РЕШЕНИЕ
№ 3145
гр. София, 02.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 98-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:М. А. Д.
при участието на секретаря В. Д. К.
като разгледа докладваното от М. А. Д. Административно наказателно дело №
20231110214003 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закон за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба на Г. П. С. срещу наказателно постановление
/НП/ № .............. г., издадено от директор на РД „АА“, с което на Г. П. С., ЕГН
********** са наложени следните административни наказания:
1.На основание чл.103, ал.2, т.8 от Закон за автомобилните прЕ.зи
(ЗАвПр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет
хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.2, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г.
на МТС, МВР и МОСВ;
2. На основание чл.103, ал.2, т.6 ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43,
ал.1, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ;
3. На основание чл.105, ал.2 ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т.8.1.5 от
Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр;
4. На основание чл.103, ал. 3, т.3, пр.1 ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и
МОСВ.
1
Недоволно от така издаденото наказателно постановление е
санкционираното физическо лице, което в подадена жалба, релевира доводи за
отмяната му. Изтъква се, че наказващият орган не е установил всички
елементи от състава на така вменените му нарушения, а именно наличието на
виновно осъществено от негова страна поведение. Акцент се поставя върху
задължението на прЕ.звача на опасни товари да информира водача и да
осигури нужната му документация за реализирането на законосъобразен прЕ.з
на опасни товари. С тези доводи се обобщава, че нарушенията не са
осъществени виновно и не е следвало да бъде ангажирана отговорността му.
В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество,
жалбоподателят - Г. П. С., редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна - Директор на РД „АА“, редовно призован, не
изпраща представител.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съображенията на страните, приема за установено следното:
Жалбоподател е Г. П. С., с ЕГН **********, живущ в село .................,
водач на МПС в „И.П.“ ЕООД, ЕИК ..................
С пътен лист №...............3г., издаден от името на дружеството „И.П.“
ЕООД (прЕ.звач) за извършването на прЕ.з с влекач „И..............“, с peг. №.........
и полуремарке „Ш. Г. .......“, с per. № ............, бил определен жалбоподателят
С.. Същият, в качеството си на водач, следвало да извърши обществен прЕ.з на
литиЕ.-йонни батерии с тегло 17 328 кг. На 23.05.2023 г., в гр. Девня
товарният автомобил, собственост на прЕ.звача „Иван Плугчиев“ ЕООД, бил
натоварен с 17 328 кг. литиЕ.-йонни батерии (UES04647734). Товарът
следвало да бъде получен от „ELECTRIC” АД и разтоварен в гр. Радомир. За
обществения прЕ.з била изготвена Товарителница за обществен автомобилен
прЕ.з в страната серия №8223540.
На 23.05.2023г. в 13:28 часа жалбоподателят С. пристигнал на
пристанище Варна Запад, от където било натоварено, управляваното от него
МПС, както и била издадена експедиционна бележка №748089 и след което се
оправил в посока гр. Радомир.
На 25.05.2023г. около 12:30 часа, движейки се по автомагистрала
ми
Струма, на 7 километър, при тунел „М. Б.“, в посока гр. П., управляваният
от жалбоподателя С. товарен автомобил бил спрян за извършването на
проверка от свидетеля И. Т., на длъжност „инспектор“ при РД „АА“ - София.
В хода на проверката от жалбоподателя С. било изискано да представи
удостоверение за преминато обучение за водачи, прЕ.зващи опасни товари и
2
същият им представил свидетелство с № 060475 със срок на валидност до
04.09.2019г. След което контролните органи поискали от водача С. да им
представи писмени инструкции от Приложение №1а, както и допълнителното
оборудване, с което следва да разполага при настъпване на аварийни ситуации
- преносим осветителен прибор, защитни ръкавици и очила, но
жалбоподателят не разполагал с такива.
При тази хронология свидетелят Т., в присъствието на един свидетел и
на жалбоподателя, съставил Акт за установяване на административно
нарушение №..............3г. срещу жалбоподателя С., с който приел за
установено, че същият като водач, извършващ обществен прЕ.з на опасни
товари, като е управлявал МПС без валидно удостоверение за преминато
обучение за водачи, извършващи прЕ.з на опасни товари, без писмени
инструкции от Приложение №1а, както и без да разполага с допълнително
оборудване за аварийни ситуации е нарушил разпоредбите на чл.43, ал.2, т.2
от Наредба №40/14.01.2004г., чл.43, ал.1, т.2 от Наредба №40/14.01.2004г. и
т.8.1.5 от Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр. В допълнение
било прието за установено, че пътното прЕ.зно средство не е сигнализирано с
кемлерови табели с надпис „3480“, за вида на прЕ.звания опасен товар -
нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от Наредба №40/14.01.2004г. Актът бил връчен
на жалбоподателя непосредствено след съставянето му, който го приел без
възражения.
При идентично описание на нарушението и неговата правна
квалификация, директор на РД „АА“ издал оспореното наказателно
постановление №.............г., с което за всяко от административните нарушения
наложил на жалбоподателя С. административни наказания, както следва: 1. на
основание чл.103, ал.2, т.8 ЗАвПр административно наказание „глоба“ в
размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.2, т.2 от Наредба
№40 от 14.01.2004г.; 2. На основание чл.103, ал.2, т.6 ЗАвПр административно
наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43,
ал.1, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г.; т. 3 на основание чл.105, ал.2 ЗАвПр
административно наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за
нарушение на т.8.1.5 от Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр; т.4
на основание чл. 103, ал.З, т.З, пр.1 ЗАвПр административно наказание
„глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от
Наредба №40 от 14.01.2004Г.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля Т., експедиционна бележка №748089,
пътен лист №............, товарителница №............., справка за придобити модули,
копие от свидетелство за регистрация част II, Заповед № ............г., Заповед №
.................г., длъжностна характеристика и други.
3
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., които са последователно
поднесени и от които се извлича информация за извършената проверка спрямо
жалбоподателя, в хода на която същият не е притежавал валидно
удостоверение, писмени инструкции, оборудване, както и сигнализиращи вида
на товара табели. Свидетелят не успя да възпроизведе дата, място и
проверяван субект, вид на товара, с който е било натоварено проверяваното
прЕ.зно средство, което съдът отдаде на изминалия период от време и
характера на осъществяваната от него ежедневна дейност.
От приложения пътен лист №7261213, както и товарителница №8223540
се извеждат индивидуализиращите данни на провереното МПС, неговият
водача, дата на натоварване, маршрут, както и изпращач/прЕ.звач на товара.
Видно от така посочените писмени материали се конкретизира, че МПС е било
натоварено с 17 328 килограма литиЕ.-йонни батерии. В нито един от
документите, касаещи вида и обема на товара обаче не се съдържа
информация за тяхното съдържание, опаковане, етикиране или сигнализиране,
че същите представляват опасен товар. Такива доказателства не са събрани и
от наказващия орган, доколкото не е изготвен своевременно протокол или
друг документ, в който да се онагледи видът на прЕ.звания от жалбоподателя
С. товар.
На следващо място съдът изключи от доказателствената съвкупност по
делото приложените черно-бели фотоизображения, доколкото същите не са
събрани по предвидения за това процесуален ред и от същите не се установява
дата, място на тяхното създаване, източник, както и не са изключени
възможностите за манипулиране или коригиране на съдържанието им.
Приложените по делото заповеди съдът цени с доверие и същите
удостоверяват материалната и териториална компетентност на контролния
орган.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е допустима, като подадена от лице с активна процесуална
легитимация, в законоустановения срок, срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол.
Двата основни за настоящото производство акта, са изготвени от
компетентни органи. Контролът по прилагане на Наредба №40 от 14.01.2004г.,
съгласно чл.44 от същата, се осъществява от Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ и при констатирани нарушения контролните
органи съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно чл.48 от Наредбата и приложената длъжностна характеристика се
установява, че актосъставителят И. Т., заемащ длъжността „инспектор“ в ИА
4
„АА“, е компетентен да съставя актове за установяване на нарушения, а
съгласно Заповед № ............г., директорът на РД „АА“ е компетентен да издава
наказателни постановления за установени нарушения на ЗАвПр.
Контролните органи са действали, в предвидените в чл.34 ЗАНН
срокове, при съблюдаване на правилата на чл.40 ЗАНН. Въпреки горното, в
хода на образуваното административнонаказателно производство, са
допуснати редица процесуални нарушения, които се явяват съществени,
доколкото ограничават правото на защита на жалбоподателя и не биха могли
да бъдат отстранени или компенсирани на този етап от производството.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за четири отделни административни нарушения в основата, на
които стои несъобразяване с изискванията за осъществяване на прЕ.з на
опасни товари. Преди обаче да ангажира отговорността на жалбоподателя,
актосъставителят, рамкирайки времЕ., пространствено и предметно
нарушенията, съответно наказващият орган, проверявайки
законосъобразността на Акта, са били длъжни да установяват и възпроизведат
всички факти от предмета на доказване и да ги подведат под съответните
правни норми, посочвайки изрично всички елементи от състава на четирите
нарушения. По този начин се дава възможност санкционираното лице, в пълна
степен, да разгърне защитата си и да може да развие своите тези и по фактите,
и по правото. Чрез горното се постига равнопоставеност между страните в
производството.
Една от гаранциите предвидени от законодателя, с цел надлежно
упражняване на правата на санкционираното лице, се съдържа в разпоредбите
на чл.42/респективно чл.57 ЗАНН, касаещи минимално необходимото
съдържание, което следва да присъства в двата основни за настоящото
производство акта. Изхождайки от тези принципни постановки и запознавайки
се с обстоятелствената част на оспореното наказателно постановление,
дословно пренесена от тази на акта за установяване на административно
нарушение, се достига до категоричен извод за липса на достатъчно точно и
ясно поднасяне на фактите на нарушенията и обстоятелствата, при които са
осъществени. Избраният от наказващия орган подход, а именно да пренесе
текстовото съдържание на приетите за нарушени разпоредби, но без да ги
изпълни с доказани виновно осъществени от жалбоподателя
действия/бездействия, в разрез с конкретни правни норми не изпълва
минимално предвидените стандарти, чрез които се осигурява възможност за
защита на законни права и интереси от страна на санкционираните правни
субекти.
В случая нарушените разпоредби на Наредба №40 от 14.01.2004г. на
МТС, МВР и МОСВ са бланкетни такива и препращат към други такива,
5
които следва да ги запълнят със съдържание.
Липсва фактология, която от своя страна да бъде подведена под
съответната правна квалификация по начин, по който това ще бъде ясно както
за санкционираното лице, така и за съда, с цел да бъде проследен начинът, по
който наказващият орган е формирал своето вътрешно убеждение.
В основата и на четирите нарушения е видът на товара, който е
прЕ.зван. Видно от товарителница с номер №8223540, както и експедиционна
бележка №748089, това са литиЕ.-йонни батерии с тегло 17 328 кг. За да е
налице пълно описание на нарушенията и обстоятелствата, при които са
извършени, следва изрично да е посочено от къде се извежда, че товарът,
прЕ.зван от прЕ.звача, е опасен такъв и кои правила са относими към
прЕ.зването на този вид товар. Такова пояснение и в акта, и в наказателно
постановление липсва. Конкретна информация за прЕ.звания товар не е
поместена и в товарителницата, в експедиционната бележка, в пътния лист
или друг надлежно приобщен документ, който да удостоверява вида и
съдържанието му.
Съгласно чл.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г. за условията и реда за
извършване на автомобилен прЕ.з на опасни товари: „ПрЕ.зите на опасни
товари на територията на Република България или от територията на
Република България до друга държава - член на Европейския съюз, и/или
между Република България и трети страни се извършват при спазване
изискванията на Европейската спогодба за международен прЕ.з на опасни
товари по шосе (ADR) (обн., ДВ, бр. 73 от 1995 г., ратифицирана със закон,
обн., ДВ, бр. 28 от 1995 г.). “
Легалното значение на понятието „опасни товари“ е дадено в чл.1, б.„б“
от Европейска спогодба за международен прЕ.з на опасни товари по шосе
(ADR), съгласно който под „опасни товари“ се разбира - веществата и
предметите, които съгласно приложения А и В, са забранени за международен
прЕ.з или пък този прЕ.з е разрешен при известни условия. В приложение А и
В към Европейската спогодба за международен прЕ.з на опасни товари по
шосе (ADR 2003) - том I (част I), Част 2, Класификация, Глава 2 Общи
разпоредби, 2Л.1 Увод, 2.1.1.1 Класове опасни товари са класифицирани
видовете товари, които според характера на опасността на съдържанието им,
са разделени в отделни класове от 1 до 9. Под Клас 9 са въведени Други
опасни вещества и изделия.
С приетите Изменения и допълнения на приложения „А“ и „В“ на
Европейската спогодба за международен прЕ.з на опасни товари (ADR)
(Приети от Работната група по прЕ.з на опасни товари на Икономическата
комисия за Европа към Организацията на обединените нации на своите
6
осемдесето, осемдесет и първо, осемдесет и второ и осемдесет и трето
заседание (2006 и 2007 г.), нотифицирани на Договарящите страни по ADR и
влезли в сила на 1 януари 2009 г.) е допълнена категория вещества (опасни
товари) под следните класификатори UN 3480 - литиЕ.-йонни батерии
(включително литиЕ.-йонни полимерни батерии); 3481 литиЕ.-йонни батерии,
съдържащи се в оборудване (включително литиЕ.-йонни полимерни батерии)
и 3481 литиЕ.-йонни батерии, опаковани с оборудване (включително литиЕ.-
йонни полимерни батерии).
Изрично в Глава 3.3 (Изм. - ДВ, бр. 66 от 2007 г.) от цитираните
приложения са въведени специални разпоредби, отнасящи се до определени
изделия и вещества, където в 3.3.1, под номер 188, са въведени критерии за
литиеви клетки и батерии, при наличието, на които, същите не попадат под
обхвата на ADR, ако отговарят на следните условия:
1. за клетки с метален литий или с литиева сплав съдържанието на
литий да не е повече от 1 g и за литиЕ.-йонни клетки, еквивалентното
съдържание на литий да не е повече от 1,5 g;
2. за батерии с метален литий или с литиева сплав общото съдържание
на литий да не е повече от 2 g, а за литиЕ.-йонни батерии общото
еквивалентно съдържание на литий да не е повече от 8 g;
3. всяка клетка или батерия да е от тип, одобрен да отговаря на
изискванията на всяко от изпитанията от Ръководството за изпитания и
критерии, част III, подраздел 38.3;
4. клетките и батериите да са разделени така, че да са предпазени от
късо съединение и да са опаковани в здрави опаковки, освен когато са
инсталирани в екипировка;
5. Освен когато са инсталирани в екипировка, всяка опаковка,
съдържаща повече от 24 литиеви клетки или повече от 12 литиеви
батерии, трябва допълнително да отговаря на следните изисквания: (i)
всяка опаковка трябва да е маркирана, като се посочва, че съдържа
литиеви батерии и че трябва да се следват специални процедури, в случай
че опаковката се повреди; (ii) всяка пратка трябва да се придружава от
документ, информиращ, че опаковките съдържат литиеви батерии и че
трябва да се следват специални процедури в случай на повреждане на
опаковката; (iii) всяка опаковка трябва да може да издържа на изпитание
на падане с всякаква ориентация от височина 1.2 т, без да се получи
повреждане на клетките или батериите, съдържащи се в нея, и без
промяна в съдържанието, което би позволило допиране на батерия до
друга батерия (или клетка до клетка), а също така и без разсипване на
съдържанието на опаковката; (iv) освен в случаите, когато литиевите
батерии са опаковани в екипировка, опаковките не може да са повече от
7
30 kg бруто тегло.
От горното еднозначно следва, че преди да бъде ангажирана
отговорността на едно лице, следва по категоричен и ясен начин наказващият
орган да е обосновал и възпроизвел доводите, от които заключва, че определен
товар е опасен такъв, извеждайки всички негови характеристики. Единствено
посочването на „литиЕ.-йонни батерии“ без допълнителна конкретизация за
техния характер, съдържание и начин на опаковане не е достатъчно, за да се
приеме, че е налице нарушение на някоя от относимите разпоредби. При
неангажирани доказателства за вида на товара, непълнота в описанието му, то
не следва да се презюмира, че спрямо същия са приложими разпоредбите на
ADR, както и че не е налице някое от изключващите условия.
Воден от горното съдът намира, че изначално е опорочена процедурата
по ангажиране отговорността на жалбоподателя, доколкото не е безспорно
установено, че товарът, който е прЕ.звал е опасен такъв и спрямо него са
приложими разпоредбите на Наредба №40 от 14.01.2004г. и стандартите на
ADR. С оглед обема на съдебен контрол, който настоящата инстанция дължи,
то следва да бъде разгледано самостоятелно и всяко едно от нарушенията, за
които е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
В тази последователност нарушението по пункт 1 от наказателното
постановление, за което е санкциониран жалбоподателят, квалифицирано по
чл.43, ал.2, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г. не се доказва по безспорен
начин. Тъй като не е установено, какво е съдържанието на литиЕ.-йонните
батерии, то от горното следва, че не може да се достигне до обоснован извод,
че жалбоподателят С. е бил длъжен да притежава валидно ADR свидетелство
на водач, прЕ.зващ опасни товари, за съответния клас.
Относно второто нарушение, квалифицирано по чл.43, ал.1, т.2 от
Наредба №40 от 14.01.2004г., е възприето, че жалбоподателят С. не е
представил при поискване от компетентните органи писмени инструкции от
Приложение №1а. Идентично и тук освен липса на безспорна установеност на
вида на прЕ.звания товар, не се открива и яснота за начина на съставяне на
инструкциите, нужно съдържание, както и първоизточникът им - Наредба
№40 от 14.01.2004г., ADR или друг нормативен акт. Не е пояснено кой е
отговорният правен субект да снабди водачите на прЕ.зни средства с този вид
инструкция и дали въобще при поискването й водачът на прЕ.зното средство е
възприел от проверяващия го орган, какво се изисква да представи, за да
изпълни задължението си.
В Наредба №40 от 14.01.2004г. под приложение №1а се съдържат
изисквания за преподаватели и необходимото удостоверение, което следва да
притежават съгласно чл.12, т.4 от Наредба №40 от 14.01.2004г.
8
В Приложение А и В към Европейската спогодба за международен прЕ.з
на опасни товари по шосе (ADR 2003) - том II (част I), Глава 5.4.3 Писмени
инструкции се съдържа информация за същите и изрично е посочено в 5.4.3.1,
че те се използват като предпазна мярка за аварийни ситуации и че същите
следва да бъдат предадени на водачите. Тези инструкции трябва да бъдат
осигурени от изпращача и трябва да бъдат предадени на прЕ.звача, най-късно
при предаването на писмената поръчка за прЕ.з, така че да му се даде
възможност за предприемане на всички необходими стъпки и да създаде
условия служителите, за които се отнася това, да се запознаят с тези
инструкции и да са в състояние да ги изпълнят правилно. Изрично в 5.4.3.4. и
5.4.3.6 е упоменато, че тези инструкции трябва да се съхраняват в кабината на
водача и да са лесно разпознаваеми и прЕ.звачът трябва да се увери, че
ангажираният с прЕ.за водач разбира и може да изпълни правилно тези
инструкции. От горното следва, че за да се обоснове извод за виновно
осъществено от страна на жалбоподателя С. поведение и преди да се ангажира
отговорността му е следвало наказващият орган да провери дали изобщо
изпращачът (Пристанище Запад Варна - гр. Девня) и прЕ.звачът („Иван
Плугчиев“ ЕООД, ЕИК *********) са изпълнили своите задължения, както и
да се ангажират годни доказателства за това. В противен случай водачът бива
санкциониран, поради немарливо изпълнение на задълженията на прЕ.звача
и/или изпращача.
За третото нарушение, квалифицирано по т.8.1.5 от Приложение Б на
ADR вр. чл.14, ап.1, пр.1 ЗАвПр и описано като: „водачът извършва прЕ.з на
опасни товари (ADR) с пътно прЕ.зно средство, в което липсва
допълнителното оборудване съгласно писмени инструкции 1а за аварийни
ситуация, а именно: преносим осветителен прибор, защитни ръкавици и
защитни очила“. И в тази хипотеза е налице неясно и неточно описание,
доколкото в т.8.1.5 е посочено предпазното оборудване, което следва да е в
прЕ.зното средство, но не и изрично, че следва да са налице „преносим
осветителен прибор, защитни ръкавици и защитни очила“. Както
нарушенията по пункт 2 и 3, така и нарушението по пункт 4 - чл.40, ал.1, пр.1
от Наредба № 40 от 14.01.2004г. (наличие на кемплерови табели с надпис,
обозначаващ вида опасен товар), изискват проява на активна дейност по
спазване на описаните правила от изпращача и от прЕ.звача и надлежно
уведомяване на водача на товара, за това на какви условия следва да отговаря
той, прЕ.зното средство, което ще управлява, нужното оборудване и
документацията, с която следва да разполага и да предостави на контролните
органи при проверка.
Едва след като бъде доказано, че лицата, от които зависи да организират
безопасното и законосъобразно прЕ.зване на опасен товар и които са
9
задължени преди избора на водач да се запознаят с неговите професионални
качества, компетенции и преминати курсове, както и след като бъдат събрани
доказателства за тези обстоятелства би могло да се разсъждава за
отговорността, която носи изпълнителят - водачът.
Нужно е да бъде изтъкнато, че водачите са по - слабата и уязвима страна
в тези отношения и се явяват неравнопоставени, с оглед наличието на
субординация/йерархичност и финансова зависимост от дружеството -
прЕ.звач. От горното следва, че по безспорен начин следва да е установено
какъв товар пренася водачът и бил ли е запознат с неговите особености. В
нито един от представените документи не е упоменато, че това е „опасен
товар“ или че жалбоподателят С. е назначен да извърши прЕ.з на опасни
товари, че е инструктиран или обучен, както и че е знаел точното съдържание
на товара и че той попада под категорията „опасен“ и въпреки това е
осъществил процесния прЕ.з. Субективната страна на всяко едно от
нарушенията следва да бъде доказана по безспорен начин като елемент от
състава на нарушението и същата не следва да се предполага или извлича въз
основа на житейска логика или друг вид умозаключения. Още повече, че в
конкретния случай и четирите нарушения са такива на просто извършване
(формални), без предвиден в състава им престъпен резултат и същите биха
могли да бъдат осъществени единствено виновно, при форма на вината - пряк
умисъл. Този елемент от субективна страна на нарушенията не е коментиран и
въведен от наказващия орган.
Не на последно място е налице и друго самостоятелно основание за
отмяна на оспореното наказателно постановление, поради противоречие е
основните принципи на съюзното право, какъвто неизменно е принципът на
пропорционалност. Нееднократно съюзната юрисдикция е вземала становище,
че се нарушава принципът на пропорционалност при подход за определяне на
санкции в абсолютно установен размер, който не подлежи на преценка за
всеки конкретен случай нито от страна на наказващия орган, нито от съда, а се
касае до ангажиране на отговорност на физическо лице. При определяне на
размера на санкциите същите не следва да се явяват прекомерни спрямо
преследваната цел, а да бъдат от естество да възпрат последващи подобни
нарушения, но не и да доведат до значително накърняване на финансовата
сфера на санкционирания правен субект. Само за пълнота следва да бъде
допълнено, че предвидените санкции в чл.103, ал.2 ЗАвПр за две от
нарушенията, за които е ангажирана отговорността на жалбоподателя, са в
абсолютно определен размер - административно наказание „глоба“ в размер от
5000 лева, а по чл.103, ал.З, т.З, пр.1 ЗАвПр е в размер на 1000 лева. Горното,
сравнено и е нивата на минимална работна заплата в страната за 2023г. - 780
лева и на минималната почасова работна заплата 4,72 лв. (съгл. ПМС №
10
497/29.12.2022 г.), както и при нива на средната брутна месечна заплата на
наетите лица по трудово и служебно правоотношение по статически райони и
области през 2023г. за Североизточния регион - 1906 лева (съгл. Данни на
Националния статистически институт) води до извод за тяхната
непропорционалност и неефективност.
Санкциите следва да са ефективни, съразмерни и възпиращи, но
преценени през принципа на пропорционалност, а при липсата на такава
санкционна разпоредба и наличието на административно наказание в
абсолютно определен/фиксиран размер, то посочените санкционни
разпоредби следва да останат неприложени, което се явява и самостоятелно
основание за отмяна на оспореното наказателно постановление {решение от
09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C: 1978:49, т.21-24 от
цитираната практика/.решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, С-501/14,
EU:C:2016:777, т.39 и цитираната съдебна практика, решение от 4 октомври
2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, C-384/17,
ECLI:EU:C:2018:810, m.45).
При тези мотиви така оспореното наказателно постановление следва да
бъде отменено в неговата цялост. Право на разноски има жалбоподателят, но
същият не е претендирал такива.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1 ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № .................г., издадено от
директор на РД „АА“, е което на Г. П. С., ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания:
1. На основание чл.103, ал.2, т.8 от Закон за автомобилните прЕ.зи
(ЗАвПр) е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет
хиляди) лева за нарушение на чл.43, ал.2, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г.
на МТС, МВР и МОСВ;
2. На основание чл.103, ал.2, т.6 ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.43,
ал.1, т.2 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и МОСВ;
3. На основание чл.105, ал.2 ЗАвПр е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на т.8.1.5 от
Приложение Б на ADR вр. чл.14, ал.1, пр.1 ЗАвПр;
4. На основание чл.103, ал.З, т.З, пр.1 ЗАвПр е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 (хиляда) лева за
11
нарушение на чл.40, ал.1, пр.1 от Наредба №40 от 14.01.2004г. на МТС, МВР и
МОСВ.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс,
и по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12