Присъда по дело №753/2017 на Районен съд - Варна

 

ПРИСЪДА

 

Номер 196/10.07.        Година 2018        Град Варна

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Година 2018                              град Варна

Варненски районен съд                    ХХХІІ  състав

На 10.07.                                Година 2018

 

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОСИЦА ШКОДРОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: С.Й.

                                      А.Д.

    

СЕКРЕТАР: ДОНКА МИТЕВА

ПРОКУРОР: ИВ. ПАСКОВА

като разгледа докладваното от Председателя на ХХХVІІІ състав

НОХД № 753 по описа за 2017 година

 

П Р И С Ъ Д И:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия С.Т.К. - род. на *** ***, българин, бълг. гражданин, неженен, без образование, неосъждан, работи, ЕГН-**********

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на неустановена дата през м. август 2015 год. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст Р.И.И., чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 150 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му налага наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 21.12.2015 год. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст К.Т.А. чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 150 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му налага наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВЕ ГОДИНИ.

 

ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ: на 11.01.2016 год. в гр. Варна, извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице навършило 14-годишна възраст С.М.Р., чрез употреба на сила, поради което и на основание чл. 150 ал.1 пр.1 от НК и чл.54 ал.1 от НК му налага наказание: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.23 АЛ.1 ОТ НК, НАЛАГА на подс. С.Т.К., най-тежкото от определените наказания,  а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ, което на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

 

На основание чл.111 ал.1 от НПК веществените доказателства: 1 бр. дамско яке, черно на цвят, с кафяв етикет, от вътрешната страна под яката с надпис"Ya-Ni-L"; 1 бр. дамски дънков панталон, син на цвят, с черен етикет, от вътрешната страна на колана с надпис "Newplay Np-jeans", след влизане на присъдата в сила да бъдат ВЪРНАТИ на С.М.Р..

 

ОСЪЖДА подсъдимия С.Т.К., да заплати направените по делото разноски в размер на 733,42 лв., в полза на Държавата, по сметка на ОД-МВР-Варна, както и 450 лв. по сметка на ВРС.

 

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест пред ВОС в 15-дневен срок от днес.

 

                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/

 

2/

 

                           

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД № 753/2017г. ПО ОПИСА НА ВРС, 32 СЪСТАВ.

 

От страна на ВРП по отношение на подсъдимия С.Т.К., ЕГН ********** са възведени обвинения

 

по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, за това, че на неустановена дата през месец август 2015г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.И.И.,  чрез употреба на сила,

по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, за това, че на 21.12.2015г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - К.Т.А., чрез употреба на сила

и по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, за това, че на 11.01.2016г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - С.М.Р., чрез употреба на сила.

 

Пред съда подсъдимия К. не  се признава за  виновен. Сочи, че не познава свидетелките и не е имал контакти с тях.

В последната си дума заявява, че не иска да е обвинен, не е направил това и не иска да е в Затвора. Има семейство, деца и жена. 

 

     В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че обвинението е безспорно доказано и подсъдимия следва да бъде признат за виновен по възведените обвинения. По отношение на деянието с пострадала св. И. счита, че съдът следва да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. По отношение на деянието с пострадала св. А. счита, че съдът следва да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години. По отношение на деянието с пострадала св. Рашида счита, че съдът следва да наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от четири години. Моли съда да приложи разпоредбата на чл.23 от НК и подсъдимия да изтърпи най- тежкото от наказанията - „лишаване от свобода“ за срок от четири години при първоначален общ режим.

Първия от защитниците на подс. К. – адв. М.  счита, че подсъдимият следва да бъде оправдан, тъй като не са събрани безспорни гласни и експертни доказателства, обосноваващи трите обвинения.

По отношение на св. Р.И. сочи, че Прокурора обосновава обвинението, изхождайки основно от нейните показания, които са съответно в протоколите за разпит на досъдебното производство и разпит, проведен пред съда. В тези показания на св. И. се съдържат сериозни и тежки противоречия по отношение на самото изпълнително деяние.

 

Прави впечатление, че  по отношение на всяка една от свидетелките е било необходимо процесуално прочитане и приобщаване на техните свидетелски показания от досъдебната фаза на процеса, дължащи се на съответни противоречия, които са от съществен характер. В този смисъл следва да се приложи принципа на разумното съмнение в достоверността на тези свидетелски показания.

Друг доказателствен аргумент на прокуратурата е извършеното разпознаване от св. Р.И.. Това процесуално-следствено  действие е извършено в пълно нарушение с изискванията на НПК и не може да породи тези правни последици, които законодателят е създал в процедурните изисквания, в които е начертан пътя за редовното събиране и проверка на доказателствата в наказателното производство. Това процесуално-следствено действие не може да бъде използвано, тъй като законодателят е предвидил този процесуален способ за извършване на процесуално-следствено действие „разпознаване по снимки“ единствено и само в случаите на изключение т.е. когато лицето не може да бъде открито, намерено, осигурено за извършване на разпознаване на живо.

Никъде по делото не е установено, че са полагани усилия за процесуално присъствие на подсъдимия С.К. в рамките на образуваното наказателно производство - липсва в кориците по делото призовка, която да удостоверява информирането на К., който е имал към него момент фигурата на евентуалния свидетел, с който да бъде извършено  това процесуално-следствено действие.

Самата Прокуратура вижда  пропуски в работата на разследването и не случайно в съдебно заседание са изложени факти и обстоятелства  свързани с евентуални служебни отношения на съответни длъжностни лица в режима на съставомерност, т.е. твърдения за евентуално извършени престъпления по служба, свързани с пропуски.

След като разпознаването не е извършено по предвидения в НПК ред за осигуряване на лицето за участие с евентуалните процесуални възможности да си набави защитник , то резултата от това следствено действие по отношение на свидетелката Р.И. не може да бъде прието.

Ако хипотетично се приеме, че ще се използва това разпознаване, тогава няма как да не направи впечатление, че лицата от снимките, които са подредени в изготвения и приложен фотоалбум,  нямат никакво практическо сходство с външния вид на подсъдимия. НПК говори за сходство, но въобще в конкретния случай не може да се говори за сходство и даже идентичност в етнос, което обстоятелство няма как да не бъде спазено.

Интересно е и обстоятелството, че свидетелката Р.  И., базира своите крайни изводи за разпознаване на нападателя основно на базата на ръст, телосложение и някои други общи белези на неговото тяло. Не е логично как е извършено разпознаването по фотоси на лицата, тъй като на тези фотоси в фотоалбума на това следствено действие не се вижда ръста на подсъдимия или на който и да е от другите лица.

Горните противоречия  извеждат въпроса с тези по обем доказателства, които  представляват пълен доказателствен дефицит, може ли да се постанови категоричен съдебен акт с който С.К. да отиде за 4 години в Затвора. Абсолютно доказателствата по отношение на свидетелката Р.И. са в пълна недостатъчност да формират безспорен несъмнен краен извод за участие в престъпление на С.К..

 

При анализа на показанията на свидетелката Р.И. защитата акцентира върху частта от показанията й, в която тя е приела, че спрямо нея са извършени блудствени действия, тъй като подсъдимия К. бил маструбирал в гащите си, т.е. в панталоните, с които е бил облечен и свидетелката много интересно е наблюдавала това конкретно негово действие през панталоните, изхождайки от своя житейски и сексуален опит, които имала в течение на годините. Това е абсолютно предположение, след като св. И. е нямала ясна видимост към  половия орган на подс. К. и това представлява предположения и догадки – възможно е подсъдимия К. да е имал някаква екзема и се е чешел например. В този смисъл и самите обективни действия, които твърди св. Р.И. и които Прокуратурата е криминализирала като блудствени са единствено и само в сферата на предположението. 

 

При анализа на доказателствата защитника сочи, че косвените доказателства, които се съдържат в разпитите на другите пострадали  не са от характер да подкрепят обвинението, тъй като  по отношение на тези свидетелки няма никакви обективни действия за извършване на престъпления спрямо тях.  Доказаността на присъствието на К. по отношение на тези свидетелки  се свежда единствено и само по техните твърдения за евентуално желание за изявено някакво по форма и вид посегателство, но какво е то не е ясно.

Очевидно няма извършено престъпление, защото не е подвигнато обвинение за тези свидетелки , като прокуратурата ги ползва досежно евентуално извършеното разпознаване по снимки, които са по същия тертип, маниер и подход както по отношение на свидетелката Р.И.. Налице е и още един обективно съществуващ факт, който най-вероятно е мотивирал Прокуратурата тези лица да не бъдат включени в обвинението - разпознаването с тези свидетелки е в период, в който подс. К. вече е задържан и това е огласено в средствата за масова информация във Варна.

Няма как тези свидетелски показания да бъдат оценени като косвени, поради тоталния доказателствен дефицит и липсата на каквато и да е достоверна информация за това, че именно подсъдимия е човека, който е извършвал някакви евентуални действия спрямо тях.

Защитника възразява срещу искането на Прокурора подс. К. да бъде лишен от свобода за срок от 4 години, като остави две непълнолетни деца, едното от които е със здравословни проблеми. Сочи, че според прокурора семейното положение и социалния статус на подсъдимия, не са факти и обстоятелства с които да се занимаваме при неговата индивидуализация и това, че има болно дете, но вредните последици по отношение на свидетелкта М., която  самата Прокуратура приема, че не може да бъде включена в общата престъпна дейност, евентуално нейните деградивни емоционални изживявания впоследствие от преживяното, което не е доказано, че е от страна на подсъдимия К., се третира като някаква вредна последица изключителна, която да мотивира исканото наказание. Пълен юридически нонсенс е, да се третират вредни последици, по свидетел който няма качеството на пострадал в рамките на това наказателно дело.

 

 

По отношение на св. К.А. отново доказателствата се свеждат само и единствено до нейните твърдения и до извършването на процесуално-следствено действие разпознаване на живо. При това извършено процесуално-следствено действие отново не са спазени процесуалните правила, като не е налично изпълнение на процесуалните задължения на обвинението да осигури сходни лица, които да участват в групата за разпознаване - няма никаква идентичност на фона. Единственото, което е направено е търсене на етническо сходство, но разпознаваните лица са диаметрално противоположни хора по външен вид. Има хора, които са една глава над подсъдимия, една глава под него.

При св. К.А. са налице колебания във възрастта,   разлики в ръста, различия в общите белези, които тази свидетелка описва. В нито един момент както Р. така и К. тези две пострадали свидетелки според държавното обвинение не посочват нито един частен характерен белег по който достоверността на тези следствени действия да бъдат приети за сериозни и  достоверни. Сочат само общи признаци, които са коренно различни от външния вид на подсъдимия.

За всяко едно лице за което се твърди, че е пострадало и спрямо него е извършено посегателство, то е поставено в екстремни условия на стрес, уплаха и паника, поради което рискът от грешка да се посочи лице, което няма нищо общо с реалния извършител на тези действия е много голям. При липсата на описание на частни признаци и белези, рискът от грешка е огромен, а от там се създава риск от съдебна грешка.

По отношение на св. С.Р. са установени и някакви обективни находки, освен разпознаването на живо.

Мотивите на защитата са идентични по отношение на извършеното разпознаване и допуснатите процесуални нарушения.

По отношение на изготвените биологични експертизи на базата на които има изготвена ДНК експертиза с ДНК профил защитата акцентира на това, че при първоначалното изготвяне на биологичната експертиза са поставени конкретни задачи за извършване от експертите, които не се отличават с извършената втора такава. Много странно биологичната следа, която е изведена от ДНК профила на подсъдимия С.К. се появява изготвена въз основа на тази биологична експертиза, като вещите лица първия път не са видяли тази биологична следа, това петно което е изрязано от тях и впоследствие предадено за изследване на ДНК експертизата. Подозрителен е факта, че когато на някой, на който якето е бил обект на изключително внимателен оглед от страна на експертите, които категорично не са установили следи, които да бъдат обект на изследване, а впоследствие такава следа, която довежда до профила на подсъдимия се появява в един доста по късен момент и последващ момент от първоначалния, когато вече С.К. се намира в Ареста.

Възниква въпрос от къде ще се вземе от С.К. сперма, която да се сложи по якето на свидетелката Р. и която след това да бъде положителна,  но фактът, че това петно, което е било обект на изследване е много по-голямо от тези, които са били фиксирани при първоначалния оглед при биологичната експертиза поставя един огромен въпросителен знак за появяването на тази билогична следа в един по-късен момент. Тази биологична следа не се е появила още отначало, тя е значително по-голяма от тези, които са били установени при първоначалния оглед на якето на свидетелката Р.. Начинът за съхранение на вещественото доказателство- яке,  оставя в пълно неведение, с изключение на това, че е спазено изискването да се държи в хартиен плик. Никой не може да гарантира, че е спазен пълния ред и нормативни изисквания за съхраняване на вещественото доказателство съгласно спецификата на изследване на ДНК метод.

Защитника се спира на въпросите на базата на какъв процесуален документ от кориците на това дело е изрязано парче от якето, по което се извлече ДНК профила на подсъдимия К., освен твърденията в научното изследване  на експертите, че са си изрязали парче, защото имало достоверна информация за сперма и го предали за по нататъшно ДНК изследване. Защо и кому е било необходимо да се изготвят биологични експертизи, без да има техническата възможност тук Варненската техническа лаборатория да стигне до достоверен ДНК профил, защо това не се случва на едно място?

Оспорва и начина на предаване на вещественото доказателство ,  което е предадено с протокол за доброволно предаване, който не фигурира в списъка на процесуалните способи за събиране на доказателства.

Всички възникнали въпроси според защитника внасят изключително съмнение в достоверността на този краен извод за категоричен ДНК профил, оставен от семенна течност върху якето на св. Р..

Защитника счита още, че не следва да се приема комплексната психолого–психиатрична- сексологична експертиза, особено в частта сексология поради аргументите, че при разпита на вещите лица и приемането на заключението става ясно, че всичко е било много повърхностно. Посоченото от експертизата сексуално отклонение девиантно поведение на садистичен есхибиционизъм категорично не отговаря на профила на подсъдимия. При разясненията, които експертите депозират по време на обсъждане и приемане на заключението, се очертава съвсем друг профил на човек. Този профил, съпоставен с интелектуалния дефицит на подсъдимия, който не го прави идиот и невменяем, няма нищо общо с неговата личност. Няма как и тази сексуална девиация да убегне от неговата жена, от която има две деца. Показанията на близките на подс. К. не могат да бъдат автоматично изключени само, защото са негови близки.  Това не са близките хора, които са дошли да лъжат пред съда , за да спасят подсъдимия. Подс.  С.К. през 2015 година и началото на 2016 год. пък и много след това до ден днешен, след като е освободен от Ареста се занимава със строителство, майстор е на груб строеж. Помага и в отглеждането на животни от страна на баща му. Това е важно дотолкова, доколкото първо е свързано с личността на подсъдимия, че той полага обществено-полезен труд, а не се занимава само с избиране на сексуални жертви.

На следващо място е графика и злободневните неща, които се случват не сочат на твърдените сексуални похищения на жертвите, а се свързват до едно присъствие през деня на тежък физически труд в строителството и след това за разтоварване трябва да се помага на бащата за отглеждане на прасета и коне. След което графика на подс. С.К. е свързан с присъствие в къщи да си играе с децата си и най-вече с болното си дете от епилепсия.

Въз основа на изложеното защитата моли съда да приеме, че не е налице безспорна доказаност на обвинителната теза по отношение на трите свидетелки.

По отношение на претендираното наказание „лишаване от свобода“ от 4 години, защитата счита, че това не е цел на изпълнение за налагането на справедливо наказание, както повелява чл.36 от НК. Подс. К. не е осъждан, има някакво административно провинение, няма как да бъде оценяван като изключително обществено опасен човек. Не са събрани лоши характеристични данни, напротив – подс. К. е трудово ангажиран, баща е на две дечица от които едното е с изключително тежко заболяване. Според комплексна психолого-психиатрична-сексологична експертиза подс. С.К. е болен и затова попада в този класификатор на заболяванията - НКБ-10 и ДСН-5, т.е. разстройство в съзнателната сфера на съзнанието на подсъдимия, актуалния такъв. Излиза, че логиката на прокурора е той отиде за четири години в Затвора затова, че има болно съзнание. Едното  изключва напълно другото. Да се приеме, че ти си изключително обществено опасен, да бъдеш изолиран толкова дълго време от обществото поради това, че ти си болен. Няма юридическа логика в тази претенция.

 

В заключение защитата моли съда да оправдае подс. С.К. по трите обвинения.

 

 

Втория от защитниците на подсъдимия – адв. Б. поддържа изложеното от първия от защитниците по отношение на повдигнатите обвинения. В допълнение счита, че в хода на  досъдебното производство са извършени много груби, тежки процесуални нарушения, с което се нарушават правата на подс. К.. Органите на досъдебното производство са си позволили да не отразяват обективно и точно това, което се извършва примерно, огледи, освидетелстване при различните процесуално-следствени действия, но са опитвали и са нагласяни свидетелски обяснения, които са били давани от различни лица и разпитвани като например пострадали такива. Всички тези действия са довели до една грешна представа, която е заложена в съзнанието на наблюдаващия прокурор и на базата на тази грешна представа той е внесъл обвинителния акт.

В деня, в който подс. К. е бил задържан не са спазени  неговите права и извършените процесуално-следствени действия по отношение на него не са валидни и годни да бъдат посочени като такива подкрепящи или оборващи в обвинителната теза.

Подс. К. е бил задържан на 12-ти, бил е извикан за справка и след като някой си е въобразил, че това лице би могъл да бъде заподозрян, по отношение на него започва един системен тормоз  да направи самопризнания. Подс. К. е неграмотен, като по отношение на него всички действия, свързани например с полицейско задържане по чл.69, би следвало да бъдат извършени и да му бъде осигурен веднага адвокат. Факта на задържането и то на основание, че лицето е възможно да бъде извършител на престъпление е достатъчно основание да му назначат защитник. Вместо това започва един тормоз,  един побой, разиграва се познатата сценка за доброто и лошото ченге, единият го бий, другият му вика „сега като признаеш, ще се прибереш в къщи“ и  така се разминават първите близо 30 часа от неговото задържане. Не само това, но и най-безцеремонно без да се иска неговото съгласие му се взема сравнителен материал – слюнка. На базата на вече извършените незаконосъобразни действия, те продължават и се написват  обяснения от негова страна в които той обяснява как бил пиян, как искал нещо да прави, но не бил направил- това са му обясненията дадени на 12.01. пред оперативен работник Иван Тасков. Това са самопризнания, които са изтръгнати или написани за да има някакво основание да се агитира Прокурора, че виждате ли това е лицето, което е извършител , като даже не са си направили труда да попитат дали той е грамотен, дали може да го прочете, но има един подпис за който се твърди, че е негов. Защитата уточнява , че дава този пример, защото това е начина по който в Трето РУ-Варна по този казус се е работило.

По отношение на разпознаванията защитника сочи, че са разпитвани поемни лица без да има основания за това. Не, че е недопустимо по закон, напротив допустимо е да се разпитват поемни лица, но те обикновено се разпитват пред съда тогава, когато по отношение на определено процесуално-следствено действие може да бъде оглед, може да е претърсване и изземване, може да бъде разпознаване, има някакви съмнения относно неговата недостоверност. Тези лица са разпитани месеци, след като са се подписали на въпросните протоколи, защото по време на мярката за неотклонение въпроса за действителността на тези неща е повдигнат и за да могат да бъдат научени какво да кажат, а не да бъдат изненадани пред съда.

 Защитника сочи, че един от свидетелите - г-н В.,***, защото те там са омесени в една сграда  е щатно поемно лице. Той е бил и на 12-ти и на 14-ти, въобще той се ползва като подръчен материал за да може да удостоверява правотата и достоверността на тези действия. Моли съда да не приема като годен доказателствен материал разпознаванията именно поради това, че има съмнение относно начина по който те са извършени и дали това, което лицата са видяли, това не им е било подсказано. Св. В. даже не е бил единия ден на работа и не става ясно как случайно минавал от там и го срещнали и той удря подписа човека, заедно с останалите служители, които също са служители от Полицията.

Няма как да се правят разпознавания по този начин, защото вече веднъж насочени към определена личност, всички останали последващи обяснения, които дават страните, защото те са разпитвани след тази дата, след въпросното разпознаване, в което вече С.К. е бил основна фигура. Всички останали обяснения на многобройните „жертви“ на престъпните действия на С.К. вече са с ясна физиономия -  веднага по радио, телевизия, по медии му е лепната снимката  и няма как вече от тук нататък да се твърди, че едно или друго лице не го е видял или го е видял точно през м.март на 2015 год.

Наред с допуснатите груби нарушения при разпознаването, които според защитата са правени без присъствието на поемни лица, само прегледа на фотоалбумите на разпознаваните лица сочат , че разпознаванията са опорочени . За да има полза от такова процесуално-следствено действие и то да има съответната доказателствена тежест, лицата, които се съпоставят в разпознаване трябва да бъдат приблизително еднакви по своята физика, по своето телосложение. Не е важно дали е имал качулка или е нямал, а частните признаци трябва да идентифицират лицето, което свидетелят твърди, че е видял и не би могъл да разпознае. Разликата между подс . К. и останалите участници в разпознаването е крещяща.

По отношение на свидетелските обяснения акцентира върху това, че те ден с ден се обогатяват, като целта е да подкрепят вече очевидно взетото решение в ръководството и от представителя на обвинението, че именно подс. К. е лицето, което тормози целия квартал в тази част.

Моли съда да вземе предвид онези първични обяснения, когато още няма яснота относно това към кого ще се прехвърли топката и кой ще бъде посочен, че е извършител на престъплението.

В протокола за разпит от 12.01.2016 год. на С.М.Р. -  започнал в 10:30 ч. и е завършил в 11:30 ч., защото не може да се извлекат други данни. Дори и да се поиска справка кога е била в Районното управление С., там има една тетрадка, в която уж записват, но те записват тези които искат, които не искат не се записват за да установим дали този разпит не е даден примерно 3-4 часа след обяд, когато вече С. е бил доведен от участъка на „Кайсиева градина“ в района на Трето РУ-Варна. Въпросната свидетелка С. е една жена, която знае какво трябва да каже, за да бъде обвинен С.К. в извършването на тези престъпления. Тя обяснява, че лицето е било с гръб към нея. Това е на първата страница от протокола за разпит и в един момент, когато тръгнала към входа, видяла човека, който тръгва към нея, тя се уплашила и тръгнала да бяга. Качила се по стълбите на пломбата през която се и минава за да стигне до входа в който живее. Подс. К. я  настигнал там и я хванал за рамото.

По отношение на мястото на извършване на деянието - пломба и вход защитника сочи, че е проверил на място какво всъщност е истинското състояние. Записаното тук въобще не отговаря на това, което всъщност се говори. Въпросната пломба има два входа, единият от към паркинга, който е в западна посока, а другия - отпред който представлява едно зелено пространство и там също паркират коли, но е морава. Така, че едните стълби са много дълги, много високи, тези които идват от зелената част, а другите са три четири стъпала. И влизайки там, тази врата се отваря със специален ключ, тя не може да бъде отворена отвънка от чужд човек.  Защитата пита къде е станало това нещо -  дали е било вътре или е било навън? Ако е било вътре, това означава, че нито е бягала, нито са я гонили, защото трябва да отвориш с чипа вратата и да влезеш вътре в самия вход. Тя обаче не го уточнява това нещо в разпита си. Сочи, е след като я настигнал и хванал за рамото, я хванал за косата, която била сплетена и дълга и й казал:“искам да те лижа“. Свидетелката твърди малко по-надолу, че там е било такова никакво, само, че там има осветление и клетка, която в момента в който стъпиш пред тази врата тя започва да свети.

Ако това нещо е така, защо по-нататък не е ясно какво точно всъщност тя е видяла като лице, което я е настигнало там и е казало въпросните думи. Свидетелката сочи още, че подсъдимия започнал де я дърпа за косата и се опитал да наведе главата й надолу към себе си. Не е ясно какво точно е искал да направи, защото за да има блудствени действия трябва да има действие с цел да възбуди или да удовлетвори полово желание без съвкупление. Ако подсъдимия  прави само тези движения, за които  се говори, то очевидно, че няма блудствени действия, а биха могли да се приемат като хулиганство или друго - има такива решения на съдилищата в изобилие, какво представляват тези действия. В случая няма такива действия. Защитника задава въпрос какви са действията на подсъдимия и какво значи това „наведе главата ми към себе си“, какво е това към себе си, към рамото, към тялото към кое, кое е действието, което всъщност го възбужда с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление?, и се надява да намери отговор в мотивите на съда. Защото за да има блудство, трябва да има конкретни действия и те трябва да са свързани с това да се удовлетвори полово желание без съвкупление. Хем уж била надолу, а видяла, че той бъркал в долницата на анцуга, с дясната си ръка държал косата й, а с лявата си бил извадил члена и се самозадоволявал. Бръкнал ли е бил, извадил ли го е и как е видяла, че се задоволява, защото  казва: „не мога да кажа дали беше в ерекция, не видях това“.

Свидетелката в същия този разпит сочи, че имала ключове в ръцете си и започнала да  удря подс. К. по главата. Тогава обаче, при задържането му в протоколите по чл.124 за задържане за 24 часа, а и в освидетелстването, което му е направено, по отношение на С.К. няма констатирани каквито и да са наранявания, които да са били извършени.

По- нататък в обясненията си свидетелката сочи, че е започнала да вика, викала е през цялото време. И в един момент разбрала, че той се е изпразнил в ръката си, защото усетила по лицето си семенна течност.

Защитата си служи с вещественото доказателство – черно яке и пита по какъв начин, при тези обяснения,  ще се получат тези многобройни петна, като се започне от едната страна на якето и се стигне до задната част и чак догоре. Пита, със слон ли си имаме работа или си имаме работа с човек. Възможно ли е въобще такова нещо да се получи, при такава еякулация.

Още нещо - като се е прибрала в къщи свидетелката се била забърсала, кое забърса, с коя част на ръката си забърса - как се забърсва лице с тази част на ръката, това което вещото лице обясни тука отзад е в близост до лакътя, от задната страна няма как. Ако някой ми покаже как ще си избърше лицето и косата по този начин, е готов да пледира за обвинение. Няма такова нещо и не може да има. Когато са описвани, говорят за капки, а когато човек бърши нещо, то става под формата на протриване -  протрито ли е, бърсала ли се е или е била напръскана, след като твърди, че главата й била долу. Главата й била долу, тя видяла, че се изпразва в ръката си, пък същевременно по цялото яке има сперма и най-вече има сперма, където пожизнено нито може да има напръскване, нито пък може да има забърсване, защото няма как да се забърше нищо с тази ръка. Ето защо експертизата не следва да бъде приемана от съда.

 

Защитника отново сочи, че подс. К. бил бит и са му вземали натривки, а е можело да ги вземат по съответния ред. Сочи на евентуалните действия , които би предприел в такъв случай.

Моли съда да приеме, че описанието, което е направено при т.нар. оглед на веществените доказателства, обясненията, които е дала свидетелката по отношение на начина по който е станало цялото това нещо, не отговаря и не могат да бъдат получени т.нар. биологични и ДНК профили, които да дадат основание да се приеме, че това е едно действие което е направено в унисон със закона и не е направено и добавено след това, защото първата експертиза излиза ялова, втората експертиза също излиза ялова, може да има биологичен материал, но не е достатъчен за да може накрая да кажем от едно петънце на долната странична част на десния ръкав с профила на С.К. - той е виновен и трябва да отиде да лежи в Затвора. Не е достатъчно това доказателство независимо от неговата безкомпромисност, защото е имал подобен случай и за съжаление не е единичен случай, това да се създават доказателства точно тогава от органите на полицията, когато те не могат да докажат, а лицето е престояло вече определен период в Ареста, той вече е проблем на съдопроизводствената система и за честта на пагона, сме готови на всичко, само да докажем, че това лице е било в този му вид. А това, че доказателствата са били недостатъчни и  че разпознаванията са направени грешно е отразено и в определенията на мярката за неотклонение от Окръжния съд.    

По отношение на разпознаването св. С.Р.  и останалите, защото в първия момент той  понеже е бил леко брадясал, обясненията които са давали и на 12-ти,13-ти и на 14-ти той се описва по друг начин. Описват го като мургав, като човек, който е циганин. Само, че подс. К. първо е русоляв и второ е много бял, рядко срещано за човек от тяхната етническа група.

Св. С. казва: „не ме е опипвал по интимните части или където и да е на друго място. Якето ми беше закопчано и нямам семенна течност по долните дрехи“, т.е. защото удовлетворяването на полово желание без съвкупление винаги изисква опипване на жертвата,  именно в това, иначе ако те пипат по главата, всички сме възрастни хора и знаем, че това нещо няма как да се случи. Такава възбуда дори ако говорим, че лицето го е направил това нещо и, че той действително страда от такова психично заболяване неговото удовлетворение идва по друг начин. С. говори изрично, че няма никакво пипане по никакви интимни или близко до интимните части на нито една от пострадалите лица.

 

Описанието, което свидетелката дава на извършителя е, че  е между 20-30 години, около 175 см, с мургав тен на кожата, тъмни очи и гледа налудничаво. Нито едно от тези неща не е вярно. Естествено след това има вече втори протокол само, че часът вече е друг - 17:05 часа, когато подсъдимия е бил обработен вече от полицаите и тя започва да дава обяснения, че се касае за млад мъж, възможно е да е бил малко по-висок, с тъмни очи. Много добре видяла лицето и дрехите му. -  Защото вече или по снимки или вече на живо са й показали.

Защитника пита къде са останали дрехите за които се твърди, че е било облечено лицето, което свидетелката  С.Р. описва. Къде са отишли анцузите, намерени ли са, какво има по тях.

Счита, че на тези доказателства не може и не следва да бъде признат подс. С.К. за виновен, че на тези три дати е извършил това престъпление.

Това дело е направено за да бъде предаден подс. С.К. на съд, но за съжаление при доказателства, които или не са събрани по законоустановения ред или са изопачени това, което е написано в тях, а по отношение на гласните доказателства очевидно е, че те не съвпадат с тези обективни данни, които има по делото. Посочва в тази връзка именно обстоятелството, че втората свидетелка се е жалвала  м. декември,а Прокуратурата , на базата на това, което има като обяснение не си е направила труда да направи преписка. Ако е имало това, което след това се твърди, че са доказателства, то очевидно трябва да приемем, че Прокуратурата не си е свършила работата и не е образувала производство, след като е имала достатъчно данни за това.

Дори да се приеме, че подс. С.К. е бил там, действията които са описани от страна на т.нар. пострадали лица в никакъв начин не говорят за блудствени действия. Мастурбацията като форма на удовлетворяване особено когато е публична, може да говори само за едно нещо- само за хулигански действия, защото такава е практиката на върховните съдии като цяло.

 

Няма как да се отхвърлят обясненията на неговите близки затова, че вечерта когато се твърди, че той е извършвал някакви действия по отношение на С., защото по отношение на другите дати нито човек може да си спомня, нито да представи алиби за неустановена дата, но поне за тази дата, той има категорични доказателства, че си е бил в къщи. Ако са искали да правят фалшиви доказателства така, както органите на Полицията, са щели да намерят и щели да направят така, че да дойде един съсед и да каже, че по него време С. е бил при съседа си и е гледал телевизия или някакъв филм или там каквото и  да било и да се създаде правдоподобна версия и да не може да се твърдят такива неща, че това са роднини. В тази къща живеят няколко човека и те го потвърждават  - и баща му живее там, и брат му живее там и жена му живее там. Така, че това е също едно основание което съда да приеме, че той има едно много сериозно и едно много твърдо алиби, не се е крил, не се е противопоставял, независимо от побоищата.

Видно от докладна записка или сигнал за извършено престъпление по отношение на К.Т.А. въпреки,  че се твърди, че е била през м. декември 2015 год., справката е заведена на 13.01.2016 год., т.е. след като вече е ясно, че има вече един, който може да бъде направен на жертва, защото е циганин, защото е нарочен, защото е подписал частични обяснения, но той е казал, че бил пил, че бил пиян, че задирял  момата С., която се връщала в 21,30 часа от работа. Тя обаче твърди един час, но това не са успели да нагласят, защото подс. К. твърди за много по-ранно време , че е ходил да пие водка, иначе няма как ако не е пиян да се осъществи. Обаче по делото е безспорно установено , че подс. К. не употребява алкохол и няма никакви други доказателства, че той пие.  Напротив той е мюсюлманин и той не пие алкохол.

В първоначалната експертиза на д-р К. на базата на тези обяснения е депозирано заключението, без да бъде проверено дали е вярно, без да се направи крупен анализ, да се извлекат данни от него, от неговите близки, от мястото където работи, от мястото където живее.

По същия начин стои въпроса и с другата експертиза, за 15 минути експертите излизат със заключение, че той имал отклонение в сексуално отношение, в къщи бил един, навънка бил друг. Как това е изяснено като не е разговаряно със собствената му жена, с домашните му, да се установи какво прави там, какъв е, що е? Не може човек, който има нормално семейство да бъде такъв, независимо от твърденията на този според мене човек, който независимо дали има някаква научна титла, за мене той е най-малкото с обвинителен ум, склонен към тези, които го наемат, а те са го наели органите на досъдебното производство  да напише каквото е необходимо. Експертиза е незадълбочена , защото цялото нещо е 15 минути. От направена справка в регистъра защитата е установила кога е отишъл единия от докторите и кога си е заминал. И нито един от двамата не е бил там, за да проведат някакъв разговор, но за сметка на това юнашки се подписват . Да, такъв тип поведение на човек, който е бил такъв при тези жени наистина е човек с психично отклонение, той е психично болен, защото това не е нормално.

Счита, че съда не може да приеме тази експертиза, като най-лесно е съда да каже: „да, има такава експертиза“, да напише в  мотивите си, че тази експертиза отговаря на изискванията и, че дава отговор на всички въпроси. Обаче истината не е такава, за да се даде ясен и точен отговор трябва да има действително извършено изследване, което да даде отговор не само от самия обвиняем, тя трябва да даде отговор и от странични фактори, които да потвърдят или отрекат определени твърдения или определени съмнения, ако има такива.

По отношение на исканото наказание, сочи, че подс. С.К. е работник, има здраво семейство, има две деца.

     След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Подс. К. живеел на семейни начала със св. М., като от съвместното си съжителство двамата имали две деца.

През периода 2014-2015г. подс. К. работел като строител , като работел на различни строителни обекти.

Извън тази си работа подс. К. помагал  на своя баща – св. Д. да отглежда животни.

През месец 12.2015г., до началото на месец 01.2016г. подс. К. работел на строителен обект в гр. Варна, жк.“Възраждане“ заедно със своя брат- св. А..

През месец януари 2016г. подс. К. бил на работа на строителен обект в гр. Варна,кв. „Виница“ с бригадир св. П., като на 11.01.2016г. бил на работа за времето от 08,00 часа до 17,00 часа.

 

През 2015г. св. Р.И. ***. На неустановена дата през месец август 2015г. св. И. се връщала от работа с автомобила си. Около полунощ, тя паркирала автомобила пред дома си, заключила го и се насочила към входа на блока си. Докато отключвала входната врата на входа, св. И. възприела лице от мъжки пол, което оприличила на свой съсед. Лицето – подс. С.К. се приближил към нея.

Св. И. влязла във входа  и възприела как подс. К., когото все още смятала за свой съсед, задържал входната врата и  влязъл след нея.

Осветлението във входа било светнато и св. И. видяла, че това не е нейния съсед.

Св. И. се качила на площадката на първия етаж, като след нея се качил и подс. К..

Докато чакала асансьора, св.И. видяла подс. К., който бил със свалени наполовина къси панталони и с двете си ръце бил бръкнал в тях.

С едната си ръка подс. К. мастурбирал, а другата извадил от панталона си, хванал за китката на лявата ръка св.И. и  я дръпнал към себе си, като продължавал да мастурбира.

 Св. И. започнала да се дърпа, но не успявала да се отскубне, като от захвата на ръката на подс. К. я боляла китката. През това време подс. К. гледал св. И. в очите, като св. И. възприела изражението му като нагло.

В един момент св. И. успяла да се отскубне и изтичала до апартамент вдясно на първия етаж, където живеели нейни приятели. Св. И. започнала да блъска по вратата на апартамента и да звъни на звънеца.

При това подс. К. първоначално попитал св. И. :“сега защо звъниш, ма“, а впоследствие излязъл от входа със забързана крачка.

Веднага след като подс. К. напуснал входа, св. И. се прибрала в дома си, като на позвъняванията и блъсканията й на вратата на апартамента на приятелите й никой не се отзовал.

Св. И. възприела облеклото и белезите на подс. К., който бил обут с къси, шарени панталони от плат, стигащи до коляното му, а нагоре бил облечен със сиво горнище на анцуг с качулка, която не била поставена на главата му. Св. И. вдъзприела, че подс. К. е на възраст 25- 30 години, , с нормално телосрложение, светъл цвят на кожата и с къса коса и брада , по около 1 сантиметър дълги.

Св. И. подала сигнал на телефон 112, но за известно време се въздържала от подаване на жалба, тъй като била много уплашена от случилото се.

 

Св.К.А. живеела със семейството си в гр.Варна, ж.к."Владислав Варненчик", 6л.22, вх.12, като през лятото на 2015г. често тичала на стадион, който се намирал в близост до жилището й, над магазин „Пикадили“.

На неустановена дата през м.08.2015г. , около 20,00 часа св. А. се прибирала към дома си, след като тичала на стадиона.  Отключила входната врата, която била снабдена с механизъм, като същия понякога задържал и входната врата оставала отключена.

Във входа на св. А. направило впечатление, че по земята са разпилени вестници с порнографски снимки, подминала ги и започнала да се изкачва по стълбите. При това възприела, че през перилата на втория етаж се е надвесил мъж, който я наблюдавал – подс. К..

Св. А. се стреснала, но продължила да се изкачва към дома си, при което подс. К. се дръпнал встрани до асансьора. Св. А. го подминала и побързала да отключи вратата на апартамента си, но при това възприела, че подс. К. е свалил долнището на анцуга си надолу, като с дясната си ръка държал половия си член и се самозадоволявал, гледайки към нея.

Тъй като било светло, св. А. успяла да огледа подс. К. и възприела, че същия е на възраст 25-30 години, с височина около 175 сантиметра, с нормално телосложение, къса коса и току- що набола брада. Подс. К. бил облечен с шушляков анцуг с долнище и горнище с качулка, която не била поставена на главата му. Бил обут с тъмни маратонки.

Св. А. се уплашила и се засрамила и първоначално не споделила с майка си какво й се е случило, но по- късно й разказала. Не сигнализирала в полицията, тъй като я било страх.

 На 21.12.2015г. около 21.30ч. св. А. се прибирала към дома си, като докато отключвала входната врата възприела в близост до себе си подс. К., който говорел по телефон. Първоначално св. А. помислила, че това е нейн съсед и задържала вратата, за да може лицето да влезе. Докато подс. К. влизал във входа, св. А. разбрала, че това не е нейн съсед, а е лицето, което срещнала през месец август. Още при влизането си във входа подс. К. бутнал св. А. навътре и затворил вратата.

Св. А. опитала да светне осветлението във входа, но не успяла. Подс. К. я приближил, притиснал я силно към входната врата, събул си долнището на анцуга, с една ръка извадил половия си член и започнал да мастурбира. Подс. К. притискал св. А. с тежестта на тялото си, както и с другата си ръка и й казвал „ади,ади“, което тя възприела като „хайде, хайде“. Св. А. носела в ръцете си тежка торба, която й тежала, като се опитвала да избута подс. К., но не успявала - той стоял на едно място.

Св. А. възприела цялостното поведение на подс. К. като насочено да я накара да му пипа половия член, изхождайки от погледа му , когато се пипал и от това, че я бутал по ръцете, но сам подс. К. не й заявил, че желае тя да направи това.

Действията на подс. К. продължили около минута, след което св. А. започнала да крещи „махай се оттук“ и със сила успяла да го избута извън входа.

Св.А. се прибрала в дома си и след като изчакала завръщането на своята майка, на следващия ден сигнализирала за случилото се полицията.

Св. А. възприела категорично, че това е лицето , което мастурбирало през нея и през месец август 2015г., като възприела и облеклото на подс. К., който отново бил облечен със същия анцуг, но бил с поставена качулка. Възприела и телефона, с който подс. К. говорел – стар модел „Нокия“, черен на цвят.  

 

Св.С.Р. живеела в собствено жилище в гр.Варна, ж.к."Владислав Варненчкик" бл. 406. вх.19, като работела на смени като сервитьорка в близост – в пицария „Парк“.

На 11.01.2016г. смяната й приключила в 20.50ч. и св.Р. тръгнала да се прибира към дома си пеш.

По същото време подс. К. се намирал в близост до входа на  св. Р. , като бил застанал  до съседен на нейния вход и се намирал с гръб спрямо св. Р..

За да достигне до своя вход св. Р. трябвало да премине покрай подс. К., като тя не го възприела като заплаха за себе си, а помислила, че е човек, който се прибира в дома си или изчаква някого.

В момента, в който св.Р. подминала подс. К., той тръгнал след нея. При това св. Р. се уплашила и побягнала към входа на блока си, а след нея побягнал и подс. К..

За да достигне до своя вход, св. Р. трябвало да премине през тунелче, което се образувало между стените на два от входовете на блока й. Тунелчето не разполагало със собствено осветление, но било осветено от светлината на находящ се в близост магазин, както и се осветявало от светлината във входа на св. Р., която била постоянно светеща.

Подс. К. настигнал св. Р. в това тунелче, известно и като „пломбата", хванал я първо за рамото, а след това за косата, която била сплетена на плитка, поставена на лявото рамо на св. Р.,  и със сила я обърнал към себе си, казвайки й „Искам та лижа".

Подс. К. стискал здраво с дясната си ръка св.Р. за  плитката, и със сила започнал да натиска главата й към долната част на тялото си, към слабините си. В същото време, с лявата си ръка, подс. К. извадил члена си и започнал да се самозадоволява.

Св.Р.  се дърпала и се съпротивлявала, като в същото време викала , надявайки се на помощ. Опитала се да се отбранява и с ключовете, които извадила от джоба на якето си, но не успяла да отблъсне подсъдимия. Той продължавал да я държи с дясната си за главата, накланяйки я към члена си, а с лявата си ръка мастурбирал, като в един момент еякулирал в лявата си ръка и размазал семенната си течност по лицето и косата на св. Р.. След това побягнал.

Св. Р. била силно уплашена и погнусена и забърсала с ръкавите на якето, с което била облечена, спермата, оставена от обвиняемия по лицето й. След като се прибрала у дома, тя повърнала в банята, измила лицето си и свалила якето си - с цип отпред, от промазана материя с надпис на етикета от вътрешната страна „Ya Ni L", като го поставила върху затворения капак на тоалетната чиния. Възприемайки петна от сперма от подсъдимия върху яката на якето си, св. Р. изляла върху част от тях препарат за петна.

Св. Р. подала сигнал за случилото се на тел. 112 и на място бил и изпратен полицейски екип от Трето РУ-ОДМВР-Варна. С протокол за доброволно предаване св.Р. предала дрехите, с които била облечена .

 

Св. П.И. през 2015г. живеела в гр. Варна, жк.“Владиславово“, бл.31 вх.3 ет.1.

На 17.04.2015г. св. И. се прибрала в дома си около 00,30 часа, като се изкъпала. На излизане от банята, в стоята , където влязла св. И. било тъмно и тя свалила хавлията си. При това   св. И. възприела шум откъм решетките на прозореца, при което погледнала към шума и възприела силует на мъж, който стоял на решетките и я наблюдавал.

Св. И. не успяла да възприеме черти на лицето, тъй като било тъмно.

Няколко дни по- късно св. И. отново се прибирала от работа и докато паркирала автомобила си възприела мъж, който говорел по телефона и влизал във входа , в който тя живеела. Св. И. помислила , че това е неин съсед, не се притеснила и слизайки от автомобила , влязла във входа.

При това възприела мъжа, който бил до нея. Св. И. се уплашила и му казала, че й е изкарал акъла, на което мъжа отговорил „Няма нищо, нищо, нищо“. Успокоена, св. И. тръгнала нагоре по стълбите, но се обърнала назад за да погледне отново мъжа. При това видяла, че ръцете му са в гащите и се движат.

