Разпореждане по дело №52942/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 98787
Дата: 10 август 2023 г.
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20221110152942
Тип на делото: Частно гражданско дело
Дата на образуване: 30 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 98787
гр. София, 10.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Частно гражданско дело
№ 20221110152942 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, във връзка с чл.
146, ал. 2 от ЗЗП.
Подадено е заявление от „Профи Кредит България“ ЕООД срещу Д. Ц.
С., ЕГН **********, с което се иска издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК за сумата от общо 7961,33 лв., от която: 3635,85 лв. – главница,
1508,22 лв. – договорна лихва (договорно възнаграждение) за периода от
25.02.2020 г. до 03.02.2021 г., 2688,00 лв. – възнаграждение за пакет от
допълнителни услуги, 128,66 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за
периода от 03.02.2021 г. до 29.09.2022 г.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на
Европейския съюз задължение за служебна преценка неравноправност на
договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава
неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело
документи може да се направи извод за вероятна неравноправност на
клаузите за допълнителни услуги.
Първо, в конкретния случай договорните отношения между страните се
отнасят към потребителски договор по см. на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, поради което
приложение намират разпоредбите на ЗПК, съответно ЗЗП.
Съдът намира, че уговорените в договора за кредит допълнителни
услуги, за които е предвидено заплащане на претендирано възнаграждение, не
представляват „допълнителна услуга“ по см. на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК, защото
заплащането на тези възнаграждения е предварително, дължимо само за
„възможността за предоставянето“ на услугите, като е без значение дали
някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действие на сключения
между страните договор, доколкото в споразумението за предоставянето им е
посочено, че възнаграждението за предоставянето на посочените
допълнителни услуги става изискуемо с подписването му, като изискуемостта
му е в пълен размер дори и да не е ползвана нито една от тях. Съгласно
1
приложения погасителен план претендираното възнаграждение по тях е
уговорено във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор, а не на
база реално използвана услуга. Уговарянето по този начин е и в колизия с
нормата на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, в която е предвидено, че видът, размерът и
действията, за които е начислена сумата, следва да са ясно и точно
конкретизирани в договора, а не зададени под обща формулировка с
пожелателен характер, както е процесният случай. На следващо място
предвидените услуги представляват действия по управлението на кредита,
поради което и на основание чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, в който е предвидена
изрична забрана за кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояването и управлението на кредита са нищожни.
Следователно, заявлението следва да се отхвърли в частта, в която се
претендира сумата за неплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, а в останалата част следва да се издаде заповед по чл.
410 от ГПК, като на заявителя следва да се присъдят и разноски само
пропорционално на уважената част от вземането, или сумата от 105,49 лв. за
държавна такса и 33,12 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението на „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК
*********, против Д. Ц. С., ЕГН **********, за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се иска заплащане на сумата
от 2688,00 лв. – възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор
за потребителски кредит № *****, сключен на 30.03.2019 г. между страните.
УКАЗВА на заявителя, че на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК може
да предяви осъдителен иск по отношение на вземането, за което е отхвърлено
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в едномесечен срок от
влизане в сила на настоящото разпореждане.
Разпореждането може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок
от съобщаването му с частна жалба пред Софийски градски съд.
Препис от разпореждането да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2