Решение по дело №2903/2019 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№       1841/15.10.2019г.                                 гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд Варна, Пети наказателен състав,

на петнадесети октомври, две хиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в следния състав:

председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,

като разгледа докладвано от съдията

ЧНД № 2903 по описа на съда за 2019 година,

установи следното:

 

Производството е образувано по искане от Районна прокуратура Варна по чл.157 ал.1 от Закона за здравето спрямо лицето Г.Л.Г. ЕГН **********.

В съдебно заседание свидетелят Л.Г.Д. – баща на лицето свидетелства, че Г. проявява агресия, има непредсказуемо поведение и реакции.

От заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза, извършена от вещите лица д-р К.К. и клиничен психолог Р.Г. е видно, че освидетелстваната Г.Л.Г. страда от Параноидно личностово разстройство и Психични и поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ. Не е в състояние да изразява информирано съгласие за лечението си.

Към момента на изготвяне на заключението  осв. Г. е некритична към заболяването си и не желае доброволно да се лекува, поради което представлява непосредствена опасност за себе си и за околните. Налице са медицинските критерии за лечение по смисъла на чл.155 от Закона за здравето.

В съдебно заседание д-р К. и клиничен психолог Р.Г. поддържат писменото заключение и предлагат настаняването на Г. на задължително лечение за срок от три месеца, като се предлага то да се извърши в Държавна психиатрична болница в с.Царев брод.

Представителят на Районна прокуратура предлага по отношение на Г. да бъде определено принудително лечение за срока, предложен от вещите лица, в специализирано медицинско заведение.

Служебният защитник на Г. моли да съда да постанови решение за принудително лечение.

Освидетелстваното лице Г.Л.Г. не е съгласна да бъде лекувана принудително.

Съобразно разпоредбата на чл.155 от Закона за здравето на задължително настаняване и лечение подлежат лицата с психични разстройства по смисъл на чл.146 от същия закон, които поради заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им. Медицинския критерий - основание за настаняване на задължително лечение е рамкиран в чл.146 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за здравето - психично заболяване, характеризиращо се със сериозно нарушение на психичните функции /психоза или тежко личностово разстройство/ или трайна психична увреда в резултат на психично заболяване, умерена, тежка или дълбока умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установява, че осв. Г.Л.Г. страда от Параноидно личностово разстройство и Психични и поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ.

Съотнесено към разпоредбата на чл.146 ал.1 т.1 от Закона за здравето заболяването й предполага наличието на медицинския критерий за постановяване на задължително лечение. Отделно от това съдът установява наличието на социален критерий за постановяване на принудителна форма на лечение по отношение на Г.. Поведението на същата по естеството си застрашава нейния живот и здраве. Осв. Г. не приема медикаменти, с което застрашава своето здраве, както и проявява вербална и физическа агресия към околните.

С оглед на факта, че Г. е била настанявана и преди за принудително лечение, но след това не е приемала предписаните й медикаменти, сегашното й влошено здравословно и психично състояние, съдът счита, че лечението й следва да се проведе в специализирано лечебно заведение за стационарна психиатрична помощ. Тъй като заболяването е с дългогодишна давност и необходим по-голям период от време за постигане на резултати от лечението, съдът счита, че задължителното настаняване за лечение на Г. следва да е за срок от три месеца в Държавна психиатрична болница с.Царев брод.

Предвид заключението на съдебно-психиатричната експертиза съдът приема, че освидетелстваната Г. не може сама да дава информирано съгласие по смисъла на чл.162 ал.2 от Закона за здравето, поради което следва да се определи лице по смисъла на чл.162 ал.3 от Закона за здравето.

На основание гореизложеното и чл.162 ал.1 от Закона за здравето, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

НАСТАНЯВАНА на задължително стационарно лечение освидетелстваната Г.Л.Г., ЕГН **********, с коморбидна диагноза Параноидно личностово разстройство и Психични и поведенчески разстройства вследствие комбинирана употреба на ПАВ,  в специализирано здравно заведение – Държавна психиатрична облница с. Царев брод, обл. Шумен за срок от три месеца.

 

ПРИЕМА липса на способност на освидетелстваната Г.Л.Г. да изразява информирано съгласие за лечението си.

 

На основание чл. 162 ал. 3 от закона за здравето, НАЗНАЧАВА определено от Кмета на Община Шумен лице, което да изразява информирано съгласие за лечението на Г.Л.Г., за което съда да бъде уведомен писмено.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7 – дневен срок, считано от днес, пред Окръжен съд Варна.

 

След влизане на решението в законна сила, препис от същото да се изпрати на директора на Държавна психиатрична болница с. Царев брод, за изпълнение.

 

На основание чл. 11 ал. 1 от Инструкция № 1 за дейността на здравните органи при настаняване на лица в психиатрични стационари по принудителен ред, главния лекар на Държавна психиатрична болница в с. Царев брод да уведоми писмено Районен съд Варна, пети наказателен състав, при приемането на Г. за провеждане на лечението.

 

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ :