О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, 15-ти
въззивен състав, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА ТАЛЕВА
РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря
……………, като разгледа докладваното от съдията Маринкова ВНЧД № 678 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243,
ал.7 от НПК.
Образувано е по частен протест от прокурор при СРП срещу определение от 14.01.2020
г. по НЧД №316/2020 г. на СРС, НО, 100 състав, с което е отменено Постановление
от 12.12.2019 г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП
№1007/2015 г. по описа на 02 РУ- СДВР, пр.пр. №57006/14 г. по описа на СРП, водено
за престъпление по чл.206, ал.1 НК.
В частния протест се излагат доводи, че определението на СРС е неправилно и
незаконосъобразно. Не споделя изводите на СРС за немотивираност на
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото,
като счита, че в него са изложени подробни съображения, които няма нужда да
преповтаря. Изтъква само, че се касае за възникнали облигационни отношения
между страните, респ. за типичен гражданско- правен спор, който не покрива
признаците на престъпление по смисъла на чл.206, ал.1 от НК, нито от обективна,
нито от субективна страна, нито състава на друго престъпление по смисъла на НК.
Коментирал е, че дадените от СРС указания във връзка с разследването на
практика са неизпълними и не биха довели до други изводи, както и че именно и с
оглед противоречивите гласни доказателства са били разпитани и други свидетели.
С оглед на всичко изложено в частния протест иска от въззвния съд да отмени
определението на СРС и да потвърди Постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство по делото като правилно и законосъобразно.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по досъдебното
производство доказателства, намира следното:
Протестът е процесуално допустим-
подаден е в срок, от лице с качеството на прокурор при СРП, пред местно
компетентен съд и срещу акт, който подлежи на проверка в производство по
въззивен съдебен контрол по реда на
глава 22 от НПК. По същество същият е изцяло неоснователен по следните съображения:
Въззивният съд
изцяло споделя както фактическите констатации, изложени в определението на СРС,
така и правните изводи на първата инстанция относно необоснованост на
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото,
поради което и не намира за необходимо да повтаря отново същите. Правилно
първостепенният съд е преценил, че постановлението на СРП страда от формален
порок, тъй като в него липсва анализ на събраните по делото на ДП
доказателства, респ. коментар на противоречивите гласни доказателства, поради
което и се явява невъзможно да бъде преценено защо прокурорът е приел за
достоверни едни и съответно не се е доверил на други гласни доказателства.
По- важното в случая
според въззивния съд е, че макар и да е коментирал фрагментарно събраните
доказателства, прокурорът не е достигнал до правилни правни изводи, като е
приел, че се касае единствено за облигационни отношения, които не сочат на
осъществен състав на престъпление. За да достигне до този изцяло погрешен правен
извод, прокурорът е приел, че не се установявало св.А.да е осъществил действие
на разпореждане с лекия автомобил, с което да е демонстрирал намерение да свои
вещта, доколкото и макар да е отказал да върне лекия автомобил след изтичане срокът
за ползването му, той на няколко пъти е обещавал на пострадалия да върне
автомобила, а след това дори бил заявил желание да го заплати. Тези изводи на
прокурора сочат на пълно неразбиране от негова страна на състава на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, като правилно СРС е отбелязал в своя
съдебен акт, че за да достигне до тези напълно незаконосъобразни изводи,
прокурорът не е отчел или неправилно е отчел обстоятелствата, че пострадалият-
св.А.Д. настойчиво е искал връщането на автомобила от св.А., на когото
автомобилът е бил даден само за временно ползване за определен срок, след който
срок св.А.не само не е върнал автомобила, но и категорично е отказвал да го
върне въпреки настояванията на св.А.Д.. Неправилно също така е преценил и другите
установени по делото факти, сочещи на това, че макар и многократно да е
обещавал да върне автомобила, св.А.не го е сторил като е отлагал това всеки път
безпричинно до следващия път- т.е. до „утре“, което е било в разрез с волята на
пострадалия – св.А.Д.. Абсолютно неправилно е преценено и другото
обстоятелство, че местонахождението на автомобила така и не е установено до
този момент, като единственото категорично установено по делото е, че
автомобилът е бил изнесен извън границите на страната, което както правилно е
посочил и СРС отново е станало не само без съгласието на пострадалия – А.Д., но
и въпреки изричното му настояване да си получи автомобила обратно.
Всичко това сочи,
че макар и първоначалните отношения между А.и Д. да са били на плоскостта на
облигационните отношения- договор за послужване, то впоследствие, действията на
А., който е отказал да върне автомобила на пострадалия и дори е спрял да
отговаря на позвъняванията му, сочат на обективирано негово намерение да свои
вещта (лекия автомобил)- т.е. да се разпорежда с него като със свой, като не
само отказва да го върне, въпреки настояването на пострадалия, но е предприел и
действия по укриване на автомобила от пострадалия, респ. по фактическо разпореждане
с него, тъй като автомобилът е бил изнесен извън страната, без съгласието на
пострадалия, а след това „следите“ на автомобила се губят. Нещо повече- в един
от разговорите с пострадалия преди да спре да отговаря на позвъняванията на
пострадалия изрично му е заявил, че няма повече да види автомобила.
Първостепенният
съд е приел, че така установените факти и обстоятелства не са коментирани от
прокурора, респ. не са взети предвид при формиране на неговите правни изводи.
Според въззивния съд обаче, същите са превратно и неправилно преценени от
прокурора, който е счел, че тези факти и обстоятелства сочат на неуредени
гражданско правни спорове, доколкото е изхождал от това, че първоначалните
отношения между А.и Д. са били на плоскостта на облигационните отношения. Както
бе отбелязано, последното е вярно, но прокурорът е пропуснал факта, че в
основата на всяко едно престъпление по чл.206, ал.1 от НК стои гражданско-
правно отношение- най- често стоят облигационни отношения между дееца и пострадалия,
тъй като изискването на закона е, деецът да владее вещта на правно основание-
т.е. да е получил владението (фактическата власт) върху вещта правомерно- на
законово и/или договорно основание. Ето защо и факта, че в конкретния случай
вещта е била предадена на А.по силата на договор за послужване между него и св.Д.,
не означава априори, че последващите действия на А.не сочат на осъществен от
него от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл.206 от НК.
Точно обратното- той ясно, недвусмислено и категорично е заявил намерението си
да свои вещта като своя, отказвайки да я върне без основание и предприемайки
действия с нея, които са довели до укриване на вещта от пострадалия, без
значение дали се установява и дали може да бъде установено какво точно е сторил
с лекия автомобил- дали го е продал, заменил или е сторил с него нещо друго.
Отказът му да върне автомобила, при положение, че е имал такова задължение и
точно такава е била уговорката между него и св.Д., респ. отказът да стори това,
въпреки настоятелните искания от страна на св.Д. за връщането на автомобила,
както и категорично заявеното от страна на А., че св.Д. повече няма да си види
автомобила, респ. преустановяването на контактите със св.Д., сочат повече от
недвусмислено на намерението му да се разпорежда фактически с автомобила като
със свой и да прави с него каквото намерени за добре, без значение волята на
пострадалия Д.. Изнасянето на автомобила извън границата на страната, отново
без съгласието на св.Д., също е още една демонстрация на това негово намерение.
В тази връзка и
дали ще бъде установено какво впоследствие се е случило с автомобила след
изнасянето му извън страната в Италия, според въззивния съд е ирелевантно, тъй
като към, този момент и предвид установените по делото обстоятелства и
събраните доказателства, коментирани по- горе, може да се приеме, че съставът
на престъплението по чл.206, ал.1 от НК вече е бил консумиран от св.А., чрез
отказа му да върне автомобила на св.Д., при положение, че не е имал основание
да го задържи, респ. при положение, че изрично е бил поканен да стори това от
св.Д.. Предвид това и според въззивния съд разпита на лицата, които са
собственици на автомобили марка Фолксваген Каравела със софийска регистрация,
се явява излишно, независимо, че няма пречка да бъде реализирано, ако би могло
да се стесни кръга на същите, чрез допълнителен разпит на св.С., който да
конкретизира, ако може лицето, купило автомобила чрез замяна в Италия, най-
малкото посочвайки поне първо име на същото, някаква възрастова граници или
други най- общи поне характеристики на същото.
Правилни са обаче
другите указания дадени от първостепенния съд във връзка с разпита на С.А.като
свидетел и извода, че същият няма основание да откаже изцяло да даде показания
на този етап, а какъв ще бъде резултатът от този разпит- т.е. каква информация,
ще може да бъде получена от неговия разпит, е друг въпрос.
При това
положение абсолютно правилно и законосъобразно първостепенният съд е отменил
постановлението на СРП за прекратяване на наказателното производство по делото
водено за престъпление по чл.206, ал.1 от НК като е върнал делото на СРП с ясни
указания за приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Възраженията
на прокурора в тази връзка са абсолютно неоснователни.
Предвид всичко
изложено въззивният съд намира определението на първостепенния съд за правилно
и законосъобразно, поради което счита, че следва да потвърди същото изцяло.
Така мотивиран и на основание чл.243, ал.7 вр. ал.6 от НПК, СГС, НО, XV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло определение от 14.01.2020 г. по НЧД
№316/2020 г. на СРС, НО, 100 състав, с което е отменено Постановление от 12.12.2019
г. на СРП, с което е прекратено наказателното производство по ДП №1007/2015 г.
по описа на 02 РУ- СДВР, пр.пр. №57006/14 г. по описа на СРП, водено за
престъпление по чл.206, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.