РЕШЕНИЕ
№
гр. Пазарджик,08.04.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на четвърти март , през две хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА ПОПОВА
при секретаря Е.Пенова …………и в
присъствието на прокурора………………като разгледа докладваното от районен съдия Н.
Попова гражданско дело № 2816 по
описа за 2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
В подадената искова
молба от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„********”
*,етаж М., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. ,чрез процесуален
представител: юк. Н.А.С., ЕГН:**********,съдебен
адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. "*******“ №*, етаж М., тел. *****
*** **срещу Й.Р.П.,ЕГН: **********,***
се излагат обстоятелства, че
ищецът е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения двуседмичен
срок Й.Р.П. е възразила
срещу същата, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК ищецът е
депозирал настоящия установителен иск.
Сочи се,
че обстоятелството, въз основа на което била издадена заповедта за изпълнение е
подписан Договор за кредит № 336049 от
14.01.2016 г. между „Фератум България“ ЕООД като Кредитор и Й.Р.П. като Кредитополучател,
сключен чрез средствата за комуникация от разстояние (електронна поща,
уеб-сайт) във формата на електронен документ и отношението било реализирано при
спазване на изискванията на Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за
задълженията и договорите и Закона за електронния документ и електронния
подпис, както и Закона за електронната търговия. Съгласно сключения от страните
договор, Кредитополучателят бил декларирал,че приема всички условия посочени в
преддоговорната информация за предоставяне на финансова услуга от разстояние по
смисъла на чл. 8 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние
/ЗПФУР/, както и тези посочени в Общите условия.Със сключване на договора за
кредит, Кредитополучателят удостоверява, че е получил, запознат е и се е
съгласил предварително с всички условия на индивидуалния договор и Тарифа на
Фератум България ЕООД в случаите, в които същата била приложима, както и с
Общите условия, неразделна част от същия.
Сочи се,
че по силата на сключения Договор за кредит № 336049 от 14.01.2016 г. на Кредитополучателя бил отпуснат кредит в
размер на 800.00 лева, който
е следвало да бъде върнат ведно с лихва, представляваща печалба на кредитора в
размер на 184.00 лева, за
срок от 360 дни.
Поради
наложената законова необходимост в чл. 16 от ЗПК, Кредиторът следвало да оцени
кредитоспособността на Кредитополучателя. От своя страна, последният, с цел да
повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен
кредитът от „Фератум България“ ЕООД, е предложил обезпечение, предоставено от
Гарант - „Фератум Банк“ ЕООД, което дружество било одоборено от Кредитора и
същото фигурира под № 237 в Списък на кредитни институции, лицензирани в страни
от ЕИП с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на
Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски
паспорт, към Регистрите на БНБ. В тази връзка, на 14 януари 2016 г. между Й.Р.П. /Кредитополучател/ и „Фератум Банк“ ЕООД /Гарант/
бил сключен Договор за гаранция с №
336049, по силата на който Гарантът се задължавал в полза на
Кредитора да гарантира изпълнението на задълженията на Кредитополучателя, като
се задължавал солидарно с последния. Съгласно чл.5.8 от Общите условия, при
неизпълнение на Задълженията на Кредитополучателя, Дружеството - Кредитор имал
право да предяви претенциите си директно към Гаранта, без да е необходимо
предварително да е поискал удовлетворяването им от Кредитополучателя.
Съгласно
чл. 5 от Общи условия, които се прилагали към Договор за гаранция № 336049, сключен между Й.Р.П. и „Фератум Банк“ ЕООД,
Кредитополучателят се е задължил да плати на Гаранта такса за предоставяне на
гаранцията, в размер, определен в Договора за гаранция, като в настоящия случай
таксата за гаранция била 616.00 лв.
Сочи се, че Й.Р.П. не била изпълнила
договорното си задължение да върне отпуснатия кредит в уговорения срок, поради
което Кредиторът е поискал изпълнение от солидарно задълженото дружество-гарант
„Фератум Банк“ ЕООД. Вследствие на това, Дружеството-гарант „Фератум Банк“
ЕООД, е погасило дължимата сума в пълен размер към „Фератум България“ ЕООД, с
което е встъпило в правата на Кредитор и от този момент за него възниквал
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Кредитополучателя. Следвало да се има предвид, че датата на
последна вноска по кредита била на 08
януари 2017 г., респективно вземането било изискуемо в пълен
размер след тази дата.