Св. И. бързо се прибрала в апартамента си и разказала на съквартирантката си какво е видяла. Междувременно мъжа се качил отново върху решетките.

И при двата случая св. И. сигнализирала в полицията, но никой не се отзовал на сигналите й.

Около месец по- късно св. И. отново прибирайки се от работа, докато паркирала автомобила си възприела, че във входа, в който живее стои някой и я наблюдава. Св. И. възприела, че това е същия мъж и останала в автомобила си, позвънявайки на съквартирантката си за помощ. Междувременно пред входа спрял автомобил и лицето напуснало входа.

През втората половина на месец септември, на връщане от работа, вървейки към входа си, св. И. възприела отражението на мъж, който я следва и установила, че това е същия мъж от предишните три случая.

Докато отваряла вратата на апартамента си, св. И. чула зад себе си :“Извинявай, може ли“ и се обърнала към гласа.

При това възприела лицето – подс. К., който бил със свалени панталони до горната част на бедрата си  и поставени ръце върху пениса, като в същото време еякулирал върху земята. 

Св. И. успяла да изблъска с ръка и крак подс. К. надолу по стълбите, като тъй като във входа било осветено, успяла да го възприеме . Подс. К. бил с поставена качулка на главата, но тя закривала само косата му, а останалата част от лицето му била видима. Св. И. запомнила лицето, погледа и цялостното излъчване на подс. К..

За последния случай св. И. не сигнализирала полицията, тъй като сметнала, че няма смисъл от такова действие, след като предишните пъти полицията не се е отзовала.

През периода 2014-2015г. св. М. ***.

В началото на 2014г. приз месец януари или февруари, около 21,00 часа , св. М. се прибирала в дома си след тренировка. Била облечена с горнище на анцуг и обута с клин с ластик. Долното й бельо представлявало „прашка“.

Пред входа, където живеела св. М. възприела момче, което се намирало с гръб към нея и разговаряло по телефон. Лицето било облечено със сива горница на анцуг , с поставена качулка върху главата.

Св. М. минала покрай него, отключила вратата на входа си и тръгнала да се изкачва нагоре по стълбищната площадка.

В момент, в който се намирала около средата на стълбището, св. М. усетила физически контакт, при който клина и бельото й рязко били смъкнати надолу.

Св. М. се обърнала и възприела същия мъж, който разговарял по телефона. Мъжът бил клекнал на стълбите и дърпал клина и бельото й. Св. М. започнала от своя страна да дърпа дрехите си нагоре, но мъжа не ги пускал. Докато дърпали дрехите на св. М., тя започнала да крещи. При това се отзовали съседи от първия етаж. Чувайки шума от отключване на входна врата, мъжа побягнал. Тъй като във входа било светло, св. М. успяла да възприеме лицето на мъжа, както и неговия ръст- тя възприела лице с височина 170 или малко повече сантиметра, с нормално телосложение, овално лице и плътни устни, а очите му били леко „дръпнати“ нагоре във външните ъгли.

Излизайки от входа мъжа – подс. К., спрял и погледнал във вътрешността му, но в момента в който съседите на св. М. излезли от апартамента и по нейна молба тръгнали да го гонят, той избягал.

Св. М. сигнализирала полицията около час след случилото се, но не били предприети действия по сигнала й. 

Около една година по- късно,  през месец февруари 2015г. св М. се прибирала в дома си след работа, около 21,00 часа .

Докато паркирала автомобила си пред входа, тя възприела мъж, който бил с поставена на главата качулка и стоял пред входа. Мъжът се обърнал и погледнал към нея , веднага след което застанал встрани от входа и започнал да наднича. Св. М. видяла, че това е същия човек от случилото се преди година – подс. К., заключила се в автомобибла  си и позвънила на баща си, който по това време се намирал в дома им.

Докато чакала пристигането на своя баща, св М. налбюдавала действията на подс. К.- той приближил на разстояние от около 4 метра до автомобила й и започнал да я гледа, след което отново се върнал до входа на блока.

Междувременно от входа излязъл бащата на св. М. – св. К., който отишъл до подс. К. и хващайки го за ръката го попитал какво прави там. Тъй като не получил отговор на въпроса си, св. К. пуснал подс. К. и тай избягал.

Св. М. не сигнализирала полицията за случилото се, защото не виждала смисъл в това.

В неустановен месец през периода 2014г.-2015г. св. Т. се прибирала към дома си след работа, като било късно и разстоянието от автобусната спирка до жилището й се преминавало за около 5-6 минути. Св. Т. разговаряла по телефона със свой приятел, тъй като поради късния час изпитвала страх да се прибира сама.

Стигайки до входа, в който живеела, св. Т. чула зад себе си стъпки, обърнала се и възприела сянка на мъж, за който решила, че е неин съсед от входа.

Св. Т. отворила входната врата и се придвижила до асансьора. В един момент чула шум и се обърнала, при което видяла мъжа – подс. К., която бил със свален панталон. Подс. К. казал на св. Т. да изчака 1 -2 минути, за да свърши и я приканил да дойде към него, като протегнал ръка към свидетелката. При това св. Т. побягнала по стълбите нагоре към жилището си, като възприела как подс. К. еякулирал.

Св. Т. не сигнализирала полицията за случилото се.

Отново в неустановен месец през периода 2014г.-2015г., през късен следобед – около 17-18 часа св. Т. се прибирала към дома си, когато възприела зад себе си мъж. Св. Т. разпознала , че това е мъжа, еякулирал пред нея и когато влязла във входа, установявайки, че подс. К. е след нея, се обърнала и побягнала на улицата. При това подс. К. свил отстрани на блока.

Св. Т. подала сигнал в полицията.

 

В хода на досъдебното производство са били извършени разпознавания, като на част от тях присъствали св. П. и св. Г. в качеството си на поемни лица.

И трите пострадали- св.Р., св.А. и св.И. са разпознали  категорично подс. К. като лицето, което е извършвало с тях блудствени действия.

 

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза  за освидетелстване №29-2016, при освидетелстването на св. Р. се установява, че се касае за жена на 36 години, правилно развита за възрастта, при прегледа на която не са установени травматични увреждания. Липсата на травматични увреждания не изключва извършването на описаните в предварителните данни действия.

 

Видно от заключението на съдебно- медицинската експертиза  за освидетелстване №ІІІ-20/2016, при освидетелстването на подс. К. и запознаване с налична документация е установено, че същия е клинично здрав, като здравословното му състояние към момента на освидетелстването е позволявало пребиваване в условията на следствен арест или в места за лишаване от свобода.

 

От заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза на св. М. се установява, че преди м. 02.2014г. същата е била психически здрава. Непосредствено след инцидента през м.02.2014г. св. М. е изпаднала в състояние на дистрес. Към момента на освидетелставнето св. М. е с разстройство в адаптацията – пратрахирана депресивна реакция. Сексуалното посегателство върху св. Мирчева е причина за страхови изживявания и психотравма след м.02.2014г. Последващия инцидент през м.02.2015г. е актуализирал страховите изживявания , които са актуални и към момента на освидетелстването, независимо от провежданото медикаментозно лечение.

Съобразно съдебно- психиатричната експертиза  на подс. К., към момента на деянието на 11.01.2016г. той е психично здрав . Бил е в състояние на обикновено алкохолно опиване. Психичното състояние на подс. К. му дава възможност да разбира свойството и значението на извършваното, както към 11.01.2016г, така и към момента на освидетелстването. Подс. К. не употребява и не е зависим от наркотични вещества. Употребата на алкохол не е довела при подс. К. да вредна алкохолна употреба или синдром на зависимост. Подс. К. е с психично състояние правилно да възприема , запаметява и възпроизвежда факти и събития и да дава достоверни показания за тях.

 

От изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза е видно, че подс. К. е с граничен интелект в ниските граници на нормата и не страда от психично разстройство, което да отговаря на „разстройство на съзнанието“. При подс. К. не се установяват данни за тежки психични отклонения в рамките на тежката психична болест, а само изкривявания в нагонната и личностова сфери, които не могат да се приравнят на  „разстройство на съзнанието“. Няма медицински причини подс. К. да не разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си през периода от месец 01.2014г. до 11.01.2016г. Такива причини не са установени и към момента на освидетелствавнето. Подс. К. е годен да възприема факти от значение за делото и да дава достоверни обяснения, ако желае. При подс. К. са установени налични девиатна сексуална възбуда и предпочитания /сексуален контакт против желанието на друго лице/, социални дефицити, дефицит на емпатия към жертвата и слаби стратегии за справяне. В поведението на подс. К. се установява отклонение в реализирането на сексуалния нагон в посока на  сексуална агресия и реализиране на недоброволен сексуален контакт с лица от другия пол, в който той е активната страна. Разстройството в нагонната сфера може да се определи като садистично или смесено с преобладаване на садистичните тенденции. Индивидите със сексуално агресивно поведение имат определени характеристики, като спри подс. К. може да се обсъжда наличието на девиантна сексуална възбуда и предпочитания сексуален контакт против желанието на друго лице/, социални дефицити, дефицит на емпатия към жертвата и слаби стратегии за справяне.

Не е потвърдена зависимост у подс. К. във връзка със сексуално влечение.

Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №4/28.01.2016г. , при изследване на три броя петна, съмнителни за наличие на сперма върху дамското яке на св. Р., не се доказва наличие на сперма. При изследване на дънковия панталон на св. Р. не се установява наличие на биологични следи. 

От допълнителната съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №16/21.03.2016г., при допълнително изследване на петна, съмнителни за наличие на сперма върху дамското яке на св. Р., не се доказва наличие на сперма върху обекти №№1.1,1.2,1.3,1.4,1.5,1.7 и 1.8.

Върху обекти №№1.6 и 1.9 се наблюдава оскъдно количество иглести кристали с променена морфология и изключително малки размери– вещество , съмнително за сперма.

Обект №1.6 е установен на външната предна страна на десния ръкав на якето, на 1 см. от ръба, а обект №1.9 - на външната задна страна на левия ръкав на якето на св.Р., на разстояние между 4см. и 8см. от ръба.

Изготвена е била ДНК експертиза, при която са били изследвани част от белезникавите петна по външната задна страна на левия ръкав на якето на св.Р., на разстояние между 4см. и 8см. от ръба с доказано вещество, съмнително за сперма, и тампон с клетъчен материал от устната кухина на подс.К..

От посочените белезникави петна по външната задна страна на левия ръкав на св.Р., на разстояние между 4см. и 8см. от ръба му, е бил определен ДНК профил на лице от мъжки пол, напълно съвпадащ с ДНК профила на подс.С.К.. Изследвания биологичен материал върху якето на св.Р. произхожда от подс. К..

     Горната фактическа обстановка, описана в обвинителния акт, се установява от събрания по делото доказателствен материал: показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Р., А. , И., М., К., Т., П., Г. и П. ; отчасти от показанията на св. Д., А. и М. ; прочетените показания от досъдебното производство на свидетелите Р., А. , И., М., К., Т., И., Г. и П. ; заключенията по съдебно-медицинските; психиатричните ; ДНК и комплексните експертизи;  протоколи за разпознаване; свидетелство за съдимост и др.

     Съдът кредитира изцяло показанията на пострадалите свидетелки Р., А. и И.. Същите обективно отразяват случилото се с всяка от тях, като установените противоречия в показанията на св. Р. и св. А., наложили прочитането на показанията им от досъдебното производство са обясними с особеното емоционално състояние на пострадалите, както към момента на деянията, така и впоследствие – при депозиране на показанията им пред съда, като следва да се отбележи, че противоречията касаят начина на извършване на деянията , които по естеството си представляват динамично развиващи се действия, а не личността на извършителя. Категоричността на свидетелките досежно автора на деянията – подс. К. не е разколебана в нито един момент.

     Косвено показанията на пострадалите се подкрепят от показанията на св. И., св. М., св. Т. и св. К..

Трите свидетелки: И., М. и Т. описват свои преживявания в периода 2014-2015г., като всяка от тях е възприела действия и думи на подс. К., които описват почти идентичен механизъм на действие на подсъдимия.

Св. И. през 2015г.сочи, че се прибирала от работа и  възприела мъж, говорещ по телефона и тъй като помислила , че това е неин съсед, не се притеснила и слизайки от автомобила си, влязла във входа. Тръгвайки нагоре по стълбите, се обърнала назад и видяла, че ръцете на подс. К. са в гащите му и се движат.

През втората половина на месец септември 2015г.,отново на връщане от работа, докато отваряла вратата на апартамента си, св. И. чула зад себе си :“Извинявай, може ли“ и обръщайки се към  гласа възприела подс. К., който бил със свалени панталони до горната част на бедрата си  и поставени ръце върху пениса, като в същото време еякулирал върху земята. 

Св. М. сочи, че в началото на 2014г. се прибирала в дома си след тренировка, като пред входа, където живеела възприела момче, което се намирало с гръб към нея и разговаряло по телефон. Тръгвайки да се изкачва нагоре по стълбищната площадка, св. М. усетила физически контакт, при който клина и бельото й рязко били смъкнати надолу. Св. М. се обърнала и възприела подс. К., който бил кленкал на стълбите и дърпал клина и бельото й.

Св. Т. сочи, че в неустановен месец през периода 2014г.-2015г. се прибирала към дома си след работа, като стигайки до входа, в който живеела, чула зад себе си стъпки, обърнала се и възприела сянка на мъж, за който решила, че е неин съсед от входа.

Св. Т. се придвижила до асансьора, като в един момент чула шум и се обърнала, при което видяла подс. К. със свален панталон. Подс. К. казал на св. Т. да изчака 1 -2 минути, за да свърши и я приканил да дойде към него, протягайки ръка към нея. При това св. Т. побягнала по стълбите нагоре към жилището си, като възприела как подс. К. еякулирал.

Св. И. , на 13.01.2016г. , при извършеното разпознаване на живо категорично е разпознала подс. К. като лицето, което я е наблюдавало на прозореца на спалнята й и като лицето, което  е виждала да се самозадоволява във входа.

Св. Т., в извършено разпознаване по снимки на 01.02.2016г. категорично е разпознала подс. К. като лицето, което се е самозадоволявало пред нея на площадката на асансьора на блока, в който живее през 2014г., както и лицето, което я е последвало във входа през 2015г.

Така описвания от свидетелките И., М. и Т. начин на действие на подс. К. съвпада със сочения от пострадалите свидетелки Р., А. и И..

 

Св. И. сочи, че през месец август 2015г. около полунощ се прибирала в дома си, като докато отключвала входната врата на входа възприела подс. К., като го оприличила на свой съсед. Св. И. влязла във входа, като подс. К. задържал входната врата и  влязъл и тръгнал след нея. Докато чакала асансьора, св. И. видяла подс. К., който бил със свалени наполовина къси панталони и с двете си ръце бил бръкнал в тях.  С едната си ръка подс. К. мастурбирал, а другата извадил от панталона си, хванал за китката на лявата ръка св.И. и  я дръпнал към себе си, като продължавал да мастурбира. Св. И. започнала да се дърпа, но не успявала да се отскубне, като от захвата на ръката на подс. К. я боляла китката. В един момент св. И. успяла да се отскубне и изтичала до апартамент вдясно на първия етаж, където живеели нейни приятели, започвайки да блъска по вратата на апартамента и да звъни на звънеца. Подс. К. първоначално попитал св. И. :“сега защо звъниш, ма“, след което излязъл от входа със забързана крачка.

 

Св. А. сочи, че на 21.12.2015г. около 21.30ч. се прибирала към дома си, като докато отключвала входната врата възприела в близост до себе си подс. К., който говорел по телефон. Първоначално св. А. помислила, че това е нейн съсед и задържала вратата, за да може лицето да влезе. Докато подс. К. влизал във входа, св. А. разбрала, че това не е нейн съсед, а е лицето, което срещнала през месец август. Още при влизането си във входа подс. К. бутнал св. А. навътре, затворил вратата и я притиснал  силно към нея, събул си долнището на анцуга, като с една ръка извадил половия си член и започнал да мастурбира. Подс. К. притискал св. А. с тежестта на тялото си, както и с другата си ръка и й казвал „ади,ади“, което тя възприела като „хайде, хайде“. В един момент св. А. започнала да крещи „махай се оттук“ и със сила успяла да го избута извън входа.

По отношение на датата на деянието св. Атансова заявява, че това е дата, предхождаща деня на подаване на съобщението за извършено престъпление, като доколкото тази дата – 22.12.2015г. е категорично установена/т.І, л.13/, съдът приема, че датата на извършване на деянието е именно 21.12.2015г.

 

Св. Р. заявява, че на 11.01.2016г. вечерта, докато се прибирала към дома си пеш, в близост до входа , където живеела възприела подс. К., който бил застанал  до съседен на нейния вход и се намирал с гръб спрямо свидетелката. За да достигне до своя вход св. Р. трябвало да премине покрай подс. К., като тя не го възприела като заплаха за себе си, а помислила, че е човек, който се прибира в дома си или изчаква някого. В момента, в който св.Р. подминала подс. К., той тръгнал след нея и  св. Р. се уплашила и побягнала, а след нея побягнал и подс. К..

Подс. К. настигнал св. Р. в тунелче, което се образувало между стените на два от входовете на блока й,хванал я първо за рамото, а след това за косата, която била сплетена на плитка, поставена на лявото рамо на свидетелката и със сила я обърнал към себе си, казвайки й „Искам та лижа". Подс. К. стискал здраво с дясната си ръка св.Р. за косата, която била сплетена на плитка, и държейки я за основата на плитката, в близост до врата, със сила започнал да натиска главата й към долната част на тялото си, към слабините си. В същото време, с лявата си ръка, подс. К. извадил члена си и започнал да се самозадоволява. Св.Р.  се дърпала и се съпротивлявала, като в същото време викала , надявайки се на помощ, но не успяла да отблъсне подсъдимия, който продължавал да я държи с дясната си ръка за главата, накланяйки я към члена си, а с лявата си ръка мастурбирал, като в един момент еякулирал в лявата си ръка и размазал семенната си течност по лицето и косата на св. Р., след което побягнал.

Така , описвания от шестте свидетелки механизъм на действие в голяма степен съвпада – подс. К. причаква свидетелките при прибирането им към домовете им, обичайно разговаря по телефон, последва свидетелките и извършва пред тях действия на полово удовлетворение.

Разликата в случаите, описани от св. Р., св. А. и св. И. от тези, описвани от св. И., М. и Т. се състои в употребената спрямо св. Р., св. А. и св. И. сила, довела до квалификация на деянията спрямо тези свидетелки като такива по чл.150 ал.1 от НК.

В извършено разпознаване на 02.03.2016г. св. К. категорично е разпознал подс. К. като лицето, което е хванал пред входа на блока, където живеят и което св. М. е посочила като свой нападател през зимата на 2014г.

И трите пострадали- св.Р., св.А. и св.И. са разпознали  категорично подс. К. като лицето, което е извършвало с тях блудствени действия.

 

Показанията на горепосочените свидетели кореспондират със заключенията на съдебно- психиатричните експертизи , като съобразно съдебно- психиатричната експертиза подс. К. е психично здрав и е могъл да разбира свойството и значението на извършваното, както към 11.01.2016г, така и към момента на освидетелстването.

От изготвената комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза се установява наличието на девиатна сексуална възбуда и предпочитания /сексуален контакт против желанието на друго лице/, социални дефицити, дефицит на емпатия към жертвата. В поведението на подс. К. се установява отклонение в реализирането на сексуалния нагон в посока на  сексуална агресия и реализиране на недоброволен сексуален контакт с лица от другия пол, в който той е активната страна.

При изготвяне на допълнителна съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства №16/21.03.2016г., върху обекти №№1.6 и 1.9 е установено вещество , съмнително за сперма.

Видно от заключението на ДНК експертизата, от изследваните  белезникави петна по външната задна страна на левия ръкав на св.Р., на разстояние между 4см. и 8см. от ръба му, е бил определен ДНК профил на лице от мъжки пол, напълно съвпадащ с ДНК профила на подс.С.К.. Изследвания биологичен материал върху якето на св.Р. произхожда от подс. К..

     Вещите лица по горепосочените експертизи поддържат заключенията си пред съда, като дават изчерпателни отговори на възникналите въпроси, поради което и съдът кредитира заключенията по експертизите изцяло.

По същия начин стои въпроса и със съдебно- медицинските екстертизи на св. Р. и подс. К., както и със СПЕ на св. М.  и СМЕ на ВД № №4/28.01.2016г.

     Горепосочените доказателства, съдът кредитира изцяло, т. к. същите, съпоставени поотделно и в съвкупност, са непротиворечиви, пълни и водят към основния факт, а именно извършени блудствени действия по отношение на св. Р., св. А. и св. И. от подс. К., придружени със сила.

 

     Съдът кредитира отчасти показанията на св. А. , св. Д. и св. М. в частта им, в която сочат на семейното положение на подс. К., на факта, че живеят в общ двор, че подс. К. полага обществено полезен труд, както и , че помага на баща си в отглеждането на животни.

Съдът не счита обаче, че показанията на тези свидетели оборват обвинението досежно извършеното деяние на 11.01.2016г.

 

Св. А. сочи, че с подс. К. се прибрали след работа, и двамата работили в двора до около 20,00 часа, след което всеки се прибрал в къщата си. 

Св. М. сочи, че подс. К. и св. Аатанасов се прибрали след работа, и двамата работили в двора до около седем и нещо, след което всеки се прибрал в къщата си. Св. М. направила масаж на стъпалата на подс. К. , след което той си играл с малкото им дете, вечеряли, гледали късните новини и си легнали.

 Св. Д. заявява, че наблюдавал подс. К. да си играе с детето до около девет часа, след което заспал.

Показанията на тези свидетели в тази си част противоречат на заявеното от св. Р. , която сочи час на извършване на деянието около 21,00 часа. Показанията на тази свидетелка, както вече беше посочено по- горе в мотивите на съда, се кредитират като подкрепени от останалия , коментиран доказателствен материал.

Такова противоречие , ведно с установените по делото  роднински връзки и емоционална обвързаност на св. А., св. М. и св. Д. с подс. К., както и факта, че свидетелите си спомнят с изключителни подробности по часове действията на подс. К. /при положение, че се касае за обикновен ден от ежедневието на семейството, при което не се е случило нищо особено, което да заостри вниманието им по отношение на точни часове/, сочат на извод, че се касае за показания, целящи да обслужат защитната теза на подсъдимия и като такива съдът не ги кредитира в тази им част.

Преди да приеме за установена изложената по – горе фактология, съдът съобрази възраженията на защитата , касаещи анализа на събрания по делото доказателствен материал.

Първия от защитниците на подс. К. – адв. М.  сочи, че по отношение на св. Р.И. се обосновава обвинението, изхождайки основно от нейните показания, които са съответно в протоколите за разпит на досъдебното производство и разпит, проведен пред съда. По отношение на тези  показания се съдържат сериозни и тежки провтиворечия по отношение на самото изпълнително деяние.

Счита, че прави впечатление, че  по отношение на всяка една от свидетелките е било необходимо процесуално прочитане и приобщаване на техните свидетелски показания от досъдебната фаза на процеса, дължащи се на съответни противоречия, които са от съществен характер. В този смисъл следва да се приложи принципа на разумното съмнение в достоверността на тези свидетелски показания.

Действително, в хода на съдебното следствие по отношение на св. Р. и св. А. е извършено процесуално- следствено действие по прочитане на показанията им, но както съда коментира в мотивите си по- горе, противоречията , касаещи изпълнителното деяние са напълно обясними и логично произтичат от особеното емоционално състояние на свидетелките по времето на извършване на деянията и по време на депозиране на показанията им пред съда. Следва да се отчете както факта, че се касае за динамична ситуация, при която пострадалите са били в положение на неочаквано нападната жертва, така и изтеклия период от време от извършване на деянията до депозиране на показанията им пред съда.

 

Защитата оспорва извършеното разпознаване от св. Р.И.. Сочи, че това процесуално-следствено действие не може да бъде използвано, тъй като законодателят е предвидил този процесуален способ за извършване на процесуално-следствено действие разпознаване единствено и само в случаите на изключение т.е. когато лицето не може да бъде открито, намерено, осигурено за извършване на разпознаване на живо. Никъде по делото не е установено, че са полагани усилия за процесуално присъствие на подсъдимия С.К. в рамките на образуваното наказателно производство - липсва в кориците по делото призовка, която да удостоверява информирането на К., който е имал към него момент фигурата на евентуалния свидетел, с който да бъде извършено  това процесуално-следствено действие. След като разпознаването не е извършено по предвидения в НПК ред за осигуряване на лицето за участие с евентуалните процесуални възможности да си набави защитник , то резултата от това следствено действие по отношение на свидетелката Р.И. не може да бъде прието.

Изразява и позиция, че ако хипотетично се приеме, че ще се използва това разпознаване, тогава прави впечатление, че лицата от снимките, които са подредени в изготвения и приложен фотоалбум,  нямат никакво практическо сходство с външния вид на подсъдимия. НПК говори за сходство, но въобще в конкретния случай не може да се говори за сходство и даже идентичност в етнос, което обстоятелство няма как да не бъде спазено.

Акцентира върху обстоятелството, че свидетелката Р.  И., базира своите крайни изводи за разпознаване на нападателя основно на базата на ръст, телосложение и някои други общи белези на неговото тяло. Не е логично как е извършено разпознаването по фотоси на лицата, тъй като на тези фотоси в фотоалбума на това следствено действие не се вижда ръста на подсъдимия или на който и да е от другите лица.

Съдът не споделя възраженията на защитата, като на първо място намира, че процесуално- следственото действие е извършено в съответствие с правилата на НПК – на разпознаващото лице са предоставени общо шест броя снимки на лица със сходни белези, като св. И. е посочила конкретни белези, по които е разпознала лицето – по косата, по брадата, по очите, по формата на лицето . По цялостния вид и физиономията му.

Посочените белези не са общи и не касаят ръста и телосложението на подс. К., както сочи защитата.

Невъзможността от показване на самото лице логично произтича от предприетите мерки, касаещи мярката за неотклонение спрямо подс. К. и проведеното съдебно производство в деня на разпознаването.

В показанията си св. Г. е категоричен, че на свидетелката не е подсказвано или направо посочвано кое от лицата да посочи. Фотоалбума бил готов, дали й го и тя много бързо познала лицето.

 Предвид изложеното , съдът не сподели извода на защитата, че следва да се изключи извършеното разпознаване от доказателствения материал по делото.

 

При анализа на показанията на свидетелката Р.И. защитата акцентира върху частта от показанията й, в която тя е приела, че спрямо нея са извършени блудствени действия, тъй като подсъдимия К. бил мастурбирал в гащите си, т.е. в панталоните с които е бил облечен и свидетелката много интересно е наблюдавала това конкретно негово действие през панталоните, изхождайки от своя житейски и сексуален опит, които имала в течение на годините. Защитата счита, че това е абсолютно предположение, след като св. И. е нямала ясна видимост към  половия орган на подс. К. и това представлява предположения и догадки – възможно е подсъдимия К. да е имал някаква екзема и се е чешел например.

Съдът не кредитира подобна позиция, изхождайки от преценката както на показанията на св. И., така и от съвкупния анализ на доказателствата по делото. Не може да се възприеме позиция, че подс. К. е чешел своя екзема , например, доколкото извършваните от него специфични действия, възприети и възпроизведени от св. И. в показанията й сочат именно на действия по възбуждане и удовлетворяване на полово желание без съвкупление, при употребата на сила.

 

При анализа на доказателствата защитника сочи, че косвените доказателства, които се съдържат в разпитите на другите пострадали  не са от характер да подкрепят обвинението, тъй като  по отношение на тези свидетелки няма никакви обективни действия за извършване на престъпления спрямо тях.  Доказаността на присъствието на К. по отношение на тези свидетелки  се свежда единствено и само по техните твърдения за евентуално желание за изявено някакво по форма и вид посегателство, но какво е то не е ясно.

Очевидно няма извършено престъпление, защото не е подвигнато обвинение за тези свидетелки , като прокуратурата ги ползва досежно евентуално извършеното разпознаване по снимки, които са по същия тертип, маниер и подход както по отношение на свидетелката Р.И.. Налице е и факта, че разпознаването с тези свидетелки е в период, в който подс. К. вече е задържан и това е огласено в средствата за масова информация във Варна.

Няма как тези свидетелски показания да бъдат оценени като косвени, поради тоталния доказателствен дефицит и липсата на каквато и да е достоверна информация за това, че именно подсъдимия е човека, който е извършвал някакви евентуални действия спрямо тях.

Както коментира в мотивите си по- горе, съдът кредитира показанията на св. И., М. и Т. като косвено подкрепящи показанията на св. Р., св. А. и св. И., доколкото установяват механизъм на действие на подс. К. и неговата самоличност. Правилно по отношение на св. И., св. М. и св. Т. не е сформиран извод за съставомерност по смисъла на чл.150 ал.1 от НК, тъй като липсва елемент от състава на престъплението – да е употребена сила спрямо тези свидетелки.

Св.  И., при извършеното разпознаване на живо категорично е посочила подс. К., посочвайки белезите , по които го разпознава – телосложение и възраст, формата на лицето - овална, брадата , както и цялостната му физиономия .

Действително лицата, представени за разпознаване ведно с подс. К. са с различен ръст, като подс. К. е с идентичен ръст с едно от тях, а другите две лица са по- ниски, но доколкото ръста на подс. К. не е единствения белег за разпознаването му, както и доколкото останалите три лица не притежават сходство, което да отличи по някакъв начин единствено подс. К. сред тях, съдът намери, че процесуално- следственото действие по разпознаване следва да бъде кредитирано.

 

Съдът не споделя и възраженията на защитата досежно извършеното разпознаване от св. Т., като на първо място намира, че процесуално- следственото действие е извършено в съответствие с правилата на НПК – на разпознаващото лице са предоставени общо шест броя снимки на лица със сходни белези, като св. Т. е посочила конкретни белези, по които е разпознала лицето – по очите, по долната част на лицето, която за нея е специфична, по самото излъчване на лицето.

Посочените белези не са общи и не касаят ръста и телосложението на подс. К., както сочи защитата.

Невъзможността от показване на самото лице логично произтича от приложеното по делото копие от амбулаторна книга за регистриране на амбулаторни прегледи на задържаните лица, показваща влошено здравословно състояние на подс. К. на 01.02.2016г. и проведеното процесуално- следствено действие по разпознаване в този ден.

 

По отношение на св. К.А. защитника счита, че отново доказателствата се свеждат само и единствено до нейните твърдения и до извършването на процесуално-следствено действие разпознаване на живо. При това извършено процесуално-следствено действие отново не са спазени процесуалните правила, като не е налично изпълнение на процесуалните задължения на обвинението да осигури сходни лица, които да участват в групата за разпознаване - няма никаква идентичност на фона. Единственото, което е направено е търсене на етническо сходство, но разпознаваните лица са диаметрално противоположни хора по външен вид. Има хора, които са една глава над подсъдимия, една глава под него.

Съдът не споделя възразеното, предвид следното: св. А., при извършеното разпознаване на живо категорично е посочила подс. К., посочвайки белезите , по които го разпознава – телосложение и възраст, овално лице, брада, по цялото лице и физиономия .

Действително лицата, представени за разпознаване ведно с подс. К. са с различен ръст, като подс. К. е с идентичен ръст с едно от тях, а другите две лица са по- ниски, но доколкото ръста на подс. К. не е единствения белег за разпознаването му, както и доколкото останалите три лица не притежават сходство, което да отличи по някакъв начин единствено подс. К. сред тях/ едно от тях е с набола брада/, съдът намери, че процесуално- следственото действие по разпознаване следва да бъде кредитирано.

 

Защитника акцентира, че при св. К.А. са налице колебания във възрастта,   разлики в ръста, различия в общите белези, които описва. В нито един момент както Р. така и К. тези две пострадали свидетелки според държавното обвинение не посочват нито един частен характерен белег по който достоверността на тези следствени действия да бъдат приети за сериозни и  достоверни. Сочат само общи признаци, които са коренно различни от външния вид на подсъдимия. За всяко едно лице за което се твърди, че е пострадало и спрямо него е извършено посегателство, е поставено в екстремни условия на стрес, уплаха и паника, поради което рискът от грешка да се посочи лице, което няма нищо общо с реалния извършител на тези действия е много голям. При липсата на описание на частни признаци и белези, рискът от грешка е огромен, а от там се създава риск от съдебна грешка.

Съдът , изхождайки от категоричната позиция на всички свидетелки по делото, които разпознават подс. К. при извършените процесуални- следствени действия в хода на досъдебното производство и продължават да са категорични по отношение на факта, че именно подс. К. е лицето, което са възприели, в хода на проведеното съдебно производство, както и изхождайки от факта, че всяка от разпознаващите свидетелки е посочила не само общи, а и частни признаци, по които разпознава лицето, каквито са формата на брадичката, устните , очите и т.н., намери , че не възниква съмнение в категоричността на разпознаванията.

По отношение на св. С.Р. мотивите на защитата са идентични по отношение на извършеното разпознаване и допуснатите процесуални нарушения.

 

Съдът не споделя възраженията на защитата, като на първо място намира, че процесуално- следственото действие е извършено в съответствие с правилата на НПК – за разпознаване са предоставени четири лица с идентичен ръст и телосложение, като св. Р. е посочила конкретни белези, по които е разпознала лицето – по височината, телосложението , формата на лицето, по месестите и плътни устни, формата на носа, която е специфична . По цялата физиономия и излъчване.

Посочените белези не са общи.

В показанията си св. Г. и св. П. са категорични, че на свидетелката не е подсказвано или посочвано кое от лицата да посочи.

 Предвид изложеното , съдът не сподели извода на защитата, че следва да се изключи извършеното разпознаване от доказателствения материал по делото.

 

По отношение на изготвените биологични експертизи на базата на които има изготвена ДНК експертиза с ДНК профил защитата акцентира на това, че при първоначалното изготвяне на биологичната експертиза са поставени конкретни задачи за извършване от експертите, които не се отличават с извършената втора такава. Много странно биологичната следа, която е изведена от ДНК профила на подсъдимия С.К. се появява изготвена въз основа на тази биологична експертиза, като вещите лица първия път не са видели тази биологична следа, това петно което е изрязано от тях и впоследствие предадено за изследване на ДНК експертизата. Подозрителен е факта, че когато на някой, на който якето е бил обект на изключително внимателен оглед от страна на експертите, които категорично не са установили следи, които да бъдат обект на изследване, а впоследствие такава следа, която довежда до профила на подсъдимия се появява в един доста по късен момент и последващ момент от първоначалния, когато вече С.К. се намира в Ареста.

Възниква въпрос от къде ще се вземе от С.К. сперма, която да се сложи по якето на свидетелката Р. и която след това да бъде положителна,  но фактът, че това петно, което е било обект на изследване е много по-голямо от тези, които са били фиксирани при първоначалния оглед при биологичната експертиза поставя един огромен въпросителен знак за появяването на тази биологична следа в един по-късен момент. Тази биологична следа не се е появила още отначало, тя е значително по-голяма от тези, които са били установени при първоначалния оглед на якето на свидетелката Р.. Начинът за съхранение на вещественото доказателство- яке,  оставя в пълно неведение, с изключение на това, че е спазено изискването да се държи в хартиен плик. Никой не може да гарантира, че е спазен пълния ред и нормативни изисквания за съхраняване на вещественото доказателство съгласно спецификата на изследване на ДНК метод.

Защитника се спира на въпросите на базата на какъв процесуален документ от кориците на това дело е изрязано парче от якето, по което се извлече ДНК профила на подсъдимия К., освен твърденията в научното изследване  на експертите, че са си изрязали парче, защото имало достоверна информация за сперма и го предали за по нататъшно ДНК изследване. Защо и кому е било необходимо да се изготвят биологични експертизи, без да има техническата възможност тука Варненската техническа лаборатория да стигне до достоверен ДНК профил, защо това не се случва на едно място?

Оспорва и начина на предаване на вещественото доказателство ,  което е предадено с протокол за доброволно предаване, който не фигурира в списъка на процесуалните способи за събиране на доказателства.

Възникналите въпроси според защитника внасят изключително съмнение достоверността на този краен извод за категоричен ДНК профил, оставен от семенна течност върху якето на Р..

 

Така възразеното не се споделя от съда, доколкото при разпита на вещите лица и при възпроизвеждане на предоставения от н.тях снимков материал от двете експертизи се установява, че при първоначалната експертиза вещите лица избирателно , сами са решили кои точно от петната да обследват.

Снимковия материал от експертизите показва пълна идентичност между изследваното веществено доказателство при двете експертизи, поради което и въпрос за по- късна поява на петна върху якето не стои.

Логично е последващо поставяне на допълнителна експертиза, която да обследва по- голям по обем материал, като логично е и указване на място на петна върху ръкавите на якето, за които са налице както данни, че не е било извършвано третиране с препарат, така и данни, че именно с тях св. Р. се е избърсала, след като била изцапана със сперма.

Обстоятелството, че е налице изрязване на част от вещественото доказателство отново бе обяснено от вещите лица, които сочат, че в случаите, когато е възможно изстъргване на материал, той се изстъргва, но при преценка за недостатъчност , се пристъпва към изрязване на материя.  

Обстоятелството, че вещественото доказателство е съхранявано в кашон, с хартия не е повлияло върху възможността за изследване, доколкото е изолиран биологичен материал и същия е бил обект на изследване.

Съдът не кредитира позиция, че доброволното предаване на вещественото доказателство не представлява процесуален способ за събиране на доказателства, доколкото такъв протокол обективира волята на св. Р. сама да предаде вещта, а не същата да й бъде изземвана при липсата на воля от нейна страна да я предаде.

Предвид изложеното, съдът намери, че не възниква каквото и да било съмнение в обективността и правилността на ДНК експертизата.

 

Защитника счита още, че не следва да се приема комплексната психолого–психиатрична- сексологична експертиза, особено в частта сексология поради аргументите, че при разпита на вещите лица и приемането на заключението става ясно, че всичко е било много повърхностно. Посоченото от експертизата сексуално отклонение девиантно поведение на садистичен ексхибиционизъм категорично не отговаря на профила на подсъдимия. При разясненията, които експертите депозират по време на обсъждане и приемане на заключението, се очертава съвсем друг профил на човек. Този профил, съпоставен с интелектуалния дефицит на подсъдимия, който не го прави идиот и невменяем, няма нищо общо с неговата личност. Няма как и тази сексуална девиация да убегне от неговата жена, от която има две деца. Показанията на близките на подс. К. не могат да бъдат автоматично изключени само, защото са негови близки.  Това не са близките хора, които са дошли да лъжат пред съда , за да спасят подсъдимия.

Съдът кредитира изцяло заключението на комплексната експертиза, като не споделя виждането, че същата е била повърхностна. Видно от обясненията на самия подс. К., той се е срещнал с „докторите“ и е бил разпитван от тях в ареста както за интимните отношения с жената, с която живее, така и по отношение на пострадалите лица.

Експертизата е базирана както на свидетелските показания по делото, така и на СПЕ и на обективно споделеното от подс. К. при обследването му.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание се изяснява , че при хора, които се занимават с ексхибиционизъм въпреки наличието на сексуален живот, и при много интелигентни хора, и при добър сексуален живот, тези прояви пак съществуват. При такива хора се наблюдава двойнствен сексуален  живот и хармоничните отношения в семейството не се приравняват към отношенията с други хора. При подс. К. ексхибиционизма е съчетан със садистични елементи , при което той изпитва удоволствие от предизвикване на мъка, дискомфорт, страх и ужас в жертвата.

Показанията на близките на подс. К. не са били включени в обстоятелствената част на експертизата, но вещите лица приемат, че в дома и семейството си подс. К. има нормални, хармонични отношения, поради което и при възприемането на тази факти, включването на св.- Д., св. А. и св. М. не е било наложително.

 

Втория от защитниците на подсъдимия – адв. Б. поддържа изложеното от първия от защитниците по отношение на повдигнатите обвинения. В допълнение счита, че в хода на  досъдебното производство са извършени много груби, тежки процесуални нарушения, с което се нарушават правата на подс. К..

В деня, в който подс. К. е бил задържан не са спазени ли са неговите права и извършените процесуално-следствени действия по отношение на него не са валидни и годни да бъдат посочени като такива подкрепящи или оборващи в обвинителната теза.

Подс. К. е бил задържан на 12-ти, бил е извикан за справка и след като някой си е въобразил, че това лице би могъл да бъде заподозрян, по отношение на него започва един системен тормоз  да направи самопризнания. Подс. К. е неграмотен, като по отношение на него всички действия, свързани например с полицейско задържане по чл.69, би следвало да бъдат извършени и да му бъде осигурен веднага адвокат. Факта на задържането и то на основание, че лицето е възможно да бъде извършител на престъпление е достатъчно основание да му назначат защитник. Вместо това започва един тормоз,  един побой, разиграва се познатата сценка за доброто и лошото ченге, единият го бий, другият му вика „сега като признаеш, ще се прибереш в къщи“ и  така се разминават първите близо 30 часа от неговото задържане. Не само това, но и най-безцеремонно без да се иска неговото съгласие му се взема сравнителен материал – слюнка. На базата на вече извършените незаконосъобразни действия, те продължават и се написват  обяснения от негова страна в които той обяснява как бил пиян, как искал нещо да прави, но не бил направил- това са му обясненията дадени на 12.01. пред оперативен работник Иван Тасков. Това са самопризнания, които са изтръгнати или написани за да има някакво основание да се агитира Прокурора, че виждате ли това е лицето, което е извършител , като даже не са си направили труда да попитат дали той е грамотен, дали може да го прочете, но има един подпис за който се твърди, че е негов. Защитата уточнява , че дава този пример, защото това е начина по който в Трето РУ-Варна по този казус се е работило.

По така наведените възражения на първо място следва да се отбележи, че сочените побой и събития от 30 – часовото предварително  задържане на подс. К. остават встрани от доказателствения материал по делото. На следващо място обясненията от 12.01.2016г. не са били приобщавани като доказателство по делото, което да бъде предмет на анализ и коментар и в тази връзка сочените „самопризнания“ от защитата не могат да служат като аргументи на защитата.

По отношение на разпознаванията защитника сочи, че са разпитвани поемни лица без да има основания за това. Не, че е недопустимо по закон, напротив допустимо е да се разпитват поемни лица, но те обикновено се разпитват пред съда тогава, когато по отношение на определено процесуално-следствено действие може да бъде оглед, може да е претърсване и изземване, може да бъде разпознаване, има някакви съмнения относно неговата недостоверност. Тези лица са разпитани месеци, след като са се подписали на въпросните протоколи, защото по време на мярката за неотклонение въпроса за действителността на тези неща е повдигнат и за да могат да бъдат научени какво да кажат, а не да бъдат изненадани пред съда.

 Защитника сочи, че един от свидетелите - г-н В.,***, защото те там са омесени в една сграда  е щатно поемно лице. Той е бил и на 12-ти и на 14-ти, въобще той се ползва като подръчен материал за да може да удостоверява правотата и достоверността на тези действия. Моли съда да не приема като годен доказателствен материал разпознаванията именно поради това, че има съмнение относно начина по който те са извършени и дали това, което лицата са видели, това не им е било подсказано. Св. В. даже не е бил единия ден на работа и не става ясно как случайно минавал от там и го срещнали и той удря подписа човека, заедно с останалите служители, които също са служители от Полицията.

Няма как да се правят разпознавания по този начин, защото вече веднъж насочени към определена личност, всички останали последващи обяснения, които дават страните, защото те са разпитвани след тази дата, след въпросното разпознаване, в което вече С.К. е бил основна фигура. Всички останали обяснения на многобройните „жертви“ на престъпните действия на С.К. вече са с ясна физиономия -  веднага по радио, телевизия, по медии му е лепната снимката  и няма как вече от тук нататък да се твърди, че едно или друго лице не го е видял или го видял точно през м.март на 2015 год.

Действително е факт, че по делото, още в хода на досъдебното производство са били разпитвани поемните лица – св. Г. и св. П., но както сам защитника посочи, това е процесуално допустимо и обосновано, при положение , че по делото е било водено производство, касаещо действията на полицейските органи по разкриване на обективната истина по това производство  и при положение, че разпознаванията са били оспорени в производството по проверка на МНО.

Показанията на св. Г. и св. П. са категорични, че по отношение на свидетелките не е било оказвано въздийствие. В този смисъл са и показанията на самите разпознаващи свидетелки. Обстоятелството, че св. Г. двукратно е станал поемно лице при извършени разпознавания в хода на конкретното производство, както и обстоятелството, че е полицейски служител, по никакъв начин не опорочават валидността на извършените процесуално- следствени действия. 

 

Наред с допуснатите груби нарушения при разпознаването, които според защитата са правени без присъствието на поемни лица, само прегледа на фотоалбумите на разпознаваните лица сочат , че разпознаванията са опорочени . За да има полза от такова процесуално-следствено действие и то да има съответната доказателствена тежест, лицата, които се съпоставят в разпознаване трябва да бъдат приблизително еднакви по своята физика, по своето телосложение. Не е важно дали е имал качулка или е нямал, а частните признаци трябва да идентифицират лицето, което свидетелят твърди, че е видял и не би могъл да разпознае. Разликата между подс . К. и останалите участници в разпознаването е крещяща.

Съдът, както вече посочи в мотивите си по- горе , намери, че не е налице крещящата разлика в разпознаваните лица, сочена от защитата. Мотиви за това са изложени по- горе, при отговор на възраженията на първия от защитниците, по отношение на всяко от разпознаванията, поради което и не е нужно да бъдат преповтаряни.

 

По отношение на свидетелските обяснения акцентира върху това, че те ден с ден се обогатяват, като целта е да подкрепят вече очевидно взетото решение в ръководството и от представителя на обвинението, че именно подс. К. е лицето, което тормози целия квартал в тази част.

Моли съда да вземе предвид онези първични обяснения, когато още няма яснота относно това към кого ще се прехвърли топката и кой ще бъде посочен, че е извършител на престъплението.

В протокола за разпит от 12.01.2016 год. на С.М.Р. -  започнал в 10:30 ч. и е завършил в 11:30 ч., защото не може да се извлекат други данни. Дори и да се поиска справка кога е била в Районното управление С., там има една тетрадка, в която уж записват, но те записват тези които искат, които не искат не се записват за да установим дали този разпит не е даден примерно 3-4 часа след обяд, когато вече С. е бил доведен от участъка на „Кайсиева градина“ в района на Трето РУ-Варна. Въпросната свидетелка С. е една жена, която знае какво трябва да каже, за да бъде обвинен С.К. в извършването на тези престъпления. Тя обяснява, че лицето е било с гръб към нея. Това е на първата страница от протокола за разпит и в един момент, когато тръгнала към входа, видяла човека, който тръгва към нея, тя се уплашила и тръгнала да бяга. Качила се по стълбите на пломбата през която се и минава за да стигне до входа в който живее. Подс. К. я  настигнал там и я хванал за рамото.

По отношение на мястото на извършване на деянието - пломба и вход защитника сочи, че е проверил на място какво всъщност е истинското състояние. Записаното тук въобще не отговаря на това, което всъщност се говори. Въпросната пломба има два входа, единият от към паркинга, който е в западна посока, а другия - отпред който представлява едно зелено пространство и там също паркират коли, но е морава. Така, че едните стълби са много дълги, много високи, тези които идват от зелената част, а другите са три четири стъпала. И влизайки там, тази врата се отваря със специален ключ, тя не може да бъде отворена отвън от чужд човек.  Защитата пита къде е станало това нещо -  дали е било вътре или е било навън? Ако е било вътре, това означава, че нито е бягала, нито са я гонили, защото трябва да отвориш с чипа вратата и да влезеш вътре в самия вход. Тя обаче не го уточнява това нещо в разпита си. Сочи, е след като я настигнал и хванал за рамото, я хванал за косата, която беше сплетена и дълга и й казал:“искам да те лижа“. Свидетелката твърди малко по-надолу, че там е било такова никакво, само, че там има осветление и клетка, която в момента в който стъпиш пред тази врата тя започва да свети.

Ако това нещо е така, защо по-нататък не е ясно какво точно всъщност тя е видяла като лице, което я е настигнало там и е казало въпросните думи. Свидетелката сочи още, че подсъдимия започнал де я дърпа за косата и се опитал да наведе главата й надолу към себе си. Не е ясно какво точно е искал да направи, защото за да има блудствени действия трябва да има действие с цел да възбуди или да удовлетвори полово желание без съвкупление. Ако подсъдимия  прави само тези движения, за които  се говори, то очевидно, че няма блудствени действия, а биха могли да се приемат като хулиганство или друго - има такива решения на съдилищата в изобилие, какво представляват тези действия. В случая няма такива действия. Защитника задава въпрос какви са действията на подсъдимия и какво значи това „наведе главата ми към себе си“, какво е това към себе си, към рамото, към тялото към кое, кое е действието, което всъщност го възбужда с цел да удовлетвори полово желание без съвкупление?, и се надява да намери отговор в мотивите на съда. Защото за да има блудство, трябва да има конкретни действия и те трябва да са свързани с това да се удовлетвори полово желание без съвкупление. Хем уж била надолу, а видяла, че той бъркал в долницата на анцуга, с дясната си ръка държал косата й, а с лявата си бил извадил члена и се самозадоволявал. Бръкнал ли е бил, извадил ли го е и как е видяла, че се задоволява, защото  казва: „не мога да кажа дали беше в ерекция, не видях това“.

Съдът не споделя подобен коментар на показанията на св. Р., като намира, че показанията на същата категорично сочат на извършени блудствени действия спрямо нея.

Св. Р. сочи, че е възприела подс. К., при добра видимост от намиращото се в близост осветление , независимо от липсата на такава в тунелчето. Факта, че подс. К. е дърпал св. Р. за плитката, навеждайки я надолу, употребения от него израз, както и настъпилия резултат – подс. К. еякулирал и размазал семенна течност върху св. Р., обосновават съставомерността на обвинението.

 

Защитата сочи , че свидетелката Р. разпита си сочи, че имала ключове в ръцете си и започнала да  удря подс. К. по главата. Тогава обаче, при задържането му в протоколите по чл.124 за задържане за 24 часа, а и в освидетелстването, което му е направено, по отношение на С.К. няма констатирани каквито и да са наранявания, които да са били извършени.

Следва да се отбележи, че св. Р. сама споделя, че не е сигурна колко пъти е имало успешни удари от нейна страна и дали е налице нараняване на нападателя й.

Защитата си служи с вещественото доказателство – черно яке и пита по какъв начин, при тези обяснения,  ще се получат тези многобройни петна, като се започне от едната страна на якето и се стигне до задната част и чак догоре. Пита, със слон ли си имаме работа или си имаме работа с човек. Възможно ли е въобще такова нещо да се получи, при такава еякулация.

Още нещо - като се е прибрала в къщи свидетелката се била забърсала, кое забърса, с коя част на ръката си забърса - как се забърсва лице с тази част на ръката, това което вещото лице обясни тука отзад е в близост до лакътя, от задната страна няма как. Ако някой ми покаже как ще си избърше лицето и косата по този начин, готов съм да пледирам за обвинение. Няма такова нещо и не може да има. Когато са описвани, говорят за капки, а когато човек бърши нещо, то става под формата на протриване -  протрито ли е, бърсала ли се е или е била напръскана, след като твърди, че главата й била долу. Главата й била долу, тя видяла, че се изпразва в ръката си, пък същевременно по цялото яке има сперма и най-вече има сперма, където пожизнено нито може да има напръскване, нито пък може да има забърсване, защото няма как да се забърше нищо с тази ръка. Ето защо експертизата не следва да бъде приемана от съда.

Съдът не споделя подобна позиция, като намира, че е логически обосновано и обяснимо получаването на петна по повърхността на якето. Тези петна не са с размери, които да обосновават извод, че се касае за слон, каквото е виждането на защитата, а напротив- логично произтичат от положение на жертвата надолу, с глава издърпвана в посока към нападателя, при динамично действие по еякулация и размазване на семенната течност с ръка от подс. К. по лицето и косата на св. Р..

Следва да се отбележи и че никъде по делото не се говори за капки и забърсвания, а правилно е посочено, че се касае за петна.

Защитника отново сочи, че подс. К. бил бит и са му вземали натривки, а е можело да ги вземат по съответния ред. Сочи на евентуалните действия , които би предприел в такъв случай.

Моли съда да приеме, че описанието, което е направено при т.нар. оглед на веществените доказателства, обясненията, които е дала свидетелката по отношение на начина по който е станало цялото това нещо, не отговаря и не могат да бъдат получени т.нар. биологични и ДНК профили, които да дадат основание да се приеме, че това е едно действие което е направено в унисон със закона и не е направено и добавено след това, защото първата експертиза излиза ялова, втората експертиза също излиза ялова, може да има биологичен материал, но не е достатъчен за да може накрая да кажем от едно петънце на долната странична част на десния ръкав с профила на С.К. - той е виновен и трябва да отиде да лежи в Затвора. Не е достатъчно това доказателство независимо от неговата безкомпромисност, защото е имал подобен случай и за съжаление не е единичен случай, това да се създават доказателства точно тогава от органите на полицията, когато те не могат да докажат, а лицето вече е престояло вече определен период в Ареста, той вече е проблем на съдопроизводствената система и за честта на пагона, сме готови на всичко, само да докажем, че това лице е било в този му вид. А това, че доказателствата са били недостатъчни и  че разпознаванията са направени грешно е отразено и в определенията на мярката за неотклонение от Окръжния съд.  

Настоящия състав на съда, при анализа на доказателствата по делото, сформира извод за категорична доказаност на обвинението , като защо кредитира показанията на свидетелките и заключенията на експертизите, вече беше посочено в мотивите по- горе. Следва да се отбележи единствено, че практиката на защитника по други дела е без значение по отношение на настоящия казус.

По отношение на разпознаването св. С.Р.  и останалите, защото в първия момент той  понеже е бил леко брадясал, обясненията които са давали и на 12-ти,13-ти и на 14-ти той се описва по друг начин. Описват го като мургав, като човек, който е циганин. Само, че подс. К. първо е русоляв и второ е много бял, рядко срещано за човек от тяхната етническа група.

Съдът, изхождайки от приложените фотоалбуми от разпознавания на живо, намери, че не не е налице каквото и да било разминаване между описанията, дадени от свидетелките и разпознатото лице.

Св. С. казва: „не ме е опипвал по интимните части или където и да е на друго място. Якето ми беше закопчано и нямам семенна течност по долните дрехи“ - Това е на лист 2 от нейния протокол и стр.123, т.е. защото удовлетворяването на полово желание без съвкупление винаги изисква опипване на жертвата,  именно в това, иначе ако те пипат по главата, всички сме възрастни хора и знаем, че това нещо няма как да се случи. Такава възбуда дори ако говорим, че лице го е направил това нещо и, че той действително страда от такова психично заболяване неговото удовлетворение идва по друг начин. С. говори изрично, че няма никакво пипане по никакви интимни или близко до интимните части на нито една от пострадалите лица.

Съдът категорично не се съгласява със соченото, че за да е налице състава на престъплението по чл.150 ал.1 от НК винаги се изисква опипване на жертвата по интимните части, доколкото за възбуждането и удовлетворяването на полово желание у извършителя в настоящия казус е установено, че изпитването на удоволствие, включително оргазъм е съпроводено с предизвикване на мъка, дискомфорт, стрес ,страх и ужас в жертвата.

Защитника счита, описанието, което свидетелката дава на извършителя първоначално е, че  е между 20-30 години, около 175 см, с мургав тен на кожата, тъмни очи и гледа налудничаво. Нито едно от тези неща не е вярно. Естествено след това има вече втори протокол само, че часът вече е друг - 17:05 часа, когато подсъдимия е бил обработен вече от полицаите и тя започва да дава обяснения, че се касае за млад мъж, възможно е да е бил малко по-висок, с тъмни очи. Много добре видяла лицето и дрехите му -  Защото вече или по снимки или вече на живо са й показали.

Подобни съждения не произтичат от доказателства по делото, като логично е в повторния разпит на свидетелката , преди разпознавантето, същата да акцентира върху белезите, по които би разпознала извършителя.

Св. Р. е категорична, че никой не й е въздействал преди или по време на разпознаването и съмнение в нейната категоричност не възниква от нито едно доказателство по делото.

Защитника пита къде са останали дрехите за които се твърди, че е било облечено лицето, което свидетелката  С.Р. описва. Къде са отишли анцузите, намерени ли са, какво има по тях.

Изземването или доброволното предаване на дрехи, с които подс. К. е бил облечен на 11.01.2016г., при задържането му на 12.01.2016г.  е било предоставено на усмотрението на разследващите, поради което и съдът не може да даде отговор  на така поставения въпрос.

Защитата счита, че това дело е направено за да бъде предаден подс. С.К. на съд, но за съжаление при доказателства, които или не са събрани по законоустановения ред или са изопачени това, което е написано в тях, а по отношение на гласните доказателства очевидно е, че те не съвпадат с тези обективни данни, които има по делото. Посочва в тази връзка именно обстоятелството, че втората свидетелка се е жалвала  м. декември,а Прокуратурата , на базата на това, което има като обяснение не си е направила труда да направи преписка. Ако е имало това, което след това се твърди, че са доказателства, то очевидно трябва да приемем, че Прокуратурата не си е свършила работата и не е образувала производство, след като е имала достатъчно данни за това.

Съдът не възприема и това възражение, доколкото анализа на доказателствата по делото извежда фактология, идентична с твърдяната от прокуратурата, при което се сформира единствено възможен извъд за съставомерност на поведението на подс. К. по чл.150 ал.1 от НК.

Липсват каквито и да било данни подс. К. да е обект на „заговор“ от страна на водещите разследването , а и липсват каквито и да било мотиви полицейските служители да „изработят“ или „направят“ делото , за да бъде той обвинен.

Подс. К. е с чисто съдебно минало, липсват регистрирани негови криминалистични прояви, не е в установени влошени отношения нито с някой от органите, извършили действия по разследването, нито с някой от разпитаните по делото свидетели.

Изразява се позиция че няма как да се отхвърлят обясненията на неговите близки затова, че вечерта когато се твърди, че той е извършвал някакви действия по отношение на С., защото по отношение на другите дати нито човек може да си спомня, нито да представи алиби за неустановена дата, но поне за тази дата, той има категорични доказателства, че си е бил в къщи. Ако са искали да правят фалшиви доказателства така, както органите на Полицията, са щели да намерят и щели да направят така, че да дойде един съсед и да каже, че по него време С. е бил при съседа си и е гледал телевизия или някакъв филм или там каквото и  да било и да се създаде правдоподобна версия и да не може да се твърдят такива неща, че това са роднини. В тази къща живеят няколко човека и те го потвърждават и баща му живее там, и брат му живее там и жена му живее там. Така, че това е също едно основание което да приемете, че той има едно много сериозно и едно много твърдо алиби, не се е крил, не се е противопоставял, независимо от побоищата.

По отношение на това възражение съдът, при преценка на показанията на св. А. , св. Д. и св. М. , намери, че следва да ги кредитира  в частта им, в която сочат на семейното положение на подс. К., на факта, че живеят в общ двор, че подс. К. полага обществено полезен труд, както и , че помага на баща си в отглеждането на животни.

Съдът не счита обаче, че показанията на тези свидетели оборват обвинението досежно извършеното деяние на 11.01.2016г.

Св. А. сочи, че с подс. К. се прибрали след работа, и двамата работили в двора до около 20,00 часа, след което всеки се прибрал в къщата си. 

Св. М. сочи, че подс. К. и св. А. се прибрали след работа, и двамата работили в двора до около седем и нещо, след което всеки се прибрал в къщата си. Св. М. направила масаж на стъпалата на подс. К. , след което той си играл с малкото им дете, вечеряли, гледали късните новини и си легнали.

 Св. Д. заявява, че наблюдавал подс. К. да си играе с детето до около девет часа, след което заспал.

Показанията на тези свидетели в тази си част противоречат на заявеното от св. Р. , която сочи час на извършване на деянието около 21,00 часа. Показанията на тази свидетелка, както вече беше посочено по- горе в мотивите на съда, се кредитират като подкрепени от останалия , коментиран доказателствен материал.

Такова противоречие , ведно с установените по делото  роднински връзки и емоционална обвързаност на св. А., св. М. и св. Д. с подс. К., както и факта, че свидетелите си спомнят с изключителни подробности по часове действията на подс. К., /при положение, че се касае за обикновен ден от ежедневието на семейството, при което не се е случило нищо особено, което да заостри вниманието им по отношение на точни часове/, сочат на извод, че се касае за показания, целящи да обслужат защитната теза на подсъдимия и като такива съдът не ги кредитира в тази им част.

 

Защитата визира и нарушения на полицейските органи във връзка със завеждането на престъплението спрямо К.Т.А. въпреки,  че се твърди, че е била през м. декември 2015 год., справката е заведена на 13.01.2016 год., т.е. след като вече е ясно, че има вече един, който може да бъде направен на жертва, защото е циганин, защото е нарочен, защото е подписал частични обяснения.

Подобни нарушения не касаят доказаността на обвинението , а и не може въз основа на късното завеждане на ЗМ да се сформира извод за „нарочването“ на подсъдимия и поставянето му в положение на „жертва“.

Защитата акцентира върху разлика във времето, в което се сочи, че подс. К. бил пил, бил пиян и че задирял  момата С., която се връщала в 21,30 часа от работа. Тя обаче твърди един час, но това не са успели да нагласят, защото подс. К. твърди за много по-ранно време е ходил да пие водка, иначе няма как ако не е пиян да се осъществи. Обаче по делото е безспорно установено , че подс. К. не употребява алкохол и няма никакви други доказателства, че той пие.  Напротив той е мюсюлманин и той не пие алкохол. Обстоятелство по кое време на деня е употребен алкохол от подсъдимия е без значение за съставомерността на деянието, като следва да се отбележи, че състоянието на алкохолно опиване не следва в кратък период от време употребата на алкохол, а е с продължителност във времето. Следва да се отбележи и, че обстоятелството , че един човек е мюсюлманин не води автоматично до извод, че не употребява алкохол, както счита защитника.

В първоначалната експертиза на д-р К. на базата на тези обяснения е депозирано заключението, без да бъде проверено дали е вярно, без да се направи крупен анализ, да се извлекат данни от него, от неговите близки, от мястото където работи, от мястото където живее.

По същия начин стои въпроса и с другата експертиза, за 15 минути експертите излизат със заключение, че той имал отклонение в сексуално отношение, в къщи бил един, навънка бил друг. Как това е изяснено като не е разговаряно със собствената му жена, с домашните му, да се установи какво прави там, какъв е, що е? Не може човек, който има нормално семейство да бъде такъв, независимо от твърденията на този според мене човек, който независимо дали има някаква научна титла, за мене той е най-малкото с обвинителен ум, склонен към тези, които го наемат, а те са го наели органите на досъдебното производство  да напише каквото е необходимо. Експертиза е незадълбочена , защото цялото нещо е 15 минути. От направена справка в регистъра защитата е установила кога е отишъл единия от докторите и кога си е заминал. И нито един от двамата не е бил там, за да проведат някакъв разговор, но за сметка на това юнашки се подписват . Да, такъв тип поведение на човек, който е бил такъв при тези жени наистина е човек с психично отклонение, той е психично болен, защото това не е нормално.

Счита, че съда не може да приеме тази експертиза, като най-лесно е съда да каже: „да, има такава експертиза“, да напише в  мотивите си, че тази експертиза отговаря на изискванията и, че дава отговор на всички въпроси. Обаче истината не е такава, за да се даде ясен и точен отговор трябва да има действително извършено изследване, което да даде отговор не само от самия обвиняем, тя трябва да даде отговор и от странични фактори, които да потвърдят или отрекат определени твърдения или определени съмнения, ако има такива.

Съдът кредитира изцяло заключенията на СПЕ и на  комплексната експертизи, като не споделя виждането, че същите са били повърхностни.

СПЕ е базирана както на доказателствен материал от досъдебното производство, така и на психиатричен преглед на подс. К. и това е отбелязано в обстоятелствената й част.

Личното събеседване на д-р К. с подс. К. се потвърждава и при разпита на вещото лице пред съда.

 Видно от обясненията на самия подс. К., той се е срещнал с „докторите“ и е бил разпитван от тях в ареста както за интимните отношения с жената, с която живее, така и по отношение на пострадалите лица.

Комплексната експертизата е базирана както на свидетелските показания по делото, така и на СПЕ и на обективно споделеното от подс. К. при обследването му.

При разпита на вещите лица в съдебно заседание се изяснява , че при хора, които се занимават с ексхибиционизъм въпреки наличието на сексуален живот, и при много интелигентни хора, и при добър сексуален живот, тези прояви пак съществуват. При такива хора се наблюдава двойнствен сексуален  живот и хармоничните отношения в семейството не се приравняват към отношенията с други хора. При подс. К. ексхибиционизма е съчетан със садистични елементи , при което той изпитва удоволствие от предизвикване на мъка, дискомфорт, страх и ужас в жертвата.

 

След като прецени всички доказателства, релевантни за делото, поотделно и в тяхната съвкупност,  съдът прие от фактическа и правна страна, че подсъдимвия С.Т.К. е осъществил от обективна и субективна страна съставите на престъпления:

по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, тъй като на неустановена дата през месец август 2015г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Р.И.И.,  чрез употреба на сила,

по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, тъй като на 21.12.2015г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - К.Т.А., чрез употреба на сила

и по чл.150 ал.1 пр.1 от НК, тъй като на 11.01.2016г. в гр.Варна извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - С.М.Р., чрез употреба на сила.

 

Преди да приеме от правна страна, че е осъществен съставът на престъпленията, съдът прецени възражението на защитата, че дори да се приеме, че подс. С.К. е бил там, действията които са описани от страна на т.нар. пострадали лица в никакъв начин не говорят за блудствени действия. Мастурбацията като форма на удовлетворяване особено когато е публична, може да говори само за едно нещо- само за хулигански действия, защото такава е практиката на върховните съдии като цяло.

Съдът не сподели такива изводи, доколкото по делото е безспорно установено, че по отношение на всяко едно от пострадалите лица – св. Р., св. А. и св. И. подс. К. , за да възбуди и удовлетвори половото си желание без съвкупление, е употребил сила. По- подробни мотиви по отношение на това са изложени при анализа на доказателствения материал, поради което и не следва да бъдат преповтаряни.

 

По отношение на престъпленията по чл.150 от НК:

     деянията по чл. 150 са осъществени чрез действия, които по своето естество могат да възбудят или удовлетворят полово желание без съвкупление, а в конкретния случай подс. К. е осъществил действия за да удовлетвори полово желание - същият е мастурбирал пред св. Р., св. А. и св. И., като същевременно е употребил сила спрямо всяка една от тях, тъй като при установената сексуална девиация на подс. К., за да възбуди и удовлетвори полово желание е необходимо да предизвика дискомфорт, стрес и ужас в жертвата. Поведението на подс. К. е насочено към реализиране на сексуална агресия и недоброволен сексуален контакт с лица от другия пол, при който той е активната страна. Налице са обективни прояви на блудствените действия - подс. К. е извършвал активни действия по мастурбация, докато задържал , въпреки волята и активните действия на св. Р., св. А. и св. И.. Деянията са от категорията на формалните престъпления, т. е. на просто извършване, тъй като същото е довършено с извършване на самото действие с цел удовлетворяване на полово желание без съвкупление, като не е необходимо тази цел да бъде постигната.

Деянието е извършено от подс. К. чрез употреба на сила - от показанията на пострадалите св. Пашид, св. А. и св. И. се установява, че във всеки случай на посегателство подс. К. със сила е задържал пострадалите на мястото, където мастурбира- задържал за китката на ръката св. И., като тя се дърпала и изпитвала болка от захвата на подс. К.; блъснал и притиснал с тяло и с едната си ръка към входната врата св. А., като тя безуспешно се опитвала да го избута; дърпал за плитката главата на св. Р. , като тя се опитвала безуспешно за се съпротивлява и отбранява.

Квалификацията на деянията като отделни престъпления се определя от разпоредбата на чл.26 ал.6 от НК , който изключва квалификация на деянието като продължавано престъпление.

Причини за извършване на деянието: незачитане на половата неприкносновеност на личността, липса на морални и волеви задръжки.

 При определяне размера на наказанието на подс. К. за извършеното престъпление по чл.150 ал.1 от НК с пострадала св. И., съдът се съобрази със степента обществена опасност на деянието, която прецени под средния за този вид престъпления. За да определи степента на обществена опасност на деянието съдът изходи от факта, че употребената сила и извършените спрямо пострадалата действия са в значителна степен с по – нисък интензитет в сравнение с обичайните случаи на такива престъпления. От друга страна обаче, изхождайки от факта, че се касае за установени многократни посегателства срещу личността на отделни граждани, съдът намери, че степента на обществена опасност на деянието не е минимална , а напротив – доближава, но е под средния размер.

 

Съдът взе предвид и обществената опасност на дееца, като прецени:

Смекчаващи отговорността обстоятелства – подс. К. е неосъждан; същия полага обществено- полезен труд и се грижи за семейството си, като полага грижи за болното си дете- Валентин Страхилов К..

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

С оглед на гореизложеното съдът наложи наказание на подс. К. при установени смекчаващи отговорността обстоятелства и при установено степен на обществена опасност на деянието под средния  размер. Наличието  на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславя определяне на наказанието в минималния размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

 

 

При определяне размера на наказанието на подс. К. за извършеното престъпление по чл.150 ал.1 от НК с пострадала св. А., съдът се съобрази със степента обществена опасност на деянието, която прецени под средния за този вид престъпления. За да определи степента на обществена опасност на деянието съдът изходи от факта, че употребената сила и извършените спрямо пострадалата действия са в значителна степен с по – нисък интензитет в сравнение с обичайните случаи на такива престъпления. От друга страна обаче, изхождайки от факта, че се касае за установени многократни посегателства срещу личността на отделни граждани, съдът намери, че степента на обществена опасност на деянието не е минимална , а напротив – доближава, но е под средния размер.

 

Съдът взе предвид и обществената опасност на дееца, като прецени:

Смекчаващи отговорността обстоятелства – подс. К. е неосъждан; същия полага обществено- полезен труд и се грижи за семейството си, като полага грижи за болното си дете- Валентин Страхилов К..

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

С оглед на гореизложеното съдът наложи наказание на подс. К. при установени смекчаващи отговорността обстоятелства и при установено степен на обществена опасност на деянието под средния  размер. Наличието  на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславя определяне на наказанието в минималния размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ.

 

При определяне размера на наказанието на подс. К. за извършеното престъпление по чл.150 ал.1 от НК с пострадала св. И., съдът се съобрази със степента обществена опасност на деянието, която прецени над средния за този вид престъпления. За да определи степента на обществена опасност на деянието съдът изходи от факта, че употребената сила и извършените спрямо пострадалата действия са със засилен интензитет в сравнение с обичайните случаи на такива престъпления. Подс. К. е извършил деянието на публично място, където във всеки момент е била възможна появата на други хора; съпротивата на св. Р. е била активна, съпроводена с действия по нараняване на подс. К., но  той не е преустановил насилствените си действия до момента, в който еякулирал и размазал семенната си течност по лицето и косата на свидетелката. Съдът отчете и факта, че се касае за установени многократни посегателства срещу личността на отделни граждани, поради което намери, че степента на обществена опасност на деянието е над средния размер.

 

Съдът взе предвид и обществената опасност на дееца, като прецени:

Смекчаващи отговорността обстоятелства – подс. К. е неосъждан; същия полага обществено- полезен труд и се грижи за семейството си, като полага грижи за болното си дете- Валентин Страхилов К..

Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.

С оглед на гореизложеното съдът наложи наказание на подс. К. при установени смекчаващи отговорността обстоятелства и при установено степен на обществена опасност на деянието под средния  размер. Наличието  на смекчаващи отговорността обстоятелства обуславя определяне на наказанието над минималния размер, а именно : ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

На осн. Чл. 23 ал. 1 от НК съдът наложи на подс. К. да изтърпи най- тежкото от така определените наказания, а именно: ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ТРИ ГОДИНИ.

Съдът намери, че за поправяне и превъзпитание на подс. К. не е наложително същия да бъде изолиран от обществото и с определяне на изпитателен срок ще се постигнат целите на наказанието, като се въздейства предупредително и възпиращо както върху подс. К., така и върху останалите членове на обществото. Съобразявайки горното, съдът определи на осн. чл.66 ал.1 от НК изпитателен срок в минимален размер - от ПЕТ ГОДИНИ.

     За да отложи изпълнението на наказанието с изпитателен срок съдът изходи и от факта, че подс. К. е с чисто съдебно минало, като в период от 14.01.2016г. до 31.05.2016г. спрямо същия е била взета мярка за неотклонение «Задържане под стража».

     След изменяне на мярката за неотклонение подс. К. показва добро процесуално поведение, както и по делото липсват данни поведението му да се е отклонило от законосъобразното такова.  Определянето на изпитателен срок спрямо лицето, и то в максимален размер би гарантирало въздържането му от действия, насочени към извършване на престъпление, под страх, че същото ще бъде поставено отново в условията на ограниченията на арест или затвор.

     Максималния изпитателен срок и въздържането на лицето от престъпления е гаранция за установяване на трайни навици по спазване на закона и поправянето и превъзпитанието му. 

 

     По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специалната превенция.

 

     Съдът постанови връщане на веществените доказателства по делото на пострадалата Р..

 

С присъдата съдът осъди подсъдимият да заплати направените по делото разноски.

 

Водим от горните съображения, съдът постанови присъдата си.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: