ОПРЕДЕЛЕНИЕ,
№
Гр. Тетевен , 11.03.2020г.
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав , в закрито съдебно
заседание на единадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АНИ ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 881 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
В срока за обжалване на постановено
по делото на решение № 26 /04.02.2020 г.
по гр.д. №881/2019г на Т.Р.С. е
постъпила молба от процесуалният представител на ответника М.Й. адв. А.В. от САК с правно основание чл.248 от ГПК .
В молбата се твърди ,че намира
присъждането на разноски по делото на
ищеца в размер на 285 лв. за
неоснователно , поради съображения
,които били изложени в писмената защита .В посоченото определение №306 се
говорело за същата хипотеза в която били и те , иск по чл.127 ал.2 от СК , като в случая ВКС
говорел за всички дела които били
заведени по чл.127 ал.2 от СК и общото
правило за присъждане на разноски
съобразно изхода на спора не важал доколкото това представлявало спорна съдебна
администрация. Позовава се на определение № 385/25.08.2015г по гр.д. № 3423/2015г на ВКС
, първо отд., както и определение №
1976/15.11.2016г. постановено по реда на чл.248 ГПК. Счита ,че съдът следва да
измени решението относно разноските в
частта в която е постановил и присъдил
разноски по отношение на ответника в
размер на 285 лв. , сторени от ищеца в първо инстанционното производство.
В срока по чл.
248, ал. 2 ГПК по делото не е подаден отговор от ищцовата страна , молбата по чл.248 ГПК е
била връчена на процесуалния
представител на ищеца на 26.02.2020г.
Съдът, като взе предвид постъпилата
молба и извърши преценка на данните по делото, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Молбата е процесуално допустима,
като подадена от активно легитимирано лице и в срока по чл.248 ал.1 от ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:
В постановеното по делото решение по гр.д. №881/2019г на Р.С.Тетевен съдът е
изложил подробни мотиви относно разпределение отговорността за разноски между
ищеца и ответника – по реда на чл.
78, ал. 1 ГПК.
В мотивите на решението по
отношение на разноските съдът се е позовал на определение №306 от 04.09.2017г. по . гр.д.№
2722/2017 г. на трето Г.О. на ВКС .
Взето е предвид , че характер на спорна съдебна администрация има
производството по предоставяне на родителските права на единия родител и
определяне режим на лични контакти на другия родител с малолетното дете , но не
и това по иска за присъждане на издръжка , какъвто в случая е предявен. Взето е
предвид ,че в случая ищеца е направил
разноски в размер на 650лв за адвокатско възнаграждение /л.6 договор за правна
помощ и пълномощно/ , поради което следва да бъде осъден ответника да заплати
на ищеца разноски в размер на 285лв. върху уважения размера на
определената издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК. Поради което с решението си е
осъдил ответната страна да заплати на ищеца сумата от 285 лв. разноски за един
адвокат върху размера на определената издръжка
по чл. 143, ал. 2 от СК .
Тоест съдът е присъдил разноски само по
отношение на уважената част на исковата претенция касаеща издръжка платима от
ответника по делото М.И.Й. за малолетното дете И.М.Й. . По отношение
на иска касаещ определяне на местоживеенето на детето при
майката и режим на лични контакти на бащата с детето ,
тъй като се касае за спорна съдебна администрация разноски на ищовата страна не
са присъждани .
Предвид гореизложеното, настоящият съд
приема искането на ищеца за изменение на решението в частта му за разноските
дължими на основание чл.78 ал.1 от ГПК в размер на 285 лв. от ответника на ищцата за адвокатско
възнаграждение по отношение на исковата претенция за присъждане на
издръжка за малолетното дете И.М.Й.
за неоснователно, поради което същото следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл.
248, ал. 3 ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата за изменение на решение № 26 /04.02.2020 г., постановено по гр. д. № 881/2019 г. по описа на Р.С.-Тетевен в частта за разноските , с което М.И.Й. ЕГН ********** е осъден да заплати на М.И.И. ЕГН ********** сумата от 285 лв. разноски за един адвокат върху размера на определената издръжка по чл. 143, ал. 2 от СК подадена от адв. А.В. от САК с адрес *** , процесуален представител на ответника по делото М.И.Й. .
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Ловешки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: