РЕШЕНИЕ
№ 146
гр. В. Търново,10.06.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
М.Н. |
и с участието |
|
на прокурора |
СВЕТЛАНА ИВАНОВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10111 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2021г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, вр.
с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от д-р Е.Н.,
в качеството й на директор на Регионалната здравна инспекция/РЗИ/ – Велико
Търново срещу Решение №63 от 12.02.2021г., постановено по АНД/НАХД №1378/2020г.
по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отменено Наказателно
постановление № РД-05-31/27.08.2020 г. на директора на РЗИ – Велико Търново, с
което на И.К.Г. *** за административно нарушение на Раздел І, т. 4 вр. т. 1 от
Приложение № 3 от Заповед № РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на
здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от
Закона за здравето/ЗЗ/ и на основание чл. 209а, ал. 1 вр. ал.4, пр. първо от същия
закон му е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300
лева.
В касационната
жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебното решение поради
нарушение на материалния закон – касационни основания по смисъла на чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, приложим в производството по силата на препращащата
разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Конкретните оплаквания са, че
съдът неправилно е преценил като маловажно нарушението и е приложил
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, както и че е неправилно е определил заповедта
на министъра, с която е определена нарушената противоепидемична мярка, за общ
административен акт като излага конкретни съображения за това. Касаторът
претендира направените по делото разноски за двете инстанции.
Ответникът по касационна жалба – И.К.Г., редовно призован, не се явява и не се
представлява. Не взема становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за основателност на касационната жалба. Намира, че районният
съд неправилно е приел извършеното деяние за маловажно съответно неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Предлага обжалваното решение да бъде
отменено и НП да бъде оставено в сила от настоящата касационна инстанция.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №63 от 12.02.2021г., постановено по АНД/НАХД
№1378/2020г. по описа на ВТРС, е отменено НП №РД-05-31/27.08.2020г. на
директора на РЗИ – Велико Търново, с което на И.К.Г. *** за административно
нарушение на Раздел І, т. 4 вр. т. 1 от Приложение № 3 от Заповед №
РД-01-446/31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето (ЗЗ) и на
основание чл. 209а, ал. 1 вр. ал.4, пр. първо от същия закон му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.
За да постанови този резултат от фактическа страна
съдът е приел, че на 11.08.2020г., при извършена проверка с начален час 13,37
часа от служители на касатора във връзка със спазване на въведените в страната
противоепидемични мерки, установили, че ответникът по касация Г. се намирал в
магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Свима“ ООД, град Велико Търново, представляващ
закрито обществено място – търговски обект, като клиент до касовата зона, не е
бил с правилно поставена защитна маска, която да покрива носа и устата. Резултатите
от проверката са обективирани в Протокол в присъствието на нарушителя.Съставен
е АУАН №205 от 11.08.2020г., връчен на И.Г. на датата на съставени и подписан
без възражения. Въз основа на АУАН е издадено НП, оспорено пред ВТРС.
Въз основа на тези факти, въззивният съд е приел, че
АУАН и НП са издадени от компетентен орган, съдържат установените в ЗАНН
реквизити, а направеното в тях фактическо описание на нарушението е пълно и
ясно и съответства на посочената като нарушена законова разпоредба. Районният
съд е намерил за безспорно установено от субективна и обективна страна
извършеното от Г. нарушение, но е приел, че деянието представлява
"маловажен случай" по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да достигне до този
извод е изложил мотиви, че от събраните по делото писмени и гласни
доказателства не е установено дали в близост и на какво разстояние е имало
служители на обекта и клиенти, дали същите са били с правилно поставени маски
съответно дали е било застрашено тяхно здраве и това на санкционираното лице. Въззивният
съд е изложил и мотиви за това, че Заповед №РД-01-446/31.07.2020 г. на
министъра на здравеопазването е подзаконов нормативен акт, който не е разгласен
по надлежния ред и нормите на същата не могат да служат за попълване на
бланкетната норма на чл. 209а от ЗЗ.
Така постановеното съдебно решение е правилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, при
обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 министърът на
здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по
предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област. Извънредната епидемична обстановка се обявява при
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота
и здравето на гражданите /чл. 63, ал. 1/ за определен период от време с решение
на Министерския съвет по предложение на министъра на здравеопазването, въз
основа на извършена от главния държавен здравен инспектор оценка на
съществуващия епидемичен риск /чл. 63, ал. 2/. В случая, извънредната
епидемична обстановка в страната е обявена с Решение №325 от 2020г. на
Министерски съвет/МС/ от 14.05.2020г. и удължена до 31.07.2021г. с Решение от 26.05.2021г. на
Министерски съвет.
С Раздел I от сочената като нарушена Заповед №РД-01-446
от 31.07.2020 г. на министъра на здравеопазването се въвеждат противоепидемични
мерки на територията на Република България, считано от 1 август 2020 г. до 31
август 2020 г., като въпросната подточка четвърта гласи: "Всички лица,
които се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен
превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в
които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари,
летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и
др., са длъжни да имат поставена защитна маска на лице за еднократна или
многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч кърпа,
шал, шлем и други), които се използват съгласно препоръките в Приложение №
3". За целите на тази мярка съгласно т. 7 от цитираната заповед
"обществени" са местата, които са свободно достъпни и/или са
предназначени за обществено ползване, а съгласно т. 1 от Приложение № 3 към т.
4 "защитната маска трябва да покрива изцяло носа и устата – от основата на
носа до брадичката". Към момента на извършване на вмененото нарушение
/11.08.2020 г. / Заповед №РД-01-446 от 31.07.2020 г. на министъра на
здравеопазването е действащ акт, който не е отменян изрично или мълчаливо с
последваща заповед съгласно информацията на интернет страницата на Министерство
на здравеопазването. Безспорно е,
че търговският обект – магазин за хранителни стоки в град Велико Търново,
представлява закрито обществено място по смисъла на § 1а от Допълнителните
разпоредби на Закона за здравето и т. 7 от цитираната заповед на министъра на
здравеопазването. Наред с това, посредством въведените от органа на
изпълнителната власт противоепидемични мерки се определят и елементите от
изпълнителните състави на деянията, подлежащи на санкция на основание чл. 209а
от ЗЗ.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства по безспорен начин се
доказва извършеното от ответника по касация нарушение – а именно, че в посочените
в АУАН и НП време и място последният е бил в зоната за клиенти с неправилно
поставена защитна маска, въпреки съществувалото за това задължение за
гражданите. С това той е осъществен описания състав на нарушение при форма на
вината пряк умисъл, като са правилни са изводите на районния съда в тази
насока, включително, че в хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Законосъобразна е и
правната квалификация на деянието.
Въпреки
горното, настоящият касационен състав споделя изводите на ВТРС, че конкретно
извършеното от Г. деяние представлява маловажен случай. Чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ не изключва
прилагането на чл. 28 от ЗАНН и не е възможно каквато и да
е епидемична обстановка и приложени мерки във връзка с нея да изключат
задължителната преценка на приложението на чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този,
при който извършеното деяние с оглед липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на деяние от
този вид. Извършеното от Г. нарушение не е довело до никакви последици и е с
никаква или по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушение от този вид. Не се твърди ответникът по касация да е
боледувал през този момент, нито който и да е край него да е бил болен, нито неспазването
на дистанция от негова страна. Касаторът не сочи, нито претендира и някакви
обективни данни – за брой положителни проби, заболели, починали лица в района,
за да се прецени доколко тази иначе безспорно извънредна обстановка е била така
изострена, че да се налага санкционирането на лицето при наличието едновременно
с това на обстоятелствата посочени по-горе.
При
безспорно установено наличие на маска върху лицето на Г., но непоставена
съгласно изисквания по Приложение 3 от заповедта на министъра, въздействието
върху нарушителя е можело да бъде постигнато не чрез налагане на санкция, а чрез
неговото устно или писмено предупреждение, че при ново нарушение ще бъде
санкциониран, още в момента, в който са го видели инспекторите. В случая
липсват данни по делото, че такова предупреждение е било отправено и не е било
изпълнено от Г.. И ако това не е било извършено от актосъставителят, то поне
наказващият е бил длъжен, на първо място, да провери дали не са налице
конкретните условия за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и едва след това, ако не са
налице, да издаде съответното НП и да наложи административно наказание. В
конкретния случай тази последователност не е спазена.
При
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно,
поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН, вр. с чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №63/12.02.2021г. по НАХД №1378/2020г.
по описа на Великотърновския районен съд.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.