Р Е Ш Е Н И Е
№501 18.11.2020 г.
Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд в публично заседание на шестнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
Секретар: Ива Атанасова
Като разгледа докладваното от съдия
Драгнева административно дело №703 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.111 от ЗИНЗС, образувано по жалбата на В.Т.Р. против Заповед № Л-3832/11.11.2020г, на
Началника на затвора в град Стара Загора с наложено на жалбоподателя
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия“ за срок от три дни.
Наказанието е наложено затова, че на 22.10.2020г в 18.30ч е намерена СИМ карта,
укрита в портфейл в шкафчето на В.Т.Р., с което е нарушил задължението си по
чл.97 т.3 от ЗИНЗС – лишените от свобода не могат да държат при себе си мобилни
телефони или части от тях като неизпълнението на забраната представлява
фактически състав на дисциплинарното нарушение по чл. 100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС –
неизпълнение на задълженията или ограниченията, предвидени с този закон.
Към преписката са приложени заповеди за
налагане на дисциплинарни наказания – Заповед №Л-3308/09.10.2020г за деяние по
чл.100 ал.2 т.7 вр. с чл.97 т.4 от ЗИНЗС, Заповед № Л-1920/16.07.2020г за
деяние по чл. 100 ал.2 т.5 вр. с чл.97
т.5 от ЗИНЗС, Заповед №Л-599/13.03.2020г за деяние по чл. 100 ал.2 т.5 вр. с
чл. 97 т.1 от ЗИНЗС, Заповед №Л-173/28.01.2020г за деяние по чл. 100 ал.2 т.5
вр. с чл. 97 т.3 от ЗИНЗС, и още четири заповеди за периода 2017г до 2019г с
наложени дисциплинарни наказания за деяния по чл.100 ал.2 т.5 или т.7 от ЗИНЗС.
Жалбоподателя твърди, че не е извършил
нарушението, тъй като СИМ картата е поставена в портмонето от друг лишен от
свобода, което се изяснило при вземането на обясненията. В зала обяснява, че в
килията са били трима, но след преместването на а.остават
двама като шкафчето на а.остава незаключено
и то е претърсено. Вътре е имало маратонки, освен намереното портмоне със СИМ
карта. Представя медицински първични документи за да установи, че страда
хронично от Хепатит С, както и от болки в кръста, което здравословно състояние
не позволява изтърпяване на наложеното дисциплинарно наказание. Иска от съда
отмяна на наложеното дисциплинарно наказание.
Ответника – Началника на затвора в
писмено становище се позовава на основанието по чл.102 ал.2 предложение
последно от ЗИНЗС, като представя заповеди за наложени дисциплинарни наказания
по чл. 100 ал.2 т.5 и т.7 от ЗИНЗС в периода от 2017г до 2020г включително с
твърдение, че наложените наказания не се заличават и се отчитат.
Административен съд Стара Загора
като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона,
намира за установено следното:
Дисциплинарно наказващия орган вменява
следните обстоятелства: шкафчето е на лишения от свобода Р., в него е намерено
портмоне със СИМ карта, чието държане е забранено от чл.97 т.3 от ЗИНЗС, а
неизпълнението е дисциплинарно нарушение по чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС, извършено
в условията на системност, като последното квалифициращо обстоятелство,
посочено в чл. 102 ал.2 от ЗИНЗС и тази разпоредба не са съответно посочени в
оспорената заповед. Следователно не е вменено квалифициращото съставомерно
обстоятелство – системност на нарушението по чл.100 ал.2 т.5 от ЗИНЗС, тъй като
не са посочени наложените наказания с представените заповеди, нито е вписана
тази разпоредба като основание за налагане на дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“. То е предпоследното по тежест и се налага за
конкретно посочените в чл.100 ал.2 от ЗИНЗС дисциплинарни нарушение, а
предложение последно на тази разпоредба съдържа и квалифициран състав –
системни нарушения на чл.100 ал.2 т.1, 2, 3 или 5 от същия закон, при което
обстоятелство е допустимо и за тях да се приложи тежестта на дисциплинарното
наказание „изолиране в наказателна килия“.
Нарушението по чл.100 ал.2 т.5 вр. с
чл.97 т.3 от ЗИНЗС е формално по своя състав – държане на части от телефон, за
конкретния случай, поради което и съгласно определението за дисциплинарно
нарушение, за да бъде поведението на лицето правно квалифицирано като наказуемо
деяние е необходимо да се установи вина под формата на пряк умисъл. За
формалните деяние е възможна само тази форма на вина, тъй като само знанието на
съставомерните фактически обстоятелства определя поведението на лицето като
виновно тоест извършено въпреки знанието, че е забранено, когато те
съществуват. За да бъде държането на забранена вещ наказуемо деяние е
необходимо лицето да знае за вещта и нейното местонахождение, както и мястото й
да сочи, че тя е в негова фактическа власт. В случая се твърди, че мястото на
забранената вещ е шкаф на жалбоподателя, но в преписката няма доказателства –
факти, от които този извод да следва. Няма, защото не са описани никакви
обстоятелства по извършване на нарушението, а от писмените обяснения на
лишените от свобода се установява, че а.е пребивавал
в килия №6 в срок до седмица преди датата на нарушението. Двама от далите
писмени обяснения твърдят, че намерените вещи в шкафа са на А., а са там,
защото ги е забравил, когато се е преместил в друга килия. Дисциплинарно
наказващия орган не е разследвал тези обстоятелства, нито ангажира
доказателства, които да опровергават вероятността на подобно твърдение. В килия
№6 остават двама, заедно с жалбоподателя и един свободен шкаф, който не е под
изричната и самостоятелна фактическа власт на който и да е от двамата лишени от
свобода. Твърдението, че шкафа е на Р. остава недоказано, а оттук е необоснован
извода, че той е автора на нарушението като виновно държи СИМ карта – държи,
тъй като е на място, което изключва фактическа власт на друг, а виновно, защото
след като властта е негова и не са налице други обстоятелства, изключващи
възможността да узнае, то той знае за съществуване на забранената вещ в личното
му пространство, а това знание сочи на пряк умисъл като форма на вина.
Обстоятелствата по извършване на нарушението липсват, а поради това
дисциплинарно наказващия орган се е лишил от възможността да докаже главните
съставомерни факти на нарушението, от които да следва правния извод за виновно
и наказуемо държане на забранена вещ.
Виновността не се предполага и не може да се налага наказание при
съмнение относно авторството на деянието.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.111 ал.6 от ЗИНЗС, Административен съд Стара
Загора:
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ Заповед №Л-3832/11.11.2020г, на Началника
на затвора в град Стара Загора с наложено на В.Т.Р. дисциплинарно наказание
„изолиране в наказателна килия“ за срок от три дни.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: