РЕШЕНИЕ
№ 1677
гр. Варна , 08.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на десети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
Секретар:Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно гражданско дело
№ 20203100502157 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на
„Енерго-Про Продажби“ АД срещу решение № 2640 от 26.06.2020г. по гр.д. № 20443/2019г.
по описа на ВРС, с което на основание чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено в
отношенията между страните, че А. М. С., не дължи на въззивното дружество, сумата от
3370,75лв., представляваща цена на начислена със становище за начисление от 25.07.2019г.
електроенергия, за периода от 13.03.2018 г. до 12.03.2019 г. за обект, находящ се в гр.
Варна, ул. „Козлодуй“ № 50, клиентски № **********, абонатен № **********, за която
сума е издадена фактура от 28.11.2019г., като въззивното дружество е осъдено да заплати на
А. М. С., сумата от 614,83 лв., представляваща сторени в производството разноски, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението,
като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество електроенергия, дължима на основание чл. 183
във връзка с чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество
електроенергия, различно от отчетеното на основание договорното правоотношение между
страните. Вземането на „Енерго-про продажби“ АД - Варна е за реално доставена и
потребена електрическа енергия, количеството на която е било отчетено от СТИ, но при
месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано. Счита, че при
1
липса на данни за техническа неизправност на СТИ извън извършената манипулация в
торифната схема, установеното след разчитане на регистър 1.8.3 количество електроенергия
е реално доставено и консумирано от абоната. Консумираното количество електроенергия е
остойностено по цени за технологични разходи, които са по-ниски от цената за
електроенергия по всяка от тарифите. Невъзможността за установяване на началния момент
на възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване
недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка
да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което
предявените искове бъдат отхвърлени като неоснователни.
В отговор на жалбата А.С. оспорва доводите, изложени в нея и поддържа други, с
които обосновава правилност и законосъобразност на решението, което моли да се
потвърди. Претендира присъждане на разноските за въззивното производство.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от А. М. С. срещу „Енерго-Про продажби“АД,
относно недължимостта на сумата от 3370,75лв., представляваща стойност на допълнително
начислена електроенергия в резултат на преизчисляване на електроенергия за минал
период.
В исковата молба се излага, че ищецът е клиент на ответното дружество по договор за
доставка на електроенергия. През м. декември 2019г., при проверка на текущата си сметка,
узнал, че му е начислена сумата от 3370,75лв. по фактура, издадена на 28.11.2019г. в
резултата на корекция на сметката за електроенергия за периода 13.02.2018г.-12.03.2019г.
Твърди, че не дължи сумата, тъй като липсва правно основание, което да обосновава
претендирането й от дружеството. Оспорва констатациите от проверката и
законосъобразността на процедурата. Искането, отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който се оспорва предявеният иск като неоснователен. Процесната
сума в случая представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по
отчетени показания на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и
се дължи на основание чл.200 и чл.183 ЗЗД. В резултат на извършена техническа проверка,
замервания, е установено, че в тарифа 1.8.3 има показания за отчетена електроенергия. При
експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса тарифната схема на електромера.
Съставеното становище за начисляване на електроенергия отразява точното количество
електроенергия след прочитане на регистър 1.8.3. Искането е за отхвърляне на исковата
претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
2
Настоящият съдебен състав на ВОС като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл. 269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта –
в обжалваната му част.
В обхвата на така посочените въззивни предели, ВОС намира обжалваното решение
за валидно и допустимо.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл.
269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Релевираните от въззивника такива се свеждат до следните въпроси: налице ли са
предпоставките за възникване на правото на въззивното дружество да коригира сметките за
електроенергия за минал период от време, каквато е начислената след корекция
електроенергия в случая и дали отчетената в тарифа 1.8.3 електроенергия е реално
потребена от абоната за процесния период.
От представения по делото констативен протокол от 12.03.2019г. се установява, че
служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили техническа проверка на
електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е
демонтирано и изпратено в БИМ за проверка.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза, извършена от БИМ от
25.11.2019г., е установена външна намеса в тарифната схема на електромера и наличие на
преминала енергия през тарифа Т3, която не се визуализира на дисплея. От протокола се
установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и изискванията
за точност при измерване на електроенергия. При извършената метрологична проверка, не е
установено кога е извършена външната намеса в софтуера на електромера.
Въз основа на установеното от метрологичната експертиза на 25.11.2019г.
„Електроразпределение Север“АД е съставило становище за начисление на електрическа
енергия в размер на 17360 кВтч за периода 13.03.2018г. – 12.03.2019г. В становището е
посочено, че корекцията е извършена на основание чл.50 от ПИКЕЕ и софтуерно прочитане
на съхранената в паметта на електромера информация.
За стойността на това количество е издадена фактура от 28.11.2019г., възлизаща в
размер на 3370,75лв.
Съгласно заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза,
3
към датата на проверката и демонтажа, електромерът е в метрологична годност; показанията
записани в регистър 1.8.3 не са визуализирани на дисплея при редовен отчет, като наличието
на данни в този регистър води до извод че посоченото количество електроенергия
действително е преминало през електромера и е потребено; не се установява в кой момент е
започнало вмешателството и в коя часова зона; налице е софтуерна намеса, при която е
въведена още една тарифа, към вече въведените от производителя две тарифи, в която се
отчитала част от потребената електроенергия.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК.
За установяване недължимостта на процесната сума ответното дружество, сега
въззивник, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса,
следва да докаже дължимостта на начислената сума, а именно, че в резултат на извършената
проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в ПИКЕЕ условия и ред е
начислена сумата, като количество електроенергия е реално доставено на ищеца в
процесния период.
Приложими към процесните правоотношения са нормите на Закона за енергетиката
(ЗЕ) и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ),
обнародвани в ДВ, бр.98 от 12.11.2013г., издадени от председателя на ДКЕВР и приети с
решение на ДКЕВР по т.3 от Протокол № 147/14.10.2013г., на основание чл. 83, ал.1, т.6, вр.
ал.2 от ЗЕ, в сила от 16.11.2013г.
Съгласно чл. 83, ал.1, т. 6 от ЗЕ Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия, регламентират принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за
търговско измерване. Съгласно ал. 2 от същата разпоредба ПИКЕЕ се издават от
председателя на ДКЕВР, като имат характер на подзаконов нормативен акт. В тях са
регламентирани условията и редът за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и начините за извършване на преизчисление
(корекция) на количеството електрическа енергия.
С решение № 1500 от 6.02.2017г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5 - членен състав
(обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017г.) разпоредбите на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ (обн., ДВ, бр.
98 от 12.11.2013г.) са отменени. С Решение №13691/08.11.2018г., постановено по одм.д. №
4785/2018г. по описа на ВАС, 5-членен състав, обн. ДВ бр.97/23.11.2018г. са отменени и
разпоредбите на чл.48, 49, 50 и 51 от ПИКЕЕ. По аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 1
4
във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на
обнародването на съдебното решение. В тази връзка, посочените разпоредби от ПИКЕЕ са
неприложими към настоящия спор, доколкото техническата проверка в обекта на
потребление, констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на
12.03.2019г. – след тяхната отмяна.
С оглед действието занапред на решението на ВАС и съобразно предвидената
законова делегация в чл. 83, ал. 2 от ЗЕ, съдът преценява, че до приемане на нови ПИКЕЕ,
уреждащи аналогични на предвидените в чл.41 - 44 от ПИКЕЕ ред и предпоставки за
извършване на проверки за метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ,
въззивното дружество не може да се ползва от корекционната процедура, за която и към
датата на проверката е липсвал нормативен ред за установяване на условията за
корекционна процедура и начина на извършване на проверка на СТИ. Дори и да се приеме,
че съставеният от служители на дружеството констативен протокол, ценен като частен
свидетелстващ документ и протоколът от метрологичната експертиза установяват
наличието на неотчетено при редовните месечни отчети количество ел.енергия, то не са
налице основания за извършеното преизчисление.
В случая допълнителното количество електроенергия е начислено след софтуерно
прочитане на паметта на СТИ, като съгласно приетото по делото заключение на СТЕ тази
тарифа е скрита. При липса на предпоставките по чл.48 от ПИКЕЕ, процесното количество
електроенергия не може да се остойностява и претендира от абоната по реда на
корекционната процедура по ПИКЕЕ. Недоказано е и обстоятелството за начина и
причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в регистър 1.8.3, и
конкретно това да се дължи на виновно поведение от абоната.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установява, че
претендираното количество електроенергия е реално доставено на абоната. Наличието на
количества електроенергия, отчетени в невизуализирания регистър, само по себе си не
установява, че това количество е доставено и потребено от абоната, поради което и съдът
намира, че не е установено основание за извършената корекция на сметката на потребителя
за минал период.
Не се установи от събраните доказателства точният момент, от който електромерът, е
започнал да отчита потребената енергия в регистър 1.8.3. Допълнително начисляване на
ел.енергия би било допустимо само при установяване виновно поведение на конкретно лице
и периода на неотчитане и реално потребеното количество ел.енергия, което в настоящия
случай не се доказа. Този извод не се разколебава и от приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, съобразно която натрупването на ел.енергия в скритите регистри
означава неправомерно въздействие върху СТИ и преминаване на тази електроенергия през
СТИ. При тези данни не може да се изведе категоричен извод за виновно поведение от
страна на абоната през точно определен период от време. Поради липса на данни в
5
протокола за първоначалния монтаж на електромера относно показанията в регистър 1.8.3,
не може да се установи и обстоятелството, дали показанията в невизуализирания регистър са
натрупани след като СТИ е монтирано в процесния обект.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че въззивното
дружество не е провело пълно доказване на факта, че абонатът е потребил реално
процесната електроенергия в процесния период, следователно предявеният отрицателен
установителен иск се преценява като основателен.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода на спора и направеното искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените пред настоящата инстанция
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв., за всеки от въззиваемите,
доказателства за които са представени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №2640 от 26.06.2020г. постановено по гр.д. №
20443/2019г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, да заплати
на А. М. С. ЕГН **********, сумата от 480 лева, представляваща разноски за въззивната
инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6