гр.София,
17.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, I гражданско отделение, 26 състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ Г.
Секретар:
Милена Кюркчиева
като
разгледа докладваното от съдията Г.
гражд.дело № 7064 по описа за 2018 година,
съобрази, че:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса за
застраховането, във вр. чл. 477 и чл.
498, ал.3 Кодекса за застраховането,
обн. ДВ бр.102/2015 г. вр. с чл.45 и сл. от Закона за задълженията и
договорите.
С исковата си молба В.И.В. против „З. „Б.и.“
АД твърди, че на 13.10.2017 г.
около 17, 50 часа в гр.Койнаре, обл.Плевен, ул.„9-ти септември“ е пострадал при ПТП, настъпило между лек
автомобил марка “Мерцедес“, модел „Е 200
CDI“ с рег. № ********,
управляван от Ц.Г.У. и управлявания от него лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег.№ ********. Водачът У. допуснал
нарушение на правилата за движение по пътищата, като при предприемане на
маневра завой наляво не е пропуснал движещият се с предимство управляван от
ищеца лек автомобил „Мерцедес Е 200“ и реализирал удар между двете МПС. В
резултат на това на ищеца били нанесени травматични увреждания фрактура тели декстра (счупване на десен крак
в областта на ходилото). Той бил хоспилатилизиран в Клиника по ортопедия и
травматология в УМБАЛ „д-р Георги Странски„ – гр.Плевен за период от
18.10.-25.10.2017 г., където била проведена оперативна интервенция чрез
поставяне на метална остеосинтеза с два конюлирани винта под ренгенов контрол. Лечението му
продължило в домашни условия, то било съпътствано със силна болка и затруднения
в движението на крайника и неудобства за ищеца и му се налагало да разчита на
чужда помощ при обслужване на елементарни
битови и хигиенни нужди. Ищецът бил отпуск поради временна
нетрудоспособност общо 172 дни. Освен това му предстояли още нови оперативни
интервенции за изваждане на металните
импланти, движенията му били ограничени и имал множество оперативни белези в
областта на десния крак. Поддържа се, че в резултат на произшествието
ищецът преживял стрес, имал главоболие, неспокоен сън и кошмари и все още се
страхувал от моторни превозни средства. Ищецът твърди, че все още продължавал
да изпитва болки и страдания и имал негативни
преживявания при спомена за случилото се. Сочи се, че във връзка с
лечението си ищецът е извършил разходи в размер на 600 лв.
С исковата молба се твърди,
че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество -
застрахователна полица № BG/02/116002818138,
валидна от 07.11.2016 г. до 06.11.2017 г., поради което и при наличие на
процесуалната предпоставка по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не му било определено обезщетение от застрахователя по щета, ищецът
предявява иска си пряко срещу него.
Поддържа се, че са налице
всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорността на прекия причинител- застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди. Също така, че са налице и
предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя на деликвента по
задължителната застраховка „ГО“, за заплащане на обезщетение в справедлив
размер за претърпените вреди.
ИСКАНЕТО
е ответникът да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за претърпените от
него в резултат на ПТП неимуществени
вреди в размер на 35000 лв., и за имуществени вреди в размер на 600 лв., ведно с лихва за забава върху тази сума,
считано от изтичане на срока за произнасяне (след представянето на допълнителни
документи), до окончателното им изплащане. Претендира
разноски. Сочи доказателства.
В срока по чл.367, ал.1 от ГПК,
ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер; не оспорва, че е
налице сключен застрахователен договор по застраховка „ГО“ за лекия автомобил
„Мерцедес Е 200“ с рег. № ********; оспорва наличието на причинно следствена
връзка между описаното застрахователно събитие - ПТП, както че същото е
настъпило по описания в исковата молба механизъм и по вина на водача У.; прави евентуално възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който е управлявал автомобила без предпазен колан и с
превишена скорост; оспорва иска за застрахователно обезщетение по размер като
прекомерен с оглед критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид
всички събрани по делото доказателства и доводите на страните съобразно
разпоредбата на чл. 235, ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа страна
следното:
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства – констативен протокол №12/2017
г. от 13.10.2017 г., протокол за оглед на местопроизшествие, разпит на свид.У.
и заключението на допуснатата и изслушана в настоящето производство
съдебно-автотехническа експертиза, се установи настъпването, механизма и
участниците в ПТП: на 13.10.2017 г., около
17, 50 ч. в гр. Койнаре лек автомобил „Мерцедес Е 200"
с рег.№ ******** управляван от ищеца В.И.В.
се е движел по северната част на платното за движение по ул. „Милчо
Симеонов", със скорост приблизително 92 км/ч. На кръстовището с ул. „9-ти
септември" той е продължил движението си направо. В същото време лек
автомобил „Мерцедес Е 220 ЦДИ" с peг. № ******** с водач свид.Ц.У. се е движел в обратна посока
по ул. „Милчо Симеонов“. В района кръстовището с ул. „9-ти септември" той
е предприел маневра „завой наляво", навлизайки в кръстовището, в северната
част на платното за движение на ул. „Милчо Сименов" без да изчака
преминаването на насрещно движещото се МПС. Траекториите на движение на
автомобилите са се пресекли като е последвал удар по между им и са настъпили деформации
по двата автомобила. От заключението на вещото лице е видно, че инициалният
контакт е с предната централна част и предната лява част за лек автомобил
„Мерцедес Е 220 ЦДИ" с peг. № ******** и предната лява част за лек автомобил
„Мерцедес Е 200" с рег.№ ******** В
следствие на удара двата автомобила са променили първоначалните си траектории
на движение и са се установили на местата, описани в протокола за оглед на
местопроизшествие. Видимостта на двамата водачи е била не по-малко от 150
метра. От експертното заключение по САТЕ се установява, че причина за настъпването
на произшествието е поведението на водача на лек автомобил „Мерцедес Е 200”
Цв.У., който е предприел извършване на маневра завой на ляво и навлязъл в
кръстовището без да се съобрази с посоката на движение на останалите участници
в движението и без да пропусне насрещно движещия се лек автомобил, управляван
от ищеца. Той е имал възможност да предотврати настъпването му, ако преди
извършване на маневрата е спрял и изчакал преминаването му.
Ето защо, съдът намира за установено, че водачът на лекия автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение по пътищата, установени в чл.37, ал.1, изр.1 ЗДвП, задължаваща го при завиване наляво за навлизане в друг път е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. В момента на предприемането й и навлизане в кръстовището и в лентата за насрещно движение, водачът У. е имал възможност да възприеме движещия се в същата лек автомобил. Същият е бил на разстояние от около 27, 61 метра. Опасната зона на спиране на лек автомобил „Мерцедес Е 200“ управляван от ищеца е била 73, 90 м., тоест по-голяма от разстоянието изминато до навлизането на другия автомобил в лентата му за движение и ударът за него е бил непредотвратим. За произшествието е било образувано ДП ЗМ-480/2017 г. и пр.пр № Д-264/2017 г. по описа на РП-Червен бряг, което е било прекратено с постановление от 15.02.2018 г. на основание чл.24, ал.1, т.9 от НПК, но то не се ползва със задължителна сила по чл.300 от ГПК.
Съгласно трайната съдебна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 от ГПК в т.ч. Решение №15/25.07.2014 по дело №1506/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о., протоколът за настъпило ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, представлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление на съставителя му, но също и с материална доказателствена сила относно самото удостоверено в него волеизявление, т.е. съставлява доказателство за факта на направени пред съставителя изявления и за „извършените от него и пред него действия”. От съдържанието на съставеният в случая протокол за ПТП е видно, че е изготвен след посещение на място от органите на полицията (мл. Контрольор при РУ на МВР Червен бряг). Доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията и след оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП – мястото на инцидента, посоката на движение на автомобилите, пътните условия и сигнализация, видимите щети по автомобилите. Ответникът не оспори автентичността на протокола за ПТП и обстоятелствата, определящи го като официален документ, а неговото съдържание относно удостоверените в него факти. От негова страна обаче не бяха представени други доказателства съобразно доказателствената тежест да проведе пълно обратно доказване, с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа, при оспорване верността на удостоверените в него факти, които да го опровергават и оспорването му по делото е недоказано. От своя страна ищецът ангажира и други доказателства относно настъпването на ПТП, механизма и причините за това (САТЕ), които по несъмнен начин установяват тези обстоятелства.
С оглед на изложеното и от събраните и обсъдени по –горе доказателства – констативен протокол и заключение на САТЕ категорично се установи механизма на настъпване на ПТП и причините - субективните действия на водача на лек автомобил Мерцедес Е 200“ Цв.У. МПС, който е нарушил правилата за движение установени в ЗДвП.
От представените и
описани в исковата молба медицински документи и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, по делото се установи, че вследствие на
претърпяната пътно-транспортна злополука ищецът е получил счупване на скочната кост на
дясното ходило, което кореспондира да е настъпило при ПТП с описания механизъм.
Проведено му е било болнично лечение от 18.10.-25.10.2017 г. и домашно амбулаторно
лечение от общо 173 дни (видно и от представените болнични листове) На 20.10.2017
г. ищецът е бил опериран и е извършено наместване под Рьо контрол на счупването
на скочната кост и поставяне на два метални винта. Общо възстановителният
период за ищеца е продължил около 6 месеца, като интензивни болки е търпял през
първите 14-15 дни след ПТП, както и за около 15-20 дни след започване на
раздвижването. Вещото лице по СМЕ сочи в заключението си, че на ищеца предстои
да се извърши нова операция за изваждане на двата метални винта и това е
свързано с болки и страдания за същия период (около 15-20 дни). Вследствие на
травмата са налице и следните
остатъчни последици - десният глезен е по-дебел с 1,5 см, по горната повърхност
на дясното ходило са останали два видими белега от операция - всеки по 1 см.
Дясната глезенна става извършва движения в обем по-малък от нормата с 20 %.
Вещото лице изяснява, че от последната рентгенова снимка (13. 03. 2018 г. ) се
вижда, че счупването на скочната кост е зараснало в неправилно положение. На
ищеца му предстои нова операция за изваждане на двата метални винта. Едва след
извършването й може да се каже до колко са необратими остатъчните последици,
описани от вещото лице в т.5 (зарастване в неправилно положение). Вещото лице
ортопед изяснява в съдебно заседание, че
фрактурата е на такава кост и на такова място, че трудно се намества правилно и
често срещано е да зарасне в неправилно положение. По своя вид и тежест
травматичните увреждания на ищеца са довели до трайно затруднение на движенията
на крайника за период по-дълъг от 30 дни.
От показанията на разпитания по делото
свидетел И.– майка на ищеца, преценени в
съвкупност със заключението на СМЕ се установява, че ищецът е изпитвал силни
болки преди и след операцията, което налагало да приема обезболяващи. В период
от около 5-6 месеца той се е движел затруднено, с помощни средства и е приемал обезболяващи при болка. Свид.И.добросъвестно
установява, че от преживяният стрес, принудителното обездвижване и болките
ищецът се изнервил и влизал в конфликти с близките си. Тъй като работата му
като охрана в училище била свързана с ходене, той изпитвал затруднения.
От представените писмени доказателства и
заключението на вещото лице по СМЕ се установи, че разходите описани във фактура № ********** от 19.10.2017
г за медицинско изделие и вносна бележка от 19.10.2017г. в полза на болницата в Плевен за 600.00 лв, са
били необходими и са направени за лечение на получената от ищеца травма при
процесното ПТП. Вещото лице по СМЕ сочи, че в приложената медицинска
документация по делото няма описани белези и следи, които се получават от
правилно поставен предпазен колан при ПТП.
Видно от справка от ИЦ на ГФ е, че за
увреждащия лек автомобил „Мерцедес Е 200“ с рег. № ******** е имало сключен
застрахователен договор по застраховка „ГО“ с ответното дружество по полица № BG/02/116002818138, към датата на ПТП.
По отправената от ищеца
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение е била образувана щета № **********,
от застрахователя са изискани и с негова молба (л.48) са били представени описаните в същата:постановление, протокол за
оглед, албум, протоколи за разпит,
автотехническа експертиза (от досъдебното производство) и медицински
документи. С писмо от 23.04.2018 г. застрахователят е уведомил ищеца, че с нея
изисканите съгласно чл.106, ал. 3 от действащия КЗ документи за установяване
основанието и размера на претенцията му са представени, но не са налице
основание за удовлетворяване на претенцията. Допълнително е изискано
представянето на служебна бележка от РП –Червен бряг относно влизане в сила на
постановлението на прокурора. По делото не са представени доказателства
застрахователят да е определил и изплатил застрахователно обезщетение, а и не
са изложени такива твърдения.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Предявеният иск е с правно основание
чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането, предявен пряко срещу застрахователя,
която възможност е предоставена на увреденото лице от закона. За да бъдат
уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента
следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две групи
факти. От една страна трябва да се установи наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия
причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва
да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на
непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от
деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно-
следствена връзка вреди за пострадалия.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че водачът на лекия автомобил „Мерцедес Е 200“ свид.У. е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в ЗДвП задължаващи го при навлизане в кръстовището и маневра завиване на ляво да пропусне насрещно движещия се направо МПС, което е с предимство. Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага, поради което съдът намира че деянието е противоправно и виновно.
Установи се, че при настъпилото ПТП ищецът е претърпял болки и страдания от описаните в исковата молба травматични увреждания, както и в хода на лечебния и възстановителен период, че са настъпили негативни промени в личността му – станал раздразнителен, неспокоен. От събраните в хода на настоящето производство доказателства се установи, че ищецът е претърпял болки и страдания по време на лечебния и възстановителния период от общо шест месеца, както и че е извършил посочените в исковата молба разходи за, и, във връзка, с лечението си. Също така съдът съобрази, че той все още търпи негативни последици – остатъчна деформация на счупената кост, както и че му предстои оперативно премахване на винтове и нови рехабилитационни процедури. Установи се, че тези вреди са настъпили в причинно следствена връзка с извършеното деяние. Съдът намира, че от така събраните и обсъдени доказателства бе установено по несъмнен начин настъпването на деликта и вината на водача, както и вида и характера на причинените в резултат на деянието увреждания, като същите се явяват пряка последица от процесния инцидент.
По делото се установи и кумулативно наличие на застрахователно правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован по см. на чл.477, ал.2 от КЗ, чието проявление е настъпило с настъпването на застрахователно събитие. Управляваният от виновния водач автомобил е бил застрахован по риска гражданска отговорност при ответника по застраховка “Гражданска отговорност”, валидна за релевантния период към момента на настъпване на ПТП. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.477, ал.1 КЗ. Застрахователното правоотношение е възникнало и съществуващо за датата на конкретното ПТП, поради което застрахователят носи риска при настъпване на застрахователното събитие. В тази връзка съдът счита, че на ответника е възложен застрахователния риск при настъпване на застрахователното събитие, както и че същият дължи обезщетение по застраховка срещу гражданска отговорност за вредите, претърпени от трети увредени лица, при управление на МПС от причинителя на увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл. 498, ал.3 от КЗ, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение, като в случая е налице и тази процесуална предпоставка за предявяване на иска. С оглед на изложеното, ответното застрахователно дружество следва да бъде осъдено на основание чл. 432, ал.1 от Кодекса за застраховането да заплати ищеца обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
По размерът на неимуществените вреди
съдът намира следното:
Размерът на обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от
ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие,
а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.Такива обстоятелства при телесни увреждания са
характерът и тежестта на увреждането, в т.ч. броя на нанесените телесни
повреди, неговата трайност, начинът на извършването му, обстоятелствата при
които е извършено, влошаване състоянието на здравето, включително допълнителното,
причинените страдания, физически и психически. При определяне на обезщетението
съдът следва да вземе предвид тези обстоятелства, включително дали и в каква
степен пострадалият се е възстановил след извършени интервенции и проведено
лечение, като по този начин приложи критериите „продължителност на болките и
страданията” и „последици от получените увреждания”. От доказателствата по
делото съдът намира за установено, че в резултат на пътно-транспортното
произшествие ищецът е получил посочените травматични увреждания и е търпял болки и
страдания през период от общо шест месеца, по-интензивни за първите 15 дни след
инцидента и след извършената операция, както и при раздвижването. Прогнозата за
пълното възстановяване на счупената скочна кост на десния глезен не е
категорична, тъй като такава би могла да се даде едва след втората операция и
рехабилитация. От заключението на вещото лице и дадените в съдебно заседание
разяснения е видно, че правилното наместване и зарастване в тези случаи е
трудно. Съдът намира за настъпили и вреди от негативни изживявания, промени в
личността и отражение върху психиката на ищеца, но не и такива извън обичайните
за лица претърпели или участвали в пътно-транспортни произшествия.
Съдът, след като се съобрази с тези
обстоятелства, възрастта на пострадалия, както и лимита на застрахователното
обезщетение и обществено икономическите условия в страната, преценени към
момента на увреждането и с оглед критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и обичайната практика на съдилищата, счита, че претърпените от ищеца
неимуществени вреди следва да бъдат обезщетени със сумата от 35 000 лв., поради
което предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Основателна и доказана е претенцията за имуществени вреди, съставляваща
разходи за лечение и за консумативи и медикаменти във връзка с лечението,
поради което същата следва да се уважи изцяло в предявения размер.
Неоснователно е възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Възможността за
намаляване на обезщетението за понесени вреди, пряка и непосредствена последица
от увреждането, когато увреденото лице е допринесло за настъпването на вредите
е предвидена от закона в чл.51, ал.2 от ЗЗД. За приложението на тази норма е
необходимо да се установи наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно да е създал предпоставки и/или
възможност за настъпване на увреждането, т.е. когато е налице причинна връзка
между неговите действия и вредоносния резултат. То следва да е обективно,
изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, и то
следва да бъде доказано. В конкретния случай, по делото не се установи категорично
допуснато от ищеца противоправно
поведение
и нарушение на правилата за движение по пътищата чл.137а от ЗДвП, нито
поведение, което без да е противоправно, обективно да допринася или способства настъпването
на вредите. Предвид заключението на вещото лице по СМЕ и по САТЕ, както и вида
на травматичното увреждане, съдът приема, че същите биха настъпили дори и при
правилно поставен предпазен колан. Освен това разстоянието, на което е бил
управлявания от ищеца автомобил, в момента на предприемане на маневрата от
виновния водач е било твърде кратко, за да може да предприеме действия за
избягване на ПТП.
Относно претенцията за законна лихва, съдът прие от фактическа и правна страна следното: Съгласно чл. 429, ал.3 от новия КЗ е законово установено ограничение на лихвите, които се включват за застрахователното обезщетение по застраховка „ГО“ когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Със специалните разпоредби на чл. 497 вр. чл. 496 от Глава 47 – "Задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите" от КЗ обаче се установява отговорността на самият застраховател за плащане на законни лихви, върху дължимо обезщетение, при предявена пряко към него претенция по чл.380 от КЗ от трето лице по см. на чл.477 от ГПК, която отговорност е резултат от неговата собствена забава.
Със специалната разпоредба на чл. 497, ал.1 на КЗ е регламентирана материята относно лихвата за забава върху дължимото се застрахователно обезщетение при този вид застраховки, ако застрахователят не го е определил и заплатил в срок, като е предвидил, че същата се дължи, считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал.3 КЗ и 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.3 КЗ. В дадения казус, застрахователят е поискал от ищеца представянето по реда на чл.106, ал.3 КЗ документи за установяване на основанието и размера на предявената от него претенция по чл.380, ал.1 КЗ. Застрахователят обаче не е могъл да откаже да се произнесе при представянето на доказателства по чл.496 ал.3 т.1 от КЗ, каквито пострадалият е представил още с молбата си (л.48) с вх. номер на застрахователя от 29.03.2018 г. В срок от 15 дни (до 23.04.2018 г.) ответникът е следвало да заплати обезщетение, поради което в конкретния случай забавата настъпва от деня, следващ деня на изтичането на този срок. Затова- при липса на други възражения от ответната страна - съдът намира, че законна лихва върху дължимото застрахователно обезщетение, съгласно чл. 497, ал.1 от КЗ се дължи на ищеца от 24.04.2018 г.
Съгласно разпоредбата на чл.127, ал.4 от ГПК в исковата молба е посочен начин на плащане на присъдените суми по посочена
банкова сметка *** „Първа инвестиционна банка“АД с титуляр адвокат Ц.С.В..
По делото обаче не са представени доказателства, че тази сметка е такава по
чл.39 от ЗАдв и за наличието на представителна власт за получаване на суми от
името на доверителя (срв. чл.34, ал.3 от ГПК). Тези суми не могат да са на
разположение на клиента – ищец, тъй като той не е титуляр. Затова и посочената
банкова сметка ***нието по чл.235, ал.1, т.7 от ГПК.
С оглед изхода на делото, на основание
чл.38 от ЗАдв, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Цв.В. възнаграждение
в нормативно определения минимален размер на адвокатските възнаграждение по
чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2014 г. - 1598
лв.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК следва
да се осъди ответникът да заплати на
СГС разноски в размер на 1450 лв. за държавна такса и 410 лв. разноски за
възнаграждение на вещи лица.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
Застрахователно дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ********да
заплати на В.И.В. с ЕГН ********** сумата
от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху
тази сума, считано от 24.04.2018 г. до окончателното й заплащане и сумата от 600
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – разходи във връзка с
лечение и за закупуване на медицински изделия и медикаменти, ведно със законна
лихва върху тази сума, считано от 24.04.2018 г. до окончателното й заплащане, в резултат на пътно транспортно произшествие настъпило на 13.10.2017 г. по вина на
водача на лек
автомобил марка “Мерцедес“, модел „Е 200
CDI“ с рег. № ********, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност”.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Б.И.“
АД с ЕИК ********да
заплати на Ц.В. от САС сумата от 1598
лв. за адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Застрахователно
дружество „Б.И.“ АД с ЕИК ********да заплати на Софийски градски съд сумата от 1450 лв.
за държавна такса и 410 лв. разноски за възнаграждение на вещи лица, на
основание чл.78, ал.6 от Гражданския процесуален кодекс.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на
страните.
СЪДИЯ: