МОТИВИ по НОХД № 2820 / 2017 г.
по описа на Плевенски РС:
Делото
е образувано по внесен обвинителен акт
против В.С. ***, за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл. 130, ал. 2,
вр. чл. 20, ал. 2 НК, Д.И.И.,***,
за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1
от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, К.П.М.,*** за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл.
130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК. В.С.Х. от гр.
***, Д. И. И.,***, К.П.М.,***,
На
основание чл. 382, ал. 7, вр. чл. 381 от НПК, по отношение на В.С. ***, за
извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от
НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1, вр. чл. 130, ал. 2, вр.
чл. 20, ал. 2 НК и Д.И.И.,***, за извършено престъпление по чл. 129, ал.2, вр. ал.1 от НК, вр. чл. 20, ал. 2 НК, е одобрено споразумение и наказателното производство е прекратено.
Обвинението е
против К.П.М., роден на *** ***, обл. Плевен, ***, *** гражданин, не работи, със средно образование, не женен,
неосъждан, ЕГН **********, ЗА
ТОВА ЧЕ:
На ***. в гр. Плевен, в съучастие като
извършител с В.С.Х. ***, последния като
извършител, причинил на С.П.П. *** лека телесна
повреда, изразяваща се в кръвонасядане с оток и
охлузване на лицето и кръвонасядане на дясната ръка,
довели до болки и страдания, като деянието е извършено по хулигански подбуди –
престъпление по чл. 131 ал. 1, т. 12, пр. 1, вр. чл.
130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
ПОДСЪДИМИЯТ К.П.М.
- редовно призован, явява се лично и с адв. Н. М. с пълномощно по делото.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ПЛЕВЕН - редовно
призована, се представлява от прокурора Неделчо Тончев.
Частният обвинител С.П.П. – редовно призован, явява се лично и с адв. П.Е..
Свидетелите и вещите лица се явяват.
В
наказателното производство конституираният
частен обвинител поддържа обвинението.
В хода на
съдебните прения прокурорът поддържа обвинението. Намира, че същото е доказано
по несъмнен начин, а фактическата обстановка, очертана в ОА – потвърдена. Представителят на
Районна прокуратура – Плевен счита, че приобщените по делото доказателства
подкрепят напълно обвинителната теза и пледира
определянето на наказанието да
бъде при условията на чл. 78 а от НК.
Съдът, като
съобрази становищата на страните, събраните по делото гласни и писмени
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
К.П.М.
е роден на *** ***, обл. Плевен. ***. *** гражданин.
Не работи. Със средно образование. Не е женен. Не е осъждан. ЕГН **********.
Съдебният
състав приема, че отразените в обвинителния акт факти не се доказват от
събраните в хода на разследването и съдебното следствие материали.
В обвинителния
акт е описана следната фактическа
обстановка:
Д.И., В.Х., К.М.
се познават и поддържат приятелски отношения. На 18. 02. 2017 г. те, заедно с брата на К.М. – св. Г.М. посетили ***на гр.
Плевен – ***„***“. Останали след полунощ като употребили голямо количество
алкохол. В ранните часове на ***., около 05.30 ч., компанията напуснала ***. По
същото време, на улицата пред ******ето се намирала група лица, които били
посетили съседно ***. Това била
компанията на св. С.П.П. ***, който празнувал рож***я си ден. Заедно с него бил св. ***М.П., както и
техните приятели св. С.Р., Ц.П., Б.Б. и С.Г.. На С.П. му направило впечатление, че В.Х. без видима причина проявява физическа
агресия към трето лице, което той познавал само по физиономия. Въпреки че
конфликтът между тях двамата скоро утихнал,
С.П. приближил В.Х. и му поискал обяснение, поради какви причини се държи
агресивно с неговия познат. В отговор, вместо да получи логично обяснения, С.П. бил засипан от множество обидни думи и
закани. В.Х. го напсувал по най - вулгарен и
безцеремонен начин, замахнал с ръка и го ударил с
дланта през лицето. От силата на удара С.П. паднал на земята. В помощ на С.П. се притекли хора от неговата компания,
които преустановили конфликта и издърпали пострадалия настрани от Х..
Компанията на С.П. и ***П. се
отдалечила от входа на ***в посока, намиращо се наблизо заве***е
за бързо хранене. След като установили,
че същото е затворено, всички те се насочили обратно в посока т. нар. ***. В
този момент били пресрещнати от В.Х. и К.М.. Тъй като и двамата били
употребили значително количество алкохол, първоначално не могли веднага да
разпознаят С.П.. Започнали да разпитват
за него, като сочели отличителния белег, с който го били запомнили – якето, с
което бил облечен. Без видима причина К.М.
и В.Х. били решили, че следва да се саморазправят физически със С.П., като това нещо трябва да се случи в
присъствие на придружаващите го лица, които да станат свидетели на тяхното
агресивно пове***е, с цел назидание и унижение на
лицето, за това, че същият се е осмелил да защити свой познат. Въпреки
употребения алкохол, скоро двамата
разпознали С.П., насочили се към него и
в момента, в който го приближили, с
помощта на няколко удара в областта на лицето го съборили на земята. В
изпълнение на формирания от тях общ умисъл да причинят телесна повреда на
жертвата, започнали едновременно да нанасят ритници в областта на тялото и
главата на С.П., който лежал на земята и
с помощта на ръцете се опитвал да прикрие тялото и главата си. Тези действия
били преустановени отново благодарение на намесата на останалите хора от
компанията на С.П., които успели да го
изправят и да го издърпат настрани от неговите нападатели. С намерение да
преустановят всякакъв бъдещ конфликт групата на св. С.П. се отдалечила в посока
***Това тяхно намерение не се споделяло от групата на трите обвиняеми лица,
които не смятали да се откажат от това да довършат саморазправата със П.. Тримата, придружавани от св. Г.М., с ускорени
крачки започнали да преследват компанията на П.. Тези техни действия били забелязани
от П. и намиращия се в непосредствена
близост до него Н.П.. Последният предложил на П. да ускори крачка и да се скрие от
нападателите, а той самият да се опита да ги забави, като разговаря с тях. П.
се съгласил и побягнал, а Н.П. се насочил
към групата на подсъдимите. Доближавайки групата на подсъдимите П. се опитал да
проведе разговор с тях. Вместо да се вслушат в неговите думи В.Х. и Д.И. пренасочили агресията си към Н.П..
В.Х. блъснал с ръце в гърдите Н.П. и след като последният отказал да се
отмести, му нанесъл юмручен удар в
областта на лицето. Последвала поредица от юмручни удари в областта на лицето и
главата, вследствие на което Н.П. паднал
на земята. В този момент, В.Х. бил подкрепен от Д.И., като двамата започнали да нанасят
ритници в областта на тялото и главата на П.. Част от ударите попаднали в лявата част на
челюстта на П., който почувствал болка,
но не могъл да установи естеството на същата. След няколко минути Н.П. успял да стане и да избяга от
местопроизшествието в посока ул. ***. Там срещнал своя приятел С.Г., като
групата повече не се събрала и всеки от тях се прибрал в дома си. На следващия ден
Н.П. почувствал силна болка в областта на челюстта. Посетил ЦСМП – Плевен,
където му била направена рентгенова снимка, която констатирала счупване в
областта на долната лява част на челюстта.
По случая било
образувано и проведено досъдебно производство.
Съгласно
заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза № 03 / 2017 г, на Н.М.П. било причинено счупване на долната челюст в
областта на ъгъла в ляво, като уврежданията са травматични и отговарят да са
получени по начин и време както се съобщава – чрез множество удари с твърд
предмет, като юмруци и ритници. Травматичното увреждане е довело до трайно
затруднение в говора и храненето за повече от месец.
От
заключението на вещото лице по назначената и изготвена съдебномедицинска
експертиза № 85 / 2017 г. на С.П.П. било
причинено кръвонасядане
с оток и охлузване на лицето, кръвонасядане на
дясната ръка, като уврежданията са травматични и отговарят да са получени по
начин и време както се съобщава – чрез множество удари с твърд предмет, като
юмруци и ритници. Така описаните увреждания са причинили болки и страдания.
От
заключението на вещото лице по назначената и изготвена видеотехническа
експертиза се установява, че на представения за изследване компакт диск има 1
бр. видеофайл, който е заснет на дата ***. за времевия интервал от ***ч., като
при изследването не се установяват признаци и следи от умишлена манипулация на
видеозаписите. На клипа се наблюдава сбиване между група млади мъже, като
отделни кадри от видеозаписа са експортирани и откопирани под формата на
снимки. Заснетите образи не са достатъчно ясни, за да позволяват лицева
идентификация на участниците в сбиването.
По делото е безспорно
установено, че с деянието си В.С.Х. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.129
ал.2, вр. с ал.1 вр. чл.20
ал. 2 от НК и по чл. 131 ал. 1 т. 12, вр. чл. 130 ал.
2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, Д.И.И. е
осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.129 ал.2, вр.
с ал.1 вр. чл.20 ал. 2 от НК, като спрямо тях
наказателното производство е прекратено с одобреното споразумение. К.П.М. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.131 ал. 1 т. 12 пр. 1 вр. чл.
130 ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
Описаната в
обвинителния акт фактическа обстановка не се потвърждава безспорно от събраните
в хода на съдебното следствие доказателства.
Така
повдигнатото обвинение не се доказа по безспорен и категоричен начин от
разпитаните свидетели. В разпита на свидетеля
С.С.Г. от 24.02.2017 г, който е от компанията на пострадалите лица, /
цитат / – въпрос на разследващия: „Откъде разбрахте имената на К., В., ***,
които споменахте в разпита?“. Отговорът му е: „След като се прибрахме, Ц. каза,
че познава и тримата човека и той ми ги посочи, тогава той ми ги показа във фейсбук и тримата, като това си бяха имената на лицата
които споменах“.
Съдът счита, че по - нататъшното разследване е вече
опорочено, с оглед събирането на три лица от компанията и техните разпити по -
нататък. Има договаряне свидетелските показания относно начина на сбиване. Самият
С.С.Г. в съдебно заседание е заявил, че е бил до К.П.
и К. не е участвал в боя. Напротив, дори
това се подкрепи от прегледаните
видеофайлове, където той по -скоро дърпа биещите се и то сериозно ги дърпа, за
да ги разтърве, без да участва в боя. Относно
пострадалото лице, същият С.П.П. впоследствие може да
уточни, кой го е удрял, как го е удрял, за какво го е удрял, не е имал мотив първо, тъй като той е имал проблеми с В. и със С., именно да си
покажат мъжеството, детска работа, както каза и разпитаният свидетел Ц., на млади години така се прави. Съдът обърна
внимание и на неговия разпит, който подробно описва ситуацията, но в
показанията си той казва – „Стигнахме до ***в началото, на Н. му беше
развързана обувката, седна на пейката“, това,
което се виждаше и на
видеоматериала, „и тогава видяхме, че той има синина, окото му е посинено“ и
след това описва, че К. е участвал в боя, но това не се доказва от представения
видеоматериал. Относно свидетелските показания на С., тя е познавала К., но между това, което тя посочва
първоначално и това, което казва в
съдебната зала, има коренно разминаване.
Тя се намира в приятелски отношения с
пострадалия и с подсъдимия. Впоследствие,
от разпита на други свидетели се разбира, че са били в по-добри отношения с
пострадалото лице, като е нормално да защити към момента приятеля си и да каже
нещо, което не може да се кредитира с доверие. В досъдебното производство изрично то е
записано, процесуалният защитник на подсъдимия е изискал да бъдат иззети камерите от находящото се
наблизо ***. Действието основно се е случило пред ***то. Искането за
тези записи от видеокамери в досъдебното производство е важно, тъй като от там
щеше да се види, че подсъдимият няма
участие в боя. Може да е присъствал, може да е бил свидетел. Ако К. М. имаше
агресивно пове***е, то щеше да бъде продължено, но
видно от представените записи от камери
по делото е, че той раздърпва хората, разтървава ги. Когато един човек се
настрои агресивно първоначално, да
участва в бой, нормално е неговото пове***е да е
активно, нормално е боят да продължи, да
тушира противниковата страна до момент, до който тя да се откаже . Самият пострадал
никъде не споменава, какво и как се е случило при първоначалния разказ, група
хора, описва трима души, но те не са
били трима, тъй като при тръгването са били и братът на К. и другите двама, които са си признали вината. С.Г. е от
приятелската компания на пострадалите лица. Те са в добри отношения, нормално е. По начина, по който е водено разследването, по-скоро е
опорочено с обстоятелството, че има сговор, който се признава от разпита на С.Г.. Хората, които са участвали в боя, обсъдили са какво е
станало, кой какви действия е правил и същите това дори да има непълноти и
липса на спомени по време на инцидента, та са ги запълнили като един други са
си предали, кой какво е запомнил. Именно това те са разказали на
разследващия полицай. По делото има две признали се за виновни лица, които
са подписали споразумение и подсъдимият е
дал съгласие. Даването на съгласие не означава,
че е участвал пряко в това, в което са
обвинени и тримата. За другите двама е повдигнато обвинение за средна телесна
повреда, за подсъдимия е повдигнато за лека. Към този момент е нямало пречка наблюдаващият прокурор тогава да
повдигне и за по-тежко наказуемо
престъпление, а именно по чл.129 от НК. Но съобразявайки се с показанията, да*** на досъдебното производство, които са изкоментирани от тези лица и след това са да***. Първоначалните
показания изобщо не съвпадат с това, което те казват после, макар и те да не споменават от 20.02.
17 г. до 24.02. 17 г, всички тези показания впоследствие вече се цитират имена,
и се разказва една коренно различна обстановка, съвсем различни хора, различни
действия от първоначално описаните. Не са познавали лицата, които са се били.
Описването първоначално не отговаря на описаното впоследствие. И това се дължи
именно на тези междуприятелски обсъждания, кой кой е и кой какво е правил. На видеофайла там се вижда, че К.М.
разтървава. Едно агресивно лице не би
разтървавало някого.
Осъждането
или признаването за виновен и освобождаването от наказателна отговорност с налагане
административно наказание глоба за това деяние, би навредило на бъдещето на подсъдимия, който е ***.
Касае се за млад човек, за когото е несправедливо
за недоказано обвинение да бъде признат за виновен и освободен от
наказателна отговорност с налагане административно
наказание глоба.
С
оглед на това, съдът намира, че не се доказва по безспорен и категоричен начин
обвинението, повдигнато от прокуратурата.
В случая не се касае за тежко умишлено престъпление против личността. Както се
установи и от показанията на свидетеля Ц.П.,
това се случва всяка вечер в компаниите, но лошото е, че са били на
неподходящото място и с неподходящите хора. Съдът взе под
внимание на разпита на свидетелката Б.Б., при
който тя никъде не споменава, че К. бие С..
В нейния разпит казва, че по-скоро е имало разправия между К. и Н., но не и С..
Съдът приема, че нейният разпит от двадесет и втори февруари е пресен, все пак е
момиче, едва ли си е позволила много алкохол, но тя не споменава никъде участие
на К.М. в боя. Дори и да е имало такъв, е имало бутане, дърпане, това, което го
казват и останалите свидетели. Съдът взе
предвид най-вече първоначалните разпити на свидетелите, които описват истината в ситуацията.
При
разпита на семейство ***и П.Х.М. се установява какво се е
случило във връзка с инцидента със синовете им.
***посочва
следното в показанията си:
На
***. към 7 ч. сутринта двамата им ***К.П.М. и Г.П.М. *** и са потърсили помощ
и съдействие от ***си. Единият е бил с окървавено лице, а
другият - с охлузвания по главата, с подут пръст.
Попитали са ги какво се е случило и те са
казали, че им е нанесен побой пред ***от неизвестни лица. Съпругът й е откарал Г. в Бърза помощ, тъй като е бил
неделен ден. Там му са направени снимки и изпратен в лицевочелюстна
хирургия, където в понеделник се оказало, че има двустранно счупване на
челюстта. Бил е шиниран и се е хранел в
продължение на месец с пасирана храна
през сламка. Оказало се, че К. вследствие на нанесения побой, е с два счупени зъба, със сътресение на мозъка
и със счупен пръст на дясната ръка, за което има медицински документи. Казали
са, че са били в *** - ***и им е нанесен побой от неизвестни лица. Имало е
някакъв конфликт с друга група хора. Никой
от синовете на ***не е участвал в
този конфликт. Не са установени извършителите на побоя над Г. и е спряно
досъдебното производство, водено против
неизвестен извършител в ***- ***при разследващ полицай.
От
разпита на П.М. се установява следното:
На ***. към 7 часа сутринта са спали с неговата
съпруга. В стаята при тях е влязъл синът им Г. и казал, че са ги били в ***.
Казал е, че В. се е сбил с някакво момче. По - късно дошли познати на това
момче, с което В. се е сбил и са нанесли побой, като Г. е бил в кръв. Казал е, че челюстта го боли. К. е бил
с насинени очи, кален. Казаха ни – „Едни
дойдоха и ни набиха“. К. каза, че го боли пръста и главата, но тъй като Г. е
бил доста зле, постоянно му е текло кръв от устата, баща му го е взел веднага и
го е закарал в Бърза помощ. Там са чакали почти целия ден, защото е нямало лицевочелюстен лекар да го прегледа. По-късно е дошъл
доктор ***, но това е станало към 4 - 5 часа след обяд. Прегледал го и е казал,
че най - вероятно не е счупено, но трябва да се направят снимки. В понеделник са
отишли в ***и се установило, че Г. има двустранно счупване на долната лицева
кост. За К. се е установило, че е със
счупен палец на дясна ръка. Водили са го
на скенер на глава. Установило
се, че има травма на главата. И двамата са во*** при ***лекар
за освидетелстване, изда*** са им медицински свидетелства
и на двамата и същия
ден са отишли в ******и са подадали жалба за
нанесения побой. К. не е бил агресивен в училище. ***му никога не са викани за нищо по никакъв
повод във връзка с него. Това могат да го потвърдят и неговите учители, които постоянно посещава в ***. Те и до днес
са в добри отношения. К.М. е ***“. Не е
предизвикал сбиването.
Съдът
съобрази бележките в Сборник тълкувателни
решения и постановление на ВКС и ВС на Р България по наказателни дела / 1957 г.
– 2015 г./, съставители професор ***, доктори по право, съгласно които:
Разстройство
на здравето извън случаите на тежки и средни телесни повреди. В практиката
съществуват отклонения досежно същността на този вид
лека телесна повреда. В някои случаи не се отчитат необходимите признаци на
това увреждане, а в други се надценяват и в резултат на това деянията
неправилно се квалифицират. Неправилното определяне характера на телесното
увреждане се отразява не само на отговорността на дееца, но и на подсъдността
на деянието.
Този
вид телесна повреда изисква да е налице разстройство на здравето извън случаите
на тежка и средна телесна повреда. Законът има предвид всички увреждания на
организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително,
постоянно, трайно или временно опасно за живота. Касае се за кратковременно
разстройство на здравето, изразяващо се в леко увреждане на анатомическата
цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във
физиологическите функции извън болката и страданието.
В
практиката на съдилищата правилно се приемат за леки телесни повреди с
разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части
на тялото, счупване на носни костици, изгаряния от
по-лека степен, леки навяхвания на крайниците, мозъчно сътресение без загуба на
съзнанието, контузни рани и много други.
Незначителните
наранявания, изразяващи се в одрасквания и зачервяване на кожата, не съставляват
увреждания с разстройство на здравето.
Лека
телесна повреда с причиняване на болка или страдание без разстройство на
здравето. При този вид телесна повреда увре***ят претърпява само болка или страдание. Съдържанието
на тези увреждания се свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от
посегателството върху различни части на тялото.
По
своята същност болката представлява неприятно физическо усещане, а страданието
е продължителен процес на болката.
Не
е необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е
претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от
такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При
това увреждане може и да има обективни следи.
ОБЩИ
ВЪПРОСИ ОТНОСНО ОБЕКТИВНИТЕ ПРИЗНАЦИ НА ТЕЛЕСНИТЕ ПОВРЕДИ. Характерът и
степента на увреждането следва да се определят по принцип към момента на
причиняването телесната повреда, а не в
по-късен момент, когато може да настъпят изменения, защото квалификацията на
повредата се определя от онези условия, които пряко и непосредствено засягат и
обуславят извършването на деянието и неговия резултат. Настъпилото разстройство
на здравето не може да се постави в зависимост от бъдещи неизвестни и несигурни
възможности. В случаите, когато здравословното състояние на увре***я
се подобри вследствие времето и лечението, тази благоприятна промяна не се
отразява на квалификацията на деянието. Когато обаче настъпят усложнения,
деецът носи отговорност за настъпилия по – тежък резултат. В тези случаи е
необходимо да се констатира причинна връзка между първоначалното увреждане и
настъпилото усложнение в здравословното състояние на пострадалия.
Предвид
гореизложеното, съдът намира, че не е установено по несъмнен начин от събраните
доказателства по делото в досъдебното производство и в хода на проведеното
съдебно следствие, подсъдимият К.П.М. да
е извършил деянието, за което е повдигнато обвинението. Не осъществен от
обективна и субективна страна престъпният състав по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1, вр.
чл. 130, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
С оглед на това на основание чл.304 от НПК, подсъдимият следва да бъде признат за невинен и да
бъде оправдан.
На основание
чл. 190 от НПК направените деловодни разноски остават за сметка на държавата.
По
гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: