Решение по дело №184/2021 на Административен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№ 15

гр. Русе, 14 април 2021 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Русенският административен съд, в публичното заседание на 13 април 2021 год. в състав:

 

Съдия: ДИАН ВАСИЛЕВ

 

при секретаря …… Диана Михайлова………и в присъствието на прокурора  …….…..  като  разгледа    докладваното  от  ……… съдията   ………    административно дело №184…… по   описа   за  2021  година, за да се произнесе, взе предвид: 

Производството е по реда на чл.172, ал.5 ЗДвП(Закон за движение по пътищата) във вр. с чл.145 и сл. по глава X от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Делото е образувано след постъпила жалба от С. А.Р.,*** срещу заповед № 21-0247-000019 от 04.03.2021г., издадена от началник РУ „Полиция“ гр. Бяла към ОД на МВР Русе.

Със заповедта на жалбоподателя, в качеството му на собственик на МПС е наложена ПАМ(принудителна административна мярка) по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата(ЗДвП)- прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство : „ без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства“. В случая мярката  е със срок от 12 месеца.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на административния акт поради допуснати в административното производство съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материално-правните разпоредби и с целта на закона – основания за оспорване съгласно чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Твърди се, че е имало основателна причина за управлението на лекия автомобил-пътуване към болницата, но се не представят доказателства в тази насока.

Иска се обжалваната заповед да бъде отменена, не се претендират разноски.

В съдебна зала оспорващата страна не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата, чрез процесуален представител, в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, на основание Наредбата за плащането на правната помощ.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност и поотделно, и след направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК,  намира  жалбата за процесуално допустима.

Оспорването е направено от процесуално легитимирано лице - адресат на акта, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК.

От фактическа и правна страна съдът прие следното:

Със заповед № 21-0247-000019 от 04.03.2021г. началник РУ „Полиция“ гр. Бяла при ОД на МВР Русе е наложил принудителна административна мярка на С. А.Р., в качеството й на собственик на МПС, изразяваща се във „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, без да притежава съответното свидетелство за управление“, за срок от 12 месеца. Правното основание за издаването й, административният орган намерил в разпоредбата на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата.

За да стигне до налагането на тази мярка, решаващият орган е съобразил, че на 04.03.2021г., около 11.00 часа, в гр. Бяла, по улица „Ст. Стамболов“, пред дом №2, лицето О. А., е управлявал МПС л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № Р ****КМ, собственост на жалбоподателя, в нарушение на ЗДвП, тъй като управлявал автомобила като неправоспособен водач. Това нарушение било установено чрез съставен АУАН под бл. №569782, на същата дата, от мл. ПИ към РУ-гр. Бяла при ОД на МВР К. Ц.. Контролните органи преценили, че деянието на водача на МПС нарушавало разпоредбата на чл.150 от ЗДвП.

В съставения АУАН е посочено, че МПС-то е собственост на жалбоподателя в настоящото производство – С. А.Р., по което обстоятелство също няма спор.

По акта не само липсват възражения, а изрично е записано от адресата му - „нямам възражения“.

Горното дало основание за издаване на оспорената пред настоящата инстанция заповед № 21-0247-000019 от 04.03.2021г. началник РУ „Полиция“ гр. Бяла  при ОД на МВР Русе, с която на жалбоподателката е наложена ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от Закон за движение по пътищата. Като последица от мярката са снети и отнети 2 бр. табели с рег. № Р 1808 КМ и свидетелството за регистрация на МПС под №*********.

Мярката е наложена на собственика  на автомобила - жалбоподателя в настоящото съдебно производство – С. А.Р..

Недоволна от заповедта, С. Р. я оспорва с жалба, по повод на която е образувано настоящото дело пред Административен съд Русе.

По делото основната защита, която предприема С. Р. е нарушение на принципа за съразмерност, тъй като с наложена мярка за такъв срок се засягат правата на жалбоподателката да се ползва от лекия автомобил.

Не се излагат и сочат доказателства в подкрепа на необходимостта от лекия автомобил, още повече, че неговият собственик също не е правоспособен водач, видно от справката, представена по делото.

Установените по делото факти съставляват предвидените в закона материални предпоставки за осъществяване правомощието на компетентния орган за налагане на процесната ПАМ по  чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП.

Правни изводи:

Жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.2а, б. „а“, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал. 1 от Закона за движение по пътищата.

На съдът е служебно известна заповед №336з-1120/23.06.2017г., с която са очертани правомощията на длъжностните лица, включително и това на началникът на Сектор „ПП“ и тези на районни управления да налагат ПАМ по ЗДвП, както и последващата за нейното изменение. Те са представени и по преписката(л.2-3).

