МОТИВИ към Решение № 1048/04.08.2020г.
по НАХД № 2546/2020г. по описа на РС-Бургас
Производството по делото е образувано по повод постановлението на Районна прокуратура гр.
Бургас, с което на основание чл. 375 НПК е направено предложение за
освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия М.С.Й., с ЕГН: **********
за извършено от него престъпление по
чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, а именно за това, че на
15.04.2020 год. в с. ***, общ. ***управлявал лек автомобил марка „***“, модел „***“
с рег.№ ***, в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство,
наложена му със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
19-4635-000188 от 10.09.2019г. издадена от началник група в РУ-***при ОДМВР
Бургас, влязла в сила на 27.02.2020г.
В съдебно заседание обвиняемият се явява лично, като дава кратки
обяснения. Признава, че на процесната дата и място действително е управлявал
лекия автомобил, въпреки че е имал наложена ЗППАМ за временно отнемане на
СУМПС, но заявява, че се наложило да го направи, защото е получил бъбречна
криза и се е наложило да отиде спешно до болницата. Признава вината си и
изразява съжаление за постъпката си.
В пледоарията си прокурорът застъпва, че фактическата обстановка, описана
в постановлението на БРП, е доказана по несъмнен начин, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства. Счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна
отговорност, като му се наложи административно наказание „Глоба”. Отчитайки
смекчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът счита, че размерът на
глобата следва да се определи към минимума, а именно – 1000 лева.
Защитникът на обвиняемия – адв. Живко Нейчев – БАК също счита, че са
налице предпоставките на чл. 78а НК, като моли за определяне на наказание в
законовия минимум.
Обвиняемият Й. се присъединява към становището на защитника си, като в
предоставената възможност за последна дума заявява, че моли за минимално
наказание.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени
средства по отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на
чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено следното:
От
фактическа страна:
Обвиняемият М.С.Й. с ЕГН
********** е роден на ***г***. Той е
българин, с българско гражданство, средно образование, неженен, работи като ЕТ
„***“, неосъждан, с адрес: ***. Към дата 15.04.2020г. той е бил правоспособен водач, като има
издадено СУМПС с № *********,
валидно до 11.02.2023. Й. е бил санкциониран за нарушения по ЗДвП с общо 16 влезли в
сила наказателни постановления и 10 фиша.
На 10.09.2019г. била издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-4635-000188 от 10.09.2019г. на началник
група в РУ-***при ОДМВР Бургас, която била връчена лично на обв. Й. на 13.02.2020г.
и влязла в сила на 27.02.2020г. С нея на основание чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП на обвиняемия било временно отнето СУМПС до заплащане на дължимата глоба
по фиш серия Н № 568564. Впоследствие на 11.04.2020г. обвиняемия бил спрян за
проверка от служители на МВР, които му съставили АУАН, с който иззели СУМПС.
На 15.04.2020г., около 13,30ч., обв. Й. управлявал
л.а. марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, въпреки че знаел, че СУМПС му било
временно отнето с горепосочената заповед, до заплащане на глоба по описания
фиш. Обвиняемият се движил в с. ***, общ. ***по ул. „***“ в посока изхода на
селото. В това време св. Р.Р.и св. Б.Б.- служители на РУ ***при ОДМВР Бургас
били на работа като автопатрул, когато забелязали автомобила управляван от
обвиняемият и решили да го спрат и да му извършат проверка. Полицейските
служители подали сигнал със стоп-палка, при което обв. Й. спрял автомобила.
Полицаите му извършили проверка, като обв. Й. не представил СУМПС. Била
извършена справка, при която се установило, че СУМПС на Й. било временно
отнето. Последният бил отведен в РУ-***при ОДМВР Бургас, където св. С.О.също
служител на Районното управление, извършил проверка и установил, че
действително на 11.04.2020г. СУМПС на Й. било временно отнето във връзка със
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19- 4635-000188 от
10.09.2019г.
По случая било образувано бързо производство, в последствие
преобразувано като такова по общия ред, в хода на което била изискана справка от сектор „ПП“ при ОДМВР
Бургас, от която ставало ясно, че обв. Й. и към датата на справката -
10.06.2020г. не е заплатил дължимата глоба, наложена му с фиш серия Н № 568564.
В последствие обвиняемият
бил привлечен в това качество, с постановление предявено му на 16.06.2020г., като
в последвалия разпит, той заявил, че се възползва от правото си да не дава
обяснения.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата
на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал,
преценен от настоящия състав на основание на чл. 378, ал.2 НПК, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетелите Б.Б.(л.5 от ДП); Р.Р.(л.
6 от ДП) и С.О.(л. 7 от ДП) и от
обясненията на обвиняемия М.Й. (л.
13 гръб от съдебното производство).
От писмените доказателства: справка за водач/нарушител (л. 15-17 от ДП); справка за
съдимост (л. 9 от съдебното производство); АУАН GA № 106796 (л. 10 от ДП); Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 19-4635-000188 от 10.09.2019г.(л.
12 от ДП); картон на ЗППАМ (л. 14 от ДП); писмо от Сектор „ПП“-Бургас (л. 19 от
ДП); писмо от Сектор „ПП“-Бургас (л. 26 от ДП); АУАН бл. № 627031 (л. 28 от
ДП); писмо от Сектор „ПП“-Бургас (л. 44 от ДП);
писмо от Сектор „ПП“-Бургас (л. 46-47 от ДП); епикриза (л. 11-12 от съдебното
производство).
Всички доказателствени източници са непротиворечиви,
логични и допълващи се, поради което и съдът ги кредитира изцяло. От така
кредитираните доказателствени материали, безпротиворечиво се установява
гореописаната фактическа обстановка, като
не
са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно разпоредбата
на чл. 305, ал.3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема едни
от тях за сметка на други.
Като цяло фактическата обстановка не се оспорва по
никакъв начин от обвиняемия или неговия защитник, поради което и настоящият
състав намира за излишно да прави по-детайлен анализ на доказателствените
материали.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.2 НПК,
за да признае подсъдимия/обвиняемия за виновен, съдът следва да установи по
несъмнен начин, както авторството на инкриминираното деяние, така и всички
признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата по-горе
фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от обективна
и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението се изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че
действията на подсъдимия по привеждане на автомобила в движение и придвижването
му в пространството в с. ***, общ. ***по ул. „***“ в посока изхода на селото,
представлява „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка съдът
отчита и задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които понятието
"управление", включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира
в покой или в движение.
На следващо място от обективна
страна, няма спор, че лекият автомобил марка „***“, модел „***“ с рег.№ ***, който обвиняемият е управлявал, е „моторно превозно средство”
по смисъла на § 6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, доколкото е
снабден с двигател и не е релсово превозно средство.
На последно място, за да бъде
престъпно поведението на обвиняемия, законът изисква управлението на МПС да се
осъществява в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за
временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство. В
конкретния случай и този признак от обективна страна е налице, доколкото видно
от приложената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19- 4635-000188 от 10.09.2019г., СУМПС на обвиняемия е било временно отнето на основание чл. 171, т.1,
б. „Д” от ЗДвП до заплащане от негова страна на дължимата глоба, наложена му с
фиш серия Н № 568564. Въпросната ЗППАМ е била връчена на обвиняемия лично,
срещу подпис на 13.02.2020г., поради което и той е бил запознат с
ограниченията, които тя му налага. Към датата на деянието, видно от приложеното
писмо от Сектор „ПП“ (л.46-47 от ДП), става ясно, че дължимата глоба по фиш
серия Н № 568564 не е била платена, нито е настъпила погасителна давност за
вземането по фиша – т.е. ЗППАМ не е прекратила своето действие.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл” по смисъла на чл.
11, ал.2 НК, доколкото обвиняемият Й. е съзнавал общественопасния характер на
деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия,
че не бива да управлява МПС, тъй като търпи принудителна административна мярка
за временно отнемане на СУМПС /лично е уведомен на 13.02.2020г. за заповедта, с
която му е наложена/, както и че с действията си привежда в движение лекия
автомобил и го предвижва в пространството, като от волева страна обвиняемият е
искал да управлява МПС-то и то именно в срока на забраната, наложена му с
процесната ЗППАМ.
С оглед изтъкнатата от
обвиняемия причина за управление на МПС, а именно – бъбречна криза, съдът, макар
и да не е изрично сезиран с такова възражение, следва да посочи, че тази
причина самостоятелно не обосновава крайна необходимост. За да се намира деецът
в положението на крайна необходимост се изисква като съществен реквизит да
съществува непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг
начин, освен като наруши друго защитено от закона благо или интерес при условие
причинените вреди от деянието да са по-маловажни от тези, които са щели да
бъдат предотвратени. Визираната в чл. 13, ал. 1 НК опасност е конкретно
фактическо положение, дължащо се на стихийни или обществени бедствия
/наводнение, пожар, буря, транспортна катастрофа/; на физиологични и
производствени нужди; на внезапни злополуки; на нападения от страна на хора и
животни; и на други причини с оглед многообразието на житейските ситуации,
поднасяни от ежедневието и социално-икономическите условия на живот, при които
се създава висока степен на вероятност за предстоящо, близко по време засягане
на правно защитени интереси (Решение № 305 от 22.06.2009 г. на ВКС по н. д. № 302/2009 г. , III н.
о., НК). На подобни хипотези не сочат констатираните данни в конкретния казус.
Действително влошаването на здравословното състояние на обвиняемия може да се
окачестви като „непосредствена опасност”, но за преодоляването на тази
„опасност” са съществували други начини, при това законосъобразни - (използване
на такси, изчакване на линейка, поискване на помощ от приятел/роднина и т.н.),
поради което и по мнение на настоящия състав институтът на „крайната
необходимост” е неприложим за настоящето деяние. Отделно от това състоянието на
Й. очевидно не е било толкова спешно, щом той е могъл без съществени
затруднения да изчака извършването на полицейската проверка и съставянето на
съответните документи и едва след това да поседи болничното заведение, където
дори не е бил приет веднага по спешност.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което обвиняемият
беше признат за виновен, законът предвижда наказание лишаване от свобода за срок
до три години и глоба от двеста до хиляда лева. В същото време по отношение на
обвиняемия Й. са налице законово предвидените предпоставки за освобождаване от
наказателна отговорност по чл. 78а от НК, а именно:
1. за престъплението се предвижда наказание
лишаване от свобода до три години;
2. с извършеното престъпление не са
причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият е
неосъждан и не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава
VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо
орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не
е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са
налице множество престъпления.
Съгласно константната практика на ВКС,
когато са налице предпоставките за приложение на чл. 78а НК, съдът е длъжен да
приложи именно тази разпоредба и да освободи дееца от наказателна отговорност с
налагане на административно наказание.
В разпоредбата на чл. 78а, ал.1 от НК е
предвидено наказание глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът отчете както отегчаващите, така и смекчаващите отговорността
обстоятелства. В полза на обвиняемия следва да се отчете фактът, че той е в сравнително
млада възраст, както и че до настоящия момент няма каквито и да е данни за
извършени противообществени прояви (същевременно настоящият състав счита, че не
следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на Й.,
доколкото то е отчетено веднъж като предпоставка за приложението на чл. 78а НК). На следващо място обв. Й. е трудово ангажиран, като изразява съжаление за
постъпката си. Същият е оказал пълно съдействие на органите на разследването, а
отделно от това изтъкнатата причина за управление на МПС също може да се
окачестви като смекчаващо отговорността обстоятелство. Отегчаващо отговорността
обстоятелство са множеството предишни нарушения по ЗДвП.
Горното кара съдът да приеме, че обвиняемият е лице със
сравнително ниска степен на общественаопасност, като настоящето престъпно деяние
е инцидентна проява в живота му, както и че той е осъзнал стореното и се
разкайва за него. Поради тези съображение и като съобрази имущественото
положение на обвиняемия, съдът счита, че спрямо Й. следва да се определи
наказание при наличие на множество смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния
размер, а именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така
индивидуализираното наказание в най-голяма степен би постигнало целите,
заложени в закона и би допринесло за поправяне и превъзпитание на обвиняемия към
спазване на законите и добрите нрави, като същевременно ще въздейства
предупредително върху него и възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Съгласно разпоредбата на чл.78а, ал. 4 от НК, съдът, който налага глобата по ал. 1, може да наложи и административно
наказание лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност за
срок до три години, ако лишаване от такова право е предвидено за съответното
престъпление. По отношение вида и размера на наказанието разпоредбата на чл.
343в, ал.3 от НК препраща към алинея първа на същия текст, която предвижда
наказание лишаване от свобода до три години и глоба от двеста до хиляда лева,
следователно в разпоредбата не е предвидена възможност на извършителите на
престъпления по чл.343в, ал.3 от НК да бъде налагано наказание лишаване от
право да управлява МПС. В случая е неприложимо и правилото на чл. 343г от НК,
където са посочени лимитативно за кои престъпления може да се наложи наказание
лишаване от право да управлява МПС, като сред тях законодателят не е посочил
престъплението по чл.343в, ал.3 от НК. Волята на законодателя да не се налага
наказание лишаване от право да управлява МПС на извършителите на престъпления
по чл.343в, ал.3 от НК, каквото е процесното деяние, не може да се тълкува в
обратния смисъл, поради което и допълнителни разсъждения в тази насока са
ненужни.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 190, ал.2 НПК за присъдените глоби се издава изпълнителен лист от първоинстанционния съд,
поради което и обвиняемият бе осъден да заплати в полза на РС-Бургас сумата от 5.00
лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По
веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да налага произнасяне от страна на съда.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т.
1 НПК, съдът постанови решението си.
Да се съобщи на
страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:М.Р.