№ 281
гр. Видин, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20221320100671 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба от Л. П. Л. с адрес в гр. ******, чрез
адв. И. А. против Д. Г. Л. с адрес в гр. ******, с която е предявен иск по чл.
127, ал. 2 от СК.
Твърди се от ищеца, че от фактическото съжителство с ответницата имат
едно родено малолетно дете – П. Л.ов П., роден на **.**.****г. Посочва се, че
страните живЕ. съвместно в едно домакинство на адрес в гр. ****** в
жилище, собственост на ищеца. След раждането на детето, ответницата
станала нервна и раздразнителна, между страните имало непрекъснато
скандали, като ищецът посочва, че същите били предизвиквани от
ответницата. Ищецът работил, за да издържа семейството, а ответницата
била по майчинство, за да гледа детето. Майчинството обаче я променило в
негативна насока. Упреквала ищеца, че е непрекъснато сама, дразнела се от
детето, крещяла по него, обиждала както ищеца, така и детето. Не се грижила
за дома, а прекарвала времето си в разговори по телефона с приятелки.
Ищецът след като се прибирал от работа, започвал да готви, да полага грижи
за детето. Отношенията им постепенно ескалирали. Ответницата започнала да
го заплашва, че ще му отнеме всичко – дете, жилище. Обиждала родитЕ.те на
ищеца. Държала се неуважително. Провокирала ищеца, когато разговаряла с
приятелката си по телефона, за да чуе последната караниците им. Казвала му,
1
че е луд. Особено отношенията станали нетърпими, когато ищецът се
разболял от ковид и се наложило всички да останат под карантина. Тогава
ответницата го обвинила, че той е виновен, за да не могат да излизат навън.
При поредни скандали, и двамата звънЕ. на тел. 112, като второто
позвъняване било от ответницата. Когато дошли полицаите, тя заявила пред
тях, че взима детето и напуска жилището. От тогава страните не живеят
заедно, като ответницата търсела ищеца само за пари.
Ищецът поддържа, че може да се грижи за малолетното дете, тъй като
когато били заедно, той полагал грижи за него. Има финансовата и
материалната възможност за това.
Иска от съда да постанови решение, с което упражняването на
родителските права по отношение на детето да бъде предоставено на ищеца,
както и да бъде определено местоживеенето на детето на адреса на ищеца, а
на ответницата да бъде определен режим на лични контакти с детето,
посочени в исковата молба, както и да бъде осъдена ответницата да заплаща
месечна издръжка в размер на 200.00 лева.
Ответницата в законния месечен срок е оспорила основателността на
предявените искове. Оспорила е посочените в исковата молба обстоятелства.
Посочила е, че ищецът е заядлив и сприхав по характер, склонен е да прави
непрекъснато забележки за дребни неща и изпадащ в битовизми. Дребнав е и
иска да се налага. Непрекъснато парадира с финансовите си и материални
възможности. Иска да контролира ответницата, да я откъсне от приятелките
й. Дори и пречи да учи, като й казва, че нямала нужда. Според ответницата,
по този начин искал да я постави в пълна зависимост и да пречи на
развитието й.
В предявения насрещен иск ответницата е поискала съдът да постанови
решение, с което упражняването на родителските права по отношение на
детето да бъде предоставено на майката, като местоживеенето на детето е на
адреса на майката, на бащата да бъде определен режим на лични контакти с
детето, както и да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
400.00 лева.
Ответникът по насрещния иск е подал отговор, в който е оспорил
твърденията в насрещната искова молба. Посочил е, че ищцата по насрещния
иск няма необходимите условия за отглеждане на малолетното дете, тъй като
2
живее заедно с родитЕ.те си и със сестра си в едно жилище. Няма
необходимия капацитет да полага грижи за детето. Непрекъснато е по
заведения и дискотеки. Детето е оставено на самотек, не е записано на детска
кухня, няма сготвена храна. Ответникът по насрещния иск закупува храната,
съобразена с възрастта на детето, той зарежда и пазарува винаги.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначени и приети
са социални доклади от Д“СП“ – Видин и С“СП“ – Младост, ******,
назначени и изслушани са съдебна-психолого психиатрична експертиза,
съдебно – психологическа експертиза и съдебно- счетоводна експертиза.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, установи следното от
фактическа страна :
Не е спорно, че страните са родитЕ. на малолетното дете П. Л.ов П., роден
на **.**.****г. с ЕГН **********, което е видно от представения препис на
удостоверение за раждане, изд. от Община ******, район ******.
От изготвените социални доклади от Д „СП” – Видин, се установява, че
детето П. е роден от съвместното съжителство на страните. От раждането му
за детето са полагани грижи и от двамата родитЕ. в жилище в гр. ******,
собственост на родитЕ.те на ищеца. През м. март 2022г. след възникнал
семеен скандал, ответницата е напуснала съвместно обитаваното жилище и се
е прибрала в гр. ****** където понастоящем отглежда детето. В жилището в
гр. ****** ответницата и детето живеят заедно с родитЕ.те й. Последните
работят сезонна работа в чужбина, а по-малката сестра на ответницата живее
предимно в с. Кутово при бабата. Според социалното прочуване жилищните
условия, в които се отглежда детето са отлични, за малолетното дете са
създадени подходящи условия. Детето е записано на детска млечна кухня.
При отглеждането на детето майката се подпомага от родитЕ.те си. Според
изнесеното в социалния доклад, бащата посещава детето когато е в гр.
******, а майката не възпрепятства контактите с него. Страните не общуват
помежду си ,освен във връзка с детето.
При извършеното социално проучване на адреса на бащата в гр. ******, е
установено, че жилищните условия за отглеждане на детето и при него са
отлични. В дома му има детски играчки, креватче, детско столче. Бащата е
сподЕ.л, че получава финансова помощ от родитЕ.те си, които живеят и
работят в чужбина.
3
Хигиенно – битовите условия в жилищата на родитЕ.те са много добри, и
в двете жилища детето разполага с всичко необходимо с оглед възрастта му.
Посочено е, че детето е привързано и към двамата родитЕ., както и към
бабите и дядовците си. Посочено е също, че връзката на детето с бащата не е
прекъсната, същият го вижда и го взима при себе си когато се прибира в гр.
******. Връзката на детето с бащата е запазена и силна.
И двамата родитЕ. са заявили желание да полагат грижи за детето и да
упражняват родителските права.
Вещите лица по назначената комплексна съдебна-психолого психиатрична
експертиза, са дали заключение, че и двамата родитЕ. не страдат от болестни
разстройства на основните психични процеси. И двамата родитЕ. имат
нормален родителски капацитет и личностни качества да се грижат за
малолетното дете.
Вещото лице П. М. по назначената и приета по делото съдебно –
психологическа експертиза, изготвена към 24.10.2022г., е дала е заключение,
че към момента на изготвяне на експертизата не се наблюдават симптоми на
синдром на родителско отчуждение на детето по отношение на бащата.
Детето е естествено привързано към майката и има нормална емоционална
връзка със своя баща. Детето го познава, радва му се, общуват нормално. В
с.з. вещото лице е посочило, че на такава ранна възраст детето не може да
формира синдром на родителско отчуждение. Такъв може да бъде формиран
когато детето е на възраст, на която да може да разбира негативната оценка,
която дава единия родител и формира в него негативна нагласа по отношение
на другия родител.
Приета е и съдебно-счетоводна експертиза, която дава заключение за
размера на извършените преводи от родитЕ.те на ищеца по негова сметка.
Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и
компетентно изготвени.
По делото са разпитани по двама свидетЕ. на страните.
СвидетЕ.те установяват факти и обстоятелства във връзка с
неразбирателствата между страните и тяхната раздяла, както и желанието на
всеки от родитЕ.те да полага грижи за детето.
Свидетелката К. П. – майка на ищеца посочва, че причината за раздялата
4
им е ответницата. Свидетелката подробно разказва за това как са закупили
жилище в гр. ******, като установява, че преместването на страните там е по
настояване на ответницата. Синът й непрекъснато се съобразявал с
желанията й, а оттам и свидетелката и съпругът й, които се стремЕ. да й
угодят. Те поемали всички разходи за семейството на сина им. Ответницата
непрекъснато проявявала капризи, а ищецът се опитвал непрекъснато да
изпълнява желанията й. След раждането на детето, ответницата започнала да
се държи грубо с ищеца, да го обижда, да изисква от него той непрекъснато
да е с нея, а това било невъзможно защото ходел на работа, а ответницата е по
майчинство. След като се прибирал от работа, той поемал детето, хранел го,
къпел го, приспивал го. Ответницата не желаела да се занимава с
домакинските дейности , непрекъснато водила разговори с приятелки по
телефона като през това време ищецът се занимавал с детето. Започнала да се
държи грубо и със свидетелката, като използвала неприличен речник по
отношение на нея.
Свидетелката посочва също, че синът й е много привързан към детето, иска
да полага грижи за него и полага такива. Купува му всичко каквото е
небоходимо. Може да се грижи за детето.
Свидетелката Е. А. – майка на ответницата пък посочва, че причината за
раздялата на страните е неразбирателството помежду им поради сприхавия
характер на ищеца, който бил заядлив, непрекъснато търсил кусури на
ответницата, не харесвал приятЕ.те й. Свидетелката посочва, че ищецът се
държал грубо с ответницата. Посочва също, че ответницата била изгонена от
жилището в гр. ****** от ищеца и майка му. Според тази свидетелка
страните не са намерили начин да правят взаимни компромиси и са се
раздЕ.ли. Свидетелката посочва, че след раздялата, дъщеря й заедно с детето
живеят в тяхното жилище, като получава и необходимата помощ от
разширеното семейство.
Другите две свидетелки характеризират всяка една от страните с
положителните им качества, като нито една от тях няма преки и
непосредствени впечатления за отношенията между страните и детето и
причините за раздялата им.
Съдът дава вяра на свидетелските показания доколкото същите
кореспондират на останалите събрани доказателства, като отчита факта на
5
близката родствена връзка на свидетЕ.те.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, по
което съдът следва да разреши спора на родитЕ.те във връзка с
упражняването на родителските права по отношение на роденото от
фактическото съжителство на страните дете, местоживеенето на детето,
режима на лични контакти с детето, размера на издръжката му.
С оглед установеното от събраните по делото многобройни писмени и
гласни доказателства, в това число становището на Д „СП“ – Видин и Д“СП“
– Младост, ******, както и изслушаните и приети по делото комплексна
съдебна-психолого психиатрична експертиза и съдебно-психологическа
такава, безспорно се установи в процеса, че и двамата родитЕ. притежават
необходимия родителски капацитет, загрижени са за отглеждането и
възпитанието на детето. Установи се също, че към момента на образуване на
делото детето живее при майката, която полага грижи за него. Връзката с
бащата не е прекъсната и детето поддържа чести контакти с него. Налице е
емоционална връзка на детето и с двамата родитЕ., тъй като същото е
отглеждано от тях.
От заключението на социалните доклади, изготвени от Д“СП“ – Видин, се
установява, че жилищните и хигиенно- битови условия, при които живее
детето са много добри. Задоволени са индивидуалните му базови
потребности. Установява се също, че жилищните условия и при бащата са
много добри, детето разполага със собствена стая, детско креватче, столче,
играчки.
Определянето на това кой от родитЕ.те да упражнява родителските права,
следва да бъде съобразено с висшия интерес на детето да му бъде осигурена
семейна и социална среда, в която да се чувства сигурно, защитено и
значимо. Необходимо е да се съобразят различните потребности на детето
според възрастта му, респективно да се подложат на изследване различни
обстоятелства от значение за развитието му по най-благоприятния за него
начин. При конкуренцията между правата на детето и родитЕ.те е нужно да се
въведе баланс между тях от гледна точка на интересите на детето. При
положение, че страните не успяха да постигнат съгласие за споделено
6
родителство, каквато възможност съществува, съдът след като е сезиран, е
длъжен да разреши този спор, като решението му следва да е в съответствие с
най-добрия интерес на детето и с оглед специфичните му нужди.
Правото на личен и семеен живот, с което разполага всеки от родитЕ.те във
връзката със собственото си дете, няма как да бъде упражнено в равна степен
в ситуация на съществуващо между тях разногласие във връзка с
упражняване на родителски права. В хипотеза като настоящата на предвидена
в закона намеса, неизбежно се стига до ограничаване на правото на едната
страна. В случая, ограничението е с цел защита на правата и свободите на
детето.
Съдът няма основание да се съмнява в родителския капацитет на нито един
от двамата родитЕ., тъй като от събраните по делото доказателства, се
установи че и двамата са годни да полагат адекватно необходимите грижи за
детето. Преценявайки интересите на детето и ниската му възраст - 2г. и 5
месеца, настоящият съдебен състав, намира че към момента най – подходящо
е детето да се отглежда от майката, въпреки наличието на емоционална
връзка с бащата. Това е така, защото от събраните по делото доказателства,
преценени в тяхната съвкупност, не се намериха такива, които да опровергаят
възможността на майката да полага адекватни грижи за малолетното дете
или такива, които да сочат на проява на безотговорност по отношение на
отглеждането на детето. Съдът не съзира вероятност тя да вземе решения и да
извършва действия, които не са в интерес на детето. Това по никакъв начин не
би следвало да се отрази негативно на връзката на детето с другия родител –
бащата, на когото следва да се опредЕ. режим на лични контакти с детето.
Безспорно се установи, че бащата е силно привързан към детето си.
Доказателство за това е не само факта, че най-малко два пъти месечно пътува
от гр. ****** до гр. Видин, за да го вижда и взима при себе си, но и
обстоятелството, че същият е готов да промени местоживеенето си заради
детето, за да бъде по-често с него.
Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в
Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от
съдия Е. Т., в което е посочено следното:
„Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на
7
детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният,
независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието
на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които
съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с
другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се опредЕ. подходящ по
време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на
ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна
възможност на двамата родитЕ. при поделянето на тяхното и на детето време
за почивка (годишен отпуск на родитЕ.те, празнични дни, учебни ваканции на
децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо условие за
поддържане на естествената емоционална връзка между родитЕ.те и детето с
оглед правилното му развитие.“
В случая, личните контакти с бащата - да има право да вижда и взима
детето при себе си с преспиване всяка първа и трета седмица от месеца от
петък от 18.00ч. до неделя до 17.00ч., както и 30 дни през лятото, които да не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и през четните години
през Коледните празници, а през нечетните години през ВЕ.кденските
празници, както и на рождения ден на бащата, ще компенсират в достатъчна
степен ролята на този родител в живота на детето. Съдът определя този
режим на лични контакти и за да предотврати появата на синдром на
родителско отчуждение на детето към бащата, с оглед възрастта му, която
към момента е твърде ниска, но с израстването му, връзката с този родител
ще е особено необходима.
От друга страна, майката е длъжна да осигури изпълнението на съдебното
решение, с което е определен режима на лични отношения с бащата, защото
евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване, ще се тълкува
в нейна вреда и ще даде възможност на другата страна, при проявена
активност да намери способи за защита на интереса си.
По издръжката.
Съгласно чл. 143, ал. 2 от СК родитЕ.те дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали
могат да се издържат от имуществото си. Съгласно чл. 142, ал. 1 от СК
8
издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Бащата и майката са хора в трудоспособна възраст и са длъжни да
осигуряват средства, както за собственото си съществуване, така и за това на
своето малолетно дете. Майката към момента е безработна, но същата следва
да направи необходимото, за да реализира трудови доходи. Бащата работи и
има доходи от трудова дейност, но в последното съдебно заседание е
представена молба от него за прекратяване на трудовото правоотношение.
При определяне размера на издръжката съдът следва да вземе предвид както
възможностите на родитЕ.те, така и нуждите на детето.
Съобразявайки данните по делото, обществено – икономическите условия в
страната и разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК, съдът приема, че за
цялостната издръжка на детето П., който е на 2.5 години, са необходими
месечно 360.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде осъден да
заплаща 200.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от майката на
детето. Исковата претенция по насрещния иск до пълния претендиран размер
до 400.00 лева ще следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода на спора и тъй като се касае за производство по спорна
съдебна администрация разноските остават така, както са направени.
Ответникът ще следва да заплати държавна такса по сметка на съда върху
определената издръжка в размер на 288.00лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
детето П. Л.ов П., роден на **.**.****г. с ЕГН ********** на майката Д. Г.
Л. с ЕГН ********** като определя местоживеенето на детето при майката
на адрес: гр. ******, ж.к. *********.
ПРЕДОСТАВЯ правото на бащата Л. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр.
******, ж.к. ****** да вижда и взима детето П. при себе си с преспиване
всяка първа и трета седмица от месеца от петък от 18.00ч. до неделя до
17.00ч., както и 30 дни през лятото, които да не съвпадат с платения годишен
9
отпуск на майката, както и през четните години през Коледните празници, а
през нечетните години през ВЕ.кденските празници, както и на рождения
ден на бащата, след което да го връща по местоживеенето му.
ОСЪЖДА Л. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. *********
да заплаща на малолетното си дете П. Л.ов П. с ЕГН **********, чрез
неговата майка и законен представител Д. Г. Л. с ЕГН ********** издръжка
в размер на 200.00 лева месечно, считано от влизане в сила на съдебното
решение, ведно със законна лихва при просрочие до настъпване на законни
причини за отмяна или изменение на присъдената издръжка, като исковата
претенция по насрещния иск до пълния претендиран размер до 400.00 лева –
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна.
ОСЪЖДА Л. П. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. ******, ж.к. *********
да заплати по сметка на РС – Видин държавна такса върху присъдената
издръжка в размер на 288.00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
10