Оспореният административен акт - заповед № 21-0247-000019 от 04.03.2021г. е издадена от началник РУ „Полиция“ гр. Бяла, т.е. от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

От гледна точка на процесуалните правила и норми:

Съдът приема, че е спазена установената от закона форма - чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал. 2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и в съставените писмени документи в административната преписка, които изрично са цитирани в обстоятелствената част на административния акт. В производството по издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила.

За съответствието и  спазване на материално-правните норми:

Административният акт е в съответствие с материалния закон.

В преценката на материалната законосъобразност, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 171 от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки, като една от тези мерки според т.2а , б. "а" е процесната: „ прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

ПАМ е с превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения, като същата не съставлява вид административно наказание, по арг. от чл. 12 и чл. 13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага за определен срок.

За да е приложима цитираната норма на чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП, законодателят не прави разлика дали деянието е осъществено от собственика на МПС-то или от лице, за което са налице  същите предпоставки.

И нещо повече. Собствеността на МПС-то и неговата регистрация също не са елементи от състава на разпоредбата. Тук не следва да се преценява и наличието на вина у собственика на автомобила, нито това, че л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № Р *** КМ е управляван от О.А., неправоспособен водач. Напротив, фактът че управляващият МПС-то по представената справка за нарушител/водач е бил наказван многократно за управление след лишаване от СУМПС сочи на по-висока обществена опасност на неговото деяние и оправдава налагането на ПАМ в такъв размер. Още повече, че това е човекът, който живее с жалбоподателката на семейни начала, а както се установи в съдебното производство, последната също не е правоспособен водач.

Основен момент при мярката по чл. 171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е да е налице управление на автомобил, а обстоятелствата, предпоставящи налагането на мярката при това управление са: водачът, управляващ МПС не е правоспособен, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, лишен е от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс.

Доказателствата, събрани в проведеното административно производство, сочат точно на наличието на условията, при които следва да бъде наложена такава ПАМ спрямо жалбоподателката С. А.Р..

По делото не се спори, че на 04.03.2021г., около 11.00 часа, в гр. Бяла, по улица „Ст. Стамболов“, пред дом №2, лицето О. А., е управлявал МПС л.а. „Фолксваген Пасат“, рег. № Р **** КМ, собственост на жалбоподателя, в нарушение на ЗДвП, тъй като управлявал автомобила като неправоспособен водач.

Спорът е само досежно срокът на наложената ПАМ.

Тези възражение съдът обаче намира за неоснователни. Доказателствата извън оспорената заповед подкрепят решението на АО, а няма пречка мотивите да се намират и извън заповедта, предвид трайната съдебната практика, че мотивите на административния акт могат да бъдат изложени не само в него, но и в друг предхождащ/съпровождащ акта документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка/ Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК /.

По отношение на срока, както вече изложихме и мотиви няколко абзаца по-горе, са били налице всички основания за налагане на мярката в максимален срок.

Пред АО са били налице всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по реда на чл.171, т.2а, б. а от ЗДвП, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-доказано е управление на автомобил от неправоспособен водач. Правилно мярката е наложена собственика на МПС-то.

Не е налице и нарушение на целта на закона. Целта на ЗДвП е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства. Налагането на ПАМ по чл.171, т.2а, б. а от закона е и в съответствие с  принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК, а прекратяването на регистрацията е на максимума, предвиден в разпоредбата-6 месеца.

При така изложеното по-горе, АС Русе приема, че не са налице основанията за незаконосъобразност на АА, сочени в жалбата, с която бе сезиран. Заповед № 21-0247-000019 от 04.03.2021г. се явява законосъобразен административен акт и не страда от пороци, водещи до неговата отмяна.

С оглед изхода на спора, на основание чл.143, ал.3 и ал.4 от АПК жалбоподателят дължи направените от административния орган и ответник по спора разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение са поискани в размер на 200 лева, съгласно списък на разноските, която сума е и максималния такъв, разписан в чл.24 от Наредбата за плащането на правната помощ. С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева - възнаграждение, определено от съда по реда на  чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата.

Водим от горното, съдът

 

                           Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С. А.Р. срещу заповед № 21-0247-000019 от 04.03.2021г., издадена от началник РУ „Полиция“ гр. Бяла, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по реда на чл.171, т.2а, б. „а“ от Закон за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от 12 месеца.

Осъжда С.А.Р., ЕГН **********,*** сумата от 150  (Сто и петдесет) лева, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Съдия: