РЕШЕНИЕ
Номер ІІ- 182 18.11.2020 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД втори въззивен граждански състав
На: осемнадесети
август две хиляди и двадесета
година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Ани Цветанова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1513 по описа за 2020 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на „Кредитреформ
България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от
управителя Радослав Христов Велчев, подадена чрез ю.к.Ивайла Трифонова, против решение № 906/12.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 7083/2019 г. по описа на РС-Бургас, с което е отхвърлен
иска на „Кредитреформ България” ЕООД
срещу М.Т.К. ***, за заплащане на сумата от 631.14 лв., представляваща невърната част от заетите суми по
договор за кредит № ***/13.01.2015 г. в размер на 500 лв., сключен с „4финанс“
ЕООД, на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и
допълнителен договор за кредит към него от 09.03.2015 г. в размер на 150 лв.,
вземанията по който са цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор №
***/01.02.2018 г. за прехвърляне на вземания, заедно със законната лихва върху
посочената сума от предявяване на иска – 11.07.2019 г. до окончателното
плащане.
Въззивникът „Кредитреформ
България” ЕООД изразява недоволство от първоинстанционното решение, като
счита същото за неправилно и необосновано. Считат се за неправилни доводите на
съда относно Общите условия към договор за кредит № ***, с оглед представените
по делото доказателства, като се сочи, че процесният договор по същността си е
електронен документ и е оформен съгласно чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и като такъв
нито той, нито ОУ към него са представяни в писмена форма на ответника. Сочи се
също, че самият механизъм на сключване на договора за кредит не допуска
завършване на процедурата по кандидатстване преди кредитоискателят да се е
запознал и да е приел ОУ, като във въззивната жалба се описват стъпките, през
които преминава тази процедура. Счита се, че след като ответницата К. е успяла
да изпрати своята заявка във вътрешната система на „4финанс“ ЕООД, то тя е
преминала през описаните стъпки за кандидатстване, завършила е заявката си за
кредит, която след това е била отразена в системата на кредитора. Счита се
също, че след като съдът цитира т.14.5 от ОУ, то процесните ОУ са приложени към
исковата молба и съдът се е запознал с тях, поради което изводът му, че такива
ОУ не са били представени е неправилен. Във връзка с уведомяването на длъжника
за сключения договор за цесия въззивникът сочи, че действително няма данни
ответницата лично да е получила преди образуване на делото приложеното към
исковата молба уведомление, изходящо от цесионера „4финанс“ ЕООД, но
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано и с оглед надлежното му
връчване на ответницата чрез особения й представител, като част от преписката
към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за
прехвърлянето на неговото задължение, като в тази връзка в жалбата се
излагат подробни съображения и се цитира
съдебна практика. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение и
вместо него да уважи предявения иск. Не са направени доказателствени искания.
Претендира се присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата М.Т.К., уведомена чрез назначения й от БРС особен представител по реда на
чл.47, ал.6 ГПК, не се взема становище по въззивната жалба. В съдебно
заседание, особеният представител адв.Куманова взема становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл.259 ГПК и от лице, което има
правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимите
норми на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
При служебната
проверка на решението, извършена по чл.269 ГПК, Бургаският окръжен съд намира,
че същото е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с
правно основание чл.240, ал.1, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР,
предявен от „Кредитреформ България“ ЕООД
против М.Т.К., за заплащане на сумата от сумата от 631.14 лв., представляваща
неизплатена главница по договор за кредит № ***/13.01.2015 г. и допълнителен договор за кредит към него от 09.03.2015
г., сключени между „4финанс“ ЕООД и ответницата, вземанията по които са
цедирани на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор № ***/01.02.2018 г. за
прехвърляне на вземания, ведно
със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
В исковата молба са
изложени
твърдения, че на 13.01.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансовите
услуги по търговската марка „Вивус“, и ответницата
М.К. е
сключен
договор за кредит № ***
по реда на чл.6 ЗПФУР, като договорът е оформен съгласно
разпоредбите на чл.3, вр. чл.2 ЗЕДЕУУ и
при спазване на съответните процедури. Кредитополучателката е подала заявка за отпускане
на кредит в размер на 500
лв.
и ползване на услуга за експресно разглеждане на заявката след регистрация в
системата „Вивус“, като на страницата на посочената система се предоставя цялата преддоговорна информация и Общи условия към договора, които тя трябва да приеме. След което с
натискане на бутон
„Подпиши“ се считало, че тя е
подписала договора и се
е запознала с ОУ. На ответницата бил отпуснат заявения заем в размер на 500 лева за срок от 30
дни с падежна дата 12.02.2015 г.,
която сума й
била преведена чрез паричен превод в „Юробанк България“ АД
(Пощенска банка) на 13.01.2015 г. Твърди се, че на 09.03.2015 г., във връзка с т.8.1 и т.8.2 от ОУ,
ответницата К. е подала заявка за отпускане на допълнителен кредит в размер на
150 лв., ведно с нова услуга за експресно разглеждане, като съгласно т.8.2 от
ОУ получаването на допълнителен кредит представлява промяна в съществуващия
договор за кредит единствено относно размера на дължимата сума, а останалите
параметри на договора остават непроменени. Така, при посочените по-горе стъпки
в системата „Вивус“ е сключен допълнителен договор за кредит № ***/09.03.2015
г., вече за общата сума от 650 лв., с падежна дата 13.04.2015 г. Посочва се, че ответницата се е възползвала от правото си
да удължи срока за връщане на кредита, съгласно т.11 от ОУ, като по този начин
крайният срок на погасяване е
бил удължаван няколко пъти и същата е следвало да върне кредита на 24.06.2015 г., но не е изпълнила задълженията си по договора и е
изпаднала в забава. Твърди се също, че в периода 21.07.2016 г. – 20.09.2016 г. К.
е извършила няколко плащания в размер на 390.60 лв., с които били погасени
таксите за експресно разглеждане, такси за събиране, начислена за периода
договорна лихва за ползване на кредита и наказателна лихва, както и част от
главницата, като останала непогасена главница по кредита в размер на 631.14 лв.,
която се претендира с настоящия иск. Ищецът
посочва, че на 01.02.2018 г. вземанията към М.К., произтичащи от договора за кредит № *** са му прехвърлени от заемодателя „4финанс“ ЕООД с договор за
цесия, сключен между тях на 01.02.2018 г.
На основание чл.47, ал.6 ГПК на ответницата М.К. е
назначен от съда особен представител – адв.Куманова, която не е депозирала в
писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. В съдебното заседание,
особеният представител е оспорила твърденията на ищеца за връчване на
уведомление до длъжника за извършената цесия.
Районният съд е отхвърлил предявения иск като е приел, че Общите условия не са представени по делото и не може да
се установи дали те са писмено приети от потребителя, поради което не може да
се стигне до извод за действителното съгласие на страните по облигационната
връзка, в частност валидността на договора, от което е изведен извод за
нищожност на изначалната договорна връзка между „4финанс“ ЕООД и ответницата К.
по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД. Прието също, че ответницата не е
уведомена за цесията и и
осъдителният иск по делото е преждевременно предявен. В тази връзка, БРС е
приел, че макар и към исковата молба да е приложено уведомление за извършеното
прехвърляне на вземанията, цесията не е съобщена
надлежно на ответницата, тъй като връчването на съдебните
книжа по делото е станало по реда на чл.47, ал.6 ГПК чрез назначения особен
представител, като установената в нормата процесуална фикция на връчването няма
действие върху материалното правоотношение на страните. По тези съображения, районния съд е приел, че ищецът не
е правоимащ да получи вземанията по сключения договор за кредит, поради което е
отхвърлил предявения осъдителен иск като неоснователен.
Бургаският
окръжен съд не споделя тези правни изводи на районния съд, като намира, че
същите са формирани при неправилна преценка на фактическата обстановка и на
събраните по делото доказателства, довела до постановяването на неправилно и
незаконосъобразно решение.
Настоящият съдебен състав намира, че от съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства
се установява по несъмнен начин наличието на облигационно правоотношение между
„4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка
„Вивус“, и ответницата М.К. по сключен между тях по
реда на чл.6 ЗПФУР
договор за кредит № *** от 13.01.2015 г. и допълнителен
договор към него от 09.03.2015 г., вземанията по който са прехвърлени от
заемодателя „4финанс“ ЕООД на настоящия ищец „Кредитреформ България“ ЕООД с
договор за цесия от 01.02.2018 г., като цесията е надлежно съобщена на
ответницата.
По делото не е имало спор между
страните, а и от представените писмени доказателства се установява, че на
13.01.2015 г. между „4финанс“ ЕООД и М.К. е сключен договор за кредит № *** по реда на чл.6 ЗПФУР (л.11), в електронен вид – за
предоставяне на финансови
услуги от разстояние, с
който на ответницата е предоставен заем от 500 лв., които са й преведени с
банков превод на 13.01.2015 г. (л.19), а на 09.03.2015 г. между тях е сключен допълнителен договор за
кредит в
електронен вид (л.18) за сумата от 150 лв.,
които са преведени на К. с банков превод на същата дата (л.20). Безспорни са и
обстоятелствата, че първоначалният кредит е бил отпуснат за период от 30 дни, с
падеж на плащане 12.02.2015 г. и кредитополучателят К. не е изпълнила задълженията си за
заплащане на сумата от 595.00 лв. (500.00 лв. – главница, 78.16 лв. – такса експресно разглеждане и 16.84 лв. – договорна лихва). Не е спорно също, че с допълнителния договор от 09.03.2015 г. за сумата от 150 лв. ответницата се е задължила да върне на „4финанс“ ЕООД общата сума по двата
договора, а
именно 773.50 лв., от която 650.00 лв. – главница, 101.61 лв. – такси за експресно разглеждане и 21.89 лв. – договорна лихва, за периода на отпускане на кредита, както и че задълженията й не са изпълнени в цялост, като непогасената част от вземанията са прехвърлени от „4финанс“ ЕООД на „Кредитреформ България“
ЕООД с договор за цесия
№ ***/01.02.2018 г. (л.6-10).
По така посочените факти и обстоятелства е нямало спор между страните по делото, като твърденията
на ищеца за сключването
на процесния договор за кредит от
разстояние при посочените от него клаузи и неизпълнение на задълженията по
договора, както и за прехвърлянето на вземанията с договора за цесия, не са
оспорени
от ответницата. В срока
по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от К. чрез назначения й особен
представител и в този срок тя не е направила възражения за недействителност на
договора за кредит, вкл. и поради липса на съгласие. Предвид липсата на подобни
възражения, районният съд не може служебно да преценя валидността на договора
за кредит досежно наличието или не на съгласие на страните по облигационната
връзка и да извършва служебна преценка за нищожност по чл.26 ЗЗД, след като не
е бил сезиран с такива искания. В случая, тази преценка на БРС е вследствие на
неправилно приетото от него, че по делото не са представени Общите условия на
договора за кредит, което не се споделя от настоящата инстанция. Изложените в
този смисъл възраженията на въззивника са основателни.
Видно е, че с исковата молба са представени
на хартиен носител в заверен препис процесния договор за потребителски кредит и
Общите условия към него (л.11 – л.17),
в които е разписана
процедурата, при която се сключва процесния договор от разстояние по електронен
път. В същите е посочено, че кредитополучателят подава искане за отпускане на
кредит в съответствие с формуляра, предоставен на началната страница – www.vivus.bg., а за да завърши регистрацията на
профила, той трябва да се запознае и да приеме Общите условия на договора за
кредит на началата страница (т.1.1 и т.1.3 от ОУ). В т.1.4 от ОУ е посочено, че
бланката на стандартния европейски формуляр за предварителната договорна
информация е налична на началната страница на кредитора, след като
кредитополучателят избере конкретна сума и срок за връщане на кредита. А
съгласно т.1.8 от ОУ, след регистрацията проект на договора за кредит се
предоставя на кредитополучателя на началната страница, той трябва да прочете
договора за кредит и ако го приеме, да го подпише електронно, като натисне
бутон „Подпиши“, при което се счита, че е подписал всяка страница на договора,
включително на Общите условия; с подписването на договора за кредит
кредитополучателят потвърждава, че е прочел и приема условията на договора и
бланката на стандартния европейски формуляр, че желае да го сключи и се
съгласява кредиторът да му преведе сумата по кредита по описаната банкова
сметка ***.
Действително, договора за кредит и ОУ не са подписани с
параф, но следва да се има предвид, че правоотношението е сключено по реда на
чл.6 ЗПФУР, съгласно който договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от
система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на
договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние (без
да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на потребителя
– § 1, т.2 ДР на ЗПФУР).
Процесният договор за кредит е именно за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, тъй като има за предмет отпускане на парични средства (кредитиране)
и е сключен като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние,
организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до
сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация
от разстояние ( в случая – уеб страницата на vivus. bg). Ето защо, при
разписаната процедура на сключване на настоящия договор за кредит от разстояние
с използването на уеб страницата на vivus.bg няма как същият и Общите условия към него да
бъдат подписани с параф и писмено приети. Тук следва да се има предвид, че се
касае за електронно изявление на ответницата по смисъла на чл.2, ал.1 ЗЕДЕП и
писмената форма се смята за спазена ако е съставен електронен документ (чл.3,
ал.2 ЗЕДЕП), като възпроизвеждането му върху хартиен носител не променя неговите
характеристики. Съгласно чл.184, ал.1 ГПК,
електронният документ може да бъде представен възпроизведен на хартиен носител
като препис, заверен от страната, а при поискване страната е длъжна да
представи документа на електронен носител. В случая, обаче, подобно искане не е
направено по делото, поради което представеният на хартиен носител заверен
препис от договора за кредит и общите условия към него, представляващи
електронни документи, са годно доказателство за съдържанието на материализираните
в тях електронни изявления и удостоверяват процесното облигационното
правоотношение.
Въззивният съд
намира за неправилен и извода на първата инстанция за липса на надлежно
уведомяване на ответницата за извършеното прехвърляне на вземанията. Както бе
посочено по-горе, в срока по чл.131 ГПК не са направени каквито и да било
възражения от ответната страна, поради което наведените
извън този срок от особения представител на ответницата доводи за неуведомяването й за цесията са преклудирани и не могат да бъдат обсъждани. Независимо от това, настоящата
инстанция намира, че в случая ответницата е надлежно уведомена за извършеното
прехвърляне на процесното вземане.
Изложените в този смисъл възражения
във въззивната жалба са основателни.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. В случая, към исковата молба на
цедента „Кредитреформ“ ЕООД е приложено уведомление за прехвърляне на вземания
от 05.02.2018 г., изходящо от цедента „4финанс“ ЕООД, с което се уведомява
длъжника К. за извършената цесия. Уведомлението не е било получено от адресата,
като видно от представеното известие за доставяне от 12.03.2018 г., получателят
се е преместил на друг адрес. Представено е и пълномощно, приложение към договора
за цесия, с което цедентът „4финанс“ ЕООД е упълномощил цесионера „Кредитреформ България“ ЕООД да уведоми длъжника
за извършената цесия.
В съдебната
практика последователно се приема, че когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил
иска си за изпълнение на цедираното вземане, цесията следва да се счете за
надлежно съобщена на длъжника и прехвърлянето на вземането поражда действия
спрямо него на основание чл.99, ал.4 ГПК, като това
връчване следва да бъде съобразено от съда като нов факт на основание чл.235, ал.3 ГПК (в
този смисъл – Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение
№ 78/09.07.2014г. по т.д.№ 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 114/07.09.2016
г. по т.д. № 362/2015 г., II т.о.). Това е така, защото самото уведомяване не е
елемент от фактическия състав на цесията, а само осигурява противопоставимостта
на договора (сключен между други лица) на длъжника, с цел предотвратяване на
евентуално ненадлежно изпълнение. Затова, както моментът, така и начинът на
уведомяването на длъжника ще имат значение за легитимацията на цесионера само,
ако ответникът е изплатил вече дълга на първоначалния кредитор или друг негов правоприемник,
но не и принципно, ако възражения за погасяване на вземането изобщо не се
предявяват. Поради това, всъщност няма значение дали и кога длъжника е получил
уведомлението за цесията, ако представителят не упражнява възражението за
предходно удовлетворяване на цедента, както е и в настоящия случай. Това
положение не се променя и в хипотезата на фикционното връчване на исковата
молба на ответник, който не е намерен от съда, въпреки пълното изчерпване на
процедурата по връчване по чл.47, ал.5 ГПК.
Задължението на съда в този случай да назначи особен представил по чл.47, ал.6 ГПК произтича от необходимостта да се гарантира справедлив процес по дело и цели защита интереса на страна в процеса, която не може
лично да вземе участие в него. При това, в
съдебната практика е прието, че връчването на всички книжа по делото на ответника е
надлежно, ако е направено на особения представител и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици, т.е. следва да се приеме, че особеният представител е
овластен да приема материалноправни изявления от страна на кредитора, от което следва
извода,
че е надлежно връчването на уведомлението за станалата цесия и на
особения представител на длъжника. Подобни
съображения са изложени в Решение № 198/18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г. на
ВКС, I т.о., в което се приема, че в хипотезата на осъдителен иск за заплащане
на суми по договор за кредит, в исковата молба по който е обективирано
изявление на банката-ищец, че упражнява правото си да направи целия дълг по
кредита предсрочно изискуем, връчването на особения представител представлява
надлежно уведомяване на длъжника-ответник. Настоящият съд намира, че липсват
основания това разрешение да не намери приложение и по отношение на
уведомяването на длъжника за извършена цесия чрез връчване на особен
представител. Аргумент в полза на това становище е и обстоятелството, че липсва
законова забрана уведомяването за извършената цесия да се извърши чрез
нотариална покана, връчена на длъжника по реда на чл.50 ЗННД, вр. чл.47, ал.1-5 ГПК, т.е. без да се назначава особен представител на адресата на нотариалната
покана, въпреки че същият не е намерен. По аргумент за по-силното основание,
следва да се приеме, че уведомяването за извършената цесия е надлежно, ако е
извършено в хода на исково производство, в което длъжникът се представлява от
особен представител, назначен от съда, за да защитава правата и законните
интереси на отсъстващия ответник.
Ето защо, настоящият съдебен
състав не споделя извода
на районния съд, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало с нея до
длъжника чрез връчването й на особения
представител, не съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. Поради това, въззивният съд намира, че цесията е
произвела действието си по чл.99, ал.4 ЗЗД и ищецът е легитимиран кредитор,
придобил вземанията срещу ответницата.
С оглед изложените съображения и тъй като по делото не
са ангажирани доказателства от ответната страна за погасяване на предоставения
й кредит, съдът намира за основателен предявения иск за заплащане на сумата от
631.14 лв., представляваща неизплатена главница по договор за потребителски кредит
№ *** от 13.01.2015 г. и договор за допълнителен кредит към него от 09.03.2015
г., сключен между „4финанс“ ЕООД и ответницата М.К., вземанията по който са
прехвърлени на ищеца „Кредитреформ
България“ ЕООД с договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2018 г., поради
което исковата претенция следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба до плащане на вземането.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният
иск да бъде уважен.
При този изход
на делото, искането на въззивника за разноски е основателно, като на основание чл.78, ал.1 ГПК на
същия се дължат направените съдебни разноски пред двете инстанции: 50 лв. –
държавна такса за предявяване на иска; 150 лв. – депозит за особен представител
пред първата инстанция; 25 лв. – държавна такса за въззивна жалба. На
въззивника се дължи и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, което
съдът определя в размер на 250 лв. на основание чл.78, ал.8 ГПК,
вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.25, ал.1 НЗПП. Предвид горното, въззиваемата следва да бъде
осъдена да заплати на въззивника сумата общо от 475 лв. за разноските пред
двете съдебни инстанции.
На основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК
следва да бъде указано, че присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат заплатени
по посочена в исковата молба банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“ ЕАД.
Предвид
обстоятелството, че въззиваемата М.К. е представлявана в настоящия процес от
назначен от съда особен представител адв.Цветелина Куманова, на адвоката следва
да се определи възнаграждение за осъщественото процесуално представителство за
въззивното производство в размер на 150 лв., заплащането на което следва да се
възложи в тежест на въззивното дружество-ищец, съгласно чл.47, ал.6 ГПК.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 906 от 12.03.2020
г.
по гр.д.№ 7083/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, като ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА
ОСЪЖДА М.Т.К. ***, ЕГН **********, на основание
чл.240, вр. чл.99 ЗЗД, вр. чл.6 ЗПФУР да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, п.к.1606, представлявано от управителя Радослав Христов Велчев, сумата от 631.14 лв., представляваща неизплатена главница по
договор за кредит № ***/13.01.2015 г. и допълнителен договор за кредит към него
от 09.03.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД, опериращо на пазара на
финансови услуги под търговската марка „Вивус“, и М.Т.К., вземанията по който
са прехвърлени на „Кредитреформ България“ ЕООД с договор № ***/01.02.2018 г. за
прехвърляне на вземания, ведно със законната лихва върху сумата от предявяване
на иска – 11.07.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М.Т.К. ***, ЕГН **********, на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ № 10, п.к.1606, представлявано от управителя
Радослав Христов Велчев, сумата от 475 лв.,
представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Присъдените
суми могат да бъдат изплатени по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“
ЕАД.
ОПРЕДЕЛЯ на адв.Цветелина
Великова Куманова от АК – Бургас,
назначена за особен представител на въззиваемата-ответник М.Т.К. по реда
на чл.47, ал.6 ГПК, възнаграждение в
размер на 150 лв.
(сто и петдесет лева) за процесуално представителство по въззивното
производство пред БОС.
ОСЪЖДА Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Шандор Петьофи“ №
10, п.к.1606, представлявано от управителя Радослав Христов Велчев, да заплати на адв.Цетелина Великова Куманова от БАК, адрес на кантора
гр.Бургас, ул.“Генерал Гурко“ № 9, ет.4, сумата от 150 лв. (сто и петдесет лева), представляваща определено от
съда възнаграждение на адвоката за осъществено процесуално представителство на
въззиваемата М.Т.К. в настоящото въззивно производство.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.