Определение по дело №322/2018 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 130
Дата: 21 февруари 2020 г. (в сила от 8 януари 2021 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20185200900322
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 27 ноември 2018 г.

Съдържание на акта

                        ОПРЕДЕЛЕНИЕ

  130   /          21.02.2020 година            град Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН  СЪД  търговско отделение

На двадесет и първи февруари две хиляди и двадесета  година

В закрито  заседание  в следния  състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №322 по описа за  2018  година

 

Производството е по реда на чл.130 от ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от П.Л.У., ЕГН ********** срещу АВТОТРАНС-1“ ООД/н/,с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление на дейността в гр.Панагюрище 4500, ул. „Стоян Трендафилов“ № 17, вх.А, ет.8, ап.24, с която е поискано да бъдат отменени като незаконосъобразни по реда на чл.74 ТЗ всички решения, взети на общо събрание на съдружниците от 21.11.2018 година.

С определение от о.с.з. проведено на 7.01.2020 година, съдът не е дал ход на делото и е призовал синдика И.К., с оглед обстоятелството,че дружеството ответник е в несъстоятелност.

След постъпване на становища по делото от синдика и страните, съдът намира,че не следва да насрочва делото за разглеждане,тъй като предявеният иск по реда на чл.74 от ТЗ е недопустим.

С разпоредбата на чл.74 от ТЗ е регламентирана възможността да се иска отмяна по съдебен ред на незаконосъобразните решения на общото събрание на съответното дружество.Това право е предоставено на определен кръг субекти, а именно на съдружниците, които са активно процесуалноправно легитимирани да предявят този конститутивен иск. Според настоящия съдебен състав в случая водещо за преценката на допустимостта на предявения иск е обстоятелството дали към датата на приемане на оспорените решения /от 21.11.2018 г./ ищеца П.У. е имал качеството на съдружник в ответното ООД или към посочената дата членственото му правоотношение е било вече прекратено по реда чл. 517 ал.3 от ГПК, както се твърди от ответника и от третото лице-помагач – Д.М..

Изявлението на взискателя и разписката, установяваща връчването му на ответното дружество чрез неговия управител на 06.11.2017 г., са представени и приети по делото. Въпреки дадените указания и възможност ищецът не уточни твърденията си относно това чий счита, че е подписа, положен за „получател“ и оспорва ли редовното връчване на изявлението лично на управителя на дружеството, чиито имена са посочени.Отделно от това ищецът П.У. не е изложил каквито и да е допълнителни обстоятелства в тази връзка.

При липса на оспорване и възражения относно истинността и доказателствената сила на събраните по указание на АС-Пловдив доказателства, се потвърждава направения по-рано извод /въз основа на удостоверение от ЧСИ/, че на 06.11.2017 г. на дружеството е връчено изявлението на взискателя за прекратявате участието на неговия длъжник П.У. в това дружество.

На съда е служебно известно постановеното решение №17/15.01.2020 година на Апелативен съд Пловдив в мотивите на което също е прието,че П.У. не е бил съдружник,считано от 6.11.2017г.

Това е и релевантния момент, който е водещ за определяне обстоятелството дали ищецът разполага или не с активна легитимация да води иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията, в зависимост от това дали оспорените решения са взети преди или след тази дата.

             Независимо,че са настъпили нови факти, част от които сочи ищеца, а други са служебно известни на състава на съда, а именно, че по  предявения от взискателя иск за прекратяване на дружеството по реда на чл.517  ал.3 ГПК е приключило с отхвърлянето на иска, а решението е влязло в сила на 16.11.2019 г./, не може да се приеме, че с отхвърлянето на иска членственото правоотношение на ищеца е възстановено.Нещо повече, искът е отхвърлен не по причини даващи основание да се изключи факта на прекратяване на членството, а поради обстоятелството,че към края на м.ноември 2017г. собственият капитал на дружеството е отрицателна величина и прекратилият членството си длъжник няма вземане по чл.125 ал.3 от ТЗ, от което кредиторът му да се удовлетвори.

         В случая обсъдените обстоятелства аргументират извода, че считано от 06.11.2017 г. е настъпила промяна, изразяваща се в автоматичното прекратяване членственото правоотношение на съдружника П.У. в ответното ООД, /което не може да бъде санирано независимо от постановеният съдебен акт/, поради което прекратяването на членственото му правоотношение очевидно е настъпило преди датата 21.11.2018 г., на която са взети атакуваните решения. Затова и след датата 06.11.2017 година ищецът не е притежавал качеството на съдружник, на когото законодателят е предоставил възможността да оспори решения на върховния орган в дружеството и същият не се явява активно легитимиран да предявява претенции за тяхната отмяна.

Така предявеният иск по чл.74 от ТЗ се явява процесуално недопустим за разглеждане и производството по него следва да бъде прекратено. (в този смисъл е и Определение № 584 от 26.10.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 2280/2018 г., II т.о.).

С молба вх.№3239/11.04.2019 година особения представител на ответника АВТОТРАНС-1“ ООД, ЕИК ********,адвокат Р.З., моли съда да се разпореди да му бъде изплатен внесения от ищеца по сметка на съда, депозит за назначаването му като особен представител.

Съдът счита,че с оглед изхода на делото,а именно неговото прекратяване от общо определения и внесен депозит - 800 лева, следва да бъде изплатена половината сума - 400 лева, а станалата част да бъде върната на ищеца, след влизане на сила на настоящото определение.

Воден от горното и на осн. чл.130 ГПК, Пазарджишкия окръжен съд

 

                О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. №322/2018 г. по описа на Пазарджишкия окръжен съд,като ОСТАВЯ без разглеждане предявените от П.Л.У.,с ЕГН ********** и адрес *** искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения на Общото събрание на „Автотранс-1“ ООД /н/,с ЕИК ********, взети на 21.11.2018 г., поради процесуална недопустимост.

На основание чл.29 ал.4 от ГПК, на особения представител на „Автотранс-1“ ООД, ЕИК ******** – адвокат Р.З. ***, да се изплати сумата от 400 лева от общо внесения депозит/800 лева/,а останалата част от депозита, сумата от 400 лева, да се върне на ищеца по посочена от него банкова сметка.

***тна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                  

 

                                                  ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: