ИСАК/: 57025-11-1-1,
с площ от 1,40 ха, 57025-11-2-1, с площ от 3,88 ха, 57025-27-1-1, с площ от
0,89 ха, 57025-27-2-1, с площ от 0,90 ха, като от посочените парцели, само за
парцел 57025-11-1-1, с площ от 1,40 ха, е посочено, че не е по направление „Биологично
растениевъдство“- БР 11. Към заявлението е приложена и таблица на отглежданите
животни, която не касае настоящето производство. Установява се също, че към
заявлението за подпомагане, е депозирано и приложение за кандидатстване по
мярка 11 „Биологично земеделие“, 2019г.; подписани са и съответните декларации
от страна на ЗП. Установява се също, че към заявлението, допълнително
жалбоподателят е представил сертификат BG-62278/Е1, издадено от контролиращата фирма „Институт
за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС“ АД, за сертифициране като
биологично земеделското предприятие на Х.- сено от ливади; сертификатът е
издаден на 30.06.2019г., с дата на последната инспекция -20.09.2019г. и изтичащ
на 29.06.2020г.
По делото се установява също, видно от приложените към
адм. преписка Резултати от автоматични проверки на
въведените данни в заявлението за подпомагане 2019 година, от 15.05.2019г., че
е констатирана следната грешка: „не са декларирани същите площи по направление
БР, спрямо площите с поет ангажимент“. Съдът констатира, че жалбоподателят Х. е
запознат с констатираната грешка, като същия е подписал съответната декларация
за това. Констатирано е- отразено в нарочна таблица- че площите с поет
ангажимент по направление „биологично растениевъдство“, са 7,07 ха,
декларираните през 2018 година, са в посочената площ, а декларираните за
кампания 2019 година, са 5,67 ха; таблицата също е подписана от жалбоподателя-
л. 80. По делото се установява, че до жалбоподателя Х., е изпратено нарочно
уведомително писмо, от 19.05.2020г, с което е уведомен за откриването на
производство по издаване на акт за прекратяване на поетия ангажимент по мярка
11 „БЗ“, по направление „БР“. В същото е посочено, че е установено припокриване
от 80,20% на заявените за 2019 година, спрямо одобрените парцели за участие по
направлението. В отговор на същото, от страна на Х. е депозирано възражение, от
22.06.2020г, в което посочва, че поради смяна на контролиращата фирма, е
възникнал технически проблем и е налице некоректно подаване на информацията от
страна на контролиращата фирма. Установява се, че до Х. е изпратено повторно
писмо от 07.08.2020г, в отговор на което също е депозирано писмено възражение,
от страна на Х., приложено по делото, в което се излагат същите съображения и
твърдения. Видно от приложената към това възражение справка за дейността на И.Х.Х., издадена от МЗХГ, за стоп. 2018-2019 година, се
установява, че общата използвана площ е 16,4972 ха.
По делото се установява също, видно от приложената адм. преписка и от нарочно изисканите от съда, от трето
неучастващо по делото лице- контролиращата фирма- „Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС“ АД, писмени доказателства, че същото и ЗП И.Х.,
е сключен Договор №**********/12.02.2019г., за контрол на стопанството на Х.,
по приложението на Регламент 864/2007 и Регламент 889/2008г., за произвеждане
на биологични продукти. Видно от инкорпорираната в договора таблица на
контролираните площи, се установява, че договора касае четири имота, находящи се в землището на с. Подем- пасища, мери, с обща
площ от 73 дка; договорът е с действие 12.02.2019-12.02.2021г. Съдът констатира,
че в титулната част на Договора е отбелязано, че същият е „корекция“. По
делото, като част от адм. преписка е преписка и от
третото неучастващо по делото лице- контролиращата фирма- „Институт за контрол
на биологични продукти БИОЕЛЛАС“ АД, е представен и първоначално сключения
договор с №**********/12.02.2019г., в който са отразени три имота, предмет на
контрол- с площ от 9,000 дка, 40,000 дка и 10,000 дка. От страна на „Институт
за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС“ АД, е представено и писмено
доказателство по чл. 29, §1 от Регламент 834/2007г, в което е отразено, че
основната извършвана от ЗП И.Х. дейност- растения и растителни продукти, е
определена като биологична. Установява се също, видно от представеното
Удостоверение, съгласно Регламент 864/2007 и 889/2008г, издадено от
контролиращата фирма, от 20.10.2020г, че стопанството на И.Х.Х., състоящо се от 4 парцела- описани в нарочна таблица- находящи се в землището на с. Подем, е биологично. Съдът констатира, че описаните в
посоченото удостоверение от 20.10.2020г. парцели, са идентични с описаните
парцели в сключеният договор №**********/12.02.2019г.- „корекция“. По делото е
представена същ, като част от адм. преписка и допълнително от контролиращата фирма,
декларация от 12.02.2019 година, която същата поема ангажимента да попълни
данните на производителя И.Х.Х. в „Системата за
въвеждане на данни от външни институции“, за кампания 2019 година.
Следва да се посочи, че по делото, между страните няма
спор, че дейността на жалбоподателя е сертифицирана като биологична и този
въпрос не е предмет на изследване по делото.
Безспорно по делото се установява, че въз основа на оспореният
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР за периода 2014- 2020г, за кампания 2019 година, с
изх.№01-6500/1709-5/21.01.2021г. на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ, предмет
на настоящето производство, на основание чл. 15, ал.3, т.1 от Наредба
№4/24.02.2015г., е прекратен поетия от жалбоподателя И.Х.Х.,
УРН 194409, по направление „Биологично растениевъдство“, ангажимент. В мотивите
на оспорения акт е посочено, че след извършване на административни проверки,
включващи автоматично географско сравнение на одобрените/референтни парцели, и
тези по депозираното по подаденото заявление за подпомагане УИН №15/240619/03718
и Приложение за кандидатстване по мярка 11 „Биологично земеделие“, за кампания
2019 година, е установено, че процентът на припокриване на площта на пресичане,
за заявените парцели, спрямо одобрените /референтни/ парцели за участие по
направление „Биологично растениевъдство“, е 80,20%, съобразно Приложение №1,
неразделна част от Акта. Посочено е също, че по реда на чл. 15, ал.3, т.1 от
Наредба №4/24.02.2015г., ДФЗ прекратява поетия ангажимент, и подпомаганите лица
възстановяват получената финансова помощ по съответното направление, когато не
са изпълнени изискванията на чл. 17, ал.2 от същата Наредба. В Акта е посочено,
че в случай, че същият бъде обжалван, ДФЗ-РА ще спре обработка на бъдещите
заявления по мярка 11, до приключване на съдебното, респ. на адм. производство, с влязъл в сила акт. Видно от Приложение
№1- неразделна част от оспореният Акт за прекратяване, в табличен вид са
дадените референтните /одобрени/ площи- общо от 7,07 ха и заявените за текущата
/2019 година/ кампания- общо от 5,67 ха; посочено е, че парцел 57025-11-2-1, с
площ от 1,4 ха, не е заявен по мярка 11.
По делото е изслушана и приета СТЕ, от заключението по
която се установява следното: ВЛ е установило и подробно е описало наличието на
два сключени договора от 12.02.2019г, между жалбоподателя и контролиращата
фирма, съобразно които, стопанството на Х. е съответно от 59,000 дка и от
70,700 дка, предвид липсата на имот 57025.68.36, в първия договор. В тази
връзка, ВЛ е посочило, че разминаването на данните в договорите, относно броя
на парцелите и площите, подадени от контролиращата фирма през 2019 година, е
довело до несъответствие между референтната площ по мярка 11, през 2018 година,
подадената площ от контролиращата фирма през 2019 година и очертаната от Х.
площ за кампания 2019година. ВЛ е дало в табличен вид заявените и одобрени
/референтни парцели, по мярка 11 „Биологично земеделие“ 2014-2020г- таблица 2
на стр. 12 от заключението, от която се установява, че са одобрени 4 парцела, находящи се в землището на с. Подем, с обща площ от 70,700
дка, както следва: имот №57025-27-2-1, с площ от 8,900 дка, имот №57025-11-3-1,
с площ от 38,8 дка, имот №57025-27-1-2, с площ от 9,000 дка, имот
№57025-11.2-1, с площ от 14,000 дка. ВЛ е констатирало също, че за кампания
2019 година, контролиращата фирма е въвела данните по първия договор от
12.02.2019г, включващ 3 бр. имот, с обща
площ от 5,57 ха. ВЛ е констатирало също, че със своето заявление УИН
15/240619/03718, жалбоподателят е заявил за подпомагане, по мярка 11- „Биологично
земеделие“, три имота- таблица №5, стр. 13, като имот 57025-11-1-1, с площ от 1,4
ха, не е заявен за подпомагане по тази мярка /този факт е констатиран и от
съда, съобразно изложеното по- горе/. От заключението на ВЛ се установява също,
че заявените за кампания 2018 година парцели- таблица №6, по мярка 11, са 4
парцела –описани по –горе, находящи се в землището на
с. Подем, в т.ч. и имот 57025-11-1-1, с
площ от 1,4 ха. Съобразно изложеното в посочените таблици, ВЛ е посочило, че всички
парцели- за кампания 2018г и за 2019г, са заявени за подпомагане по СЕПП/ схема
за единно плащане на площ/, като за кампания 2018 година, са заявени за
подпомагане, по мярка 11 „БЗ“, 4 бр. парцели, а за кампания 2019 година- 3 бр.
парцели. ВЛ е констатирало също, че парцел №54025-11-2-1, с площ от 1,4 ха, за
кампания 2018 година, е заявен с №54025-11-1-1, със същата площ, по мярка 11,
като ВЛ е посочило, че по тази причина е отразено, че референтната площ от 7,07
ха, съвпада с декларираната в заявлението площ от 7,07 ха по мярка 11, за
кампания 2018 година. ВЛ е установило, че при извършените адм.
проверки на заявлението за подпомагане, за 2019 година, е констатирано
несъответствие- описано по- горе- незаявяването на парцел №54025-11-2-1, с площ
от 1,4 ха, по мярка 11, който е приет за недопустим за подпомагане. ВЛ е
посочило също- отговор на въпрос №4- че парцел №54025-11-2-1, с площ от 1,4 ха,
не е заявен по мярка 11 за кампания 2019 година, тъй като в договора с
контролиращото лице, който е специфичен документ по мярката и трябва да бъде
приложен към заявлението, не фигурира имот №57025-068-036, съответстващ на това
БЗС, поради което има несъответствие между заявените парцели за 2018 и 2019г. Изложеното
е довело до заявяване по мярка 11 на площ от 5,67 ха, която не съответства на
референтната площ от 7,07 ха. ВЛ е установило също, че процентът на припокриване
на площта от пресичане на заявените площи за 2019г., спрямо одобрените парцели
за участие по мярка 11, е в размер на 80,20%. ВЛ е констатирало също, че е
налице съвпадение- като географско положение, площ и размер- между реално
ползваните площи и допустими очертани парцели, за кампании 2018г и 2019г., в т.
ч. и спрямо незаявеният за 2019г. парцел. ВЛ е установило и посочило също, че реално
жалбоподателя Х. ползва и четирите парцела, вкл. и незаявения по мярка 11. ВЛ е
констатирало също, че в заявените – за 2018г и за 2019г, няма площи извън
допустимия слой. В с.з., при изслушване на ВЛ, същото потвърждава, че е налице
грешка, допусната от страна на контролиращата фирма, при въвеждане на имотите,
като са въведени три имота, в резултат на което, системата не позволява на Х.
да включи по мярка 11 и четирите имота.
По делото, в о.с.з., при изслушване на обясненията на
жалбоподателя Х., същият посочва, че след подписването на първия договор, е
установил грешка- в посочване на броя на имотите, поради което непосредствено
след това, е подписан втория договор. Жалбоподателя посочва също, че при
подписването на резултатите от автоматичните проверки- същия не оспорва факта,
че ги е подписал- не е видял, че площта
не отговаря.
Така установеното от фактическа страна, съдът намира
за установено от правна страна следното:
Съдът намира,
че процесният Акт за прекратяване на биологичен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014- 2020г,
за кампания 2019 година, с изх.№01-6500/1709-5/21.01.2021г. на заместник-
изпълнителен директор на ДФЗ, е издадено от компетентен орган, на когото са
делегирани съответни правомощия, по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, въз основа
на нарочно издадена заповед с №03-РД/2891/23.07.2019г.- л. 63, на изп. директор на ДФЗ, приложена по делото. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция, е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на Европейския съюз. По силата на чл. 11а от ЗПЗП,
Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за
РБ, за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.
20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП е регламентирано, че Изпълнителният директор
на ДФЗ, е Изпълнителен директор на Разплащателната агенция и я представлява, и
съответно- по реда на чл. 20а, ал.4 от ЗПЗП, може да делегира своите
правомощия. Съдът намира също, че оспореният акт е издаден в предвидената от
закона форма и съдържа съответни мотиви за неговото издаване.
Съдът намира, че при издаването на оспореният Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014- 2020г, са допуснати съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в нарушение на нормите на чл. 35 и чл. 36 от АПК, адм. орган е постановил своя акт при неизяснена фактическа
обстановка и при нарушение на материалния закон .
Съобразно нормата на чл.15, ал.3, т.1 от Наредба №4 от
24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода
2014–2020г, посочена като основание за издаване на оспорения акт, Държавен фонд
„Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и подпомаганите лица възстановяват
получената финансова помощ по съответното направление, когато не са изпълнили изискванията на чл. 17,
ал. 2 от същата Наредба. От своя страна, нормата на чл. 17, ал.2 предвижда, че
одобрената площ за извършване на дейности по направление „Биологично
растениевъдство“, може да бъде намалена с не повече от 10%, като всяка година,
поне 90 % от площта по направлението, се припокрива географски с площта, за
която има поет ангажимент, съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в
случаите по ал. 4 и 5. Както бе посочено по- горе, в процесния акт е прието, че
е налице 80,20% припокриване на одобрените референтните парцели за участие по направление „Биологично
растениевъдство“, и заявените за кампания 2019 година, което съставлява
нарушение на цитираната норма на чл. 17, ал.2 от Наредбата и основание за
прекратяването на поетия ангажимент от страна на ДФЗ. При издаването на
оспореният Акт, ответникът не е взел предвид възраженията на жалбоподателя Х. и
изложените от него факти, и представени писмени доказателства, досежно смяната на контролиращата фирма и причината за възникналата
грешка. Ответникът не е изследвал въпросът относно наличието на два договора,
от една и съща дата, с различно съдържание, между жалбоподателя Х. и
контролиращата фирма, представени по делото и обсъдени по- горе. Съдът приема,
че в случая, от страна на контролиращата фирма, е допусната техническа грешка
при въвеждане на контролираните площи, като са въведени само три, от четирите реално
обработваните и контролирани парцели, находящи се в
землището на с. Подем. Тази грешка е резултат от сключването на първоначалния договора
от 12.02.2019г. Съдът приема, че валиден и действащ между жалбоподателя Х. и
контролиращата фирма „Институт за контрол на биологични продукти БИОЕЛЛАС“ АД,
е договорът от 12.02.2019г, с отбелязване „корекция“, в който фигурират 4 бр.
имоти, вкл. и имота, с площ от 1,4 ха. В този смисъл, съдът приема, че
ответникът е постановил своя акт, при неизяснена фактическа обстановка.
Заедно с това, съдът приема, че от събраните по делото
доказателства, в т.ч. и от заключението по приетата СТЕ, че не са налице фактическите
основания, посочени в Акта за прекратяване, като основание за неговото
издаване, като съда приема, че не е налице нарушение на нормата на чл. 17, ал.2
от Наредба №4, касаещ изискването за географско
припокриване от минимум 90% между одобрените/референтни парцели по мярка 11 и
заявените за съответната година. Изрично ВЛ посочва, че е налице съвпадение-
като географско положение, площ и размер- между реално ползваните площи и
допустими очертани парцели, за кампании 2018г и 2019г., в т. ч. и спрямо
незаявеният за 2019г., парцел№54025-11-2-1, с площ от 1,4 ха, а незаявяването е
резултат от допуснатата от контролиращата фирма грешка. Съдът намира, че факта,
че жалбоподателя е подписал Резултатите
от автоматичните проверки, в които са посочени като заявени площи от 5,67 ха,
като цяло съдът приема за ирелевантен и същия няма
пряко отношение към законосъобразността на акта.
На основание гореизложеното, съдът намира, че
процесния Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“ от ПРСР за периода 2014- 2020г, с изх.№01-6500/1709-5/21.01.2021г.,
за кампания 2019 година, на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ, е незаконосъобразен,
което налага неговата отмяна и връщане на преписката на административния орган,
за произнасяне по заявлението на Х. с УИН
15/240619/03718 от 15.05.2019г. и Приложение за кандидатстване по мярка 11
„Биологично растениевъдство, като бъде определен и 14-дневен срок, считано от
датата на влизане в сила на решението, за произнасяне, съобразно указанията,
дадени в настоящето решение.
Следва в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени
сторените разноски, в размер на 10лв. – внесена държавна такса. В настоящето
производство жалбоподателят не е имал процесуален представител- адвокат, не се
претендира адв. възнаграждение, поради което възражението на ответника за
прекомерност, не следва да се разглежда.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал.2, предл.3 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт
за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от
ПРСР за периода 2014- 2020г, с изх.№01-6500/1709-5/21.01.2021г., за кампания
2019 година, на заместник- изпълнителен директор на ДФЗ, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ВРЪЩА делото като преписка, на заместник- изпълнителен
директор на ДФЗ, за НОВО ПРОИЗНАСЯНЕ
по Заявление за подпомагане с УИН 15/240619/03718 от 15.05.2019г. и Приложение
за кандидатстване по мярка 11 „Биологично растениевъдство“, на И.Х.Х., ЕГН **********, за кампания 2019г., в 14-дневен срок
от влизане на решението в сила, при спазване на указанията по прилагането
на закона, дадени в настоящото решение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.1 АПК, ДЪРЖАВЕН ФОНД
„ЗЕМЕДЕЛИЕ“, ДА ЗАПЛАТИ НА И.Х.Х., ЕГН **********,***, сумата от 10лв..- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано в 14- дневен срок от
съобщението до страните, с касационна жалба, пред Върховен административен съд.
АДМ. СЪДИЯ: /П/