В
изпълнение разпоредбата на чл. 10 (т.1 - т.8) от Общите условия, в случай, че
Кредитополучателят изпадне в забава и не върне която и да е от дължимите вноски
на кредита до 20 дни след съответната падежна дата, на същия се начислявала
такса, в зависимост от просрочието, която за конкретния случай към настоящия
момент била в размер на 80.00 лв. и
представлява административна такса за
събиране на вземането.
Сочи се
още, че на 01.12.2017г. бил сключен Договор за Покупко-продажба на отписвания
на необслужвани потребителски кредити (цесия) и Приложение Г от 01.12.2017 г.
между „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „Фератум Банк“ ЕООД (цедент) с регистрационен № С 56251, по силата
на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Длъжникът бил уведомен
по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 14 декември
2017 г. от „Фератум Банк“ ЕООД посредством писмо с обратна разписка.
По
договора за кредит, ответникът не бил
извършвал плащания, поради което моли съда да приеме за установено, че „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ООД има следните вземания срещу Й.Р.П. по Договор за кредит №
336049 от 14.01.2016 г. във връзка с Договор за гаранция от 14.01.2016 г.- 800.00
лв. главница; 184.00 лв.
договорна лихва за периода от датата на първа вноска 13.02.2016г. до
08.01.2017г. - датата на последната вноска; 80.00 лв. административна такса за събиране на вземането; 616.00 лв. такса за гаранция; 24.26 лв.,мораторна лихва върху
непогасената главница за периода от датата на настъпване на забавата, а именно
09.01.2017 г. до 22.03.2018 г. - дата на подаване на заявлението, както и
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.Направено е искане за присъждане на направените съдебни
разноски. Представени са писмени
доказателства.Формулирани са доказателствени искания.
На основание чл. 232 ГПК съдът е прекратил частично производството по делото по отношение на претенцията за
установяване съществуването на вземането в размер на 24,26 лв., което се
претендира като мораторна лихва върху непогасената главница за периода
от датата на настъпване на забавата, а именно 09.01.2017 г. до 22.03.2018 г. -
дата на подаване на заявлението.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК
от ответника е постъпил отговор на
исковата молба, в който заявява, че не дължи претендираните суми. Твърди, че била изпълнила изцяло задълженията си за запащане на всички месечни вноски. Оспорва
изцяло твърденията на ищеца, че дължи суми. В този смисъл оспорва изцяло
представените от ищеца писмени доказателства и моли съда да открие производство по
оспорването им. В срока по чл. 101 ал.2 ГПК , ответницата не е уточнила
бланкетно направените оспорвания , поради което съдът счита, че в настоящия
случай следва да се приложи нормата на чл. 101 ал.3 ГПК и да приеме, че тези
оспорвания не са извършени.
В хода на производството по делото е постъпила молба от
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление : гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев „ № 25, офис сграда Лабиринт ,
ет.2, офис 4 представлявано от Н. Т. С. и Н. Д. Д. чрез юрисконсулт С. И. Д. , във връзка с която съдът е допуснал участие
на същото дружество като трето лице помагач на страната на ищеца. От
третото лице-помагач е постъпила молба, в която се поддържа предявения иск и се
моли той да бъде уважен.Предявяват се доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото писмени
доказателства, взе предвид становищата и доводите на страните и на основание
чл. 235 от ГПК, приема за установена следната правна и фактическа обстановка:
Видно
от приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 1174/2018 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 633/ 30.03.2018
г.
за сумата от 800.00 лева - главница до погасяване на кредита, договорна лихва – 184.00 лева за периода от 13 февруари 2016г. до 08 януари 2017г.,такси – 80.00 лева, гаранция по кредитната сделка – 616.00 лева, мораторна лихва – 24.26 лева за периода от 09 януари
2017г. до 22 март 2018г.,ведно със законната лихва от завеждане на заявлението – 27.03.2018г. до изплащане на
вземането, както и сторените по делото
съдебно деловодни разноски в размер на 34.09 лева - държавна такса и възнаграждение за процесуално
представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във в връзка с чл.26 от
Наредбата за определяне на минималното адвокатско възнаграждение от ЗПрП в общ
размер на 50.00 лева, против която е
подадено възражение в срока от ответницата.
В
законоустановения едномесечен срок ищецът е предявил иск за установяване на
вземането си, поради което съдът приема , че този иск е процесуално
допустим.
По същество. Според представеното копие от информация за заявка за кредит договор
за финансови услуги от разстояние 336049/14.01.2016 г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и ответницата е уговорено, последната
да получи в заем сумата от 800,00 лева, при лихва в размер на 184,00 лева , гаранция по кредита 616,00 лева, като главницата следва да бъде преведена на ответника на
каса на „Изи Пей“, която сума да бъде върната за 360 дни. По делото не е представен погасителен план. Според Общите
условия към договор за гаранция / поръчителство /
към договор за гаранция под формата на поръчителство, „Фератум Банк „ се е съгласило да предостави гаранция под
формата на поръчителство , като се е задължило да обезпечи изпълнението на
задълженията , произтичащи от Договор за
потребителски кредит между клиента и „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и се е задължило солидарно с кредитополучателя
.
Съгласно чл. 5 от Общи условия, Кредитополучателят се е задължил да плати на
Гаранта такса за предоставяне на гаранцията, в размер, определен в индивидуалния договор за предоставяне на гаранция, копие от който не е
представено по делото.
От представения по делото платежен документ , както и от неоспореното заключение на допуснатата
по делото съдебно- икономическа експертиза се установява, че съгласно разписка
за извършено плащане № 2000000096225905/14.01.2016 г. е нареден превод в полза на ответницата Й.Р.П. за сумата в размер на 800,00 лв. по договор №
336049 . От заключението на експерта освен това се установява , че размерът на
законната лихва върху главницата по кредита от 800,00 лв. за периода от
09.01.2017 г. до 22.03.2018 г. е 97,33
лв. Вещото лице е установило, че съгласно предоставеното му извлечение от партида на името на Й.Р.П.
няма извършени никакви плащания. Така вещото лице определя , че според тези
записвания задълженията на ответницата са : 800,00 лв. главница, 184,00 л.
договорна лихва, 616,00 лв. дължима гаранция и законна лихва от 09.01.2017 г.
до 22.03.2018 г. в размер на 97,33 лв.
Представен е също сключен на 01.12.2017 г. Договор за Покупко-продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ сключен на 01.12.2017 г. между „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ООД, ЕИК ********* /цесионер/
и „Фератум Банк“ ЕООД /цедент/ с
регистрационен № С 56251, по силата на който вземания са били прехвърлени
в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности. Представено е
уведомление до длъжника направено от цесионера, чрез негов процесуален
представител съгласно представено пълномощно, като по делото не са представени
доказателства това уведомление да е
достигнало до ответницата преди получаване на препис от исковата молба в хода
на настоящото дело.
От третото лице – помагач по настоящото дело са представени писмени
доказателства – договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 03.05.2019 г. , пълномощно с потвърждение по чл. 99
ал.3 ЗЗД и препис извлечение № 1 към
този договор, от които писмени доказателства безспорно се установява, че в хода
на настоящото производство , вземанията на „Агенция за контрол на просрочени
задължения „ ЕООД са цедирани в полза на
третото лице- помагач „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД , включително и
процесното вземане по договор № 336049/
14.01.2016 г. на ответницата. Не са
представени доказателства , тази цесия да е била съобщена на длъжника , чрез
уведомление изходящо от цедента , респективно от упълномощен цесионер.
При тези фактически данни от правна страна съдът приема следното :
Предявеният иск е с правна квалификация чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 и
ал.2, връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Основателността
на така заявената претенция зависи от това ищецът да установи при условията на
пълно и главно доказване, че между „Фератум България „
ЕООД и ответницата Й.Р.П. е
възникнало валидно облигационно правоотношение, по силата на твърдения договор
за кредит, неговото съдържание и че заемателят е предоставил на
ответницата като заемополучател процесната главница, чието заплащане се
претендира,
както и че „ Фератум България „ЕООД е прехвърлило това
си вземане по надлежен ред на ищеца и че длъжникът е уведомен за цесията.
Съдът
намира, че ищецът не проведе такова доказване по следните съображения:
По
същество ответницата не оспорва, а и предвид представените от ищеца писмени
доказателства и неоспореното и прието по делото заключение на СИЕ , съдът
приема за безспорно установено , че на 14.01.2016
г. в брой на касата е изплатена на ответницата чрез платежната система на
"Изи пей" АД сумата от 800,00 лева с разписка за извършено плащане с основание „ договор за заем № 336049“
сключен с „ Фератум България „ЕООД.
По делото не се оспорва и се установява, че процесния договор за заем е
сключен чрез средства за комуникация от разстояние, поради което същият
представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по
смисъла на чл. 6 от ЗПФУР
и по отношение на същият се прилагат специалните разпоредби на ЗПФУР.
Ищецът поддържа в исковата молба , че с договор за покупко – продажба на отписвания на
необслужвани потребителски кредити /цесия/ и Приложение Г от 01.12.2017 г., вземането е прехвърлено на „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ ООД. По делото не се установява,
ответницата да е известена , както за това цедиране на вземането , така и за
цедиране на вземането в полза на третото лице – помагач по настоящото дело.
Съдът счита, че ответницата не е уведомена валидно за цесията в полза на ищеца
и с получаване на преписа от исковата молба , тъй като към тази искова молба е
представен като доказателство договора
за цесия и уведомление от цесионера, но
липсва такова уведомление от страна на цедента – както изисква нормата на чл.
99 ал.3 ЗЗД или доказателства , че цедента е извършил упълномощаване в полза на
цесионера за изпълнение на тези изисквания във връзка с противопоставимостта на
цесията на длъжника.
По – важното в случая обаче , е че по настоящото дело не са представени
доказателства за
това, че точно гореописаното вземане е
цедирано на ищеца. В исковата молба е посочено като доказателство приложение
Г от 01.12.2017 г. към договор за цесия в полза на ищеца от същата дата, но
същото писмено доказателство не е било представено , като в тази връзка с
нарочно определение от 29.05.2019 г. съдът е указал на ищеца за този
процесуален пропуск, дал е срок за
отстраняване и е указал за последиците от неизпълнение на тези
указания.Съобщението е получено редовно на 05.06.2019 г. и в дадения срок този
процесуален пропуск не е бил отстранен , поради което съдът приема , че по
делото липсват доказателства от които да направи безспорен извод, че ищецът е
материално- правно легитимиран да претендира от ответницата заплащане на
процесните суми.
Предвид
гореизложеното главният иск по чл. чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 и
ал.2, връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Оттук следва и неоснователността на кумулативно обективно съединения с него
акцесорен иск по чл. 422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД. С оглед на изхода от делото съдът счита , че в тежест на ответницата не
следва да се присъждат разноски, както в заповедното така и в исковото
производство. Последната не е поискала присъждане на разноски в настоящото
поради което , такива не й се дължат.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове по чл.
чл.422 от ГПК, във връзка с чл. 240 ал.1 и ал.2, връзка с чл. 79 ЗЗД, чл. 92 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.„********”
*,етаж М., представлявано от Р. Г. А. и Т. Я. К. ,чрез процесуален
представител: юк. Н.А.С., ЕГН:**********,съдебен
адрес за получаване на книжа: гр. София, бул. "*******“ №*, етаж М., тел. *****
*** **срещу Й.Р.П.,ЕГН: **********,*** за установяване
съществуване на вземанията на ищеца против ответницата по Заповед №
633/30.03.2018 г. по ч.гр.д. № 1174/2018 г. по описа на ПРС , както следва : сумата от
800.00 лева - главница съгласно
договор за кредит № 336049/14.01.2016 г. , договорна лихва – 184.00 лева за периода от 13 февруари 2016г. до 08 януари 2017г.,такси – 80.00 лева, гаранция по кредитната сделка – 616.00 лева на основание договор за гаранция от 14.01.2016 г. , ведно със законната лихва от
завеждане на заявлението – 27.03.2018г.
до изплащане на вземанията – като неоснователни.
Решението е
постановено при участието на трета подпомагаща ищеца страна - „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ „ ЕАД ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление : гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев „ № 25, офис сграда
Лабиринт , ет.2, офис 4 представлявано от Н. Т. С. и М. Д. Д. .
Решението
подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщаването му пред ПзОС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :