№ 646
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000503483 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С Решение № 5575 от 16.10.2024 г. по гр. д. № 3171/2024 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-26 състав, съдът е осъдил
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ № 43, на основание
чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД , да заплати на Б. А. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, бул. „***“ № *, вх. *, ет. *, ап. *, сумата от 27 500 лева
(двадесет и седем хиляди петстотин лева), представляваща застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от
увреждания, настъпили вследствие на ПТП от 16.03.2023 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 21.06.2023 г. до окончателното
изплащане, като е отхвърлил иска в частта му над сумата от 27 500 лева до
пълния предявен размер от 30 000 лева като неоснователен поради
извънсъдебно доброволно плащане от страна на застрахователя „ЗД Евроинс“
АД; както и сумата от 917.16 лева (деветстотин и седемнадесет лева и
шестнадесет стотинки) - застрахователно обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от 21.06.2023 г. до
окончателното изплащане, като е отхвърлил иска в частта му над сумата от
917.16 лева до пълния предявен размер от 959.66 лева като неоснователен
1
поради извънсъдебно доброволно плащане от страна на застрахователя „ЗД
Евроинс“ АД.
С решението съдът е осъдил „Застрахователно дружество Евроинс“
АД, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да заплати на адв. Г. В., вписан в САК,
сумата от 2 926.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение, както и
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 1 136.69 лева, представляваща държавна такса по делото, както
и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 826.09 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Предвид отхвърлената част от предявените искове, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, съдът е осъдил Б. А. С., да заплати на „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, сумата от 62.00 лева, представляващи сторени
разноски на ответника пред първоинстанционния съд.
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
„Застрахователно дружество Евроинс“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК го обжалва в ЧАСТТА, с която първоинстанционният съд е уважил
исковата претенция за размера за претърпените неимуществени вреди за
сумата над 4 500 лева до 27 500 лева . Релевирани са оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на
материалния закон, процесуалните правила и необоснованост. Поддържа, че е
нарушен принципът за справедливост по чл. 52 ЗЗД, доколкото бил завишен
размерът на присъденото обезщетение, което не съответствало на вида и
тежестта на уврежданията, настъпилата промяна в начина на живот на ищцата,
икономическата конюнктура в страната, както и константната съдебна
практика. Поради това моли въззивният съд да отмени обжалваното
решение в частта, с която искът е уважен за сумата над 4 500 лева до
пълния присъден размер на исковата претенция от 27 500 лева.
Претендират се разноски.
Въззиваемата Б. А. С. оспорва въззивната жалба с доводи, изложени в
отговор, депозиранпо реда и в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като моли съдът
да остава жалбата на въззивника-ответник без уважение.
Решението В ЧАСТТА, с която искът за неимуществени вреди е уважен
за сумата от 4 500 лева, както и решението в ЧАСТТА за присъдено
обезщетение за имуществени вреди в размер 917.16 лева, като необжалвано, е
влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и с предмет както следва: 1)
присъждане на застрахователно обезщетение в размер на 30 000 (тридесет
хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на
16.03.2023 г. в гр. Пазарджик, в резултат на виновни действия на водача на л.а.
2
„БМВ Х5 Драйв 3.5 Д“ с рег № ********, управляван от Я. А. Д., застрахован
при ответника по застраховка „ГО“, ведно със законната лихва от 11.05.2023 г.
до окончателното изплащане на сумата; 2) както и на сумата от 959.66
(деветстотин петдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки) лева,
представляваща претърпени имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за проведено лечение на ищцата, ведно със законната лихва от 11.05.2023 г до
окончателното изплащане.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Протокол за ПТП № К-49 от 16.03.2023 г.,
заключенията на Съдебно-автотехническата експертиза и съдебно-
медицинската експертиза, Апелативен съд-София приема за установена
следната фактическа обстановка, установяваща механизма на процесното
ПТП, а именно: на 16.03.2023 г. около 21:30 часа лек автомобил „БМВ X5
Драйв 3.5 Д“ с рег. № ********, управляван от Я. А. Д., който, движейки се по
път II-37 на километър 122+600 в посока от гр. Пазарджик към АМ „Тракия“
на прав пътен участък при атмосферни условия дъжд и мокра настилка, не е
възприел своевременно движещия се пред него л.а. „Фолксваген Поло“, с peг.
№ ********, управляван от ищцата Б. А. С., при което го е застигнал и с
предната си част е причинил пътнотранспортно произшествие със задната
част на л.а. „Фолксваген Поло“.
В резултат на така описаното пътнотранспортно произшествие в
съдебно-автотехническата експертиза, което се потвърждава и от
показанията на свидетеля Я. Д.-водач на л.а. „БМВ X5 Драйв 3.5 Д“, и от
заключението по приетата Съдебно-медицинска експертиза пред първа
инстанция се установява, че в резултат на ПТП, като пряка и непосредствена
последица ищцата Б. А. С. е получила следните травматични увреждания:
контузия в лявата челна област на главата; мозъчно сътресение; навяхване на
врата; контузия на гръдния кош – стернална област; обща контузия на
гръбначния стълб; контузия на дясна китка и длан. За периода 17.03. –
23.03.2023 г. на ищцата е било проведено болнично лечение в УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“, Клиника по неврохирургия, с диагноза „комоцио церебри“.
Шийната травма, преценена като навяхване на врата, е наложила терапия с яка
за 21 дни. Впоследствие след ПТП при ищцата започнали да се проявяват
болки в шийната област, пристъпни нарушения в равновесието, слабост и
изтръпване на двете ръце, като изтръпването е било по-изразено вдясно, в
радиалната част на ръката и първите три пръста, поради което за периода от
23.04.2024 г. до 30.04.2024 г. ищцата е била приета за лечение в Болница
„Токуда-София“, Клиника по неврохирургия, с диагноза „дискова херния C5-
C6“, като на 24.04.2024 г. е било проведено оперативно лечение в областта
на шията. Съгласно заключението на вещото лице по СМЕ в резултат на
получените травматични увреждания ищцата е претърпяла интензивни болки
и страдания за срок до два месеца, значителни до 6 месеца и умерени до
момента, като от черепно-мозъчната травма, гръдната травма и травмата на
опорно-двигателния апарат ищцата се е възстановила в рамките на 30 дни, но
3
възстановяването на шийната гръбначна травма и на гръбначния стълб
все още не е завършило. В СМЕ вещото лице с категоричност заключава,
че проявената дискова херния при ищцата е в пряко обусловена
причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП и
разяснява, че въпреки проведеното оперативно лечение на шийната
дискова херния C5-C6 неврологичното състояние на ищцата остава
тежко, с изразена слабост на двете ръце, дифузна болезненост по хода на
гръбначния стълб, нестабилна самостоятелна походка.
В Съдебната-автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпване на ПТП са субективните действия и бездействия на водача на
л.а. „БМВ Х5 Драйв 3.5 Д“ с рег № ******** - Я. А. Д., който ако се е бил
движил с по-ниска скорост и спазвал необходимата дистанция, е щял да може
да възприеме на прав пътен участък движещия се пред него л.а. „Фолксваген
Поло“, с peг. № ********, управляван от ищцата Б. А. С., и своевременно да
предприеме спиране и съответно да предотврати настъпването на удара.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, в пряка
причинна връзка с процесния инцидент от 16.03.2023 г. пред първа инстанция
са допуснати и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Р. К. Х. -
живеещ на семейни начала с ищцата, от чиито показания се установява, че
непосредствено след ПТП свидетелят за първи път видял ищцата при престоя
в болница „Пирогов“, където била приета заедно с двете им деца, които
пътували с нея по време на ПТП. Близо два месеца след инцидента ищцата не
излизала от вкъщи, като продължавала да изпитва физически болки, ръцете
се схващали, не можела да вдига предмети, изпускала чашата за вода.
Свидетелят твърди, че от събитието насам здравословното състояние на
ищцата се влошавало. Ищцата не била в състояние да се грижи за себе си, не
можела да работи и предстояли нови операции.
Настоящият въззивен съд кредитира изцяло показанията на
свидетеля Р. К. Х. и Я. А. Д., тъй като всички те, дадени непосредствено
пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви и житейски
убедитени.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че
предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от
ищцата вреди, в случая са се осъществили, респ. че са налице всички
изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ между делинквента със застрахователя-
ответник – и за ангажиране отговорността на застрахователя. По този въпрос
пред въззивната инстанция няма спор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
4
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищцата да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано
с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на
увреждането, начинът на настъпването, обстоятелствата, при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди
– морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на
увреденото от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и
тежестта на самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на
търпените физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за
отзвучаването им, така и икономическото състояние на страната към момента
на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на
застрахователя към този момент.
В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на
пострадалата към датата на процесното ПТП – 44 години; характера, броя и
вида на травматичните увреждания – контузия в лявата челна област на
главата; мозъчно сътресение; навяхване на врата; контузия на гръдния кош –
стернална област; обща контузия на гръбначния стълб; контузия на дясна
китка и длан; общият възстановителен период на травматичните
увреждания, възлизащ от три до шест месеца, който продължава и
понастоящем поради проявата на дискова херния у ищцата в резултат на
пътнотранспортното произшествие; проведеното оперативно лечение на
шийната дискова херния, въпреки което неврологичното състояние на ищцата
остава тежко, с изразена слабост на двете ръце, дифузна болезненост по хода
на гръбначния стълб, нестабилна самостоятелна походка; отражението на
произшествието върху психо-емоционалното състояние и променения
ритъм и начин на живот, от чиито последици пострадалата все още не може да
се отърси. Съдът съобрази и стандарта на живот в страната и
средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на
увреждането, като нивата на застрахователно покритие, респективно
нормативно определените лимити на отговорност по застраховката
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, както и практиката на
съдилищата в други подобни случаи. При тези обстоятелства настоящият
въззивен състав намира, че определеното от първоинстанционния съд
обезщетение за неимуществени вреди от 30 000 лева се явява
справедливо, като съответстващо на търпените от ищцата вреди,
изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие процесния
инцидент. Първоинстанционният съд правилно е приспаднал от определеното
за справедливо обезщетение извършеното от ответника-застраховател
5
извънсъдебно доброволно плащане в размер на 2 500 лева, поради което искът
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД за присъждане
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата Б. А. С.
вследствие ПТП на 16.03.2023 г., настъпило в резултат на виновни действия на
водача на л.а. „БМВ Х5 Драйв 3.5 Д“ Я. А. Д., застрахован при ответника по
застраховка „ГО“, се явява основателен и следва да бъде уважен до размера от
27 500 лева, като лихвата за забава на основание чл. 497 КЗ следва да тече от
датата на произнасяне по застрахователната претенция, която е 21.06.2023 г., а
не от датата на предявяването пред застрахователното дружество –
11.05.2023 г., до окончателното изплащане на обезщетението. Поради
съвпадане изводите на двете съдебни инстанции и при упражняване
правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната инстанция следва да
потвърди първоинстанционното съдебно решение в обжалваната му част
за размера над 4 500 лева до 27 500 лева.
С оглед изхода на спора и неоснователносттта на въззивната жалба,
разноски се дължат в полза на въззиваемата страна във въззивното
производство. Въззиваемата страна претендира присъждане в полза на адв. С.
Н. сумата от 997, 50 лв., представляваща възнаграждение за процесуално
представителство, с включен ДДС, определено по правилата на чл. 38, ал. 1, т.
2 ЗАдв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 5575 от 16.10.2024 г. по гр. д. №
3171/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-26 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, да заплати на
адв. С. Н. сумата от 997, 50 лв., представляваща възнаграждение за
процесуално представителство, с включен ДДС, определено по правилата на
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото при
условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7