Решение по дело №90/2023 на Районен съд - Левски

Номер на акта: 139
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Стойка Георгиева Манолова Стойкова
Дело: 20234410100090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 139
гр. ЛЕВСКИ, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на осми юни през две
хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Янка Д. Иванова
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20234410100090 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 227, ал.1, б.“в“ от Закона за
задълженията и договорите.
В РС – Левски е постъпила искова молба от Н. А. Я., ЕГН **********, с
адрес: гр. ***, чрез адв.Р. Р. от ПлАК
срещу
З. Ю. Я., ЕГН**********, с адрес: гр. ***.
В исковата молба се твърди, че с Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** на нотариус Христо Кулев, район на действие РС-
Левски, peг. № 021 в НК, ищецът Н. А. Я., заедно с брат си Ю. А. Я. и сестра
си З. А.а М., дарили на З. Ю. Я. - дъщеря на Ю. А. Я. и племенница на Н. А. Я.
и З. А.а М. следния останал им по наследство недвижим имот, находящ се в
гр.Левски, който по документа им за собственост представлявал: ЖИЛИЩНА
СГРАДА-източен близнак, с отстъпено за нея право на строеж, построена в
държавно урегулирано място от 370 кв.м. (триста и седемдесет квадратни
метра), съставляващо парцел XIV (четиринадесети), в квартал 164 (сто
шестдесет и четвърти) по плана на гр.Левски, действащ към 1962г., а съгласно
кадастрална карта и кадастрални регистри на гр.Левски, одобрени със Заповед
№ РД-18-2 / 23.01.2007г. на Изп. директор на АГКК, даряваният имот
представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
***, с адрес: гр.***, находящ се в сграда № 1 (едно)***, разположена в
поземлен имот с идентификатор № ***, на 1-един етаж с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива 1 (едно), с
декларирана застроена площ 80 кв.м./осемдесет квадратни метра/ и съседни
1
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-№ *** под обекта-няма, над
обекта-няма.
Причина за дарението била твърдото обещание от брата на ищеца, че
дъщеря му ще го подпомага, ако се нуждае и ще му даде да живее в една от
пристройките на къщата. Н. се доверил на Ю. и решил да дари на
племенницата си неговата 1/3 ид.ч. от имота. Почти веднага след като била
оформена документално сделката и изповядана от нотариус, Н. поискал от
племенницата си да го подпомогне с някаква сума пари, но тя категорично
отказала. Впоследствие направил още няколко опита да получи някакви пари
от нея, но тя не желаела да му даде каквото и да било. Дори му казала, че
нямал право да стои в пристройката в дома й, защото си била нейна.
Поставила му и срок за на пускане до месец май 2023г.
Твърди се в исковата молба, че безспорно Н. Я. се нуждаел от
издръжка. Той бил пенсионер по болест с решение на ТЕЛК със 100% трудова
неработоспособност. Получавал минимална пенсия в размер на 500лева.
Страдал от онкологично заболяване и поради това той вече не можел да
упражнява каквато и да е трудова дейност, като нямал и никакво друго
движимо или недвижимо имущество, от което да се издържа. Същият
изпаднал в невъзможност да покрива обикновените си разходи /за храна,
битови консумативи, лекарства и др./ като това му състояние било обективно
и трайно, а не временно.
Към настоящия момент, той обитавал пристройка в процесния имот и
заплащал всички режийни разходи.
Доколкото искането за издръжка не е формален акт, в многократни свои
разговори ищецът молил ответницата за издръжка, но последната
категорично отказвала, дори го заставила да напусне имота, като му
поставила и срок.
Счита, че е осъществен състава на чл. 227 ал. 1,б. „в" ЗЗД. Навежда
подробни съображения.
Искането е съдът да ОТМЕНИ ДАРЕНИЕ НА НЕДВИЖИМ ИМОТ до
размера на 1/3 идеална част, по силата на което Н. А. Я., заедно с брат си Ю.
А. Я. и сестра си З. А.а М., дарили на З. Ю. Я. - дъщеря на Ю. А. Я. и
племенница на Н. А. Я. и З. А.а М. следния останал им по наследство при
равни права недвижим имот, находящ се в гр.Левски, който по документа им
за собственост представлявал: ЖИЛИЩНА СГРАДА-източен близнак, с
отстъпено за нея право на строеж, построена в държавно урегулирано място
от 370 кв.м. (триста и седемдесет квадратни метра), съставляващо парцел ***
по плана на гр.Левски действащ към 1962г., а съгласно кадастрална карта и
кадастрални регистри на гр.Левски, одобрени със Заповед № РД-18-2 /
23.01.2007г. ни Изп. директор на АГКК, дарявания имот представлява:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор № *** с адрес:
гр.***, разположена в поземлен имот с идентификатор №***), на 1-един етаж
с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива 1
(едно), с декларирана застроена площ 80 кв.м./осемдесет квадратни метра/ и
2
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - № ***под обекта-
няма, над обекта-няма.
Претендират се и направените деловодни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
искания.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от
страна на ответника.
Становището на ответницата е, предявеният иск е процесуално
допустим, но неоснователен. Не оспорва, че ищецът е дарил притежаваните
от него идеални части от описания в ИМ имот, но посочва, че в нотариалния
акт не било вписано задължение да го остави да живее в имота и да му помага
при нужда. Дори устно не била поемала такива ангажименти към чичо си.
Въпреки това не се противопоставяла ищецът да си живее в къщата.
Направила скъп ремонт на жилището, в което живеел ищецът. Ответницата
твърди, че тя и синът й живеели на друг адрес и по никакъв начин не
безпокоила да прави каквото желае в къщата. Не оспорва, че ищецът
заплащал ток и вода, но ответницата пак подчертава, че не ползва имота.
Оспорва твърденията, че му е дала срок да напусне къщата или пристройката,
която също ползвал.
Твърди, че веднъж й бил поискал пари, но ищцата не разполагала с
такива, защото издържала и малолетното си дете, което също имало нужда от
средства и храна, няма кой друг да се грижи за сина й и да му даде
необходимото, поради което казала на чичо си, че в момента няма
възможност.
Няколко дни след това, когато получила заплата го попитала дали още
иска пари, но той не й обърнал внимание. Посочва, че той изобщо не й
говорел. Твърди, че баща й редовно му давал различни суми, за да може
ищецът да си купува цигари и алкохол, за друго ищецът не бил искал пари от
него.
Няколко пъти ищцата се опитвала да му предложи храна, плодове или
зеленчуци, но не й обръщал внимание.
Твърди се в отговора на исковата молба, че ответницата работи в „БОН"
гр.Павликени, като заплатата й била около 900 лв. на месец. За сина си А. Я.
се грижела сама, нямало кой да й помага финансово. Детето било ученик в 1
клас на ОУ „Максим Горки" вземала по 40лв. детски.
Принудена била да работи и нощна смяна, за да може да взема тази
заплата, за да се издържат със сина й.
Заявява, че ако ищецът й поискал някаква помощ, тя никога не би му
отказала.
Твърди, че известно време в къщата й живеел и братовчед й, който е син
на ищеца. Доколкото разбрала от съседите, те се скарали и ищецът го е
изгонил.
Според ответницата твърдението, че ищецът е изпаднал в „крайно
3
затруднено състояние" и се нуждаел от издръжка, не отговаряло на истината,
тъй като ако било вярно, нямало да си позволява да си купува алкохол и
цигари.
След като получила ИМ многократно се опитвала да разговаря с него,
да разбера къде е проблемът, предлагала му храна, но той просто не й обърнал
внимание.
Счита, че помага на ответника, като му е осигурила да живее в къщата
без да заплаща никакъв наем, да ползва цялото жилище, т.е. повече от
неговия полагаем дял, и то след като направила скъп ремонт на по-голямата
част от имота, и създала условия на чичо си далеч по-добри, дори луксозни от
тези, в които се намирал и живеел преди.
Искането е да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан
предявеният иск по чл.227, ал.1, б"в" от ЗЗД, като претендират и направените
разноски.
Съдът приема за установено, че с нотариален акт за дарение на
недвижим имот № *** на нотариус Христо Кулев, район на действие РС-
Левски, peг. № 021 в НК, ищецът Н. А. Я., заедно с брат си Ю. А. Я. и сестра
си З. А.а М., дарили на З. Ю. Я. - дъщеря на Ю. А. Я. и племенница на Н. А. Я.
и З. А.а М. следния останал им по наследство недвижим имот, находящ се в
гр.Левски, който по документа им за собственост представлявал: ЖИЛИЩНА
СГРАДА-източен близнак, с отстъпено за нея право на строеж, построена в
държавно урегулирано място от 370 кв.м. (триста и седемдесет квадратни
метра), съставляващо парцел ***, в квартал *** по плана на гр.Левски,
действащ към 1962г., а съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри на
гр.Левски, одобрени със Заповед № РД-18-2 / 23.01.2007г. на Изп. директор на
АГКК, даряваният имот представлява: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор № *** с адрес: гр.***, разположена в поземлен
имот с идентификатор №***, на 1-един етаж с предназначение на
самостоятелния обект: жилище, апартамент, брой нива 1 (едно), с
декларирана застроена площ 80 кв.м. /осемдесет квадратни метра/ и съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-№ * под обекта-няма, над
обекта-няма.
Събрани са гласни доказателства чрез разпита на свидетели.
Свидетелят Д.Д. разказва, че ищецът живее в мизерия, че са го
изхвърлили от къщата и обитава кирпичена постройка, в която нямало нищо,
докато преди време е живял в новата къща, където имал стая. Според
свидетеля получаваната от ищеца Н. Я. пенсия е в размер на 300 лв.
Свидетелката Р.Л. посочва в показанията си, че Н. имал спор за къщата
с роднините си, тъй като я прехвърлил на племенницата си, с тенденцията да
го гледа и да му помага финансово. Ищецът поискал пари от племенницата
си, но тя му отказала. И според тази свидетелка ищецът получавал пенсия в
размер на 350 лв.
Двамата свидетели Димитров и Любенова нямат непосредствени
впечатления и възпроизвеждат разказаното от ищеца. Самите те заявяват, че
4
са посещавали дома на ищеца Н. 1- два пъти, поради което съдът не
кредитира показанията им.
Показания е дал свидетелят Милко Манолов, който е извършил ремонт
на къщата и според него ищецът Н. живее в къщата.
Свидетелят Ю. Я. е брат на ищеца и разказва, че ищецът веднъж е
поискал пари от ответницата –дъщеря на свидетеля Я. и последната не му е
дала, тъй като не разполагала със средства. Впоследствие след като си взела
заплатата отишла да даде пари на Н., но той отказал. Свидетелят посочва, че
дори не разполагат с ключ за къщата и не са имали възможност да си вземат
строителни материали поради факта, че ищецът е сменил патрона на
бравата.
Показанията са дадени от лица, които имат преки и непосредствени
впечатления от спорните обстоятелства, поради което съдът кредитира
същите като обективни.
С разпоредбата на чл. 227,ал.1,б. „в“ ЗЗД е предвидена възможност за
отмяна на дарението – когато дареният откаже да даде на дарителя издръжка,
от която то се нуждае. Това са и обстоятелствата, при които моралното
задължение на дарения се трансформира в правно такова. За да бъде уважен
искът за отмяна на дарението, ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на предпоставките по чл. 227, ал.1, б. „в“ от ЗЗД. Нормата на чл. 227,
ал.1,б. „в“ от ЗЗД визира кумулативна даденост на следните предпоставки:
трайна нужда от издръжка на дарителя, искане, отправено от него до
надарения и отказ на последния да предоставя исканата издръжка.
Установи се от събраните по делото доказателства, че ищецът е поискал
от ответницата веднъж сумата от 50 лв. преди около две години. Самият
ищец в обясненията си заявява, че не е искал пари от племенницата си „за 50
лв. дето ги исках, това е истината, само тези 50 лв., други пари – не”.
Същественото за първия елемент от фактическия състав на иска по чл.
227, ал.1, б.”в” от ЗЗД е дарителят да е изпаднал в нужда и да няма средства
за своето съществуване. Нуждата не следва да бъде инцидентна, а трябва да
има траен характер. Съдебната теория и критериите на практиката приемат,
че „трайната нужда” е налице, когато дарителят не е в състояние сам да се
издържа от притежаваните от него средства и имущество.
Твърди се в исковата молба, че ответницата заявила на ищеца, че няма
право да стои дори и в пристройката, тъй като била нейна. Това твърдение е
опровергано от доказателствата по делото. Дори самият ищец заявява, че
ключът от къщата се намира в него и той го държи в кирпичената постройка.
Според обясненията му, макар ответницата да няма ключ от къщата, ищецът
заключил и си държи ключа.
Вторият елемент на фактическия състав на иска по чл. 227, ал.1, б.”в” от
ЗЗД е необходимостта дарителят да е поискал издръжката, от която се
нуждае. Третият елемент е надареният да е отказал да дава поисканата
издръжка.
От събраните в хода на съдебното дирене доказателства не се установи
5
ищецът да е изпаднал в материално затруднение. Не се установи ищецът да е
изпаднал в трайна нужда - да не може сам да се издържа от притежаваните от
него средства. Не се установи от страна на дарителя нужда от издръжка,
имаща траен характер, включваща обичайните потребности за живот.
С оглед установеното, съдът приема, че нуждата от средства на ищеца е
инцидентна и няма траен характер. Временното затруднение на дарителя не е
основание за отмяна на дарението поради изпадането му в трайна нужда и
неоснователен отказ на надарената да предостави исканата издръжка. В тази
връзка, съдът приема за основателно възражението на ответницата, че
сравнително ниските й месечни доходи не са достатъчни тя да покрива своите
и на детето, което издържа по закон, лични нужди и потребности.
Съгласно ТР №1/2013г., недаването на издръжка трябва да се прояви в
обществено укорима форма и поради това непризнателността да може да се
оцени като драстична, за да се признае на дарителя правото да иска отмяна на
дарението. Такава високо укорима непризнателност ще има, когато дареният
има възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява
минималните свои нужди и обичайната издръжка на лицата, на които дължи
такава по закон и въпреки това отказва да я даде.
Предвид изложените съображения, съдът приема, че по делото не се
доказва изпадане в трайна нужда на дарителя, като установените по делото
обстоятелства не водят до извод за проявена непризнателност от надарената,
поради което предявеният иск за отмяна на дарението за 1/3 идеална част от
недвижимия имот е неоснователен.
Съдът с определение №100/14.02.2023г. е освободил на основание чл.
83, ал.2 от ГПК ищеца от заплащане на такси и разноски в производството,
като с оглед отхвърления иск следва ищецът да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса по този иск в размер на 50 лв.
От страна на ответницата се претендират деловодни разноски. З. Я. Ю. е
упълномощила редовно адвокат А. А. да я представлява по настоящото дело и
последният от своя страна е реализирал надлежно процесуалното й
представителство в съдебното производство, но не са представени
доказателства за направени такива. В представеното пълномощно не е
удостоверено, че адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл. 38, ал.2
от ЗА.
Поради изложените съображения на ответника не следва да се
присъждат направените разноски, представляващи адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горните съображения, съдът

РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр. ***
срещу
6
З. Ю. Я., ЕГН**********, с адрес: гр. ***, иск с правно основаниечл. 227,
ал.1,б. "в" от ЗЗД за отмяна на дарение на недвижим имот, до размера на 1/3
идеална част, по силата на което Н. А. Я., заедно с брат си Ю. А. Я. и сестра
си З. А.а М., дарили на З. Ю. Я. – дъщеря на Ю. А. Я. и племенница на Н. А.
Я. и З. А.а М. следния останал им по наследство при равни права недвижим
имот, находящ се в гр.Левски, който по документа им за собственост
представлявал: ЖИЛИЩНА СГРАДА-източен близнак, с отстъпено за нея
право на строеж, построена в държавно урегулирано място от 370 кв.м.
(триста и седемдесет квадратни метра), съставляващо парцел ***, в квартал
*** по плана на гр.Левски, действащ към 1962г., а съгласно кадастрална
карта и кадастрални регистри на гр.Левски, одобрени със Заповед № РД-18-
2/23.01.2007г. на Изп. директор на АГКК, дарявания имот представлява:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №*** с адрес:
гр.***находящ се в сграда № 1(едно), разположена в поземлен имот с
идентификатор №***, на 1-един етаж с предназначение на самостоятелния
обект: жилище, апартамент, брой нива 1 (едно), с декларирана застроена площ
80 кв.м./осемдесет квадратни метра/ и съседни самостоятелни обекти в
сградата: на същия етаж - №*** под обекта-няма, над обекта-няма,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. А. Я., ЕГН **********, с адрес: гр.***, да заплати
дължимата държавна такса по този иск в размер на 50 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му пред ПОС.
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
7