№ 14497
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20211110145150 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искове, предявени от И. М. Ф. срещу Н. М. Ф..
Ищецът твърди, че с ответника са съсобственици на апартамент № 23, находящ се в
гр. София, ж. к. Красно село, бл. 114, ап. А, ет. 6. Имотът се ползвал от ответника. С
решение по гр. д. № 41354/2019 г. на СРС ответникът бил осъден да му заплаща
обезщетение за ползването от датата на влизане на решението в сила – 19.08.2020 г. – в
размер на 259 лв. месечно. Претендира обезщетение за ползването на ½ идеална част от
имота за периода преди това – 31.07.2018 г. до 18.08.2020 г. вкл. в размер на общо 6 475 лв.
Моли за уважаване на иска. Претендира законна лихва от дата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане. Сочи банкова сметка IBAN BG 91 UBBS 8888 1000 8322
46.
Ответникът подава отговор в срок. Счита, че предявения иск е недопустим за периода
18.07.2019 г. – 19.08.2020 г. В останалата част намира иска за неоснователен. Твърди, че
ищецът не живее в България и, че не е лишен от ползването на имота. Размера на
претенцията намира за завишен. Моли за отхвърля не на иска. Претендира разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Правната квалификация на иска е чл. 31, ал. 2 ЗС;
Основателността на предявения иск е обусловена от наличието на следните
предпоставки: наличие на съсобственост между страните, писмена покана до ответника за
ползване на имота, обстоятелството, че ответникът е ползвал имота, респ. че е ползвал площ,
по- голяма от съответстващата на правата му в съсобствеността; размерът на пропуснатата
1
полза.
Установява се от представеното по делото решение от 08.07.2020 г. по гр. д. №
41354/2019 г. на СРС, че е допусната делба между И. М. Ф., ЕГН ********** и Н. М. Ф.,
ЕГН **********, на следния техен съсобствен недвижим имот, представляващ апартамент
№ 23, находящ се в гр. София, комплекс „Красно село“, бл. 114, вх. А, ет. 6, състоящ се от
стая, дневна, кухня и сервизни помещения, с площ от 66,20 кв. м., заедно с избено
помещение № 32а, както и 0,828 % идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, който недвижим имот съгласно схема № 15-514502-24.07.2018 г. на
СГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1005.74.2.148. и
прилежащи части: избено помещение № 32а, както и 0,828 идеални части от общите части
на сградата, при квоти 1/2 за И. М. Ф. и 1/2 за Н. М. Ф.. С решението на основание чл. 344,
ал. 2 ГПК Н. М. Ф. е осъден да заплаща на И. М. Ф., на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, сумата
от 259 лв. месечно за ползване на неговата идеална част от съсобствения на двамата
недвижим имот, представляващ апартамент № 23, находящ се в гр. София, комплекс
„Красно село“, бл. 114, вх. А, ет. 6, заедно с избено помещение № 32а, както и 0,828 %
идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, считано от
влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното й извършване.
От служебна справка в деловодна система АСУД се установя и, че с решение от
16.08.2021 г. по гр. д. № 41354/2019 г. на СРС във втората фаза на делбата процесният
недвижим имот е изнесен на публична продан, а съдът частично е уважил е претенция по чл.
30, ал. 3 ЗС като е осъдил Илиян М. Ф. да заплати на Н. М. Ф., ЕГН **********, сумата от 6
881,94 лв., представляваща 1/2 част от стойността на сторени полезни разноски, изразяващи
се извършен през втората половина на 2016 г. основен ремонт.
Следователно в делбеното производство не е била предмет претенция по чл. 31, ал. 2
ЗС за процесния период. Единствено в първата фаза по делбата съдът е определил по реда
на чл. 344, ал. 2 ГПК обезщетение за ползването на процесния недвижим имот, но за
периода, считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното
й извършване. Решението по първата фаза на делбата е влязло в сила на 19.08.2020 г., което
се установява от представения по делото заверен препис – л. 10-11 от делото. Действително
с исковата молба по делбеното производство е поискано произнасяне по реда на чл. 344, ал.
2 ГПК, считано от датата на подаване на исковата молба, но съдът е приел, че претенцията
до датата на влизане в сила на решението в първата фаза е недопустима и не се произнасял
за дължимото обезщетение от 18.07.2019 г. до 18.08.2020 г. вкл. Липсват твърдения и
доказателства подобна претенция да е предявена във втората фаза на делбеното
производство, а и от решението по втората фаза се установява, че липсва произнасяне по чл.
31, ал. 2 ЗС. Оттук, и възраженията в отговора на исковата молба за частична недопустимост
на производството са неоснователни. Формираната по гр. д. № 41354/2019 г. на СРС СПН
касае период последващ на периода по настоящото производство, поради което и
претенцията е допустима и следва да се разгледа по същество.
Задължението за заплащане на обезщетение от страна на ползващия съсобственик
2
възниква с получаване на писмено поискване от съсобственика, лишен от възможността да
ползва общата вещ. Законодателят е регламентирал единствено формата, но не и
съдържанието на писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС. От момента на получаването му
ползващият съсобственик дължи обезщетение, както и изпада в забава при условията на чл.
84, ал. 2 ЗЗД. Фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът
да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ –решение № 26 от 08.05.2018 по
гр. д. № 1411/2017 на II гр. о. на ВКС, решение № 669 от 15.11.2010 г. по гр. д. № 478/2009 г.
на IV г. о. на ВКС.
Представена е по делото нотариална покана от И. М. Ф., с която Н. М. Ф. е поискал
обезщетение /наем/ в размер на 500 лв. за ползата, от която лишава И. Ф., като ползва
еднолично съсобствения имот – л. 7 от делото. Достатъчно е неползуващият вещта
съсобственик да отправи писмена покана за заплащане на обезщетение, за да възникне
основание за ангажиране отговорността на ползуващия вещта съсобственик - решение № 119
от 11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на II г. о. на ВКС . Отразено е върху нотариалната
покана от нотариус Иван Дехтеров, че същата е връчена на Н. М. Ф. на 31.07.2018 г.
Представена е по делото и разписка, удостоверяща връчването – л. 9. Подписът върху
разписката не е оспорен в предвидения за това срок, поради което и съдът приема за
установено връчването именно на 31.07.2018 г. Веднъж отправено, то има действие докато
трае ползването на съсобствения имот само от част от съсобствениците, без да е необходимо
за всеки следващ период да се отправя нова писмена покана - решение № 491 от 28.06.2010
г. по гр. д. № 363/2009 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 130/15.07.2013 г. по гр. д. № 24/2012 г.
на I г. о. на ВКС. От деня на получаването на поканата /писменото поискване/ ползващият
вещта дължи обезщетение на останалите съсобственици за ползата, от която ги е лишил.
Спорен между страните е въпросът ползвал ли е ответникът имота в процесния
период, респ. осигурявал ли е възможност на ищеца реално да упражнява правото си на
ползване. В тази насока по делото са разпитани свидетелите Минчо Н. Ф. /баща на ищеца и
на ответника/ и Красимира Ф.а /съпруга на ищеца/.
От показанията на свидетеля Минчо Н. Ф. се установява, че И. Ф. последните 30
години живее в Австрия. Свидетелят твърди, че когато И. и жена му идвали на гости в гр.
София спали при майката и бащата на жена му, но никой не ги е спирал да спят в процесния
апартамент. Сочи, че апартамент 23 се ползва от Н. Ф.. Н. правил ремонт на процесния
апартамент за 24 000лв. - 25 000лв., сменил мокетите, дограмата, тапетите. В ап. 23 живеели
трима човека – Н., жена му и дъщеря им. Свидетелят категорично заявява, че 2018г., 2019г.,
2020г. в ап. 23 са живели Н. и семейството му – л. 151 от делото.
От показанията на свидетеля Красимира Ф.а се установява, че същата е живяла в ап.
23, находящ се ж.к. „Красно село“, бл. 114, вх. А от 1982г. до началото на 1989 г. След това
се е случвало да преспива там, но от 2016 г. до сега свидетелят твърди, че не са ползвали
апартамента, не били допускани да влизат в апартамента. Преди 2 или 3 години били дошли
в България и искали да отидат до апартамента, но свекър им казал, че не може, не им
разрешили да влязат вътре. Било му забранено да ги допуска в апартамента.
3
От свидетелските показания, а и от съвкупния доказателствен материал, вкл. и
писмените доказателства, се установява при условията на пълно и главно доказване, че
съсобственият между страните апартамент № 23, находящ се в гр. София, ж. к. Красно село,
бл. 114, ап. А, ет. 6 в процесния период 31.07.2018 г. до 18.08.2020 г. вкл. се е ползвал
единствено от Н. М. Ф. и семейството му. Не се установява по делото за процесния период
ищецът да е разполагал с ключове за имота и ответникът да му е осигурил осигурил
възможност да го ползва. Напротив, свидетелят Ф.а твърди, че ищецът и семейството му не
са били допускани в апартамента.
Без значение е и обстоятелството, че И. Ф. не живее в Република България. Съгласно
разясненията, дадени с ТР № 7/2012г. от 02.11.2012г. на ОСГК на ВКС , лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове. Съгласно разясненията дадени в мотивната част
на тълкувателното решение искът за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС е основателен, когато
неползващ съсобственик е отправил писмено искане и то е получено от ползващия
съсобственик и въпреки това: 1. той или член на неговото семейство продължава пряко и
непосредствено да си служи с цялата обща вещ, съобразно предназначението й, за
задоволяване на свои /лични или на семейството си/ потребности, без да зачита
конкурентните права на друг съсобственик; 2. той или член на неговото семейство не си
служи пряко и непосредствено с цялата обща вещ, но имайки достъп до нея, не допуска
друг съсобственик да си служи с нея /например като държи ключа/; 3. ползващият
съсобственик е допуснал на безвъзмездно основание /с договор за заем за послужване/ трето
за собствеността лице, което само или заедно с него ползва общата вещ. Лично ползване по
смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове.- решение № 133 от 4.07.2013 г. по гр. д. №
535/2012 г., IV г. о. на ВКС. За да се освободи от отговорност съсобственикът следва да
предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в
съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право –
решение № 241/10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г., I г. о. на ВКС .
В настоящия случай, липсват ангажирани по делото доказателства ответникът да е
предоставил възможност на ищеца да ползва процесния имот, поради което и същият не
може да се освободи от отговорност.
Всички тези обстоятелства изпълват фактическия състав на разпоредбата на чл. 31,
ал. 2 ЗС и ответникът дължи на ищеца обезщетение, за ползите от които е бил лишен, от
невъзможността да ползва съсобствения недвижим имот за периода от 31.07.2018 г. до
18.08.2020 г. вкл., съобразно правата си.
Дължимото обезщетение следва да се определи в съответствие със средната пазарна
наемна цена за процесния период, съобразно приетата по делото СТЕ. Съдът кредитира
заключението по СТЕ. Съгласно чл. 200, ал. 3 ГПК оспорване на заключението може да бъде
4
направено от страната докато трае изслушването на експерта, т.е. в заседанието за приемане
на заключението на вещото лице. Оспорването може да бъде заявено и писмено преди
провеждане на заседанието за приемане на заключението. След изслушването на експерта и
приемането на заключението на вещото лице, правото да се оспори заключението е
преклудирано и не може да бъде зачетено, а приетото по делото заключение следва да бъде
ценено наред с всички доказателства по делото /виж решение № 186/ 09.07.2012 г. по гр. д.
№ 1871/2010 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 79 от 12.05.2015 г. по гр. д. № 322 / 2015 г. на I
г. о. на ВКС/. В производството ответникът не се е явил и не е изпратил представител в с. з.
на 15.11.2022 г., в което е приета СТЕ, нито е оспорил заключението писмено преди
провеждането на заседанието. Вещото лице е посочило, че пазарният наем за периода
31.07.2018 г. – 18.08.2020 г. вкл. за процесния апартамент е 10 650 лв. Пазарният наем е
определен въз основа на метода на пазарните аналози. Отчетено е състоянието на имота,
местонахождението му, че се отдава под наем като необзаведен. Пазарният наем е
определен към 2022 г., след което извършена корекция за минали периоди.
Със сила на пресъдено нещо е установено по гр. д. № 41354/2019 г. на СРС, че
квотите в съсобствеността са 1/2 за И. М. Ф. и 1/2 за Н. М. Ф., поради което и искът е
основателен за сумата от 5 325 лв. /1/2 от 10650 лв./. Върху уважената главница се дължи и
законна лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г. до окончателното
изплащане. За разликата до пълния предявен размер от 6475 лв. искът ще се отхвърли.
По разноските:
Предвид изхода на спора разноски се дължат по съразмерност.
Ищецът е представил доказателства за направата на разноски за заплатена ДТ – л.
17а, заплатено адвокатско възнаграждение – л. 16 и заплатен депозит за СТЕ – л. 157, в общ
размер на 1209 лв., от които по съразмерност в тежест на ответника ще се възложи сумата от
994.28 лв.
Ответникът претендира и е представил доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение – л. 28. По съразмерност на ответника ще се присъди за разноски сумата от
230.89 лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл.
114, вх. А, ет. 6, ап. 23, да заплати на И. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: Република
Австрия, гр. Франкенбург, ул. „Вюрфелшпилщрасе“ № 26/1/4, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС,
сумата от 5 325 лв. – представляваща обезщетение за ползването в периода 31.07.2018 г. до
18.08.2020 г. включително на припадащата се на И. М. Ф. ½ идеална част от съсобствения
между страните недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №
68134.1005.74.2.148, с предназначение: жилище, апартамент № 23, находящ се в гр. София,
5
ж. к. Гоце Делчев, бл. 114, вх. А, ет. 6, с площ от 66,20 кв. м., заедно с избено помещение №
32а, както и 0,828 % идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
мястото, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 30.07.2021 г.
до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 31, ал. 2 ЗС за разликата над 5
325 лв. до пълния предявен размер от 6 475 лв.
ОСЪЖДА Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл.
114, вх. А, ет. 6, ап. 23, да заплати на И. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: Република
Австрия, гр. Франкенбург, ул. „Вюрфелшпилщрасе“ № 26/1/4, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 994.28 лв. – разноски по съразмерност по производството.
ОСЪЖДА И. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: Република Австрия, гр. Франкенбург,
ул. „Вюрфелшпилщрасе“ № 26/1/4, да заплати на Н. М. Ф., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, ж. к. „Гоце Делчев“, бл. 114, вх. А, ет. 6, ап. 23, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК,
сумата от 230.89 лв. – разноски по съразмерност по производството.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6