Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, .01.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХIV състав, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
януари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА
ИЛИЕВА
при участието на секретаря
Веселина Г.ева, като разгледа докладваното от съдията
гр.д. № 7479/2017г. на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от И.П. срещу Д.П. иск с правно основание чл. 49, ал.1 СК
за прекратяване на сключения на 22.10.2000г. с акт № 1527 граждански брак пред
длъжностното лице по гражданското състояние при Община Варна по вина на
съпруга, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал.1 СК за предоставяне
родителските права по отношение на родените от брака деца – Д.П. и Г. П. на
тяхната майката, определяне режим на лични отношения с бащата, искове по чл.
143 СК за заплащане на месечна издръжка в полза на детето Д.П. в размер на 250
лв. с падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху
всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното
изменение или прекратяване и за заплащане на месечна издръжка в полза на детето
Г. П. в размер на 300 лв. с падеж пето число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2017г., ведно със
законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване, иск по чл. 56, ал.1 СК за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в ********и иск по чл. 53 СК за възстановяване предбрачното
фамилно име на съпругата – М..
В исковата молба ищецът И.П. твърди, че бракът му с ответника Д.П. е
дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга.
Твърдят се следните брачни
провинения: упражнявано от съпруга през време на брака физическо, психическо и
емоционално насилие, резултат от болезнена ревност, ограничаване развитието на
личността на съпругата, ограничаване на правото й да общува с роднини, близки и
приятели, липса на обич и взаимно уважение, имащо за последица дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
В исковата молба се излага, че по време на брака между страните, сключен на
22.10.2000г., са родени децата – Д.П. на 8 години и Г. П. на 16 години.
От сключването на брака до настоящия момент съпрузите и родените от брака
им деца живеят в семейното жилище, подарено на съпругата, находящо
се в *******.
Съпругата твърди, че от сключването на брака до настоящия момент, съпругът
е упражнявал непрекъснато физическо, психическо и емоционално насилие, резултат
от изпитваната болезнена ревност, обвинявайки я в изневери. През време на брака
Д.П. е ограничавал социалните контакти на съпругата си и правото й да общува
със своите близки и роднини.
Същевременно ответникът е пречил на съпругата си да се развива,
възпрепятствайки я да посещава курсове по йога, да провежда лична терапия при
психолог. Интересът й към философия, езотерика,
метафизика и духовна литература е провокирал подигравки, упреци, обиди и
физическо насилие.
Опитите за заздравяване на брака, чрез семейна терапия, били неуспешни,
поради нежеланието на съпруга да посети психолог.
Използвайки по – добрите си финансови възможности, ответникът е настройвал Д.и
Г. срещу тяхната майка, в резултат на което по – голямото от двете деца, я е
намразило.
По време на кратката фактическа раздяла между родителите от месец септември
2016г. до месец февруари 2017г., бащата не е издържал членовете на своето
семейство.
Настоява се упражняването на родителските права по отношение на родените от
брака деца – Г. и Д., да се предостави на съпругата, ведно със семейното
жилище, поради силната емоционална връзка по между им, възможностите, с който
разполага да ги отглежда и възпитава и помощта при отглеждането им, която е
получавала и получава от своите родители.
Исковете по чл. 143, ал. 1 СК се основават на твърдения, че бащата не е
задължен към други свои низходящи, разполага с доходи и недвижими имоти,
позволяващи му да заплаща претендираната издръжка,
която заедно с тази дължима от майката би удовлетворила нуждите на децата от
учебници, помагала, дрехи, извънучилищни занимания по чужди езици.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.П. е депозирал писмен отговор, с който
оспорва твърденията за проявени от негова страна брачни провинения. Отрича да е
упражнявал насилие спрямо съпругата си, като заявява, че не той, а И.П., е
упражнявала спрямо него физическо насилие.
Не се противопоставя бракът да бъде прекратен с развод, поради дълбокото и
непоправимо разстройство, но по вина на съпругата.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д.П. е предявил срещу И.П. насрещен иск с
правно основание чл. 49, ал.1 СК за прекратяване на сключения на 22.10.2000г. с
акт № 1527 граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние при
Община Варна по вина на съпругата, съединен с небрачни искове по чл. 59, ал.1 СК за предоставяне родителските права по отношение на родените от брака деца – Д.П.
и Г. П. на техния баща, определяне режим на лични отношения с майката, искове
по чл. 143 СК за заплащане на месечна издръжка в полза на детето Д.П. в размер
на 150 лв. с падеж първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата
на предявяване на насрещната исковата молба – 29.06.2017г., ведно със законната
лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно основание за
нейното изменение или прекратяване и за заплащане на месечна издръжка в полза
на детето Г. П. в размер на 200 лв. с падеж първо число на месеца, за който се
дължи, считано от датата на предявяване на исковата молба – 29.06.2017г., ведно
със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване и иск по чл. 56, ал.1 СК за
предоставяне ползването на семейното жилище, находящо
се в *******.
Заявява следните брачни провинения: упражнявано от съпругата насилие,
безпричинни скандали и отправени заплахи, в случай на отказ да бъдат
удовлетворени „парични искания” от страна на съпругата И.П., неполагане на
грижи за семейството, в резултат на провеждани „духовни практики” и
принадлежност към „секти” от осем години.
В срока за отговор на исковата молба е предявен насрещен иск по чл. 59, ал. 2 СК, основан на твърдения, че
бащата е родителят с по – добър родителски капацитет, на когото следва да се
предостави и ползването на семейното жилище. Отглеждал е двете деца и разполага
с доходи, позволяващи му да полага грижи за тях и за напред. Твърди се, че
майката вероятно е отключила психично заболяване и е този от двамата родители,
който отчуждава по – малкото от двете деца срещу неговия баща, но опитите й да
настрой по – голямото са останали неуспешни.
Предвид изложеното се настоява упражняването на родителските права по
отношение на двете деца да бъде предоставено на бащата, а на майката да бъде
определен подходящ режим на личен контакт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
На 22.10.2000г. Д.П. и И. М. са сключили граждански брак, за който е
съставен акт № 1527/22.10.2000г. от длъжностното лице по гражданското състояние
при Община Варна /л. 14./.
При сключване на гражданския брак, съпругата е приела фамилното име на
съпруга си – П..
От брака си съпрузите имат две деца – Г. П., понастоящем на почти 17 години
и Д.П. на 8 години.
Към настоящия момент г – жа П. е на 42 години. Полага труд по силата на трудов
договор, сключен с П.И.ООД, по повод на който за времето от месец май 2016г. до
месец април 2017г., е получила брутно трудово възнаграждение в размер на 4 336,
60 лв. или средномесечно сумата от 361, 38 лв. /л 17/.
Г – н П. е на 47 годишна възраст. Заема в търговско дружество Е.длъжността
„началник склад” и получава брутно трудово възнаграждение от 1 000 лв.
Ответникът е титуляр на сметки в различни банки, чиято наличност към 18.09.2017г.
възлиза на почти 300 000 лв. /л. 107 и сл./.
До фактическата раздяла между съпрузите настъпила през лятото на 2017г.,
родителите и децата им са живели в семейното им жилище, находящо
се в *******, подарено на съпругата от родителите й.
Безспорно е, че по време на брака Г. П. е вложил значителни парични
средства за неговия ремонт, което съпругата признава.
От лятото на 2017г. г – жа П. и Д.живеят
в дома на родителите на съпругата, а до месец октомври г – н П. и Г. в
семейното жилище. През месец октомври 2017г. г – н П. и синът му Г. са го напуснали,
установявайки се да живеят в апартамент под наем.
Установеното от страните статукво по отношение отглеждането на децата е
закрепено от съда с определение по реда на чл. 323 ГПК.
Към деня на подаване на исковата молба за развод – 06.06.2017г. между страните по делото са били висящи две
производства по чл. 5 от Закона за защита от домашното насилие в Районен съд –
Варна – гр.д. № 7652/2017г., образувано по молба от 08.06.2017г. на Д.П., действащ лично и като законен
представител на Д.П. срещу И.П. за акт на насилие, извършен на 04.06.2017г., в семейния им дом, при
който съпругата блъснала в гръб съпруга си, деряла го по лицето, блъскала го и
го ритала, пред погледа на децата им, след което извикала полиция и разказала,
че била насилена от мъжа си и гр.д. № 8417/2017г., образувано на 23.06.2017г.
по молба на И.П., действаща лично и като законен представител на Д.П. за
извършени актове на физическо и психическо насилие, изразяващи се в притискане,
извиване на пръсти, заплюване в лицето, заплахи, че съпругът ще изпрати
съпругата си в лудница, извършени на 26.05.2017г.,
27.05.2017г. и на 04.06.2017г. в семейното им жилище, последният извършен в
присъствие на детето.
Двете производства са прекратени на 14.07.2017г., поради оттегляне на
молбите, на осн. чл. 232 ГПК.
В деня предхождащ устните състезания по настоящото производство по частна
тъжба на Д.П. е образувано ЧНД № 211/2018г. по описа на ВРС срещу И.П., за това
че 01.11.2017г. в гр. Варна умишлено е унищожила лични вещи на Д.П. в размер на
5 325 лв.
От заключението на неоспорената и кредитирана от съда комплексна съдебно –
психиатрична и психологична експертиза /КСППЕ/ се установява, че и двамата
съпрузи са психично здрави.
В личностен план, г – жа П. е емоционална, доверчива, отстъпчива и рядко
влизаща в конфликти. Неуверена, нерешителна и с ниска. Страховата
нагласа към решаване на проблеми я насочват често към интрапсихични
изживявания и несправяне с това да подлага всичко на съмнение, което повишава
напрежението, тревожността, удължавайки вземането на решения. Стремеж да
доминира над другите не и е присъщ. Способна е да съпреживява, но трудно
изгражда емпатична връзка с другите и търси
утвърждаване.
Липсата на самочувствие ограничава изявата й пред хората, но въпреки това е
насочена към създаване и поддържане на социални контакти, имайки самооценка за
добър социален резонанс в общността, в която функционира.
Откроява качеството подчиняемост, но с определен
капацитет на търпимост. Лесно губи емоционалното си равновесие от една страна
поради особеностите на характера, а от друга, поради ескалирането на влошени взаимоотношения
и нетърпимост към тях.
По време на психологичното изследване демонстрира леко повишена вербална
агресия, агресивна раздразнителност, чувство на вина и опозиционно поведение,
водещо до хронична фрустрация /неудовлетвореност/ и
трупане на напрежение.
Установена е актуална повишена тревожност свързана с проблемите при развода
и бъдещето на децата й.
В търсене на баланс в живота и семейството тя намира алтернативни методи за
личностово преизграждане, за емоционално равновесие,
самочувствие и стабилизиране на „Аза”.
Увлечението й към различни учения и психотерапевтични техники може да се
разгледа като компенсаторна, заместителна реакция на
склонно към зависимост поведение. При липса на достатъчна критичност и себеконтрол съществува риск от въвличане и на децата й към
подобно научно недоказани теории и практики.
Д.П. е добре социално адаптиран, със сравнително силно „его”, а в условия на
конфликт показва потребност от егоцентризъм и висока степен на семейна
загриженост. Семействен с много патриархален подход в
изискванията за спазване на правила и норми с авторитарност. Тези
характеристики са свързани с нагласата му да контролира близките си, очаквайки
те да резонират с неговите потребности и виждания. Трудно приема загуби, които
при коментар водят до ескалиране на напрежението и емоционално – волеви
дисбаланс. В такива ситуация има занижен контрол, с нисък фрустрационен
толеранс, като афективната неустойчивост е все по –
тясно зависима от факторите на средата в семейството. Налице е тревожност в ситуативен и личностов план,
които протичат на фона на безпокойство, напрежение и страх от загуба грижите за
по – малкото от двете деца. Съществуващият дисбаланс между социално приемливото
му поведение и ескалиращия афект е повлиян от по – силното „его”, липсата на
умение за приемане на загуби и слабост на афекта, свързан със занижения
контрол.
Пред съда и пред експертите г – жа П. признава, че провежда лична терапия при
психотерапевт. Отделно е посещавала „констелации” пет
пъти годишно - терапевтичен метод, развит от Берт Хелибгер,
практикуван от психолози, психотерапеврти и
психиатри, чиято цел е освобождаване на дълбоки напрежения вътре и между хората
– www.wikipedia.bg/. Посещавала е обучителен семинар за медитация в с. Огняново, област Гоце
Делчев, което отрича да представлява секта.
Ангажираните от ответната страна писмени доказателства /л. 120/
установяват, че на 27 – 30.04.2017г., е проведен семинар, организиран от ПРЕМА
САГАР с участието на Гуру Йоги Тан от Малайзия на тема „Мъдростта на осъзнатите действия: как
да станем творци на своя живот”.
Ответникът по първоначалната молба е приложил още и коментари от интернет
пространството на различни лица, изразили негативното си отношение спрямо организатора
на семинара /л. 131/.
Представените писмени доказателства установяват, че в периода от 13.05.2017г.
до 25.06.2017г. /л. 18 – 20 и л. 47 -
52/ всяка една от страните се е снабдила с медицински удостоверения от лекари
от Отделение „Съдебна медицина” при МБАЛ СВЕТА АННА – ВАРНА АД, свидетелстващи за
получени травматични увреждания по различни части на телата им, заявени като
извършени от другия съпруг. И на двамата съпрузи са издадени протоколи за
предупреждение по ЗМВР от 27.05.2017г. /л. 127 и л. 129/.
Показанията на разпитаните по инициатива на И.П. свидетели – Д. М. – майка
на ищцата и Л.М., приятелка и колежка на последната, преценени при съблюдаване
на разпоредбата на чл. 172 ГПК, установяват следните релевантни за делото
факти: през първите години от сключване на брака отношенията между съпрузите
били добри и те се разбирали. Полагали общи грижи за децата си. Преди 5 – 6
години започнали да не се разбират, а през последните – 1 – 2 години
отношенията им са нетърпими. Според г – жа М. причината се корени в желанието
на дъщеря й да бъде по – свободна и не толкова зависима от съпруга си,
разполагащ с по – големи доходи, което обстоятелство непрекъснато подчертавал.
Г – н П. упражнявал насилие спрямо съпругата си, дори и в присъствието на
тъщата си, удряйки й и събаряйки я на земята. Дори и след фактическата им
раздяла, съпругът продължава да упражнява насилие. Така, пред входа на блока, в
който се намира семейното им жилище, г – н П. пресрещнал двете жени започнал да
рита съпругата си и „тръгнал да я бие”. В този момент свидетелят се развикал, а
съпругът избягал, обиждайки тъщата си, включително и пред съдебната зала преди
започване на делото. Може би, за да се защита г – жа П. също е „посягала”.
Съпрузите се карат, обиждат и се удрят в присъствие и на двете си деца.
Така, в присъствие на двете деца и тяхната баба в автомобила им пред дома на
свидетеля, ответникът ритал и блъснал съпругата си, а Д.казал на баща си –
„Тате, не така, не така”. По – големият й внук споделил пред нея, че е по –
добре родителите му да се разделят, а Д., че баща му пръв е започнал да бие
майка му. По – късно Г. е променил желанието си и споделил, че иска родителите
му да не се разделят.
Съпругът не одобрявал длъжностите, които е заемала съпругата му и
работодателите й, при които е полагала труд, считайки, че тя „не е за там”.
Следил я по време на банкети и я упреквал, че му изневерява и „че ходи с други
мъже”. Не позволява на съпруга си да посещава курсове по йога, да чете избрана
от нея литература, както и да се разхожда. Знае от дъщеря си, че съпругът й е
„изхвърлил някакви книги”, но не е запозната с тях и съдържанието им. Винаги я
придружавал, дори и когато излиза на кафе с приятелки, вероятно от ревност.
Г – жа П. споделяла, че иска да промени живота си, да е по – самостоятелна,
за да може да отглежда децата си. Заявява, че дъщеря й не страда от психично
заболяване, но ответникът искал „да я изкара психично не добре”, за да й вземе
жилището й, „понеже бил благонадежден, с парички и той трябвало да гледа
децата”.
Наричал по – малкият си син Д.„копеле”. Считал, че детето не произхожда от
него, а при изписването им от болницата бил сърдит и не купил нищо. Погрижили
се родителите на ищцата. От дъщеря си знае, че Д.П. е направил ДНК тест, чрез
който е установил, че той е баща на двете деца – Г. и Д.. С резултатите от
изследването свидетелят не е запознат. Пред нея ответникът лично е изразявал
намерението си да направи тестове за бащинство.
През последните 5 – 6 години се е случвало И.П. да отсъства от дома си през
почивните дни, но рядко е оставяла децата при тяхната баба. Оставяла ги в дома
им, за да ги гледа и баща им.
Споделила е пред майка си, че „бракът й не върви” и че желае да го прекрати,
„защото няма човек, който да я разбере насреща”.
Преди шест месеца дъщеря й и внукът й Д.напуснали семейното жилище и се
установили в дома на г – жа М. и нейният съпруг. Мотивът бил желанието на
дъщеря скандалите между съпрузите да бъдат преустановени. След като напуснала
жилището, ответникът изхвърлил от гардероба всички дрехи на съпругата си, след
което и тя изхвърлила неговите. Г – жа М. лично видяла празния гардероб.
Съпругът признал пред дъщеря й, че е изхвърлил дрехите й на боклука.
И към настоящия момент г – жа П. и Д.живеят в дома на свидетеля. След като
съпругът напуснал семейното жилище отнесъл всички мебели, включително и посудата. В момента апартаментът е абсолютно празен и г –
жа П. не е в състояние да живее в него, защото първо трябва да го обзаведе.
Показанията на г – жа Манова установяват, че се е случвало, когато двете
приятелки излязат да се присъедини към тях и съпругът. Така веднъж в заведение
на плажа, в което били и други техни колеги, се появил и ответникът.
Г – жа Манова не е виждала съпрузите да си нанасят удари. Г – жа П. и е
споделяла, че съпругът й „посяга” в дома им и че е ревнив. Споделяла е, че се
чувства притисната от съпруга си, защото й се налага да дава обяснения къде и с
кого излиза, че ще има неприятности и ще съпругът й ще й се кара. Емоционално е
тревожна и притеснена, че не е в състояние да посещава места, на които иска да
отиде и че чувства, че прави нещо нередно. Желае да бъде свободна и да се самоанализира.
В качеството й на „посредник”, когато съпрузите били разделени и не живеели
заедно, г – н П. потърсил свидетеля и споделил, че съпругата му не се грижи за
децата, не готвела и ходела в секти, както и че чете литература, за да се
опознае. Може и да е ставало дума и за учението на Петър Дънов.
Г – н П. споделил още, че придружил съпругата и децата си в някакво място,
възможно е да е било в с. Огняново, което било доста аскетично и представлявало
сбирка на сектанти. Съпругата му имала занимания, а той и децата си тръгнали.
От ищцата свидетеля знае, че посещава йога и други групови спортни
занимания, вкл. е споменавала за „констелации”, които
е посещавала преди година – две от събота до неделя от 09.00 ч. до 22.00 ч. във
всеки един от дните. Според свидетеля констелациите представляват „психологическа помощ за
преодоляване на дадена ситуация” от това, което е споделяла за своите занимания
свидетелят не е останал с впечатление, че приятелката й общува със сектанти.
От показанията на Ц. П., майка на Д.П. се установява, че основният проблем
между съпрузите са духовните практики, които И.П. упражнява. Г – жа П. станала сама
свидетел на отсъствията на снаха си от погребението на собствената й баба. В
този ден И.П. вместо да се върне на обяд се прибрала в 23.00 ч. вечерта.
Първоначално синът й отказал да сподели за отношенията им. Когато връщал майка
си в дома й и споделил, че съпругата му отсъства често вечер от дома си, оставя
децата сами, докато той е на работа. На отправени от негова страна въпроси, тя
го лъжела. Г – жа П. се притеснила, тъй като и от други хора е чувала за „тези
неща”, които според нея не са добри за семейните отношения между хората. От
неудобство свекървата не попитала снаха си за това с какво се занимава, къде и
с кого ходи.
Както сина й, така и самата тя, желаели да се „прекрати нейното ходене”, но
И.П. започнала да отсъства всяка събота и неделя, за да посещава тези сбирки,
поне от пет, шест, седем години. По време на отсъствията на съпругата децата се
гледали сами. Били отглеждани от свидетеля или от баща им, който освен, че ги
водил на разходка и на ресторант, защото майка им не е приготвила никаква
храна.
Според свидетеля, през последните 2 – 3 години И.П. забравила, че е майка и
съпруга – не готвила, излизала и се прибирала без да мисли какво става с децата
й през деня. И вместо нея баща им трябвало да ги взима от училище, а в това
време „тя е някъде на гимнастика”.
Не е виждала съпрузите да се удрят или обиждат, но е виждала сина й със
следи от нокти по врата, ръцете и лицето и със синини по краката.
Според свидетеля, И.П. е изневерявала на съпруга си и не е била почтена с
него. Така, когато забременяла с по – малкия им син, вместо да каже първо на
съпруга си споделила с негов приятел. Докато синът й бил в Германия И.П.
излизала вечер с негови приятели на бар.
Г – н П. полагал много грижи за членовете на семейството си и често ги
глезел, въпреки предупрежденията на майка му, че „краят няма да е добър”. Синът
й не е искал семейството му да бъде разделено и полагал неимоверни усилия, за
да го задържи сплотено. За разлика от него, И.П. не е подкрепяла съпруга си, не
го е посрещала с „вечеря и усмивка”, гледала е своите, вместо интересите на
семейството си. През последната година съпругата с цинизъм, озлобено и с
ненавист е споделяла, че вече не го иска. Желанието и е било да се разведе. Определя
снаха си като изрядна за „дрехи и гладене”, но в готвенето - не.
Показанията на г – жа П., близка на Г. П. от около 10 години, покрай
работата му в сервиз установяват, че често ответникът посещавал банкети, но
сам, без съпругата си. Сближили се, покрай децата им на сходна възраст. По
време на кампанията за кандидатстване на децата им след 7 – ми клас, г – жа П.
останала силно и приятно впечатлена от познанията на ответника за процедурата и
училищата. Положил неимоверни усилия да приемат сина му Г., от който свидетелят
е възхитен. Споделял е, че съпругата му отсъства през почивните дни, че не знае
къде се намира и няма връзка с нея, че не полага достатъчно грижи за
семейството си – не обръща достатъчно внимание на децата. Свидетелят е виждал И.П.
един или два пъти, но не я познава. Домът на съпрузите не е посещавала. Разтревожен,
споделил още, че съпругата му се занимава с духовни практики, под чието
давление е променила отношението си към него, децата и домакинските си
задължения. В тези периоди макар и да работи изключително много, е съумявал да
обърне внимание на децата. Г – н П. е изключително горд и с Д., който успява да
се справи с много неща. Никога в присъствие на свидетеля и това на Г.
ответникът не е обиждал съпруга си.
Според ППВС № 10/1971г. на ВС дълбокото и непоправимо разстройство на брака
е налице, когато запазването му не би създало нормални условия на живот на
съпрузите; дълбоко е разстройството, при което между тях липсват взаимност,
уважение, доверие, другарски отношения, брачната връзка съществува формално;
непоправимо е разстройството, което не може да бъде преодоляно и да се възстановят
нормални отношения между съпрузите; продължителната фактическа раздяла на
съпрузите може да е причина за или проява на дълбокото разстройство на брака.
От съвкупния анализ на събраните доказателства съдът приема, че по време на
брака съпругът е упражнявал физическо насилие, факт, установен от показанията
на г – жа М., плод на преки и непосредствени впечатления относно агресивното
поведение на съпруга. Фактът на упражнено насилие, вкл. и след фактическата им
раздяла, съдът намира за установен и от медицинските удостоверения, сочещи
получени травматични увреждания, за които не се твърди да са причинени от друго
лице.
Грубо отношение към съпругата си, г – н П. е демонстрирал и пред социалния
работник, посетил дома им, във връзка с изготвяне на социален доклад /л. 107
гръб/.
Съдът намира за установено още, че отношенията между съпрузите са
изключително конфликтни след съвместното им посещение на семинара в с.
Огняново. Отношенията им са ескалирали и
в хода на настоящото производство и на този етап те са нетърпими, провокирали
агресивно поведение и у съпругата, която също е упражнила физическо насилие над
съпруга си, факт, установен от медицинските удостоверения, сочещи получени
травматични увреждания, за които не се твърди да са причинени от друго лице.
По време на разглеждане на делото съпругът е изхвърлил дрехите на съпругата
си и тя – неговите. Твърденията за изложените факти освен, че не се оспорват се
установяват и от показанията на г – жа М..
Остават недоказани твърденията, че съпругата е предизвиквала безпричинни
скандали и отправяла заплахи, в случай на отказ да бъдат удовлетворени „парични
искания”. Не се установява от събраните доказателства съпругът да е ограничавал
правото на съпругата да общува с роднини, близки и приятели, поради ревност, нито
да е правил тест за бащинство на двете деца.
Не се установява от нито едно от събраните доказателства г – жа П. да
принадлежи към секти, т.е. да е станала зависима от други лица, които да са
контролирали живота й и да са вземали вместо нея решения, засягащи нейния живот
или този на членовете на семейството й. Посещението на занимания по йога, един
семинар в с. Огняново и провеждане на лична и групова терапия при психотерапевт
не подкрепят поддържаната теза от ответника, поради което тези твърдения
остават недоказани.
Несъмнено провеждането на лична и групова терапия е наложило отсъствия на
съпругата от дома й. Не се установява от започване на терапията до фактическата
им раздяла, г – жа П. да е отсъствала всеки ден или всеки уикенд. Не се
установя съпругата да не е полага грижи както за съпругата си, така и за двете
деца. Дори и да се приеме, че е отсъствала през почивните дни, то съпругът с
оглед равноправието на партньорите в брака, е могъл да се погрижи както за
децата, което е сторил, така и за домакинството.
Отсъствието от дома й и провеждане на терапия, е възприето от съпруга и
неговата майка, като тежко провинение на съпругата, сочещо липса на всякакъв
капацитет, възприемано от И.П. като неприемливо и ограничаващо личната й
свобода и право на избор поведение.
Когато съпругата се е „отклонила” от ролята си на съпруга и майка, изцяло
подчинена на потребностите на другите и заявила категорично своите желания и
чувства това нейно поведение е заклеймено от съпруга, чиито характер изисква
пълно подчинение от останалите и съобразяване само с неговите нужди, оставайки
безразличен към тези на останалите.
В тази връзка съдът не кредитира показанията на г – жа Ц. П., които не са
плод на преки и непосредствени впечатления относно фактите, имащи значение за
делото, а само и единствено на споделеното от нейния син, без дори да проведе
разговор със снаха си относно „духовните практики”. Отделно, в показанията й се
прокрадва упрек към И.П., дължащ се на неразбиране на заниманията й /терапии и
йога/ и обезличаване на проявените грижи на съпругата към членовете на
семейството за времето на брака им, поради което и в тази част, като
заинтересовани от изхода на спора, съдът не ги кредитира.
Показанията на Ц. П., в частта относно твърденията за поддържане на
извънбрачна връзка, не установяват И.П. да е изневерявала на съпруга си.
Показанията й не почиват на лично възприети факти, а на предположения, че след
като е излизала на бар с приятели на съпруга си, то тя задължително е
изневерила на Д.П..
Останалите двама свидетели – Л.М. и В.П. не свидетелстват за факти относно
брачния живот на съпрузите, лично възприети от тях. Показанията на г – жа П.,
която не познава И.П., не са източник на факти, релевантни за делото, поради
липса на собствено добити впечатления от живота на съпрузите. Показанията й съдържат
оценка на прояви на съпруга към децата, определящи ответника като родител с
висок родителски капацитет.
Въз основа на ангажираните писмени и гласни доказателства съдът приема, че
сключеният между страните брак е дълбоко и непоправимо разстроен, поради липса
на взаимност, уважение, доверие и другарски отношения. Разстройството в
брачните отношения не може да бъде преодоляно, нито съпрузите са в състояние да
възстановят нормални отношения. Съществуващата при тези обстоятелства брачна
връзка има само формален характер, а с оглед липсата на воля от страна и на
двамата съпрузи за съвместно живеене, това й състояние не може да бъде
преодоляно. Налице са при това положение предвидените в чл. 49 ал.1 СК
предпоставки за прекратяването на брака.
За дълбокото и непоправимо разстройство на брачните отношения вина имат и
двамата съпрузи, чрез проявите на физическа агресия един спрямо друг, последвана
от изхвърляне на лични вещи, ограниченията наложени на съпругата по отношение
на заниманията й по йога и провеждане на психотерапия, довели до липса на каквато
и да е взаимност, обич и уважение.
II. ПО УПРАЖНЯВА НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА И РЕЖИМЪТ НА ЛИЧЕН
КОНТАКТ
Към настоящия момент Г. П. е седемнадесетгодишен, ученик в 10 *****, гр.
Варна.
След напускане на семейното жилище на съпругата и по – малкото от двете
деца, Г. е останал да живее при баща си, понастоящем в жилище под наем.
Както пред съда, така и пред социалните работници Г. е заявил предпочитанието
си да живее с баща си.
Изслушан Г. П. заявява, че единственото, което иска, е родителите му да не се
разделят, вярвайки безпрекословно, че дори и да се разделят времето ще излекува
всички рани и те отново ще бъдат заедно. Пред експертите Г. е демонстрирал
същото желание - семейството да бъде запазено.
Заявява, че отношенията между родителите му, определени като „лоши”, са
резултат на поведението на неговата майка, започнала да ходи на „констелации”, чрез които да открие себе си и собствения си
път. Според детето „констелациите”
представляват „нещо нерелигиозно”.
Счита, че откакто ги посещава, вече пет години, той е пренебрегнат, защото
се налага да гледа по – малкия си брат събота и неделя. Отделно се чувства и
пренебрегнат, защото не е изпълнявала задълженията си да готви и да чисти. Не
изпълнява и съпружеските си задължения и тези на майка. Не е откликвала на
неговото желание да поеме грижите за брат му, за да има и той свободно време.
Определя отношенията със своята майка като „лоши”. В конфликта, в който
признава, че е въвлечен от родителите си, е заел страната на баща си. С него е
изградил по – здрава връзка, чувства се по – спокоен. Баща му е този родител,
който удовлетворява всяко негово желание. Майка му реагира по – импулсивно,
обвинявайки го за избора, който е направил да остане при баща си. Баща му не
готви, но всяка вечер излизат на ресторант.
Заявява още, че когато родителите му се карат той извежда навън по – малкия
си брат. Иначе, по време на скандалите Д.играе на телефона си. Признава, че
брат му е по – привързан към майка им. Откакто родителите му са разделени Д.не
иска да говори с брат си, дори и по телефона.
Категоричен е, че обича майка си, независимо, че е импулсивна и обвиняваща.
От заключението на КСППЕ се установява, че Г. е с много добро за възрастта
си интелигентно развитие с добра училищна успеваемост
и социална адаптация. Емоционалната му интелигентност е все още незряла,
предвид възрастта му и готовността за променливи емоции. Податлив е на
настроения, в изграждане на самочувствие и материално благополучие.
Има нагласа да следва и налага свои желания, търсейки родителската
подкрепа. Не подкрепя конфликтните отношения между родителите си, но е готов да
се приобщи към този родител, който би задоволил по – лесно неговите
потребности.
В момента се идентифицира с баща си мъчейки се да докаже неговите приоритети,
като категорично и критично отхвърля поведението на майката по отношение на
неразбираемите й увлечения. Връзката с майка му е нарушена. Заявява обич към
майка си, но нагласите към нея са противоречиви, поради това, че тя не го
подкрепя и не го разбира. Формулира и обич към по – малкия си брат и заявява
желание да има по – близки контакти с него.
Експертите са категорични, че при Г. липсва родителско отчуждение. Изборът
да живее с баща си е в голяма степен личен рационален избор, но не съвсем
самостоятелно осъзнат.
Един контролиран психотерапевтичен процес на приобщаване на майка и син би
могло да преодолее началния процес на отчуждение. Рисковете, които крие
нарушената връзка майка – син са свързани с възможността Г. да възприеме като
норма проявите на свръхконтролиращо поведение. Ако Г.
преимуществено живее при майка си рискът е от конфликтни ситуации свързани с
неразбирането на нейните увлечения.
Д.П. е осемгодишен, ученик във втори клас. След раздялата на родителите си
живее с майка си в дома на нейните родители.
По време на изследването Д.е проявил чувствителност към ситуацията в
семейството си, коментирайки я като неблагоприятна за него. Честно, открито и
по детски е заявил, че с баща си не се разбира, защото обижда „мама” и че
„възрастните не са като децата”, „сънувам мама и тати
и изпадам в паника, че те не се разбират”, че … „се бият и карат, а като има
хора са кротки” и не го разбират, „бият се като лъвове”, „правилно е да се
разделят, неправилно е, че се нараняват с тия жалби. На въпрос какво може
да го зарадва Д.е отговорил – „Ако те се сдобрят и не се карат. Ако се разделят
също ще е нормално. Затова реших да съм на едната страна – при мама, че да не
се карат”.
Съзнавайки конфликта между родителите си в детската рисунка поставя себе си
между тях, вярвайки по детски, че би могъл да ги спре да се бият „като лъвове”,
поемайки отговорността за прекратяване на конфликта. Да стои обаче между
възрастните му създава дискомфорт, при който реагира
с мълчание, отдръпнатост и неудобство.
Д.отрича съществуване на проблем с по – големия му брат,
интелектуализирайки истинските причина за това – неодобрение на агресивното
поведение на родителите си и по – специално с баща си, идентифицирайки се с
родителя, с когото живее. Показаната отчужденост и пасивност към баща си е
привидна и резултат от невъзможността да се справи с развода на родителите си.
Експертите са установили начални форми на отчужденост на Д.от неговия баща,
които биха могли да бъдат преодолени с нужния подход и на двамата родители. В
противен случай, в по – късна възраст отчуждението крие опасност да се отрази
негативно на характеровата, емоционална и поведенческата
му зрялост.
Бащината фигура е от изключително значение на детето Д.с оглед неговия пол
и предстоящия пубертет.
Емоционалната връзка на Д.с всеки един от родителите му не би била
застрашена, само в случай, че напрежението отпадне между самите родители.
Желанието на родителите и това на децата относно упражняването на
родителските права и мерките за лични отношения с другия родител, не са
задължителни за съда. Техните становища и искания се обсъждат на общо основание
и се вземат предвид при оценката на събраните доказателства, като висшият
критерии за решението на съда е интереса на децата. Чрез режима на личните
отношения трябва да се постигне възможност децата да растат и да се развиват
под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете, а и
негова естествена потребност е да общува и с двамата си родители. По тази
причина по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните
обстоятелства, следва да предоставят най - широка възможност за общуване и
осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е
предоставено упражняването на родителските права. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се
стимулират и подпомагат, включително от другия родител, на роднините и приятелския кръг на майката
и бащата.
Съдебният състав, в сложната и деликатна дейност, се съобразява преди
всичко с нуждите на детето и неговите интереси, поради което не е обвързан от
исканията и становищата на двамата родители за начина, по който да се
произнесе. Интересите на родителите в тази връзка се преценяват единствено в
контекста на благосъстоянието на детето.
В това производство съдът не „наказва” единия родител, нито, най – общо
оценява по – добрия в условия на конкуренция или кой от двамата родители „обича
повече” детето.
Родителят, на когото не е поверено детето, не изгубва нито своето
родителско качество, нито титулярството на родителските
права и задължения. Той не е лишен от родителски права, нито е освободен от
задълженията си на родител.
Всеки един от двамата родители желае да отглежда и двете деца.
Въз основа на събраните доказателства съдът приема, че нито един от
съпрузите не е съумял да обясни на децата си, че те се разделят, защото са
престанали да се харесват и обичат като мъж и жена, но ще останал винаги техни
родителите, които ще ги обичат и подкрепят по пътя на тяхното израстване като
самостоятелни личности.
Доказателствата установяват без всякакво съмнение, че децата са били чести
свидетели на скандалите и агресията между родителите си, заявено и от двете
деца, че са въвлечени в конфликта им без всякаква пощада, а „като има хора са
кротки” – / цитат от психологическото изследване на Д./ и в крайна сметка заели
страна в него – Д.тази на майка си, а Г. на баща си.
В съдебно заседание, вкл. и в последното Д.П. заявява, че дали Г. ще
осъществява срещи със своята майка зависи само от него. Г. не е виждал майка си
и не е общувал с нея нито съобразно определения от съда режим по реда на чл.
323, ал. 1 ГПК, нито извън него.
Също в съдебно заседание, г – жа П. заявява, че Д.не е желаел да вижда и
общува с баща си и тя не го е заставила да прави това. Виждал е баща си два
пъти.
Отговорността за осъществяване определения режим на личен контакт между Г.
и неговата майка И.П., е на Д.П..
Отговорността за осъществяване определения режим на личен контакт между Д.и
неговия баща Д.П., е на И.П..
Прехвърлянето на отговорността за неосъществените срещи върху двете деца е
непосилен товар за крехките им детски плещи и сочи, че и двамата родители поставят
своите интереси пред тези на децата. Нито един от тях, независимо от
конфликтните им отношение, не е проявил присъщата за родителя отговорност да
зачете и да съдейства за изграждане авторитета на другия родител, вкл. и
техните близки, както и да подпомогне общуването между двамата братя. Бащата се
е задоволил да сезира ДСП – Варна, че майката не съдейства за осъществяване на
срещите му с Д.и да заяви в последното съдебно заседание, че е твърде зает,
както и Г., за да ползват социални услуги. Или, бащата изисква от майката да
изпълнява режима на личен контакт с детето Д., но сам той не е готов да
съдейства за режима на контакт между майката и Г..
Възприемайки като свои „приоритетите” на баща си, вкл. и авторитарното му
отношение, Г. „говори” с неговите думи. Бащата пренася върху сина си Г. негативното
отношението, което сам той има към съпругата си критикувай я, че не е изпълнила
нито съпружеските, нито майчинските си задължения и че посещенията й на „констелации” са довели до разпадане на брака, което всъщност
не е действителната причина за разстройството на брака.
Дете, което е на почти 17 години, не разполага с нужния социален и житейски
опит, за да прецени кои са задълженията на една съпругата и кои на съпруга и
сочи неразбиране, че съпрузите могат да бъдат и равноправни.
Отнасяйки всички мебели, други вещи, вкл. и вилиците, и лъжиците от
семейното жилище Д.П. не е лишил единствено съпругата си от нормални условия за
ползването му, но и сина си Д.за който твърди, че не е безразличен и който
живее с майка си.
Така описаното поведение на бащата го оприличава като родител с нисък
родителски капацитет.
Въз основа на изложеното, като съобразни изявленията на страните, писмените
и гласни доказателства, както и експертното заключение, съдът приема, че
майката е този родител, който разполага с по – добри възпитателски качества да
отглежда и възпитава и двете деца – Д.и Г..
Майката е този родител, който е полагал преки и непосредствени грижи за
двете деца от най – ранна детска възраст. Посещенията й на йога и констелации не са и попречили да отглежда пряко и
непосредствено децата си, да удовлетворява техните нужди и желания. Полагането
на грижи за семейството и особено за децата не се изразява само в даването на
парична издръжка и материално осигуряване, каквото безсъмнено бащата е обезпечавал.
В тази грижа се включва и толерантността, отзивчивостта, вниманието, осигуряването
на една спокойна обстановка, без страх и без доминиране, което е съумяла да обезпечи
майката.
За разлика от бащата майката не е пренасяла върху Д.собственото си
негативно отношение към неговия баща. Нежеланието на Д.да общува с баща си не е
резултат от противоправно поведение на майката, а резултат
на проявеното от страна на бащата физическо и вербално негативно отношение към
неговата майка, станало негово достояние и от желанието на Д.конфликтът между
родителите му да бъде преустановен. Той би се преустановил, само ако те изобщо
не общуват под каквато и да е форма.
Майката няма принос към нежеланието на Д.да общува с брат си Г.. Д.идентифицира
своя брат с баща си, чието поведение към неговата майка неодобрява.
При установените по делото факти, настоящият състав на съда намира, че изключително
стресиращо и негативно в емоционално отношение ще е решение, с което да се
промени фактически установеното съвместно съжителство на детето Д.с неговата
майка и на Г. с неговия баща.
Г. е почти седемнадесет годишен, изразява явно и непоколебимо желанието си
да живее с баща си, с когото има силно изградена емоционална връзка, а тази с
майка му – нарушена, факт, който И.П. признава пред експертите – „В характера и
мисленето на Г. не успях да проникна.. той все предпочита баща си”. Той вече
има изградени навици в дома на баща си и занимания по интереси с него.
Актуалната осемгодишна възраст на Д., неговият пол и обстоятелството, че по
– големи грижи е полагала и полага неговата майка, както и че детето не е
отделяно от нея, налагат извод, че за правилното му развитие той има нужда
преди всичко от непосредствена майчина грижа.
Вярно е, че съдът не е обвързан от желанието на децата, но чувствата им
следва да се отчитат, както и ефекта на принудата в тяхната възраст, като се
изхожда от конкретното им развитие и зрялост.
Промяната във вече изградените привички и установения порядък в живота на
двете деца, още повече по принудителен и
за двете деца начин, по – скоро биха им причинили вреда и не биха обезпечили
сигурността им.
Ако Г. живее със своята майка до навършване на пълнолетие – 07.02.2019г.,
то неразбирателството между тях би се задълбочило, което от своя страна би
създало предпоставки за нови конфликти и спорове между родителите и сезиране на
всички институции за разрешаване на собствените им проблеми, което не би
обезпечило интереса на нито едно от двете деца.
В същото време е наложително възстановяване връзката между Г. и неговата
майка и тази между Д.и неговия баща, за което и двамата родители са длъжни да
окажат съдействие, като съдът намира за необходимо да им укаже да потърсят и
професионална помощ с оглед нормализиране на отношенията между тях и справяне със
раздялата между тях.
Отговорността за укрепване на връзката между двамата братя е на техните
родители. Ако родителите съумеят да разрешат конфликтите си, вкл. и въпросът за
вложените в семейното жилище средства, то това несъмнено ще допринесе за създаване
и поддържане на топли и близки отношения между Д.и Г., присъщи на двама братя.
Ако страните не положат никакви усилия, за да преодолеят конфликтите си, те
рискуват както да „загубят” децата си и да унищожат връзката си с тях, така и
да отчуждят двамата братя, което едва ли е целта, която родителите преследват.
Като прецени всички
обстоятелства, които в конкретния случай са от значение за постановяване на
решението, съставът на Районен съд – Варна намира, че упражняването на
родителските права по отношение на Г. П. следва да бъде предоставено на неговия
баща Д.П., а упражняването на родителските права по отношение на Д.П.
предоставено на неговата майка И.П..
При бащата следва да бъде определено и местоживеенето на детето Г. на
адрес: *****.
При майката следва да бъде определено и местоживеенето на детето Д.на
адрес: *****.
На майката следва да бъде определен следния режим на личен контакт с детето
Г. П., както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за времето от
19.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с приспиване, за времето от 10.00 ч. на
31 декември до 18.00 ч. на 02 януари с приспиване, в деня предхождащ рождения
ден на детето или на шести февруари от 10.00 ч. до 17.00 ч.
На бащата следва да бъде определен следния режим на личен контакт с детето Д.П.,
както следва: всяка първа и трета седмица от месеца от 19.00 ч. в петък до
18.00 ч. в неделя с приспиване, първите три дни от пролетната и зимната
училищна ваканция от 10.00 в първия ден до 17.00 ч. в последния ден с
приспиване, 15 дни през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск,
всяка година на рождения ден на бащата – двадесет и четвърти август от 10.00 ч
до 18.00 ч., всяка нечетна година на рождения ден на детето – девети юни от
10.00 ч до 18.00 ч., всяка нечетна година от 10.00 ч. на 24.12 до 18.00 ч. на
26.12 с приспиване, а на четна година от 10. 00 ч. на 31.12. до 16.00 ч. на
02.01 с приспиване.
III. ПО ИЗДРЪЖКАТА
И двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и
грижите на родителя, при когото се отглежда детето. Усилията, които полага
родителят във връзка с оглеждането на детето се вземат предвид при определяне
размера на издръжката, която този родител дължи - т. 7 на ППВС № 5/1970 г.
С оглед нуждите на детето Г. и възможностите на родителите съдът намира, че
дължимата от тях издръжка възлиза на 480 лв., от които 170 лв. следва да понесе
родителят, който полага непосредствени грижи, а майката да заплаща такава в
размер на 180 лв. месечно по иска по чл. 143, ал. 2 СК, с падеж първо число на
месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на насрещната
искова молба – 29.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна
вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване.
За разликата над присъдената сума до претендирания размер от 200 лв.,
предявеният иск по чл. 143, ал. 2 СК, следва да бъде отхвърлен.
С оглед нуждите на детето Д.и възможностите на родителите съдът намира, че
дължимата от тях издръжка възлиза на 280 лв., от които 130 лв. следва да понесе
родителят, който полага непосредствени грижи, а бащата да заплаща такава в
размер на 150 лв. месечно с падеж пето число на месеца, за който се дължи,
считано от датата на предявяване на исковата молба – 06.06.2017г., ведно със
законната лихва върху всяка закъснителна вноска до настъпване на законно
основание за нейното изменение или прекратяване.
За разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 250 лв.,
предявеният иск по чл. 143, ал. 2 СК, следва да бъде отхвърлен.
IV. ПО СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ
Видно от събраните по делото доказателства семейното жилище, подарено на
съпругата, находящо се в ***** се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения.
И.П. не разполага с други имот, нито с възможности да закупи друго жилище.
Д.П. разполага с достатъчно парични средства, за да закупи жилище, в което
да отглежда сина си Г., факт, който той признава пред съда и който се установява
от извлеченията от банковите му сметки.
Предвид установеното за отношенията между страните по делото, съдът намира,
че е невъзможно съвместното обитаване от двамата бивши съпрузи на семейното
жилище.
Поради обстоятелството, че на жената е предоставено упражняването на
родителските права върху по – малкото от двете деца, което е едва осемгодишно,
а бащата ще отглежда по – голямото дете само една година до навършване на
пълнолетие, както и това, че тя не притежава друг жилищен имот, а той разполага
с възможност да закупи такъв, ползването на семейното жилище следва да бъде
предоставено изцяло на нея.
V. ПО ВЪПРОСА ЗА ФАМИЛНОТО ИМЕ
При сключване на брака съпругата е приела фамилното име на своя съпруг - П..
Съгласно чл. 53 от Семейния кодекс “След развода съпругът може да
възстанови фамилното си име преди този брак”.
В конкретния случай, съпругата И.П., променила при сключването на брака фамилното
си име е заявила желание да възстанови предбрачното
си фамилно име – М., което искането следва да бъде удовлетворено.
ПО РАЗНОСКИТЕ
В полза на страните не следва да се присъждат разноски и
същите следва да останат в тяхна тежест така, както са ги направили, на
основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК.
Предвид изхода от спора и на основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да се внесе по
равно от страните съобразно чл. 329, ал. 1 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак между Д.Г.П., ЕГН ********** и И.Д.П., ЕГН **********,
сключен на 22.10.2000г. с акт за граждански брак № 1527, съставен от длъжностното лице по гражданското
състояние при Община Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство, на осн.
чл. 49, ал. 1 СК.
ОБЯВЯВА, че вина за настъпилото разстройство на брачните отношения имат и двамата
съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Г. Д. П., ЕГН **********
на неговия баща Д.Г.П., ЕГН **********,***, на осн. чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Г. Д. П., ЕГН ********** при неговия баща Д.Г.П.,
ЕГН ********** на адрес: ***, на осн. чл. 59,
ал. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Д.Д. П., ЕГН ********** на неговата майка И.Д.П., ЕГН **********,***,
на осн. чл. 59,
ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Д.Д. П., ЕГН **********
при неговата майка И.Д.П., ЕГН ********** на адрес: ***, на осн. чл. 59, ал. 2 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на майката И.Д.П., ЕГН ********** с детето Г. Д. П.,
ЕГН **********, както следва: всяка втора и четвърта седмица от месеца за
времето от 19.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с приспиване, за времето от
10.00 ч. на 31 декември до 18.00 ч. на 02 януари с приспиване, в деня
предхождащ рождения ден на детето или на шести февруари от 10.00 ч. до 17.00
ч., на осн.
чл. 59, ал. 3 СК.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Д.Г.П., ЕГН ********** с детето Д.Д. П., ЕГН **********, както следва: всяка първа и трета
седмица от месеца от 19.00 ч. в петък до 18.00 ч. в неделя с приспиване,
първите три дни от пролетната и зимната училищна ваканция от 10.00 в първия ден
до 17.00 ч. в последния ден с приспиване, 15 дни през лятото, когато майката не
ползва платен годишен отпуск, всяка година на рождения ден на бащата – двадесет
и четвърти август от 10.00 ч. до 18.00 ч., всяка нечетна година на рождения ден
на детето – девети юни от 10.00 ч до 18.00 ч., всяка нечетна година от 10.00 ч.
на 24.12 до 18.00 ч. на 26.12 с приспиване, а на четна година от 10. 00 ч. на
31.12. до 16.00 ч. на 02.01. с приспиване, на
осн. чл. 59, ал. 3 СК.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,*** ДА
ЗАПЛАЩА на Г. Д. П., ЕГН **********, чрез неговия баща и законен
представител Д.Г.П., ЕГН **********,***
сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лева/,
представляваща месечна издръжка с падеж първо число на месеца, за който
се дължи, считано от датата на предявяване на насрещната искова молба –
29.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка закъснителна вноска до
настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума до пълния претендиран размер от 200 лв., представляваща месечна издръжка с падеж
първо число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
насрещната искова молба – 29.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн.
чл. 59, ал. 5 вр. чл. 143, ал.2 СК.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАЩА на Д.Д.
П., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител И.Д.П., ЕГН **********,*** сумата от 150
лв. /сто и петдесет лева/, представляваща месечна издръжка с падеж
пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване на
исковата молба – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата над присъдената сума до претендираната от
250 лв., представляваща месечна издръжка с
падеж пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 06.06.2017г., ведно със законната лихва върху всяка
закъснителна вноска до настъпване на законно основание за нейното изменение или
прекратяване, на осн.
чл. 59, ал. 5 вр. чл. 143, ал.2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в ***** на съпругата И.Д.П., на осн. чл. 56,
ал. 1 СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата И.Д.П. да носи предбрачното
си фамилно име – М., на осн. чл. 53 СК.
ОСЪЖДА И.Д.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна
държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет
и пет лева/, на основание чл. 6, т.2 от Тарифата за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Д.Г.П., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски районен съд държавна такса в размер на 25 лв. /двадесет и пет лева/, на
основание чл.6, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването на препис от акта на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: