№ 336
гр. Варна, 31.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20243110109504 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от „****"
ЕАД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул."****"
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против М. С. И., с ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, №46 иск с правно основание чл.422
ГПК, за постановяване на решение, с което бъде признато за установено по
отношение на М. С. И., че дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
следните суми: сумата от 11746.38 лв. (единадесет хиляди и седемстотин
четиридесет и шест лева и 38 стотинки) - главница за периода от 01.04.2023
г. до 01.11.2026 г., по отношение на които е обявена предсрочна изискуемост
считано от дата 12.01.2024 г. - датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост; сумата от 3131.00 лв. (три хиляди сто тридесет и
един лева) - договорна лихва за периода от 01.04.2023 г. (падеж на първа
неплатена погасителна вноска) до 12.01.2024 г. - датата на получаване на
уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 1295.97 лв. (хиляда и
двеста деветдесет и пет лева и 97 стотинки) - обезщетение за забава считано
от 02.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението в съда – 26.02.2024г.,
като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно
1
със законна лихва от датата на подаване на заявлението в районен съд –
26.02.2024г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№1037/28.02.2024г., по частно гражданско дело №2268/2024 г. на Районен съд
- Варна.
В условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове против
ответника за същите суми.
В исковата молба се твърди, че на 10.10.2022 г. между „****., клон
България, като Кредитор и М. С. И. като Кредитополучател е сключен договор
за потребителски кредит с № ****, при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал
кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора за потребителски
кредит. Размерът на предоставения с този договор кредит е равен на сумата,
посочена в поле „Общ размер на кредита", а именно: 12000 лв.
Застрахователната премия е в размер на 2229.12 лв. Твърди се, че
предоставянето на посочената по-горе сума съставлява изпълнение на
задължението на Кредитора да предостави заема и създава задължение за
Кредитополучателя да заплати на Кредитора погасителни вноски, указани по
размер в поле „месечна погасителна вноска" и брой в поле „брой погасителни
вноски". Погасителните вноски по предходното изречение съставляват
изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, съставляваща
печалбата на Кредитора, като лихвения процент е фиксиран за срока на
Договора и е посочен в него, при което общата стойност на плащанията по
кредита е договорена в размер на 18861.12 лв. Така, договорната лихва по
кредита е уговорена от страните в размер на 4632 лв.
Твърди се, че въз основа на сключения между страните договор,
Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до
01.11.2026 г., на 48 броя равни месечна погасителни вноски, всяка от които по
392.94 лв., при първа погасителна вноска 01.12.2022 г., съгласно погасителен
план посочен в Договора за кредит» в който е посочен падежа на всяка
отделна погасителна вноска. Крайният срок за издължаване на всички
задължения по кредита е 01.11.2026 г. (дата на последна погасителна вноска,
съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит), но
предвид обстоятелството, че Кредитополучателят не е изпълнявал в срок
2
задължението си за плащане на погасителните вноски, кредиторът е приел, че
по отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно
чл. 5 от Условия към договора за кредит, при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпване на
предсрочната изискуемост. От страна на „****" ЕАД до кредитополучателят е
изпратено уведомително писмо с изх. № УПЦ/УПИ-С-БНП/****, с което му е
съобщено, че поради допуснато просрочие и неплащане на погасителни
вноски по договора всички вземания по него са изискуеми изцяло и в пълен
размер, считано от 12,01.2024 г. (датата на получаване на уведомлението за
предсрочна изискуемост). Уведомителното писмо е връчено на
кредитополучателя чрез ЧСИ Петя Любомирова И.а, per. № 883, на когото
„****" ЕАД е възложила правомощията по чл. 18, ал. 5 от Закона за частните
съдебни изпълнители. Уведомлението за обявяване на предсрочната
изискуемост е получено от длъжника на 12.01.2024 г.
Твърди се, че съгласно условия към договора за потребителски кредит,
при забава в плащането на една или повече месечни погасителни вноски,
Кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху неплатената главница по договора за кредит. На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 02.04.2023 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в общ размер на 1295.97 лева, като за
периода 13.03.2020 г -14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или
неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Твърди се, че на 29.06.2023 г. е подписано Приложение 1 към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от дата 15.02.2022 г., на
основание чл. 99 от ЗЗД, между ****., клон На 10.02.2023 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
дата 15.02.2022 г., на основание чл. 99 от ЗЗД, между „****., клон България"
ЕИК **** и „****" ЕАД, ЕИК ****, по силата на който вземането,
произтичащо от Договор за потребителски кредит Хо **** от дата 10.10.2022
г. между „****.,клон България и М. С. И. е прехвърлено в полза на „****"
ЕАД, ЕИК **** изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
3
включително и всички лихви. Договора за заем съдържа изрична клауза, която
урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от името на ****., клон България с
Уведомително писмо.
Исковата молба и приложенията към нея са надлежно връчени на
ответника. В срока по чл.131 от ГПК ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба и не е изразил становище по нея.
В проведено открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалният си
представител прави изрично писмено искане съдът да се произнесе с
неприсъствено решение срещу ответника, като уважи предявените искове.
Ответникът редовно призован не се явява и представлява в о.с.з.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника, чрез неговата
майка препис от исковата молба и подаване на писмен отговор (чл.131 ГПК) и
призовка за страна за открито съдебно заседание – получена лично от него, са
му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в съдебно заседание, както и че искът е вероятно
основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, намира, че следва да бъде поставено
неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен.
Предвид изхода от спора и направеното искане за присъждане на
разноски от ищцовата страна, такива следва да бъдат присъдени в размер,
съобразно представените доказателства по настоящото делото, като ответника
бъде осъден да заплати 423,46 лева, от които 323,46 лева за доплатена
държавна такса и 100 лева за юр.к. възнаграждение.
Предвид уважаването на предявените искове изцяло, то следва да се
присъдят сторените в заповедното производство разноски, за които
ответникът не е направил възражение в общ размер на 373,47 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.238, ал.1
и чл.239 ГПК, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М. С. И., с ЕГН
4
**********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, №46 ДЪЛЖИ на „****" ЕАД, ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул."****" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 следните суми: сумата от 11746.38 лв.
(единадесет хиляди и седемстотин четиридесет и шест лева и 38 стотинки)
- главница за периода от 01.04.2023 г. до 01.11.2026 г., по отношение на които е
обявена предсрочна изискуемост считано от дата 12.01.2024 г. - датата на
получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от 3131.00
лв. (три хиляди сто тридесет и един лева) - договорна лихва за периода от
01.04.2023 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 12.01.2024 г. -
датата на получаване на уведомлението за предсрочна изискуемост; сумата от
1295.97 лв. (хиляда и двеста деветдесет и пет лева и 97 стотинки) -
обезщетение за забава считано от 02.04.2023 г. до датата на подаване на
заявлението в съда – 26.02.2024г., като за периода 13.03.2020 г. -14.07.2020 г.
не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението в районен съд – 26.02.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК №1037/28.02.2024г., по частно гражданско дело
№2268/2024 г. на Районен съд - Варна, на основание чл. 422, ал.1 ГПК във вр.
чл. 415, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М. С. И., с ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. ****, №46,
ДА ЗАПЛАТИ на „****” ЕАД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление
гр.София, бул.”****” 25, ет. 2, офис – сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА
от 423,46 лева, сторени разноски по исковото производство, както и
сторените разноски в заповедното производство в общ размер от 373,47 лева,
на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.239, ал.4 ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните, като ответника може в
едномесечен срок от връчването да поиска от Варненски окръжен съд
отмяната му на основанията посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5